Аплодисменти, Моля от Милен Великов

Скъпи Приятели,

Днес имам изключителното удоволствие да ви представя един човек, който е написал статията "Аплодисменти, Моля"!

В интернет сме заляти с какви ли не писания покрай епидемията Коронавирус, че когато прочетох неговата статия, се развълнувах, защото е чисто човешка позиция на един интелигентен и умен човек.

Той се казва Милен Великов :

Милен Великов е един от най-разпознаваемите експерти по „Човешки ресурси“ в България.
Опитът му през последните 10 г. обхваща почти всички позиции в HR-а в няколко различни индустрии. Той е автор на 90 + професионални статии и различен тип изследвания със стотици анкетирани. Най-мащабното му такова е през 2018-та година с над 2580 участника на тема „Професионалните ценности в България“. Милен е още кариерен консултант, ментор, лектор, гост-преподавател и неуморен човек, който е готов на подпомога разивитието на хората. С помоща на свои приятели, той е най-големият дарител на книги за изгорялото читалище в с.Гложене, общ.Мизия с повече от 5000 тома. Милен е бил докторант в БАН, има 3 магистърски степени – ,,Управление на човешките ресурси‘‘ в УНСС, ,,Организационно поведение и консултиране‘‘ от СУ ,,Св. Климент Охридски‘‘, както и ,,Социална и организационна психология‘‘ в Нов български университет. Бакалавър е по ,,Икономика и организация на труда‘‘ от УНСС. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development в UK и е сертифициран кариерен консултант – Global Career Development Facilitator. През 2019-та се сертифицира като Coach към ERICKSON. Милен има различни призове и награди, които потвърждават добавената стойност на всичко, което прави дотук.


Ето и статията:


"Аплодисменти, Моля!"



22 март 2020


„Ненормалната реакция при ненормални обстоятелства е нормално поведение.“


Виктор Франкъл


Това, което се случи е факт. Светът притихна, старите методи при кризи не проработиха, хаосът взе връх. Вероятно има виновни, набедени, напълно или излишно героизирани. Сигурно има подценени, някои станаха по-богати, а други ще се превърнат в потенциални бедни... и то до края на 2020 г. Има теории, конспирации и разни сценарии, които някой от някъде е чул и си мисли, че знае. Все още Иван Костов не е замесен или поне не пряко. Китай се оправи, но Италия гори, а Испания тлее и от един безкраен празник преди седмици, вече отказахме да гледаме статистиката на починалите. В такова време, всеки има нужда от добър пример или спасители чудо или универсален лек, добра дума или надежда. Хората в Италия си харесаха герои и ги официализираха с аплодисменти. Тези хора не са неизвестни, нито пък е нелогична тяхната роля, особено по време на пандемия. Не са политици, модни икони или поредния скъп футболист. Харесаха си медицинските лица (по специално лекарите), въпреки всичките жертви там. Това са героите на Италия – спасителите на целия свят. Или пък не точно?


Кои са нашите герои, заслужаващи аплодисментите ни? Кой остана неизцапан, необиден на някого, некорумпиран и признат от масите? Трябва ли да бъде известен, непременно красив или умен, успял и с престижна професия, да живее извън „гадната България“ или да е учил пак извън нея? Да е мъж или жена? Някой, който го дават постоянно по телевизията, такива, за които пишат публично или други, на които им приписват банални цитати. Кой аплодира България, на кой са признателни българите, кой или кои са нашите добри примери и значими спасители? Тези, които ще помним, тези, от които ще се учим, тези, които ще ни спасят?


Какво търсим всъщност, за да знаем когато го намерим – имена, позиции, житейски роли или професии?


Вероятно от всичко по малко, а признанието не е необходимо задължително да бъде с ръкопляскане. Нека ги аплодираме ЗАЕДНО!


Аплодисменти, моля за всички представители на бизнеса в България, които им дойде като „гръм от ясно небе“. Всички се опитват да оцеляват, за да продължат с минимални сътресения, но дали ще се случи? На тези, които до онзи ден бяха създали нещо работещо и успешно и се справяха нелошо, благодарение на себе си, своя екип или напук на някой друг. Ситуацията за тях е трудна, скоро ще стане критична, но на кой да дадат първо, кой да лишат от едно за сметка на друго – служители, кредитори, семейство, доставчици, държава... Мнозина от собствениците на бизнес не са се предали, а мислят, за да измислят начини да продължат. Нека им помогнем с идеи, съвети, нека купуваме от такива хора. Пълна подкрепа за всички български представители на важния за България дребен бизнес в нелеките време, които ни предстоят.


Аплодисменти, моля за хората, които се опазиха от подмамващата възможност да са част от спекулата. Да, спекула има, дублиране на цени и ежедневно покачване, но не от всички. Печалбарството в такъв момент на страх от утрешния ден не е пътят за определени компании, търговци, хора. Те успяват да опазят човешкото в себе си и не само не покачват цените, но и осигуряват наличности, пълнота на празните рафтове. Мнозина от тях намериха сили да даряват, да променят бизнеса си, за да задоволяват нуждите на пазара. Гъвкавостта им ще е гаранция за тяхното професионално благополучие, както и това докога ще останат хора с... хората.


Аплодисменти, моля за всички служители и работници, които оказват съдействие и подкрепа на своя работодател. Хората, които не чакат да бъдат питани и подтиквани, а самостоятелно дават идеи, предложения. Същите, които са готови на почти всичко, което може да доведе до спасение на своя работодател. Всички от тях, които не казват „така му се пада“, а го питат – „какво можем да направим“. Тези, които имат възможността да изпълнят със съдържание фразата – „хората, най-ценния капитал“ за всяка една компания. Бъдете активни, останете гъвкави – покажете разбиране, окажете подкрепа, останете на разположение. Колелото се върти и ако до вчера бяхме най-отгоре, то пътят насетне няма да е в тази посока.


Аплодисменти, моля за пенсионерите, за които тази ситуация е непоискано „чудо“, от което се молят да излязат живи. Натискът към тях идва от всички посоки. Възръстта им предполага да станат потенциални жертви на вируса, социалната система уж им е осигурила закрила, пенсията е винаги далеч и почти не стига, а самотата и застоялият начин на живот убива – особено сега. Тези хора някога са били млади и кипящи от енергия. Не са се страхували от нищо. Построили са дом, отгледали са семейство, което вече се е разпръснало по света. За тези хора това състояние е пагубно, особено с валящата негативна информация, в която не винаги съзират лъжата. Да си затворен в собствения си дом, често сам, е изпитание. Изпитание на духа, силата и вярата на онези някогашни млади хора, които едва ли са вярвали, че ще гледат изтичащия си живот през мръсния пролетен прозорец.


Аплодисменти, моля за родителите на поредното сърдито дете, което иска да играе навън, но е възпряно с цената на доста нерви. Изчервените от гняв и пресипнали от повтаряне родители са тези, които биха измислили дългоочакваната ваксина за този вирус. Болшинството от тях бленуваха да работят от вкъщи, но след третия ден съжалиха. Мнозина от децата не искаха да ходят на училище, но уроците им не се разминаха, а в „междучасието“ са пак там – вкъщи при своите родители. Сблъсък на поколения и борба за самостоятелност и бързо омръзване от самите нас. Дръжте се родители и бъдете пример за своите деца.


Аплодисменти, моля за тези, които вярват в бъдещото и ще бъдат новите бъдещи родители. Не се отказват да правят деца и вярват в светлите дни. Същите, които намират смисъл, човек, а вече имат и достатъчно време, когато светът е рестартиран да са с този любим човек. Считано от петък 13-ти трябва да се надяваме и очакваме бум и един неволен, но все пак рестарт за демографската картина, защото – ако един си отиде, то нека дойдат двама на неговото място. Животът продължава и е по-важно от всякога да има кой да го продължи. Правете деца, възпитавайте умни и ангажирани млади хора, изкоренете апатията... с личен пример.


Аплодисменти моля, за всички полицаи, пожарникари, шофьори на таксита и автобуси, лелките на каси и гишета. На всички, които са на улицата, пазят ни от самите нас, осигуряват ни сигурност или ни предоставят услуга в наш интерес. Тези, които пръскат, чистят, обезпаризитяват, за да гарантират високите очаквания за хигиена. Поклон за всички, които създават и шият маски и предпазни облекла почти денонощно. Как ли издържат емоционално, при семействата ли са си и с какви хора общуват ежедневно споменатите от по-горе? А, тези, които висяха по границите на света? Забравени, нечути, изнервени и очакващи карантина или помощ. Дочакаха и се прибраха, но с цената на какво? Респект за това търпение, ангажираност и несподеляне на несгодите с всички нас.


Аплодисменти моля, за всички, чиито услуги дойдоха при нас он-лайн и често безплатно. Гъвкави, иновативни и дигитално грамотни. Съвети за хранене, спорт, книги, филми, он-лайн обучения, концерти, дискусии, споделяне на идеи или решения, йога, рисуване... Всяко едно нещо достигна до нас, благодарение на хората, които отдадено положиха усилия и ни го споделиха, за да се съхраним психически, да потърсим смисъл и преоткрием себе си. За да продължим живота си от вкъщи и поддържаме своя дух на ниво. Нека не си намираме оправдания, че няма какво да правим и не се отпускаме, защото идните дни ще ни задължат да бъдем физически активни и с бистър ум. А защо да не подпомогнем с някой лев символично дарение, всеки, който ни дава именно сега нещо безплатно. Не забравяйте тези хора след кризата!


Аплодисменти моля, за всички работещи, които обичат своята работа и винаги намират начин да я вършат качествено, независмо от къде. Благодарение на всички тези хора в бюджетът има постъпления, а оттам и преразпределение и икономиката работи. Някои работодатели въведоха непознати за тях гъвкави форми на работа, други промениха изцяло организацията на своите компании. Но намериха начин и успяват...засега. Аплауз и за тези, които все още отиват до работното си място, защото няма друг вариант, спазвайки всички правила на безопасност. Работещите днес, ще осигурят бъдещото на всички утре. Икономиката ни се забави, но още е жива – не осписвайте нея, не отписвайте себе си или своя работодател – минала е едва една седмица. Вярвайте и действайте.


Аплодисменти, моля за учителите и онези иновативни преподаватели, които правят разлика между компютър и монитор. На прага на една „нулева“ година, дигитализацията се пръкна, макар и малко хилава.. Реализира се нещо за седмица, което не можа да се направи с години. Явно можем, но подобно събитие ни изкара от застоялостта и извиненията и ни накара да мислим по-бързо и предимно заедно. Нека този рестарт ни вдъхнови да завършеим една реформа, която мнозина помнят от преди 20 г. Да, имаше своите предизвикателства този опит за отдалечено преподаване, но по-добре от всенародното бездействие и детските погроми в един пълен с изнервени родители апартамент. Новите подходи в нашето образование учат и учители, и ученици. Хубавото дотук е осигурената непрекъснатост на процеса, която ще гарантира основата на една образована нация.


Аплодисменти, моля за всички доброволци. На тези, които даряват кръв, тези, които са на терен и на първа линия в различните болници, на тези, които помагат на болни и възрастни хора. На всички, които отделят от личното си време, за да са в услуга на другите. Да им помагат, да споделят и обсъждат – да направят така, че животът да продължи. Да си доброволец не е даденост, а осъзнат избор, който е направен в името на другите. Мултиплицирането на тези примери ще ни позволят да се сплотим като нация и осигурим необходимата подкрепа там, където тя е нужна. Помагайте и помнете, че е имало такива хора винаги.


Аплодисмени, моля за всички, които дариха. Пари, време, суровини, експертиза, контакти, интетелтуален труд, изкуство, съвети, услуги, лекарства, техника за болници. За тези, които дариха и не показаха гласно кои са, за тези, които не са пазариха, докато дават от парите си, за тези, които не сключиха сделки с които да разделят отново хората. Поклон и към онези, които не приеха „дарения“ под формата на сделки, уговорки или допънителни условия. Дали това е тип мародерство или е оправдан бизнес интерес – нека всеки реши сам за него.


Аплодисменти, моля за всички, които спазват правилата на това непознато за нас извънредно положение. На тези, които не само слушат специалистите, но и ги чуват. На същите, които шмекеруването в този момент им се струва излишна показност на една вкоренена българска черта. На тези, които спазват указанията, не бягат от карантината и не подценяват всичко, което се случва около нас. На всички, които добровлно ограничават своите свободи и интереси, за да запазят себе си, да опазят и околните. Дисциплината никога не е била силно изразена българска черта, но дано в това положение тарикатлъкът заглъхне, преди да стане като в Италия.


Аплодисменти, моля за тези, които зареждат хранителните магазини и аптеките със стока. На тази, които я описват, редят и презареждат, за да я има. На същите, които работят доста повече, контактуват с всякакви хора и се сблъскват с техните претенции и неинформираност. За тези, които въпреки липсата на почивки намират желание да не дезертират, да не избягат и да не напуснат, защото се чувстват обидени, накърнени или неразбрани. Поклон и за доставчиците на интернет, телевизия и мобилни услуги. Благодарение на техните усилия сме във връзка и изпълваме с определен тип съдържание дните си.


Аплодисменти, моля за всички, които остават хора или стават по-добри хора. На тези, които подпомагат, на тези, които не пречат. На безкористните и позитивните. На даряващите, съдействащите и проактивните. На журналистите, които имат способността да задават адекватни въпроси, склонноста да анализират чутото и етиката да споделят неедностранчиво цялата информация. На същите, които информират, без да скриват, лъжат или селектират вместо нас информацията, която трябва да знаем. На тези, които са навсякъде, където имаме очакванията да бъдат.


Аплодисменти моля, към всички артисти, които намират някак си вдъхновение и изпълват със съдържание думичката култура. На тези, които играят пред камера и не чуват нашите аплодисменти, на тези, които пеят без да виждат публика - на всички, които се хранят от вдъхновението ни, но им се налага да го правят в призрачни, студени зали. Спортистите – тези, които по никое време спряха да играят, но не спират да тренират. Тези, които се готвят за споретен форум или състезание, без да знят дали ще го има. Всички, които споделят своя пример за оцеляване, без той да е за сметка на някой друг или установените правила.


Аплодисменти моля, за всички, които имат своите празници, но не могат да ги празнуват. За тези, които се разделят със свои близки, но не могат да ги изпратят по последния им път. На тези, които им предстои да станат родители и до последно треперят дали всичко ще бъде наред. Или тези, които почти ежедневно им се налага да се радват на всеки ден живот.


Аплодисменти за държавниците, които работят при променливо единство, високо ниво на стрес и липса на опит с подобни явления. Тези, които ежедневно ни информират за ситуацията с вируса, липсата на дисциплина сред хората, оборването на поредния слух или търговски трик. Същите, на които им се налага да взимат бързи решения, когато досега не са го правили. Същите, които управляват кризи в своите министерски ресори, като се опитват да минимизират загуби или не дават прогнози, в които не вярват. Същите, които от мразени вчера, станаха донякъде симпатични днес и никой не желае да е на тяхно място (поне днес). „Държавник“ вече не е мръсна дума, а от този тип рестарт имахме нужда да ги видим извън апатията и дребните боричкания за власт и рейтинг.


Не аплодисменти, а осъзнат поклон за тези, които ни израждаха и ще констатират смъртта ни. Същите, които хулихме, обиждахме, подценявахме като компетенции и често налитахме да бием. Тези, които учиха с години повече от нас, не бяха в масови специалности, не са масови и като хора. Същите, които станаха администратори, обслужващи ежедневно повече хартия, политики и правила, по-малко хора и пациенти. Тези с чистите бели престилки, които работят в стая, гише, зала, отделение, в някой полуразрушен коридор или в някой замираща болница и град. Същите, които са еднакво отдадени към човешкото здраве на 20 г., а често карат и доживот, защото или вече няма желаещи, или просто без това не могат. Онези, които лекуват, успокояват и оздравяват нас, същите често са вестоносци на доброто и лошото. Изискват, питат, споделят с мек глас..., когато не са изнервени, обидени, ядосани, оскърбени, неоценени, поругани, уморени, огорчени...от нас, като пациенти, близки на такива... от държавата, закона и регулациите. Да си медицински работник не е лесно, мнозина се отказаха. Не им допадат условията, начина на работа, системата, заплащането. Не им допада отношението и това винаги да са длъжни на някой за нещо. Да си там, някъде по десетки часове, далеч от семейство и да живееш с чувството, че си недооценен е норма в българското здравеопазване. Да си разкрачен между живота и смъртта и никога да нямаш право на грешка е огромен товар. Да спасиш живот и да са ти благодарни доживот е благодат за тези хора. Често са мразени, че не са достатъчно бързи, разговорливи или компетентени, според някои, които никога не искат да са на тяхното място, при тези условия. Поклон пред всички тези днес, но нека не забравяме своето лицемерно отношение към същите вчера. Така че – преди това, нека искаме осъзната прошка, защото и те са хора и имат своите човешки и професионални дефицити, пък после ги аплодираме по пример на някой друг, точно в 21:00. А, дали ни чуват?


Често аплодисментите отразяват края на дадено събитие, което ни носи положително изживяване. Тяхната липса обаче увенчават неговия крах. Дали това ще бъде края на човешката цивилизация – едва ли. По-скоро е логичният завършек на един забързан период, който беляза възхода на човешката раса и нейното огромно падение. Аплодисментите към нашите герои могат да бъдат представени по различни начини и не непременно по примера на някой друг, в уречения час. Но, за да признаем нечий принос, то трябва да го видим и разберем какво му коства за да го преодолее и продължи напред. Тези, които го сторят ще бъдат непременно по-добри и по-адаптивни, по-знаещи и по-можещи, по-оценяващи и по-разбиращи. И всичко това – от хората за хората.


Моля, аплодисменти за всички ТЯХ!


„Светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен.“ Виктор Франкъл
Линк към статията: ТУК

Повече за Корона Вируса- инфо от интернет, а не от официалните медии

Ето ви няколко видеа, от които ще си дадете сметка, че просто не знаем какво ни предстои, т.е какво са ни подготвили онези, които имат претенцията да управляват света.

ВНИМАНИЕ- В ТОВА ВИДЕО ИМА КАДРИ НА УМИРАЩИ ХОРА ОТ КОРОНА ВИРУСА!

ЗАЩО ТЪРПИШ НАРОДЕ!??

Разбирате ли,че над българите тегне ГЕНОЦИД във всякакъв аспект,най-вече в хранително-вкусовата индустрия и то съвсем умишлен!
Хора,ГЕНОЦИД,означава /МАСОВО УНИЩОЖАВАНЕ НА ЕДИН НАРОД ЕДИН БИОЛОГИЧЕН КОД,ЕДНА ЕДИНИЦА/!ПРОСТО,ЗАЩОТО НЕ СМЕ УДОБНИ! НА МНОГО КЛЮЧОВА ТЕРИТОРИЯ СМЕ, ВЪРХУ МНОГО ЗЛАТО СТЪПВАМЕ,НАЙ-ПЛОДОРОДНТА ПОЧВА ИМАМЕ, ИМАМЕ ПРЕДПОСТАВКА ДА БЪДЕМ СИЛА,НО СВЕТОВНИЯТ ЕЛИТ НЯМА ТАКЪВ ПЛАН ЗА НАС!!!
НЕ СЛУЧАЙНО ОБЕЗЛЮДИХА СЕЛАТА НИ И ПО- МАЛКИТЕ ГРАДОВЕ ЕДИН ПО ЕДИН ФАЛИРАХА,ЗАТВОРИХА ХИЛЯДИ ПРЕДПРИЯТИЯ!
НЕ СЛУЧАЙНО ИЗБИХА ХИЛЯДИ ДОМАШНИ ЖИВОТНИ БЕЗ НИКАКВА АДЕКВАТНА ПРИЧИНА!
НЕ СЛУЧАЙНО СЪСИПАХА ДРЕБНИЯ ТЪРГОВЕЦ И ПРОИЗВОДИТЕЛ,ЗА ДА МОГАТ ДА ВКАРВАТ ВСЯКАКВИ ОТРОВИ И ТАКА ПО-ЛЕСНО ДА МАНИПУЛИРАТ БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН В ИЗБОРА МУ, НА ТОВА КАКВО ДА СЛОЖИ НА МАСАТА СИ/ИЗВИНЕТЕ ТОЙ НЯМА ИЗБОР/!
НЕ СЛУЧАЙНО СЪСИПАХА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ДЪРЖАВАТА! ПРОСТО,ЗАЩОТО ТЪП НАРОД ЛЕСНО СЕ УПРОВЛЯВА!
НЕ СЛУЧАЙНО ЗДРАВЕООПАЗВАНЕТО Е СЪСИПАНО,НЕ СЛУЧАЙНО СЕ КРИЕ ИСТИНАТА ЗА СРЕДНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТ ПРИ БЪЛГАРИТЕ,ЗАЩОТО СТАТИСТИКАТА Е ПЛАШЕЩА!
ИЗЛЕКУВАН ПАЦИЕНТ Е ЗАГУБЕН КЛИЕНТ!
НЕ СЛУЧАЙНО НИКЪДЕ НЕ СЕ СПОМЕНАВА ЗА ТОВА,КОЛКО БЪЛГАРИ СА ОСТАНАЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ!
ПРОСТО,ЗАЩОТО ПЛАНЪТ Е В ДЕЙСТВИЕ И ТЕЧЕ С ПЪЛНА СИЛА!
НЕ СЛУЧАЙНО СРЕДНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА В БЪЛГАРИЯ ГРАНИЧИ С ТАЗИ В ГВАТЕМАЛА!!
НЕ СЛУЧАЙНО НЯМАМЕ ПРАВО ДА ПРОИЗВЕЖДАМЕ И КОНСУМИРАМЕ БЪЛГАРСКА ХРАНА,А ВНАСЯНЕТО НА ЗАСТОЕЛИ БОЛНИ МЕСА, ,ЗЕЛЕНЧУЦИ ПЪЛНИ С ПЕСТИЦИДИ И ХРАНИ С ВСЯКАКВИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Е НА КОНВЕР !
НЕ СЛУЧАЙНО ГОЛЕМИТЕ ВЕРИГИ МАГАЗИНИ ПУСКАТ ПРОМОЦИИ ИМЕННО НА ТАКИВА ХРАНИ,ЗАЩОТО БЪЛГАРИНЪТ Е СЪС СЪЗНАНИЕ НА РОБ,МАСОВИЯТ БЪЛГАРИН И НЕ МОЖЕ ДА ЧЕТЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ!!
НЕ СЛУЧИЙНО БЪЛГАРИЯ СЕ НАРЕЖДА СРЕД ДЪРЖАВИТЕ С НАРАСНАЛ ПРОЦЕНТ  НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ! НЕ СЛУЧАЙНО ВСЕ ПО-ЧЕСТО ВИЖДАМЕ ДАРИТЕЛСКИ КАМПАНИИ ЗА НЕИЗЛЕЧИМО БОЛНИ ДЕЦА,ЗАМИСЛЕТЕ СЕ С КАКВО СТЕ СЕ ХРАНИЛИ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ И НЕ, НЕ МИ НАМЕСВАЙТЕ,”ЧЕ ТОВА БИЛО ГЕН”!!!
ПЛАШЕЩО Е,ЧЕ ВСИЧКИ ГО ЗНАЕМ,А НИЩО НЕ ПРАВИМ! ТОВА Е ОМАГЬОСАН КРЪГ,ОТ КОЙТО НЯМА ИЗМЪКВАНЕ!!ДОКАТО НЕ ЗАТРИЯТ И ПОСЛЕДНИЯ БЪЛГАРИН  ПО ЛИЧНА КАРТА НЯМА ДА СЕ СПРАТ !
НА ПРАКТИКА БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Я НЯМА,НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Е ПЕТ МИЛИОНА,ОТ КОИТО МНОЗИНСТВОТО Е ЗАСТАРЯВАЩО НАСЕЛЕНИЕ! РЕАЛНО НИ ЗАЛЪГВАТ,ЧЕ СМЕ 7 МИЛИОНА,НО ПРЕБРОЯВАЙКИ ОНЕЗИ 2 МИЛИОНА ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВАТА!
В БЪЛГАРИЯ ВСЕ ПО-РЯДКО СЕ РАЖДАТ ДЕЦА!
КАК СЕ УНИЩОЖАВА ЕДИН НАРОД ЛИ?АМИ ПЪРВО СЕ ПОСЯГА НА ДЕЦАТА,НА НАШИТЕ ПОСЕГНАХА И ТО ЖЕСТОКО! ФАКТЪТ,ЧЕ ДЕТСКИТЕ НАДБАВКИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ СЕМЕЙСТВА НЕ СА  ПРОМЕНЯЛИ СТОЙНОСТТА  СИ ОТ ГОДИНИ НАРЕД Е ПОКАЗАТЕЛЕН!
ТЕЗИ ХОРА РАЗДЕЛИХА ДЕЦА ОТ МАЙКИ И БАЩИ,КАТО ИЗПРАТИХА МИЛИОНИ ИЗВЪН ГРАНИЦАТА С ЯСНОТО СЪЗНАНИЕ ЗА ПОГУБВАНЕ НА ЕДИН НАРОД!
ТОВА Е ИСТИНАТА ХОРА,АЗ НЕ ВИ КАЗВАМ НЕЩО,КОЕТО НЕ ЗНАЕТЕ,ВСИЧКИ СИ ДАВАТЕ СМЕТКА КАКВО Е НАШЕТО БЪДЕЩЕ ТУК,БЪДЕЩЕ ПОД ГОЛЯМ ВЪПРОС! НАПРАВЕТЕ НЕЩО,ЗАЩОТО ГУБИМ ЗЕМЯТА СИ,НИЕ ПРАВИМ,НИЕ ВСЕ ОЩЕ СМЕ ТУК,ТОВА Е ПОКАЗАТЕЛНО,ЧЕ НИ ИНТУРЕСУВА НЕ САМО ЗА НАШЕТО БЪДЕЩЕ,ЗА БЪДЕЩЕТО НА ДЕЦАТА НИ,ЗА БЪДЕЩЕТО НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
Аз няма да спра да се противопоставям на системата,НЯМА ДА СПРА ДА ВИ ОТВАРЯМ ОЧИТЕ,ЗАЩОТО ПОВЯРВАЙТЕ,В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ ИМА ЗДРАВО-МИСЛЕЩИ БЪЛГАРИ И КОЛКОТО И ДА СЪДИТЕ ЕДИН ЧОВЕК ПО ТОВА КОЛКО БЛЯСКЪВ ВЪНШЕН ВИД ИМА АЗ НЯМА ДА СПРА ДА ОСПОРВАМ ТВЪРДЕНИЕТО,ЧЕ  ТЕЗИ КАТО НАС ОТДАДЕНИ НА СТИГМАТА ВЪНШЕН ВИД,ФИТНЕСИ ,МУСКУЛИ И ВСЯКАКВИ ПУТКИ МАЙНИ, Е МОГАТ И ДА МИСЛЯТ!!!!! И ТОЧНО НА ТАКИВА КАТО НАС ИМ ПУКА ЗА ВАС!!!
МАЛЦИНА ОТ ВАС ВЕРОЯТНО СА СИ ЗАДАВАЛИ ВЪПРОСА, ЗАЩО ТОЗИ ЧОВЕК Е ИЗБРАЛ ДА ОБУЕ ТЕЗИ ОБУВКИ, А НЕ ДРУГИ!
ЗАДАЙТЕ СИ ГО ПРЕДИ ДА СЪДИТЕ ХОРАТА ЗАЩО ПРАВЯТ ТОВА, А НЕ ОНОВА,ЗАЩО ИЗГЛЕЖДАТ ТАКА,А НЕ ПО ДРУГ НАЧИН !!! ДА МИНА ПО СЪЩЕСТВО!!!

“Ядем месо с рак: Истината се оказа не по-малко гадна
СПРЕТЕ ДА КОНСУМИРАТЕ ТОВА “НЕЩО”,ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ ИМА ВРЕМЕ
 юли 29, 2019

От известно време в различни групи в социалните мрежи се разпространява видео и снимки, на които се вижда как от сурово свинско месо изтича при натиск гадна жълто – зеленикава субстанция. Към кадрите има и обяснение, че вече няма никакъв контрол и ни пробутват свинско месо от животни, заболели от рак.

Предупреждението е да престанем да ядем свинско месо, защото можем да се разболеем от рак при консумацията му.

Въпросните клипове се разпространяват предимно от вегански общества, информацията към тях е поднесена на английски, но не се позовава на официални източници.

Оказва се, че подобно месо се продава и в България. Отново във Фейсбук жена споделя снимка, на която се вижда същата зеленикава гной, изтичаща от свинско месо. Тя обяснява, че го е закупила от голяма верига хипермаркети. От опаковката става ясно, че въпросното месо е в срок на годност.

В коментарите под публикацията и други жени разказват, че са се натъкнали на подобен, гнусен продукт. И отново се припомня, че вероятно се касае за месо от животни, болни от рак.

Други смятат, че подобна гадост се получава след лошо поставен антибиотик на животното. Само за няколко дни десетки потребители у нас споделят информацията за „болното от рак месо“ и паниката е повсеместна.

потърси за коментар Кирил Вътев от Асоциация на месопреработвателите. Ето какво обясни той:

„Случва се при отглеждане на животните те да направят абцес – вътрешно загнояване, което обаче трябва да се разреже. Никой не продава на пазара на едро нарязано месо и затова се получават подобчни пропуски. Много рядко се случва едно парче да бъде вътре с абцес, защото се правят прегледи от ветеринари, контролът е много висок. Представете си, че всеки човек може да има гноен абцес, който е вътре. Така е и с животните. Пълен абсурд е да се твърди, че животното е с рак.

Най-вероятно, след като при разрез е изтекла жълта течност, е гной, предполага се, че става въпрос точно за този абцес. Дори и да има такова нещо, месото се изрязва и се хвърля, останалото е годно за ядене.“

И така е добре...

Не ми пука за чуждото мнение...

Не, наистина. Хората винаги говорят, хората винаги недоволстват. Не можеш да се харесаш на всички и не е нужно... Увереността ми е толкова здравословна, че не искам да ме разболяват токсични хора, вампири, пасивни агресори, манипулатори, които срещнах по пътя... Отдръпвам се и търся добрите хора. Хората, които ме вдъхновяват и вадят най-доброто от мен. 

Осъзнах, че само те и най-близките заслужават енергията ми. Не ми пука да кажа каквото мисля. С учтивото премълчаване и свеждане на поглед приключих. Когато някой ме пита за работата, за това, каквото искам във връзката, за мнението ми – давам го и изразявам позицията си. 

Когато имам въпрос, задавам го, вместо да се колебая после. Изправям се и защитавам, казвам истината, когато е напечено. Заявявам себе си, защото така няма неразбрали, няма недоразумения. Общуването е малкото, което остана ценно помежду ни - искам всичко да е ясно. Търся хора, които ме приемат като равен и се интересуват искрено от мен - на тях отдавам цялото си внимание. Не ми пука за грешките от миналото. Минах своя път, направих своите грешки. Аз съм резултат на тях, също толкова, колкото и на успехите и добрите си дела. Грешките обаче остават в миналото. Спрях да се питам "Ами ако?" - случва се това, което трябва. Отчитам се пред съвестта си и тази на обичните ми хора. Хората от миналото могат да говорят зад гърба ми – те неслучайно са там. Не ми пука вече и да развалям "приятелства" и да излизам от връзки. Не се чувствам длъжен да поддържам остарели отношения, да разменям кухи фрази с хора, които вече нищо не ме свързва. Нямам време за куртоазия, но любезността и добрите си маниери си не отказвам на никого. Мина времето, когато трябваше всички да ме харесват и да се доказвам колко съм готин и свестен. Аз съм много повече... 

Не ми пука за идеалния живот, който другите водят в социалните мрежи. Не вярвам в това, защото аз също го правех – поддържах идеална представа за интелигентен съвременен човек с набор от обществени теми, по които да взема отношение... 

Разчистих списъците с приятели, блокирах някои, оправих си настройките на поверителност и към моя живот имат поглед наистина малко хора. Сега пред илюзиите на социалните мрежи предпочитам дълга разхода след работа, кафе с приятел, киснене в книжарницата. И да, оставям телефона. Не ми пука за това как тялото ми изглежда в очите на другите. Искам да съм с нормално за възрастта ми и ръста тегло. Искам да съм здрав и да ми е леко. Обличам се така, че да прикрия някои неща, които не харесвам заради вътрешното си чувство на естетика, не защото някой така е казал. Свръх теглото носи рискове за здравето и не приемам „Харесвам се такъв, какъвто съм.”, ако това значи лоша кръвна картина, висок холестерол, висока кръвна захар. Предпочитам вместо да мисля за визията си, да мисля за здравето си и отдавам внимание не на диети, а на здравословно хранене. Не ми пука за модата. Не се интересувам от модни тенденции и актуални "трябва да имаш за сезона". Нямам време и енергия да следя цялата тази информация, която минава за месец-два по всички магазини и после сякаш никога не се е случвала. Е, случила се е, ако съдя по купищата дрехи в гардероба, които никога няма да облека и които изхвърлих или дарих. Стига с това. Обличам се както смятам, че ми отива. Имам дрехи за всеки случай – от официален до разходка в парка и държа някои класически избора, в които инвестирам по-сериозни суми. Не ми пука за нещата, които не мога да контролирам. Дали някой ще ме хареса, дали някой ще ми се обади, дали ще изберат мен, дали някой друг ще направи нещо. Гледам моите си неща и си карам моите задачи. Това мога да контролирам. Ако работя добре и гледам напред, хубавите неща се случват. Ако съм себе си и тя ме хареса такъв, ще ми се обади. Ако имам качествата и умея „да се продам” – ще изберат мен. Не ми пука дори колко много са станали нещата, за които не ми пука. Когато бях по-млад, толкова ме беше страх – какво ще си помислят, какво ще кажат, неувереност, тревожност, безсънни нощи – защото твърде много ми пукаше. Човек има ограничено време и енергията трябва да се пести, битките да се избират. Да се търси простотата. Това не е ограничаване – това е свобода. И като казвам "не ми пука" не го казвам като каприз, казвам го като зрял човек, теглил чертата. Откакто се отървах от тези неща, минах една голяма раздяла и няколко по-малки и се чувствам наистина жив. Свободен да видя цялата красота наоколо, всички добри и мили хора, които преди не забелязвах, устремен в това аз да бъда забелязан. Сега имам добра дума за непознатия на пейката, за учтивата сестра в кабинета. Сега имам времето да се разхождам, да се срещам с приятели. Мога да отида на среща, мога и да си остана вкъщи и да работя. Пренасочих енергията си към дома си, към мен самия.... 

И така е добре....

Заблудата кирилица. На каква азбука пишем?

Всяка истина може да се укрие. Достатъчно е години наред да се повтарят с фанатизъм едни и същи измислици. Човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. След време повтаряното се загнездва така здраво в нашето съзнание, че става трудно заблудата да бъде отстранена. А защо не искаме да признаем на каква азбука пишем? 

С участието на Александър Димитров, фондация "Богария" Новото познание™, Сезон 03 Епизод 24 Продуцент: Стойчо Керев Оператор: Димитър Искренов ТВ техника и звук: Black Mar Новото познание™

ИЗУМИТЕЛНО: Изникване на нови зъби

След проблема със зрението, проблемът със зъбите стои на второ място по масовост

(в България особено често виждам хора без зъби)!

Разбира се, както проблема със зрението се решава със слагане на очила, така и проблема със зъбите се решава със слагане на протези. Но нима те заместват едни хубави млади зъби? Естествено, не! Природата ни е дала възможността да сменяме зъбите си един път като деца. Но тя ни е оставила възможност да ги сменяме отново и отново, стига да знаем как да „включим” механизма за обновяване на зъбите. Всичко, което трябва да направите е да знаете кое „копче” да натиснете, за да може тялото ви да разбере какво искате от него. Сега тази функция спи и тя ще продължава да спи, докато самите вие не я включите. Подчинявайки се на определена програма зъбите ви са се сменили един път като деца и после тази „автоматична” програма се изключва и при необходимост трябва да я включите ръчно, самостоятелно чрез своя разум. Преди да ви кажа как става това, да си припомним как изникват млечните зъби и се сменят с постоянни. И така, обикновено зъбите се появяват около 5-7 месец след раждането, но още от 3-4 месец бебето започва да усеща процеса на зараждането на зъбките във венците - то гризе всичко и от време на време плаче. Първи се появяват двата долни централни резци. След известно време пробиват двата горни резци. Обърнете внимание на този важен факт – ще го използваме по-нататък в тази практика.След това през различни интервали израстват страничните резци, после кътниците и накрая кучешките. 

Описание на практиката за израстване на нови зъби:

1. Първото, което трябва да направите е да си припомните колкото можете повече от всички онези усещания съпровождали израстването на зъбите ви като деца. Това не е трудно, тъй като Природата се е постарала и ни е дала спомена за това чрез болката (всички болезнени усещания са най-силните спомени в нас и се запомнят най-дълго). Припомнете си този неприятен сърбеж във венците, как се клатят старите зъби, подпирани отдолу от младите зъби, как стоите пред огледалото с вързан за зъба конец и се опитвате да преодолеете страха си и ад го дръпнете рязко и т.н. Припомнете си тези подробности, защото това е първото копче, което ще включи процеса на израстването на новите ви зъби. 

2. Сега ще ви върна отново към описанието от по-горе, а именно към мястото, където говорех, че първите зъби са долните централни резци и с тях започва целия процес. Това показва, че тук се намира едно от копчетата, които трябва да натиснете, за да включите процеса на регенериране на зъбите си.. 

3. И третото копче се намира, разбира се, в съзнанието ви. Това копче също трябва да го превключите на постоянен режим, тъй като няма да можете постоянно да правите всичко, което ще напиша по-долу. a) И така, сега описвам какво конкретно трябва да направите със съзнанието си. Отделете си всеки ден по 10-30 минути за занимания. Първите 10 минути мислете за пространството под всеки зъб вътре във венеца и под всички зъби едновременно, т.е. представете си под всеки зъб мънички бели зъбчета, като малки кълнчета на семенца. Мислете за тези зъби именно като за семенца, т.е. за нещо, което е посадено и вече запоява да покълва. Припом- нете си сърбежа (от първа точка), който съпровождаше израстването на но- вите ви зъби като деца, как си чешехте венците, колко болезнено беше това и т.н. b) Задръжте тази концентрация през първата една трета от практиката си. c) След това, без да прекратявате гореописаната концентрация (зъбите- семенца, сърбежа във венците), се концентрирайте и върху точката под двата долни резци – тази област е примерно 0,5-0,8см. Според силата на концентрацията си можете ад почувствате натиск в тази област и това е добре. d) Задръжте тази концентрация вторите 10 минути от ежедневната си практика. e) Без да прекратявате двете гореописани концентрации (във венците и в точките под резците), се концентрирайте също в областта между веждите и малко по-навътре (Третото око), изговаряйки мислено примерно следната фраза: «моите зъби се обновяват напълно». При това дръжте мисъл- формата за обновяването на своите зъби, в която лошите зъби падат, а на тяхно място израстват новите ви млади зъби.  f) Трябва да изпълнявате тази практика минимум един месец. Разбира се, на някого може да е нужно и по-малко време, а на някого повече, затова главният критерий тук е способността ви да усещате себе си. Забележка: единствената причина за евентуален неуспех в дадената практика може да е вашият страх да не загубите зъбите си и вкопчването в старите; например мисли от рода: «Ами ако паднат старите, а новите не поникнат?» 

Продължение №1 на практиката: 

Много хора ме молят да дам и практика за смяна не на всички зъби, а само на някои в лошо състояние. Следващата практика удовлетворява това желание. Тя също е предназначена за хора, които имат проблем със силата на визуализацията си, защото съдържа видео-визуализираща практика. 

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО ОСНОВНО СЕ СЪСТОИ ОТ ВИДЕОПРОГРАММА, РАЗЯСНЯВАЩА ПО- ПОДРОБНО СЪЩНОСТТА Й И ЗАДЪЛБОЧАВА РАЗБИРАНЕТО ВИ ЗА ТОВА, КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИТЕ. 

Описание на практиката:

1. Трябва да почувствате, че в основата на регенериращия се зъб или няколко зъба се поставя семенце с бял цвят. Размерът на семенцето няма голямо значение. Напълно достатъчно е да си го представите колкото просено зрънце, но може и колкото грахово зърно. След малко ще кажа защо в някои случаи раз- мерът може да има значение и да е в помощ.  

2. По-нататък във видеото ще видите как покълват семенцата, каква мощ се съдържа в крехките наглед кълнчета. Вие трябва да почувствате тази сила, силата на покълването. Сега трябва да пренесете тези усещания върху себе си, т.е. върху семената на вашите зъби, които се намират в основата на старите. Вие трябва много добре да почувствате под корена на всеки зъб, който ще сменяте с нов тези бели зъбни семенца, как са пълни със покълващата сила, как набъб- ват от тази сила, как са готови да пробият, за да започнат да растат, да растат с новия си млад живот без никакви прегради, помитайки по пътя си всички препятствия, в случая старите зъби. 

3. Трябва да правите това всеки ден, желателно е дори няколко пъти на ден (например сутрин, обед и вечер). Също желателно е през деня да чувствате тези семенца в основата на регенериращите се зъби, ако не непрекъснато, то поне от време навреме. 

ЕТО КЛИПА ЗА ВИЗУАЛИЗАЦИЯ:

Забележка: 

1.Най-подходящото време за тази практика е, когато някой от зъбите ви започне да ви наболява. Вече писах в основната практика, че това е мъдростта на Природата, че по този начин тя ни сигнализира да си припомним чрез най-силната програма за запомняне – болката за това как са израствали зъбите ви като дете. В Природата всичко е предвидено именно така – когато някой зъб заболее, той започва да ви праща болез- нени усещания и именно в това време вие можете да включите програмата за неговата замяна с нов. Но това не е задължително, т.е. практиката работи при всички случаи и няма нужда обезателно да чакате да ви заболи зъба. Казвам ви го просто за това, ако ви се появи такава възможност, да не я изпускате. 

2. След като дадох основната практика за регенериране на нови зъби, практикуващите ми писаха за своя опит, че наистина зъбите им израстват. През това време аз дадох практиката „Астрална генетика”. При някои зъбите израснаха само благодарение на нея или съвместно с нея. 

3. Може за някого да е полезно да си представя семената в корена на зъбите малко по-големи, например колкото грахово или бобено зърно или пък да си представят няколко семена колкото просено зърно. Работата е там, че в подсъзнанието на такива хора има програма – колкото е по-голямо дадено нещо, толкова то е по-силно. Затова ако усещате, че ви е нужна корекция на предложената от мен визуализация, то правете си я според себе си. 

4. Както вече писах в основната практика, никой не може да каже с точност кога ще израсне новия зъб при вас. Тук участват много фактори, основният от които може да се крие в подсъзнателна ваша програма, че това е невъз- можно. И отново ще повторя – тази практика не е фантастика, историята познава много такива случаи при възрастни хора, т.е. този процес е реален и възможен и в нашата физиология е категорично предвиден варианта на израстване на нови зъби при нужда, за което съществуват всички физиологични възможности. Това само изглежда фантастика, защото този процес е силно забравен и много дълго никой не го е използвал, като сме се задово- лявали с лъжливото знание, че зъбите се сменят единствено в детството.

Продължение №2 на практиката 

И така, това е вече второ продължение на тази практика, започната през 2008-ма година. Главното допълнение тук е в новата мощна психоактивна програма, която можете да използвате толкова често, колкото ви е възможно. Тя засилва способността на тялото ви да прави природните неща. Просто вие трябва да разберете, че тялото е вашият инструмент и каквото му кажете, това и прави. Ако се закотвите в страха, че старите зъби няма да се сме- нят, то новите няма да се появят. Но аз ви казвам, много сериозно ви казвам, че зъбите могат да растат както ноктите или косата. В това няма нищо сложно или необикновено. Просто те могат да правят това само по ваше желание, а сега вашето желание е заключено от програмата, че това е невъзможно. Направете волево усилие и прекратете програмата. Косата ви също ще престане да расте, ако си внушите, че това е невъзможно. Другият проблем е, че съвременният човек силно вярва на докторите и на медицината, а не иска да вярва на Природата, въпреки че тя е създала тялото ни, а не докторите. Помислете сами – щом тя е създала такъв шедьовър като зъ- бите, нима е планирала, че тяхното възстановяване може да става единствено с помощта на доктор? Разбира се, че не. Тя е дала механизъм как това да става естествено. Но с времето, отдалечавайки се от Природата, хората са започнали да се доверяват на други хора, които самите те също нищо не разбират и не познават този механизъм. Техният принцип е такъв – щом се е счупило нещо, хайде да го махнем или сменим с изкуствено. Но защо да го махаме – то ще се смени само, понякога след седмица, понякога след повече. От нас се иска само да махнем от съзнанието си програмата, заключваща природните сили на тялото ни. Със зъбите е същото. Питат ме – можем ли да подменим само един зъб? А защо? Вие заповядвате ли на пръстите си – нека само на един да расте нокът. Не? И аз мисля, че не го правите. А защо сте решили, че вашето решение и вашата програма и по-мъдра от самата създаваща програма на Природата? Дори все още да имате всички зъби и те не ви болят, защо да не ги смените с нови. Новото винаги върши по-добра работа от старото. Това се отнася и за всички наши органи. Дано не решите, че това вече е прекалено. Какво още да ви кажа? Венците приличат на плодородна почва. Тя винаги е готова за плододаване, единствено семената в нея се слагат по ваше жела- ние. Това е свободният избор на човека и той е длъжен да го използва и за тялото си. Бъдете абсолютно честни и искрени в желанието си да подновите старите си зъби с нови и те ще израснат. Ако не сте честни, те няма да из- раснат. Освен това с развитието на историята зъби не винаги ще са нужни на човека. Имало е времена, в които хората са нямали зъби. Представете си същество, което се захранва от светлина и разговаря с мисли. Защо са му зъби? Зъбите са достатъчно подвижна единица в тялото ни и аз съм убеден, че ако все още считате, че са ви необходими зъби, докато не станете слънцеяди, вие ще можете да си ги получите с помощта на тази практика. А като успеете със зъбите ще усетите, че и регенерацията на всеки друг орган да- леч няма да ви изглежда фантастика. 

ЕТО КЛИПА ЗА ВИЗУАЛИЗАЦИЯ:

(Във венците ми се зараждат нови млади зъби. Аз съзнателно включвам нов цикъл на растеж на зъбите. Във венците ми се активира нов цикъл на растеж на зъбите. Започват да ми растат нови млади зъби.)

ТУРСКИТЕ КЛАНЕТА НАД БЪЛГАРИТЕ, «ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА» НЕ Е НОВО ЯВЛЕНИЕ ЗА СВЕТА

Башибозук в плен на руската армия, Руско-турска освободителна война

• В 1344 — 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че «Тогава живите облажаваха умрелите по-рано».

• В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив

• В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.
• В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.
• На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.

• В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.

• В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се «за кашмер» са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.


• На 18 октомври 1688г. турската войска на софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени [4], а селищата са изгорени и сринати до основи. Не са изклани само към 2000 млади момчета, жени и момичета които са отвлечени в робство. Оцелелите след подавяне на Чипровското въстание едва 3000 българи от района, за да се спасят забягват в през Влашко в Банат.

— През юни 1679 година от татарите на Герай хан са извършени масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско. Това принуждава многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко.

• В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. [8]При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.

Башибозук

• В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата «Света София», много българи от Западните български земи бягат в Банат.

• В периода от 1773г. до 1822г. кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград.


Такава е съдбата на Трявна 20.ІІ.1798, Тетевен още в 1861г. Сопот в 1793, 1800 и 1807, Габрово в 1793 от кърджалии водени от Емин Балталъ, а в 1798г. тук погрома е от регулярни турски войски, Калофер на 22.ХІІ. 1799г. и в 1804, Арбанаси 1796, Велико Търново1796, Троян 1796, Севлиево 1796,Еркеч няколко пъти и в 1808 оцелелите изоставят селото, Копривщица 1793 и още два пъти, Казанлък е нападан няколко пъти, Шипка 1793, Тулово 1785 , Мъглиж 1785 , Елена 1793, Панагюрище 1785, Сопот 1793, Карлово 1785, Чирпан 1793, Ямбол 1794, Жеравна 1794, c. Тича 1795, Градец 1795, с. Пролом карловско — три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото), с. Раково котелско, Ловеч, Айтос 1791 , с. Бов, Хасково в 1791, Харманли 1791, Асеновград два пъти, с. Урумкьой Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже войвода, където според легендата прословутия кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.), Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др. след като са изгорени не са заселени повече. Разорени са десетки манастири.



В тази епоха българите обитават изключително такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтребление. Малко български земи, най-вече много големите градове и бедни планински места са по-слабо засегнати. Сериозно пострадват Гюмюрджннско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени.

Много от оцелелите бятат в Бесарабия и във Влашко.

• В 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околноста. Тук е събрана е голяма група жени и деца българи от раята, натъпкани са в една кошара и са запалени живи да изгорят.

• В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско.

• В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед.

Башибозук

• През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци. Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.

• През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнасилени, това става повод за Нишкото въстание при потушаването на което от албански башибозук командван от Сабри Мустафа Паша са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лeсковeцко, 10 000 души спасяват живота си като забягват в Сърбия.

• На 10 юни 1850 г. турците от Видинският гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското зъстание.

• На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.

• На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при потушаване на Априлското въстание.

• На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.
• На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.
• На 3 май 1876 г. башибозука предвождан от Ахмед ага Барутанлията извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града [21]. Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.
• На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява като избягва в Балкана.

• На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват като бягат в планината.
• На 9 май 1876 г. башибозука извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозука ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъченици.

Башибозук

• На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни — 200 българи, младежите са накарани да играят «кърваво хоро» преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити са озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.
• От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като «башибозук», редовната войска — низам, свиканите запасни части — редиф и черкезки отряди извършнат кланета в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население[22][23]. Това кара Уйлям Гладстон да издаде в 1876г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“

• На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.


• На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.

• На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.


• На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

• Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи.



Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица» са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете.


Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица» и „Св. Николай», които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.


• На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени общо към 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при пристигането си в Каварна.


• На 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.



• През август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.


• В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището да се засели отново.


• В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия града е наричан град на вдовиците.


• В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.


• В 1903г. турците жестоко потушават илинденско-преображенското въстание като избиват 994 въстаници и 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени, а 176 пленени. 70 835 души са обездомени, 30 000 са прогонени в България, 201 опожарени са села, 12 440 опепелени къщи .[9]


• От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.


• На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийският консул в Македония Алфред Рапопорт, военния адютант на Австроунгария полковник Гойгингер и руският консул Орлов стига до извода, че това е дело на турски войници от редифския батальон и местни турци от Калиманци.


• На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни дошли на пазар в града. Убити са 20 българи и 282 ранени. Клането ускорява избухването на Балканската война.

Руско-турска освободителна война, Освободителите

• На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.


• На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани Македония. Mестни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.


• В началото на юли 1913г. турците избиват и проганват българското население на Ордринска Тракия. На 7 юли 1913г. и следващите дни са изкклани над 1100 българи мъже и жени в голямото село Булгаркьой, селото е опожарено, а останалото население към 1050 души, които не успяват да избягат са отвлечени в Мала Азия. Същото време турците унищожават още над 60 български села, като 24 са напърно изгорени, общо в областта към 55 000 българи са избити и още толкова са отвлечени в Мала Азия или прогонени от родните им села и градове към България.


• В 1913 г. редовната турска войска извършва клането на Илиева нива при с. Глумово Ивайловградско. Турците избиват до едно над 200 пеленачета скрити на южния бряг на река Арда, деца на българи, бягащи от Одринска Тракия. На мястото е издигнат мемориал.


• На 9 март 1985г. в 21:32 часа на гара Буново от протурски терористи е взривен вагона за майки с деца на бързия влак Бургас-София. Планирано е бомбата да убие възможно най-много хора като избухне в тунела Гълъбец (3200 метра), но закъснението на влака с 2 минути ги спасява и взривът става на гарата. При Атентата на са са тежко ранени 9 души (включително 2 деца) и загиват 7 души (2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци).