Кое е Общото между футбола и философията?!!!!

На този въпрос, отговора не е буквата "Ф", а един жив класик, дами и господа,интервюто по долу, което казва всичко за него. При пристигането си в "Спартак" (Варна) изрича фундаментаната фраза: "Здравейте, селянчета, дошъл съм да ви уча да играете!". Както казва доктор Емил Антонов - "Туй е Кафка, 'псолютен Кафка!"
Ето и самото интервю, което може да се нарече модерна интерпретация по лудост и би било основа за написване на учебник по Шизофрения на неуспелите спортисти у нас:

"20 ВЪПРОСА КЪМ...ИВО ДИМОВ 17 септември 2007

Специален гост в поредното издание на рубриката наSportal.bg "20 ВЪПРОСА КЪМ..." е един човек, който определя себе си като: "талантлив, различен и естетичен". Той, със сигурност, е най-големият философ сред футболистите и най-добрият футболист сред философите, модният корифей на българския футбол - Иво Димов. Ексцентричният халф, който е обличал екипите не само на Спартак (Варна), ЦСКА и китайския Ченгду, но и на всички дизайнери от световна величина, се съгласи да отговори на нетрадиционните въпроси и да се представи пред читателите ни в светлина, в която не сте (или почти не сте) го виждали. Ето възгледите и мненията на един от най-големите таланти във варненския футбол, който осъзнава, че не е оползотворил таланта си докрай и е сигурен, че футболът все още го иска, по теми, които вълнуват човечеството днес...

АЗ СЪМ ЧОВЕК, КОЙТО ЗАЛАГА ЕДНОВРЕМЕННО НА ЕДНА СИМБИОЗА ОТ ЕСТЕТИКА, ТАЛАНТ И ДОСТОЙНСТВО

1. Какво не знаят хората за вас?

- Може би извън публичното пространство е останало усещането на хората за мен, че аз не съм болно амбициозен човек, който на всяка цена е искал да направи форсмажорното в кариерата си на футболист, а е искал да го усещат под по-специфичен ракурс, а именно под ракурс, който е давал една формула за него, за таланта като усещане за достойнство, за собствено виждане, излъчване и докъдето е възможно да прояви себе си в спорта. Просто казано с едно изречение, човек, който залага едновременно на една симбиоза от естетика, талант и достойнство. Говорим най-вече за футбола. Що се отнася за живота, аз съм човек, който залага малко повече на духовното, отколкото на материалното и душата ми върви по вълните на житейското море толкова леко, колкото и мисълта ми. Дълбоко в себе си аз съм един раним човек с естетически усещания, но и човек, който едновременно на другия полюс не прави компромиси. Както казва народът, скъп съм на триците, евтин на брашното.

2. За какво харчите най-много пари в живота си?

- Всички знаят за какво харча най-много пари...

- За гардероба си...?

- (смее се) Не само за гардероба...за гардероба, за козметика, за чревоугодничество, за удоволствия, за всичко, което създава една духовна атмосфера на един индивид като мен, за да генерира житейски и която да му позволява по-лесно да приема злободневните бариери на ежедневието си. Човек, който е отдаден на помпозното начало в живота, но и с мисъл за реалното най-малко, защото съм зодия телец и съм рогато индивидче, което обаче е подвластно на леките нрави в нормалните им измерения, така че човек да разкрие душевността си, за да бъде по-наясно със самия себе си и да осъзнава нещата от живота, които го заобикалят.

3. Каква сума пари би ви направила щастлив?

- Едва ли има такава сума по простата причина, че всичко, което съм спечелил и което ще спечеля в този живот по една или друга форма ще генерирам отново в удоволствия. Дали в глобалните ми усещания за модата или за тънките струни на душата ми, или за това, което ще ме направи по-щастлив, мен и хората около мен. Телците съблюдават в живота си материалното придобиване за нещата дотолкова, доколкото да могат след това да създадат по този начин около себе си море от удоволствия. В края на краищата телецът ще съгради нещо по-скоро душевно възвисено, отколкото реално, на което може да завидиш. Душата на телеца е вечно неоткриваем и не напълно разбран феномен. Това е душата не телеца, а който има уши да слуша и очи да гледа за това.

ЖЕНАТА Е ТОВА, КОЕТО ФИЛОСОФИТЕ КАЗВАТ, ЧЕ ЛИПСВА МЕЖДУ МАЙМУНАТА И ЧОВЕКА

4. Какво ви разплаква най-често?

- Едва ли в съвремието ни има натура, която да не изпитва състрадателност и съжаление, но един индивид, който е изграден от много емоции, дори и поставени в ситуация на принципиалност не би изпитвал чувството на един човек, който е наясно с болежките и с проблематиката на ежедневието, в което живеем. Винаги ме е разплаквала невъзможността да помогна или състраданието, което си остава за мен към ситуации в живота, които не са под диктата, под владичеството на възможностите на човек да ги промени. Въпреки, че Ницше е казал: "Най ме е страх от моето състрадание". Това обаче е една философска гледна точка, която като всички философски виждания е недотам практически приложима.

5. В какво сте най-уязвим?

- Емоциите ми са моето слабо място, но като всеки изтънчен човек те се проявяват в момент, когато би трябвало да бъдеш по-резервиран. Човек обаче си носи кръста и той е подвластен на всички свои положителни и естествено негативни неща. Може да ме засегне нещо, което е в обратната посока на истината, а и да не се погледне от всички страни, защото в живота всяка теза има две антитези. В древната инквизиция е имало диктати, които не са били нарушавани с векове, но в съвремието ни, ние съществуваме във време на прогрес и глобализъм, едва ли на човек му остава нещо друго освен да бъде над нещата, защото към днешна дата обществото диктува мода на имидж, който се продава ежеминутно и всичко е раздуто понятие, което намира отпечатък и в нашите мисли, и в нашите маниери и житейски действия. Така че няма точна диагноза за това кое може генерално да ме озадачи и да ме извади извън релси. Може би в житейски ситуации, моменти, които по-скоро остават ребус за интелекта ми да не ги реша на момента. Да се надяваме, че няма такива, защото бих живял с мисълта за уязвимост, нещо, което не би било характерно за човек като мен. По принцип аз съм подготвен за почти всичко в живота.

6. Как една жена може най-лесно да стигне до сърцето ви?

- "Жената е като разлюлян покров над водите над плитка река". Това го е казал Ницше, а аз съм казал, че жената е като вода, тече и все я има! В този живот жената трябва да се приема като субстанция на неизмеримото, като външност и като константа на всичко изящно, но все пак тя трябва да бъде правилно насочена в презумция на обща взаимозаменяемост с мъжа. Жената е това, което казват философите, че липсва като брънка между маймуната и човека. Но жената е тази слуз в живота, която помага на мъжа да остава след себе си само красиви и еволюционни неща. Докато свят светува жената ще бъде този феномен, който помага на света да бъде по-стилен, по-сърцераздирателен и по-жесток, за жалост.

- И все пак каква трябва да бъде жената до Иво Димов?

- Не мисля, че моята композиция в житейски план с една жена ще направи нещата по-красиви за човечеството, но биха ги направили по-спокойни за жителите в град Варна по простата причина, че от дълги години се питат защо не съм с момиче, което да бъде като част от мен. Аз не съм човек, който ще досажда на някого, просто съм приел един завет от майка ми лека й пръст, че не е нужно да бъда с една жена само и само, за да й тровя дните или само и само да й манипулирам емоциите и чувствата. Оставам въпроса между мен и бъдещата ми съпруга като една фраза от книгата на Ъруин Шоу - "Младите лъвове" - "пусни хляба по водата и той сам ще дойде при тебе".

ПРОСТИТУЦИЯТА В НАШИ ДНИ ВЗИМА И ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ. НЕ ТРЯБВА ДА ДОПУСКАМЕ ДУХОВНА ПРОСТИТУЦИЯ!

7. Какво мислите за секса за една вечер с непозната?

- Такъв тип взаимоотношения по принцип се приемат между хора, които са превърнали себе си в личности не само посредством професионалната си сфера, но и като четат всекидневно книгата на живота. Това е приоритет на хора, които познават себе си и които са надарени с качеството да познават и околния, за да изживеят една порция от приятна емоция само за една нощ, но и най-важното което е, че остават след себе си спомена за добрия диалог, за сексуалната наслада. Народът е казал, че мъжете живеем със спомените си, а жените с мечтите си. А по принцип това, че един мъж е бил с една жена за една вечер, това е фундаментален комплимент за мъжа от самата жена, независимо коя е тя.

8. Трябва ли проституцията да бъде узаконена?

- Дали ще има закон за това нещо или няма да има, това не е приоритет от моя житейски ресор, но бих казал като един човек, който познава себе си, бих апелирал към живите индивиди, които населяват тези земи да не проституират душевно и бих перифразирал нещата в такава насока, че съм крайно обезпокоен от липсата на духовни ценности. Проституцията в наши дни взима и други измерения. Не само физиологически ставаме свидетели на проституция, а и най-вече на обществени и душевни начала. Аз си измествам малко отговора на въпроса, използвам този въпрос, за да апелирам към по-голяма принципност, защото когато един народ е принципен и се подчинява на тези законови уредби, така един народ пише история. Дали ще бъде призната проституцията или не, не е такъв проблем за мен по простата причина, че аз не съм почитател на този тип любов, но съм почитател на духовните и на житейските принципи, които не трябва да се перифразират и не трябва да допускаме духовна проституция!

9. Вярно ли е твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените?

- В една от най-големите нации на света - Индия, до ден днешен съществува матриархат, но в континент без граници, респективно и в мислене без тесногръди корсети и без лимитирани моменти, ролята на мъжа и на жената се измества и тяхната потенциалност става много глобална по простата причина, че в нашето съществуване никой не би трябвало да очаква нещо даром или да поставя нещата в такава ситуация, че някой друг да му е длъжен. Една жена трябва да бъде в такова житейско състояние, че дори думата еманципираност да бъде тясна за нея, а мъжът трябва да бъде в ситуация на такова еволюционно състояние, че да прави нещата такива, каквито все едно се е раждал да бъде повествование на някаква симбиоза на двата пола. Това са съвременните тенденции на всички общества в света.

АКО ЕДИН ИВО ДИМОВ ОПИТА СЕКС С МЪЖ, КАКВО ОСТАВА ЗА ВСИЧКИ ЖЕНИ, КОИТО ТАЙНО МЕ ЖЕЛАЯТ ИЛИ ЗА КОИТО АЗ ТАЙНО СИ МИСЛЯ?!

10. Какво мислите за метросексуалните мъже?

- Аз изграждам моя стил от 18-сет годишен и преди години тези определения и класификации за мъжете не бяха толкова актулни. Всеки един самоуважаващ себе си индивид трябва да бъде в такава призма на представяне на външното си експозе, че да не се срамува от това, напротив да показва маниери и да демонстрира стил, които да го правят такава житейска щриха, особено тези, които сме познати в публичното пространство, че да съставляваме касите на обществото и основно сред подрастващите да бъдем за подражание, с което да се гордеят, както и с това, че експонират една мода, една система от усещане като цялостната грижа за тялото и за външността, която да ги прави щастливи, одухотворени, за да могат да бъдат реални потомци на тази нация. Това са неща, които са повече от задължителни. Това са неща, за които въобще е несериозно да се говори, защото това е все едно човек да не се самоуважава. Абсолютно всички думи, които ще се изрекат за това са бедни и бледи. Човек не би трябвало да изпада в някакви дефиниции по простата причини, че той не може да съществува, без да се самоуважава.

 

- Откъде го има този усет към красивото у вас?

- Това е дарба, това е ген. Това не се купува от някой Мол или супермаркет. Човек се ражда с това и го носи в себе си. Друг е въпросът какво прави, за да го доизгражда и какво прави, за да го поддържа в себе си. Но това е част от духовния огън, който пламти във всяка една душа, за да може да приемаш незгодите в живота и да се въоръжиш с философия, която да ти позволява да успяваш в житейската си одисея. Това са неразделни части от всеки един индивид, който е широкоспектърен.

11. Опитвал ли сте или бихте ли опитал секс с партньор от вашия пол?

- Това са страхотни утопии. Ако един Иво Димов опита секс с мъж, какво остава тогава за всички жени, които тайно ме желаят или за които аз тайно си мисля?! Все пак доколкото имам наблюдения и от въжделенията около мен, много от жените се притесняват от моето поведение по простата причина, че аз съм толкова отдаден на това да бъда поддържан и добре експониран, че много от тях не намират у себе си сили да ми се противопоставят или да се покажат дори и в словесн диалог с мен. Аз бих казал на всички жени, че всяка една от тях сама по себе си е богиня и би трябвало да мисли за себе си така все едно е нещо, което няма да се повтори в живота. Има много красиви жени, но всяка една за себе си трябва да мисли, че е неповторима, защото без женското самочувствие трудно ще оцелее светът.

12. Приемате ли хомосексуализма?

- За мен, тази житейска дестинация е и една символика на много изтънченост и на много изкуствоведски моменти в живота. Аз, по принцип, аплодирам и апелирам към всички членове на нашето общество да бъдат снизходителни към хора, които желаят да направят нашите дни по-красиви и нашите усещания по-тънки по простата причина, че филмът на живота има една единствена серия! Тези хора, всичко друго може да се каже за тях, но не и, че не са индивиди, които държат на изяществото и на естетиката. Те са носители на една много специфична красота, дори и нещо, което помага на обществото да върви напред. Много от тях са еталони за подражание в начина си на експониране като маниери и като поведение.

13. За или против брака сте?

- За мен, брак значи бракуване и няма по-силна власт от властта на вътрешния глас на двама индивида, които усещат своите рецептори и сензори като едно цяло. Всичко друго е въпрос на собствено виждане и на една душевна и житейска мистика.

НЕ ОПОЛЗОТВОРИХ НАПЪЛНО ТАЛАНТА СИ, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА ЗАПАЗИХ ДОСТОЙНСТВОТО СИ

14. Отношението ви към „силиконовата мания", обзела жените по целия свят?

- Стара българска поговорка гласи, че там където Господ е писал шестица за една жена, ние нямаме право да оценяваме и да констатираме. Една жена, както казах по-нагоре, сама за себе си трябва да бъде повелителка на красивото, защото всяка една от представителките на този пол има нещо, което в очите на даден мъж винаги ще я направи красива, ще я направи желана. Дали някоя от тях е пожелала да прибегне към силикона, това не е толкова колосално, колкото би трябвало да е оценено по достойнство нейното желание да се хареса и да бъде част от красивата палитра на нашия живот. Всяка жена би трябвало да прави всичко, за да изглежда изящна, такава, за каквато се е родила на майката земя.

15. Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората?

- Това е неминуем процес, който би трябвало да съпътства нашето съществуване. Личното творчество изостава на заден план, но хора, които са наясно с модерните технологии по един или друг начин ще покажат посредством тях и собственото си усещане, дори и чар, по начини, които ще бъдат пречупени от гледната точка на тяхното виждане за нещата. Използвайки модерните технологии всеки един от нас също може да бъде чаровен. Ако всеки един усеща нещата такива, каквито са част от него, дори и посредством модерната технология, той може да покаже себе си и да демонстрира стила си.

16. Трябваше ли България да стане част от Европейския съюз?

- Ние не можем да бъдем встрани от еволюцията в икономически и във всеки един план в най-стария и развит континент на света - Европа. Мисля, че влизането на България в ЕС, с времето, ще се окаже печелившата формула за одухотворението на нацията ни и за израстването ни във всеки един смисъл. Мисля, че беше повече от наложително влизането ни в ЕС. Ние ще дадем на Европа неща, които са останали в нашата съкровищница като нация и също ще имаме своя отличителен белег в европейското семейство, защото ние сме комбинативни, творчески настроени и много продуктивни като нация люде.

17. Религията средство за заблуда и манипулация ли е?

- В наши дни едва ли религията в нашия континент може да бъде толкова силно заслепяваща страст към душите на хората, но в други континенти тя е наистина толкова силно проявена, че дадени народи се пристрастяват към нея и се достига до такива обществени и политически сблъсъци, които са на тази основа. Все пак аз съм оптимист по отношение на човешкия род и смятам, че пацифизмът и доброто начало в хората ще изиграят роля да не се нарушава този свят, свят на много жестокост и обиди, но и свят на красиви неща и неповторими моменти.

НЕ ВИЖДАМ ШАНС ЗА НАШЕТО КЛАСИРАНЕ ПО ПРОСТАТА ПРИЧИНА, ЧЕ ПРИТЕЖАВАМЕ САМО ЕДИН ФУТБОЛИСТ ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА - ДИМИТЪР БЕРБАТОВ И ЕДИН ОТ ЕВРОПЕЙСКА - МАРТИН ПЕТРОВ

18. Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?

- Този тип хора, които са широко скроени и които отдават в себе си дан на идентифициращото виждане за нещата и такива, които поглеждат от всеки един ракурс нещата в живота, които са готови да приемат всичко и да са над нещата, така че човешкият живот да бъде осеян и с рози, а не само с тръни.

19. Какво мнение искате да имат хората за вас?

- Това са неща, които едва ли ли аз бих ги наредил в най-светли краски за мен самия. За жалост човек се води по някои одеяния, които не се нареждат и не се диктуват така, както всеки един от нас желае, но по принцип за мен всичко друго би трябвало да се каже, всеки може да каже, каквото си пожелае, но не би трябвало да забравя няколко епитета за мен - талантлив, различен и естетичен.

- След като споменахте талантлив не мога да не ви задам и няколко въпроса за футбол. Приключихте ли окончателно с кариерата си на футболист?

- В края на кариерата си на футболист съм, но смятам да се занимавам, пък и футбола ме иска по простата причина, че аз бях искрен към него, макар че не оползотворих напълно таланта си, но за сметка на това запазих достойнството си.

ОТНОШЕНИЯТА МИ С НОВИЯ (СТАР) СЕЛЕКЦИОНЕР СА В СТУДЕНАТА ВЪЛНА НА ЖИТЕЙСКОТО МОРЕ

- Как виждате шансовете на българския национален отбор за класиране на Евро 2008?

- Нашият национален отбор прави форсмажорни усилия за това да представи себе си на върха на възможностите си. С изключение на Бербатов, който е от световна класа и на Мартин Петров, който е от европейска класа, всички други момчета дават това, на което са способни и не би трябвало да ги съдим жестоко по простата причина, че футболът е олицетворение на целия живот в нашата държава и ние не би трябвало да изпадаме в драми. Един велик представител на философското учение стоицизъм е казал, че човек не би трябвало, когато губи да унива и когато печели да се въздига. Така че бъдещето ще покаже дали нашата футболна конюнктура ще роди други футболисти от класата на Бербатов, за да върви нашият футбол напред. Но към днешна дата качествата на футболистите позволяват този талант на представяне. Всичко друго е утопия. По тази причина не виждам шанс за нашето класиране, което е и нормално по простата причина, че както вече казах ние притежаваме само един футболист от световна класа и един футболист от европейска класа. Всички други дават това, което могат, но ние имаме много по-силни съперници от нас. Нека бъдем реалисти!

- И последен въпрос на футболна тема. Новият (стар) селекционер на българския тим - Димитър Пенев ли беше най-подходящият за този пост?

- Не се наемам да коментирам новия селекционер по простата причина, че моите отношения с него са в студената вълна на житейското море, но бих казал критерият е един - проверката на времето ще покаже. Все пак няма живи светини, всички са на стената в църквата.

20. По коя тема искате мнението ви да бъде чуто?

- Желая ли да се чуе моето мнение винаги ще се намери трибуна по простата причина, че аз съм човек, който е заслужил поне определението - един от най-интелигентните спортисти и не ми е проблем да го споделя. Бих апелирал към всички, че колкото и еретично да звучи, пацифизмът в човешките души и в човешките действия би трябвало да бъде издигнат на пиедестал, защото най-малкото той е основна теза в най-разпространената религия будизма. Нека да бъдем по-малко егоисти и гледащи по-глобално, за да можем да направим и дните на бъдещите ни наследници по-светли и мислите им за нас по-добри.

ОТ ГОДИНИ ИЗПОЛЗВАМ ЗА ГАРДЕРОБ ЕДИН ЕДНОСТАЕН АПАРТАМЕНТ, НО ТОЙ ВЕЧЕ Е ТВЪРДЕ МАЛЪК

Л Е К С И К О Н:

Любима храна: По принцип в нашия град има една храна и тя ще надживее света, това е рибата. Нужно е да бъде само прясна и тя дава на човек и на неговото телосложение такова усещане, че ни прави хем силни, хем добре изглеждащи.

Любима напитка: Не случайно римляните са тачили червеното вино и са го превъзнасяли като единственото питие по техните земи и по всичко, което е било предвесник на удоволствието. Обичам виното като цяло, но съм по-малокръвен и желая червеното.

Любим филм: Филмът е един, макар че в последно време много се клишира, най-вече от разни плагиати, които желаят да бъдат по-актуални като го споменават, но моят филм е един единствен и той ми е любим още от 10-сет годишна възраст - "Кръстникът".

Любим актьор и актриса: Марлон Брандо във филна "Дивият" и в "Трамвай желание". Това са ролите на Марлон Брандо. Харесвам много актриси...любима ми е може би Одри Хепбърн в "Казабланка", актриса, която е била колосална в 50-те - 60-те години.

Любима музика: Ритъмен блус. Харесвам също и евъргрийн.

Любим певец и певица: Харесвам Мадона заради страхотното й усещане да индустриализира своето присъствие в шоубизнеса, защото хореографията й на концерти е неповторима. Иначе, за мен, певиците са само две, без да съм колосален критерий. Това са Арета Франклин и Ела Фицджералд. Арета Франклин - няма такава певица! От мъжете, от години съм почитател на Принс, Том Джоунс и Ерик Клептън.

Любим дизайнер: По принцип италианската мода се е вселила в нашите души и в нашите въжделения за мода. Тя е помпозна и бих я нарекъл футуристично устроена и доста модернистична, но аз, все пак, съм и по-страстен почитател на френската мода, която има по-дълга история и която дефакто със столица Париж е люлката на съвременната цивилизация и мода. Френските дрехи се отличават с най-добра обработка на текстила и изобщо като кройка те могат да бъдат толкова актуални, че дори и да се проведе една нова 100-годишна война няма да свали качеството им. Кройките на френските дрехи са невероятни, но последните години английските дизайнери, в лицето на Галиано и Джон Ричмънд също са актуални, но като цяло френските дизайнери - Гай Матийо и Марите Франсоа Жирбо са най-актуални. В цялата експоцизия на мода обаче не би трябвало да се забравят и японските марки, които навлизат с главоломни темпове в световната мода. Имам дрехи от всички марки, но по принцип, обличайки се бързо и практично, залагам предимно на френските. Преди години бях почитател повече на италианските. Иначе, класика си остават Джорджо Армани и Долче & Габана.

- Къде побирате всичките си дрехи?

- От години имам един едностаен апартамент, който ми побира дрехите, но той вече е твърде малък. Целият апартамент е като един вечно отворен будоар.

МНОГО ХОРА НЕ СЕ СЕЩАТ, ЧЕ БЕЗ МЕН ЖИТЕЙСКИЯТ ТЕАТЪР ВЪВ ВАРНА ЩЕ БЪДЕ МНОГО ПО-БЛЕД

Любима книга и писател: От философите харесвам Шопенхауер и Фридрих Ницше. На Ницше любимата ми книга е "Веселата наука". Друг мой любим автор е Скот Фицджералд и неговата книга "Великият Гетсби". Не би трябвало да изпускам и Селинджър с книгата му "Спасителят в ръжта", както и Сенкевич, който е написал само няколко книги в живота си, но остава един от най-ярките творци в историята.

Любима марка автомобил: Не съм фен на автомобилите, имал съм две коли от марката "Ауди", но това не е нещо, което събужда в мен някаква страст. Не съм шофирал никога и нямам усещането и природната даденост за това.

Любим парфюм: Последните години залагам на марки парфюми, които са представители на козметични концерни - на Шанел, на Диор и в последно време предимно на Гален и на Ланком. Ползвам Гален, това е най-старата козметична марка в света. Не залагам на парфюми на моделиери, залагам на парфюми на козметици.

Любимо място: Любимото ми място е едно единствено - във Варна, курорта Свети Константин и Елена. Това е едно място, където има минерални извори, които са със съставки без еквивалент в България. Лятото прекарвам там и голяма част от годината също.

Любим политик: В исторически план римският император Август, който е управлявал 44 години в ранната римска империя. В наши дни не съм се замислял, но ми харесват политици, които за времето си са били диктатури и които след време са оставили еволюционни неща за държавата, макар че в момента си на управление не са били толкова блестящи, но времето е показало, че са постъпвали правилно за момента, а плодовете им на управление са били брани след години. От нашите политици нямам любим.

Хоби: Като цяло любимите ми неща са моето духовно състояние, добре скроените дрехи, философските четива, усещането ми към правилния начин на живот и храна, както разбира се и любимото ми вино. Иначе хобито ми е да говоря на философски теми и да развивам трактати от четива, които са станали достояние на моето внимание и да водя бекрайни дискусии на тази основа с хора, които преподават или хора, които имат опит в изказа на тези във философки измерения.

- Лесно ли успявате да намерите такива хора, хора с близки до вашите интереси и виждания?

- Не, аз не успявам, те ме намират, аз съм магнетична личност. Обект съм на много коментари във Варна, много от тях негативни, но много хора може би не се сещат, че без мен житейският театър в този град ще бъде много по-блед. Дори и с негативите, които аз с присъствието си, понеже аз съм смъртен, живи светини няма, всички са на стената, се създават едни мерки на поведение, които в даден етап не са много позитивни, но дори и това води към една следваща стъпка на мислене, която неминуемо еволюира и която неминуемо ще събуди по-добри мисли и по-напредничави усещания за нещата. Дори и негативите, които идват от моите житейски прояви са като мост към нещо по-добро, както е казал Ницше: "Човек е като опънато въже между две пропасти, като мост между звяра и свръхчовека". И бих завършил с още една негова фраза: "Дори и най-мъдрият от нас все още е кръстоска между растение и призрак". Нека да опровергаем този велик немски философ с проявите си в житейската ни одисея!....................................... "

Песните, които ни карат да бъдем хора- с дъх на боровинки!!!!

Кренбърис / The Cranberries. (Ирландия)
Стилове:	Рок
Състав:	Dolores O'Riordan - вокалист, китарист, кийбордист Noel Hogan - китарист Michael Hogan - басист Fergal Lawler - барабанист
Водени от уникалния глас на вокалистката си Долорес О’Риърдън, The Cranberries изплуват в началото на 90-те години и бързо се утвърждават като изключително успешна формация на световната сцена. Музиката на The Cranberries наследява ранния инди-китарен поп. Оригиналното им звучене обаче идва благодарение на мелодичността и ирландските нюанси. Младата група се ражда на капризната британска сцена, където са изгрявали и залязвали немалко звезди. Особеният вокал на Долорес не може да остане незабелязан и групата бързо привлича вниманието на музикалната общественост. Първият голям успех на The Cranberries е баладата им "Linger". Парчето става хит не само във Великобритания, но и зад океана. Славата на групата се разнася и с излизането на първите им албуми, които правят рекорди по продажби. В самото начало името на групата е Cranberry Saw Us. Идеята е на братята Ноел и Майк Хоуган, които започват да свирят заедно през 1990 г. в ирландското градче Лимерик. Ноел е на китарата, а Майк е басист. Към тях се присъединяват барабанистът Фергал Лоулър и първият вокалист Найъл. Той напуска групата почти в самото начало и младата формация се оказва пред разпадане. Ирландците пускат обява за вокал и на нея отговаря настоящата звезда Долорес О’Риърдън, която от малка пее в църковен хор. Долорес се включва не само с гласа си, но и с писането на текстове за първите демо записи. Тя пише първия вариант на култовата песен "Linger". Първата аудио касета жъне небивал успех в Ирландия. От аматьорския запис за отрицателно време се продават цели 300 бройки. Тогава четиримата решават да сменят името си и така се раждат днешните The Cranberries. Те правят второ демо в студиото на Пиърс Гилмор, който по-късно става техен мениджър. Записът бързо обикаля Острова и привлича вниманието на звукозаписни компании, медии и музикални критици. Започва истинска война между британските лейбъли за The Cranberries. Групата и техният мениджър решават да подпишат договор с Island Records и скоро излиза първият им сингъл – "Uncertain". Заглавието се оказва лош пророк за успеха на парчето и то несигурно се прокрадва в музикалната общност. Междувременно расте и напрежението между членовете на групата и техния мениджър. Без знанието на останалите Пиърс Гилмор подписва тайно споразумение с лейбъла за модернизиране на своето студио. Младежите разкриват задкулисните игрички на мениджъра и пракратяват договора си с него. На мястото на Гилмор The Cranberries наемат Джоф Травис, а техен продуцент става Стивън Стрийт, работил преди това за Смитс. Дебютът на групата излиза през 1993 година под името "Everybody Else Is Doing It, So Why Can't We?" Малко след това е издаден и сингълът "Dreams". Нито парчето, нито албума обаче, получават заслужена оценка на Острова. The Cranberries поемат на голямо турне в Съединените щати, където свирят с групи от ранга на [Suede]. Американската публика приема ирландците с интерес. По време на изпълненията гостите от острова получават повече овации дори и от самите титуляри на турнето. Така сингълът "Linger" става хит в Америка, а дебютният албум на The Cranberries – платинен. Не закъснява и реакцията в родината на групата. Парчето "Linger" се завърта в класациите на острова и през лятото на 1994 г. достига върховете. В унисон с успеха, вокалистката на The Cranberries се омъжва за мениджъра на американското турне на групата Дон Бъртън. Сватбата е отразена масово от медиите и прави Долорес О’Риърдън олицетворение на групата. Нейната популярност скача с излизането на втория албум "No Need To Argue" през есента същата година. Тавата бие по продажби дебюта и в рамките на година става три пъти платинена. Парчето "Zombie" от албума бързо се изкачва в чартовете и се тананика от почти всеки по това време. По време на турнето на The Cranberries за промоцията на албума "No Need To Argue" в музикалните среди се прокарват слухове за напускането на вокалистката Долорес. Според злите езици, заслепена от успеха на групата, примата ще почва соло кариера. The Cranberries категорично отричат подобни версии. Шумът около разпадането на ирландците не стихва до излизането на следващия им албум "To the Faithful Departed" през 1996 г. Тавата е записана под ръководството на продуцента Брус Феърбърн, допринесъл за успеха на Аеросмит. "To the Faithful Departed" се различава от предходните проекти на The Cranberries. Музиката в албума клони към рок, но е отново в познатия стил на групата. Тавата става платинена, но не успява да стигне по продажби "No Need To Argue". През есента на 1996 г. The Cranberries тръгват на турне и обикалят Европа и Австралия. А през 1999 г. е издаден албумът Bury the Hatchet. "Wake Up And Smell The Flowers" (2001) има много по-леко звучене от предишните албуми на групата. /Ultraweb/

Дискография   Stars-The Best of 1992-2002 (2002) Албум Wake Up And Smell The (2001) Албум Bury the Hatchet (1999) Албум To the Faithful Departed (1996) Албум No Need to Argue (1994) Албум Everybody Else Is Doing It, So Why Can't We (1993) Албум

Не на добива на шистов газ в България!!!!!

Във връзка с проблема около започването на проучване и добив на шистов газ в България,
има голяма вероятно Омбудсмана на България да се самосезира, ако се изпратят
достатъчно писма днес и утре на ел. адрес на приемната му.

Изпращането на едно писмо не отнема много време, но ще помогне да се започне
някаква процедура да се преразгледа договора на правителството с въпросната
американска фирма.
!!!

Пишете на следния адрес: priemna@ombudsman.bg
в свободен текст / най-добре/ или използвайте следното готово писмо:

Здравейте,

Като гражданин на Република България искам да заявя, че съм против
проучването и добива на шистов газ в България. Искам да Ви обърна внимание,
че с РЕШЕНИЕ№ 427 ОТ 16 ЮНИ 2011 Г. на Министерски съвет е нарушен чл. 85 от
Закона за Опазване на Околната Среда, защото проучвателните дейности за
намирането на шистов газ имат потенциалната способност да замърсят водата,
почвата и атмосферата, както и екологичните дадености в районите на
обследване и сондиране. Особено чрез т.8 на РЕШЕНИЕ№ 427 се дават прекалени
права на компанията "Шеврон" в България, с което не съм съгласен. По този
начин се нарушава моето изконно човешко право на здравословен живот и
сигурност. Призовавам Омбудсмана на Република България и Главния прокурор да
се самосезират и да не позволят подписването на какъвто и да е договор за
проучване и сондиране за шистов газ, където и да е в България. Гражданско
движение от порядъка на 13000 човека организирано свободно във Фейсбук с име
"Ние сме против Българския Чернобил - добива на шистов газ" разбира стремежа
на правителството да постигне енергийна независимост на България, но не
разбира как фирма с толкова лош имидж - осъдена за 8.6 милярда долара за
унишожението на природата на Еквадор, ще бъде допускана в България. Ние
десетки-хилядите хора не разбираме, защо толкова агресивна и опасна за
природата технология на проучване и добив на газ се допуска от държавните
органи без народа на Република България да е попитан дали е съгласен. Ако
тези инвестиции се направят за обновяеми източници на енергия ще има много
по-добри резултати.


С  уважение,
ИМЕНА
ПС: за повече информация за проблема прочете следното писмо и проследете
съответните линкове:


Приятели,
 Американската корпорация „Шеврон” спечели търг на българската държава за
извършване на проучване за бъдещ добив на шистов газ в Североизточна
България.

 Предстои да се подпише договор. Всичко това крие големи опасности за
природата – замърсяване на въздуха, земята и водите - а също и за здравето
на хората в околността.

 В САЩ добивът на шистов нефт е обект на критики и протести от страна на
природозащитниците, а в Европа, която е по-гъсто населена, рисковете са още
по-значителни.

 Колкото до „Шеврон”, известно е, че в продължение на десетилетия компанията
е отравяла природата и хората на Еквадор, но сега нагло отказва да заплати
почистването на замърсените от нея райони.

Трябва незабавно да се противопоставим на безумното решение на
правителството за предоставяне на „Шеврон” на правото да търси, а
впоследствие и да добива, шистов газ в България. Време за губене няма.


 Он-лайн петиция http://citizenspeak.eu/node/45
 която можете да подпишете.

Филм по темата със субтитри на български -
http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc&feature=bf_prev&list=PL1099725F48385304&index=1<http://emailinvest.com/links.php?id=2261648>
Официален сайт -
http://shalegas-bg.eu/2011/07/30/%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%B3%D0%B0%D0%B7/<http://emailinvest.com/links.php?id=2261649>
Фейсбук страница, към която може да се присъедините -
http://www.facebook.com/groups/ecobg/<http://emailinvest.com/links.php?id=2261650>

Антигерой на седмицата

"

Какво да кажа за номинираната Вера Илиева за тази седмица..ами нямам коментар.

Единствено, като сборен коментар мога да си позволя да кажа :"Благодаря Ви доктор Енчев..."

Пък и самата случка, достатъчно ясно говори за безумието на силиконовата част от нацията ни.....Да вземем да се запитаме, дали когато хирургът /който не се споменава кой е/, е слагал силиконовите имплантанти, не е вградил малко и в мозъка на тази госпожица?!!!!!

Ето я историята, която на първи прочит ме накара да се засмея, но само в началото:

"Започна да крещи: “Боли ме, боли ме. Разкъсвам се!” и с колежката се затичахме да видим какво става. Пътниците се изправиха и настана голяма паника”, разказва една от стюардесите на полета.

Истинска драма се разигра на редовен полет София-Варна в събота, съобщили служители на “България ер”. Млада софиянка едва не колабира в самолета, след като силиконовият й бюст гръмнал във въздуха. Имплантантите се спраскали точно когато самолетът набрал височина и вече било късно да се върне

Първоначално самото момиче не можело да обясни какво се случва и само твърдяло, че има болки в гърдите. След като свалили дрехите й обаче, станало ясно, че бюстът й не е на място и се е разпръснал на различни места по гърдите и деколтето.
Стюардесите само успели да облекчат болките й с успокоителни медикаменти, които я закрепили в съзнание. За щастие полетът бил кратък и още при кацането столичанката била поета от линейка. Според лекарите последствията за здравето й ще бъдат трайни и тя ще се възстановява поне година, за да върне формата на бюста си.
На смаяните стюардеси 28-годишната Вера Илиева разказала, че отлетяла за морската столица за среща с гаджето си, който е бил местен строителен бос. Красавицата разказала на персонала, че именно любимият й настоявал да си сложи нови цици и платил за операцията, която замалко да й коства живота.
Столичанката си сложила имплантанти с 400 кубика силикон минали понеделник и интервенцията минала успешно. Лекарите я предупредили 2 седмици да не сваля превръзките и 40 дни да не се качва на самолет, въртележки и подобни съоръжения, които предполагат по-високо налягане. Гаджето й обаче категорично отказало да пътува за София и затова влюбената жена решила да прескочи забраната."

След прочитането на тази "новина" в паметта ми  заигра онова човече, което складира файловете и то ми подсказа, че преди повече от половин година четох нещо за експлоадиращи силикони.Вечна слава на този, който е измислил интернет и вижте какво открих:

"Най-продаваният силиконов имплант, производство на френската компания Poly Implant Prothese, може да експлодира. Правителствената здравна служба на Великобритания предупреди всички жени, които носят в гърдите си този тип силикон, да се свържат с пластичните си хирурзи и да помислят дали не би било по-добре да ги премахнат"

Мисля,че идва ерата на нов вид силиконов тероризъм по летищата и самолетите- Силиконови, експлоадиращи бомби!!!!!

Дали мога да стана Убиец????

            „Днес излязох на разходка с новото си колело..и не се върнах при мама и тате...” 12-годишното момиченце

„На път съм с колата, за да й предложа брак, но никога няма да стигна...” –от младоженецът

„Вчера бях с приятеката ми на разходка, покрай улицата...и я целунах за последно” -от влюбеният

 "С приятелите отиваме да запалим свещ в църквата за Великден, но утре на нас ще ни палят..."-от загиналите деца в Симеоновград

„Утре ще тръгна за морето с новата ми, мощна кола ...и ще кажа последно сбогом на всички...”- от завършилия гимназия

Слава Богу, Това е художествена измислица, на мисли в последния момент..преди смъртта, на хора, които са станали жертва на катастрофи....но може да се случи на всеки от нас. Звучи страшно,нали?!!!!!!

Тази седмица е изпълнена с данни за починали и ранени от катастрофи, причинени от автомобили....а успордено с това, в Парламента нагло се прокрадна един „платен” проекто-закон, такъв, който би позволил на 16 годишните да сядат зад волана!!!!!!

Нямам идея на този етап кой е безумецът, който вкарва този убийствен проекто-закон, но съм сигурен, че е воден изцяло от „спонсорски” намерения.

Малко въпроси, извън контекста на темата:

- Защо правят все по-мощни автомобили, като все пак има ограничения на пътя?

- Защо има черни кутии, които оцеляват при всяка критична катастрофа, а превозните средства не се правят от такива материали?

- Защо един нов модел автомобил струва колкото един скъп апартамнт, но не може да опази на 100 процента живота на собственика му при катастрофа?

-  Колко струва един детски живот и една скъпа лимузина?

-  Колкото и добре да шофирате, осъзнавате ли,че не сме сами на пътя...?

Мога да задавам и още, но има ли смисъл? Важното е от написанато досега, да се замислим за това какви сме, откъде идваме и накъде сме тръгнали, как ще продължим живота си и как ще повлияем на живота на другите, около нас...

Защото докато си траем и си викаме : „Това няма да се случи на мен”, може спокойно да се наречем пасивни убийци....

В началото на август сме и трябва да Ви подсетя, че когато става въпрос за този месец, по отношение на пътните инциденти, може да го наречем ЧЕРЕН АВГУСТ.Не забравяйте, че зад конкретните статистики на КАТ за жертви на пътя, се крият много ТЪГА, ЖАЛОСТ, СЪЛЗИ, НЕПРЕОДОЛИМИ ЛИПСИ, БОЛКА И ПЛАЧ....

Приятели, много Ви моля да внимавате на пътя, независимо дали сте зад волана или не...

Вижте ни на пътя:

http://vbox7.com/play:d9aced05

Далида-голямата самотница

от сп. Караван, септември 2001г

Тя взема гореща вана, разресва косите си, облича бял копринен пеньоар и отваря вратите към спалнята. Върху златната статуя на Буда в средата на стаята пада лунна светлина и за миг й се струва, че очите на Буда са затворени. Взема лист хартия, писалка и пише: "Животът ми стана непоносим. Простете."

След това нагълтва цяла опаковка сънотворни, изпива на екс бутилка уиски. Слага си тъмни очила, ляга в постелята и гаси нощната лампа, макар че винаги се е страхувала да спи на тъмно.

3 май, 1987 г. Първи намира трупа старият прислужник Марсел. Полицейският комисар, натоварен с разследването на случая, не може да повярва, че любимата му певица Далида се е самоубила. Възможно ли е човек с толкова успешна кариера, с толкова почитатели, с толкова неограничени възможности да избере смъртта?!

В сейфа на мъртвата няма нищо интересно - мъжка кожена ръкавица, смачкано писмо с любовни признания, изсъхнало стръкче мимоза, чекова книжка, брилянтни обици, златна гривна, скъсана перлена огърлица, десет хиляди франка...В тефтерчето с телефоните всички номера са на мъже. Списък на любовници? Някак трудно е да си представиш 54-годишна жена да води толкова активен сексуален живот.

Впрочем прислужникът Марсел свидетелства, че през последните години Далида често сменя младите си любовници. Рядко романите й продължават повече от седмица. Нейната най-близка приятелка и лична гардеробиерка Жаклин твърди, че е предчувствала смъртта на Далида. Видяла я за последно предишния ден, 2 май, когато заедно с двама приятели я поканила на музикално шоу. Всички забелязали, че певицата се държи неестествено, потисната, с неприлично ярко червило, спъвала се на високите си токове, сякаш ги обувала за първи път. Жаклин се досещала за причината - скоро Йо-йо (така я наричали приятелите й по истинското й име Йоланда Джилиоти) се разделила с поредния любим, млад парижки лекар, който не откликвал на нейните страстни призиви за връзка.

На втори май сутринта, когато Жаклин отива в дома на Далида с новия костюм на Ив Сен Лоран и купени по списък вещи: душ-гел и лосион "Опиум", червило на "Шанел", две кутии цигари Голоаз и бутилка бордо, я намира чисто гола да седи на пода на спалнята и да плаче безутешно. На опитите на приятелката й да я успокои Далида отвръща: Наистина ли аз нося на мъжете само нещастие, както пишат по вестниците?

поредица от самоубийства

Жаклин извежда Йо-йо на закуска в едно шумно кафе. И там певицата признава, че не я е страх от смъртта. Тя вече се познава отблизо с нея - през 1967 г. Далида пробва да се самоубие, но я спасяват.

Това се случва, след като среща италианския композитор Луиджи Тенко. Той трябва да напише за нея песен, с която да се открие фестивалът в Сан Ремо. Далида просто не може да не се влюби в младия с огнени очи и нервни жестове музикант. Те по цял ден музицират, вечер бродят из Рим, държейки се за ръце, и се целуват. Веднъж на разсъмване Луиджи изтананиква няколко фрази от песента "Прощавай, любов", която е написал по поръчка на фестивалния комитет. Йоланда казва, че ще я изпее, но само в дует с него.

Дует? Това е предизвикателство! За да изпреварят слуховете, двамата открито заявяват за своите отношения и че скоро възнамеряват да се оженят.

През януари 1967 Далида извежда Луиджи на фестивалната сцена. В залата няма човек, който да се съмнява, че двамата ще получат голямата награда. И изведнъж - тя е присъдена на други! Луиджи е в шок. Собственото му разследване показва, че знаменитият фестивал с неговото авторитетно жури на практика е банална финансова афера, където наградите са разпределени предварително и не може да става дума за честно съревнование. Това е потрес за неговата и без това неуравновесена психика. Луиджи се затваря в дома си и си пуска куршум в челото.

Намира го Йоланда - отваря къщата със своя ключ, чуди се защо всички прозорци са отворени и през тях нахлува тревожният аромат на мимози. Включва осветлението и вижда окървавения изстинал труп на любимия си.

С първия полет излита за Париж. Измъчват я кошмари, губи тегло, не иска да живее. Журналистите наливат масло в огъня - непрекъснато напомнят, че първият съпруг на Далида, продуцентът Люсиен Морис, също се е самоубил.

Йоланда се опитва някак да се примири със смъртта на Луиджи, но не се получава. Докато една нощ по пижама излиза на улицата, хваща такси и се настанява в хотел под чуждо име. Изпива 100 таблетки барбитурати, ляга и чака да подействат. Спасява я това, че се бои от тъмното и не гаси лампата нощем. Камериерка забелязва светлина под вратата на стаята, в която тази вечер се е настанила госпожа с удивително познато лице и много странно поведение. Решава да почука, влиза...Повиканата бърза помощ заварва Йоланда в кома. Настаняват я в клиника.

След изписването Йо-йо признава на приятелката си Жаклин, че тази жена, която е била Йоланда Джилиоти до комата, я няма - разлетяла се е на хиляди парчета. Това, което е останало, е само обвивката, тяло, пълно с пустота и тъмни предчувствия.

На първия си самостоятелен концерт след излизането си от кома Далида се появява в бяла рокля. И повече никой не може да я види в дреха с друг цвят. Потапя се в четене на философска литература, изучава Фройд, занимава се с йога и прави дълги пътешествия в Индия, където се среща с мъдреци, от които иска да разбере смисъла на човешкото съществуване.

Някъде в дълбините на съзнанието й тлее надежда да срещне сродна душа, но Йоланда с ужас я прогонва. Бои се, че новата й любов пак ще загине преди да протегне ръка да я спаси...

В това време обаче Далида среща младия и привлекателен граф Сен-Жермен - Ришар Шанфрей. Веднага започват роман. Наемат вила в Сан Тропе. Йоланда се чувства като никога щастлива и изведнъж ...Ришар се самоубива без видима причина и никакви обяснения.

Съобщават на Далида по телефона. Първата й реакция е истеричен кикот, последван от животински вой. За пръв път през живота си певицата губи съзнание. Скоро след това приятелите й забелязват, че тя забравя, връща се по няколко пъти да провери дали е заключила входната врата, закъснява за репетиции, не помни имената на свои близки. Купува опаковки сънотворни и успокоителни, паникьосва се и по най-дребен повод.

нов живот в усамотение

Далида си купува разкошна четириетажна вила на хълма Монмартр и решава да живее по новому. Сменя млади любовници и щом почувства, че изпитва към някого някакво топло чувство, го гони. "Не искам да мия кръв от килимите" - отговаря всеки път, когато Жаклин я упреква. Йо-йо сякаш се опитва да надхитри съдбата-злодейка - бърза да се раздели с поредния любовник, преди той да помисли да се самоубие. Тази игра даже я забавлява.

Скоро обаче й омръзва. Тя все по-често кара по цели нощи своя Мерцедес безцелно по улиците, харчи пари за суперскъпи дрехи и украшения, като понякога забравя пликовете с покупките направо на улицата. Гледа видео, докато заспи пред екрана. Оплаква се от всевъзможни болести, макар и прекрасно да знае, че е здрава.

През цялото време чака някакво обаждане. Винаги, когато телефонът звънне, тя нервно грабва слушалката и на лицето й се появява страдалческа гримаса, защото не е "този човек". А кой е "той", Жаклин така и не разбира. Понякога, когато майчински я слага в леглото, Жаклин слуша как безпощадно остаряващата й приятелка, заредена със сънотворни, хлипа: "Позвъни ми, моля те, позвъни."

В деня преди да свърши със себе си Далида споделя с приятелката си: "Знаеш ли за какво съжалявам най-много? Че нямам деца...Нито един мъж никога не ме е молил да му родя дете. Нима не приличам на добра майка?"

Жаклин се опитва да я успокои, че има приятели, че не е сама. А любовниците й са се самоубили по свои си причини - Люсиен тайно страдал от неизлечим недъг, Луиджи имал не съвсем здрава психика, Ришер бил плейбой, който профукал семейните пари и бил пред банкрут...Жаклин се чуди как да избие от главата на Далида глупавата мисъл за прокълнатост. И пред следователите след смъртта на Далида тя потвърждава, че единственият враг на приятелката й е дяволската й самота. Тя се разраства и задълбочава след вестникарската сензация, че Далида скрива истинския си пол, че всъщност е мъж и любовниците й се самоубиват, когато узнават за тайната на своята възлюблена. Журналистите отбелязват в полза на твърденията си тембъра на гласа на Далида, мъжественото й лице, ъгловатостта на движенията, отсъствието на деца, мистичните любовни неудачи...

А Йоланда Джилиоти всъщност е дете на италиански емигранти в Египет. На 19-годишна възраст побеждава в конкурс за красота в Кайро и получава титлата Мис Египет. Снима се в киното, опитва се да пее. После заминава за Париж, където продуцентът Еди Барклаи и собственикът на концертна зала "Олимпия" Бруно Кокатрикс й помагат да направи първите си стъпки в артистичната кариера. Сингълът "Бамбино" има грандиозен успех, лицето на Далида шества по кориците на всички големи списания. Тя записва втори диск, после още един. Даже националният красавец Делон, абсолютно лишен от музикален слух, решава да изпее (по-точно сладичко да измърка) в дует с нея легендарната "Думи, думи"... В Кайро присъждат на Далида титлата "Глас на века". Нейните песни 55 пъти са на първо място в световните хит-паради, два пъти й връчват световния музикален Оскар, президентът Де Гол я награждава с медал... Когато пускат слух, че Далида има таен роман с президента Митеран, тя спешно си събира вещите в куфар и изчезва за една година където й видят очите. Така постъпва и през 1987 година........Този път завинаги.