петък, 21 декември 2012 г.

Притча-пожелание за всички!!!Обичам ви

Честит 21-ви декември 2012 г., Скъпи Приятели!!!
Очакван или не, истински или не, случващ се или не, пророчески ден или не, край на нещо или не, начало на друго или не,....
всички сме в Деня, който толкова много очаквахме!
И за да не бъдя твърде словоохотлив и да не ви губя времето с дълги статии, съм избрал една Притча, поуката от която е моята пътеводна светлина, а надявам се и за вас....
ОБИЧАМ ВИ!
Николай Христов
автор


Един ден една жена като излизаше от дома си, видя трима старци с дълги бели бради, седящи срещу нея.
Тя не ги познаваше, но им каза:
-Не мисля, че ви познавам, но сигурнo сте гладни. Моля ви, влезте у дома и ще ви дам нещо за ядене.
-А децата в къщи ли са? - попитаха я те.
-Не, излязоха- отвърна им тя.
-Тогава ние няма да влезем.
След обяда, когато децата се върнаха от училище, жената им разказала за случката с тримата мъже.
-Иди им кажи, че сме се върнали и ги покани да влязат- казаха те на майка си.
Жената излезе и покани тримата мъже в дома си.
-Ние никога няма да влезем заедно- отговориха те. И един от старците поясни:
-Неговото име е Богатство- каза той, посочвайки един от другарите си. После, като посочи другия, добави:
-Този е Успех. А пък аз съм Любов. После допълни:
Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде в дома ви.
Жената се върна и разказа на семейството си случилото се.
-Колко странно!- възклихнаха децата.
-Е, понеже ни е паднал случая, нека да поканим Богатството.
Майката обаче не беше съгласна.
-А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си.
Тогава най- малката, Рафи, която още смучеше палеца на ръчичката си, на свой ред спелтечи:
-Искам Любов, искам Любов...
Родителите, намерили се обезоръжени пред тази детска невинност, решиха и майката излезе да покани Любовта.
Любовта се надигна и се запъти да влезе в къщата. Другите двама обаче също станаха и го последваха.
Озадачена, жената попита Богатството и Успеха:
-Аз поканих само Любовта. А защо и вие идвате?
Тогава тримата старци й отговориха в един глас:
-Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън,
но понеже ти покани Любовта, там където е Любовта, там са и Богатството и Успеха.
Моето пожелание към теб, който сега четеш тези редове, е :
Ако имаш терзание, пожелавам ти мир.
Ако имаш съмнение, желая ти обновено упование.
Ако имаш умора или си съсипан, желая ти разбиране, търпение и сила.
Ако си уплашен, желая ти обич и кураж.
Стойността на една личност винаги се измерва с щастието, което тя дава на другите....



понеделник, 17 декември 2012 г.

Как се чувствам тези дни...?!

Добър Ден Приятели,
както мнозина от Вас ще забележат, това е първия ми пост за месец декември...
Както и мнозина от Вас, ще се досетят, че НЕписането ми в моя личен блог, се дължи не толкова на липса на време, отколкото на липса на желание....
И днес ще пиша за личните ми чувства /колкото и да не искам занимавам аудиторията/, но те са пряко свързани със ситуацията в България понастоящем...
Надявам се, повечето от вас да споделят моя светоусет и да посрещнем Промянята  с отворени души /дано да има такава..аз вярвам/!
....тези дни и седмици съм тих, но вътрешно съм буен.... и прикрит под маската на притихнал великан, искам да изкажа някои мисли, а те се лутат напред-назад и си мисля, дали не живея напразно в този свят?!!
Вече не съм онзи наивник и знам, че няма случайности на тази Земя, всичко се дава с цел..сега.
И дали ще го прегърнем, то си зависи от всеки от нас. Реално изборът е Мой, Твой и Наш..а Вселенския Разум ти дава само насоката...
Измина си и 2012 г. или поне 90 процента от нея, идват така известните дни, предвещаващи Смяна на разума, на Света въобще...аз ги очаквам нетърпеливо, а сигурно и Вие...
Седнал съм днес, не пиша от вкъщи...Толкова дни се чудех какво да напиша и сега импровизирам, хаотичен в думите и подреден в чакането...
...и ще използвам момента , не да правя статистика или да превеждам от други материали, а ще публикувам нещо, което написах в момента на тъга и когато съм се чувствал най-зле...
Защо ли? Защото тогава съм най-истински и защото има хора, които четат този блог и които съм наранил във времето....
На "Тях" и на всички мои приятели искам да кажа: "Приемете моята молба за Прошка-ОБИЧАМ ВИ". И НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО В ПРЕДСТОЯЩИТЕ СЪБИТИЯ....


                                                  Пусни преди да четеш по-надолу

Когато вече ме няма, не тъгувайте, а знайте, че съм на едно по хубаво място...
Когато вече ме няма, спомняйте си ме с усмивка, а не с тъга, защото не бих искал това...
Когато вече ме няма, това значи, че съм направил всичко, за което съм бил създаден...
Когато вече ме няма, разпилейте праха ми над всяко ваше любимо място...
Когато вече ме няма, пускайте си музиката, с която ме помните...
Когато вече ме няма, ще ме има в снимките ви...
Когато вече ме няма, грижете се за майка ми и за Шуша...
Когато вече ме няма, раздайте моите дрехи и вещи помежду си...
Когато вече ме няма, събирайте се на моя рожден ден всяка година...и се усмихвайте...
Когато вече ме няма, запознайте се и бъдете приятелки...
Когато вече ме няма, кръстете синовете си на мен...
Когато вече ме няма, обичайте се...
Когато вече ме няма, ще идвам в сънищата ви и ще ви пазя...
Когато вече ме няма, дарете органите ми...
Когато вече ме няма, купувайте си по едно цвете от мен на вашия рожден ден...
Когато вече ме няма, не бъдете материалисти и егоисти...
Когато вече ме няма, учете децата си на истината и не ги съдете за изборите, които правят...
Когато вече ме няма, правете повече любов и по-малко секс...
Когато вече ме няма, слушайте по-старите и ги обгрижвайте с доброта и търпение, защото и вие един ден ще станете като тях...
Когато вече ме няма, бъдете сред природата всяко свободна минута и я слушайте...
Когато вече ме няма, оставайте поне 1 час на ден сами и говорете с вътрешния си глас...
Когато вече ме няма, това значи че съм във всеки от вас...
Когато вече ме няма...


петък, 30 ноември 2012 г.

Вътрешната Земя и Царството на Агарта

Агарта в Кухата Земя
От Д-р Джошуа Дейвид Стоун

Материалите са преведени от:
http://www.thenewearth.org/InnerEarth.html

Днес ще пиша за една изключително интересна тема: За Вътрешната земя наречена още Агарта
Дори Дънов говори за нея. Има доста разкази на тази тематика.А и доста тайни, които се пазят ревниво...
Правителството на САЩ изкупува всички броеве на National Geographic когато описва един такъв разказ на очевидец пътувал до вътрешната земя.....



Най-голямото разкритие на всички времена е фактът,че има цивилизация от хора, живеещи в центъра на Земята, името на чиято цивилизация е известно като „Агарта”. На някои може да и м е трудно да повярват. Знам, че за мен беше така пъвоначално, и все пак сега вече сега имам абсолютни знания за истинността на това.

Да започнем с Будистите, в тяхната теология те горещо вярват в съществуването и. Те вярват, че това е раса от супер мъже и жени, които понякога идват на повърхността, за да наблюдават развитието на човешката раса. Те също вярват, че този подводен свят има милиони обитатели и много градове, а столицата им е Шамбала. Господарят на този свят се е вярвало, че давал нареждания на Далай Лама от Тибет, който е неговият земен представител. Неговите послания са били препращани през определени тайни тунели, свързващи този вътрешен свят с Тибет.

Известният руски каналист /нямам идея, дали така е думата, но я предпочитам пред "ченълинг"/, Николай Рьорих, който бил каналист на Възнесения Майстор, Ел Мория, твърди, че Лхаса, столицата на Тибет, била свързана с тунел с вътрешната земя, Шамбала. Входът на този тунел е бил охраняван от Лами, заклели се да пазят тайна. Подобен тунел се е вярвало, че свързва тайните камери в основата на великата пирамида в Гиза и Агарта.
Индийския епос, Рамаяна и Бхагавад Гита са двата най-известни текста в Индия. Рамаяна разказва историята на великия Аватар Рама. Бхагавад Гита разказва историята на Кришна. Рамаяна описва Рама като „емисар от Агарта”, който пристигнал с въздушно превозно средство. Доста невероятно е, че и Будистката , и Хинди религията поотделно имат предвид Агарта.

Първото публично доказателство се появи през 1947, когато Контраадмирал Ричард Е. Бърд от Армията на САЩ излетял директно към северния полюс и вместо да отиде над полюса, всъщност влязъл във Вътрешната Земя. В дневника си наред с другите свидетелства, той разказва за влизането във вътрешната кухина на Земята и за изминаването на 1700 мили над планини, езера, реки, флора и фауна. Той разказва, че е видял чудовищни същества, подобни на мамутите от древността, движещи се сред растителността. Накрая открива градове и процъфтяваща цивилизация.
Самолетът му накрая бил поздравен от летателни апарати от вид, който той не бил виждал преди. Те го ескортирали до безопасно място за приземяване и той бил достойно приветстван от емисарите на Агарта. След като си починал, той и екипажа му били отведени да се срещнат с Владетеля на Агарта. Казали му, че му е било разрешено да влезе в Агарта, поради високо моралния му и етичен характер. Те продължили и му казали, че откакто САЩ са пуснали атомни бомби над Хирошима и Нагасаки , те били много загрижени за тяхната собствена безопасност и оцеляване. Те решили, че е време да осъществят по-голям контакт с външния свят, за да се уверят, че ние не бихме унищожили тази планета и тяхната цивилизация с нея. Било им разрешено да изразят целта си чрез осъществяване на контакт с някой, на когото имат доверие.
За да съкратим цялата тази дълга история, ще кажем, че Адмирал Бърт и неговия екипаж, при тяхното посещение, били направлявани от домакините си в техния самолет, обратно към външния свят, а животът им се променил завинаги.
През януари 1956, Адмирал Бърт се отправил на друга експедиция към Антарктика и/или Южния Полюс. В тази експедиция той и екипажа му проникнали отново на 2,300 мили в центъра на Земята. Адмирал Бърт твърди, че Северния и Южния полюси са всъщност два от многото портали към центъра на Земята. Не мога да не мисля за известната научно фантастична книга на Жул Верн „Пътуване до центъра на Земята”, която много от вас са прочели или са гледали филмовата версия.
Адмирал Бърт също твърди, че Вътрешната Земя има вътрешно Слънце. Неговата теория е, че полюсите на Земята са по-скоро изпъкнали, а не вдлъбнати. Кораби и самолети всъщност могат да излитат или да влизат право навътре.
Американската преса обяви откритието на Адмирал Бърт, обаче то беше веднага потиснато от нашите добри приятели, Тайното Правителство. Рей Палмър, редактор на „Списание за Летящи чинии” написа детайлна статия за откритията на Адмирал Бърт. Правителството на САЩ също купи, продаде или унищожи почти всяко копие и после унищожи цялото издание и печатницата.
Научих, че точно същото нещо по отношение на статията за Адмирал Бърт се е случило и на „Нешънъл Джиографик”. Списанието излезе и правителствато на САЩ погълна почти всеки брой. Ако историята не беше истина, защо правителството се  е  впрегнало толкова много?

Друг интересен факт е, че правителството на Съединените Щати не позволява на самолети да летят над полюсите. Всички полети са насочени да летят покрай полюсите , всеки пилот, летящ над тези райони може да ви каже това. Друг интересен феномен е, че айсбергите, които плават покрай полюсите, са съставени от сладка вода, а не от солена. Друг интересен въпрос е защо е по-топло до полюсите на 600 мили от тях, в сравнение с 1000 мили от тях.

В книгата на Д.р Реймонд Бернард, озаглавена „ Кухата Земя” се разказва за човек, който потвърждава историята на Адмирал Бърт. Д-р Нелхи Котън от Лос Анжелис докладва, че един от пациентите му- мъж с Нордическо потекло, му е разказал следната история:
„Живеех близо до Арктическия кръг в Норвегия. Едно лято аз и един мой приятел решихме да отидем с лодка заедно колкото можем по-далеч в Северната страна. И така, приготвихме провизии в малка рибарска лодка и се отправихме към морето.
След един месец ние бяхме далеч на север, отвъд Полюса и в странна нова страна. Ние бяхме силно удивени от времето там. Топло, и от време на време нощем, почти твърде топло, за да се заспи. И тогава видяхме нещо толкова странно, че и двамата бяхме изумени. Пред нас топлото открито море, в което бяхме, имаше нещо като огромна планина. В тази планина в определено място океанът сякаш се изпразваше. Озадачени, ние продължихме в тази посока и се намерихме плаващи в огромен каньон, водещ към вътрешността на Земята. Продължихме да плаваме и тогава видяхме това, което ни изненада…слънце, греещо вътре в Земята.
Океанът, който ни отнесе до вътрешността на Земята постепенно стана на река. Тази река водеше, както осъзнахме по-късно, всичко през вътрешната повърхност на света от единия до другия му край. Тя може да ви отведе, ако я следваш достатъчно дълго, от Северния полюс право до Южния полюс.
Ние видяхме, че вътрешната повърхност на Земята е разделена, както и другата, на суша и вода. Има много слънчева светлина и изобилие от животни и растения там. Ние плавахме още по-далеч и по-далеч в тази фантастична земя, фантастична, защото всичко беше огромно по размер, в сравнение с нещата от външната страна. Растенията са големи, дърветата гигантски и накрая ние стигнахме до гиганти.
Те обитаваха къщи и градове, точно както ние на повърхността на Земята, използваха вид електрически превозни средства, подобни на моно-рали кола за превоз на хора. Тя може да пътува по бреговете на реката от град до град.
Няколко от обитателите на Вътрешната Земя, огромни гиганти, забелязаха лодката ни в реката, а ние бяхме напълно изумени. Те обаче бяха доста дружелюбни. Поканени бяхме да вечеряме с тях в домовете им и така, моят придружител и аз се разделихме, той отиде с единия гигант в дома му, аз с другия, в неговия дом.
Моят приятел, гигант ме заведе до дома си и семейството си, а аз бях напълно изплашен от огромните размери на всичко в дома му. Масата за вечеря беше колосална. Блюдо беше сервирано пред мен, пълно с огромно количество храна,че бих се хранил с него цяла седмица. Гигантът ми предложи чепка грозде, всяко от зърната на което беше голямо колкото наша праскова. Опитах едно и открих, че е далеч по-сладко от което и да било, което бях опитвал отвън. Във вътрешността на Земята всички плодове и зеленчуци имат далеч по-добър вкус и са по-ароматни от онези, които имаме на външната повърхност на Земята.
Ние прекарахме с гигантите една година, радвайки се на тяхната компания, както те се радваха да ни опознаят. Ние наблюдавахме много странни и необикновени неща по време на нашия посещение при тези забележителни хора, и постоянно бяхме изумявани от научния им прогрес и изобретения. През цялото тва време те никога не бяха враждебни към нас и ни беше позволено да се върнем към дома си по същия начин, както дойдохме…всъщност, те вежливо предложиха тяхната защита, в случай че се нуждаехме от нея в пътуването обратно към дома”.


Друг интересен разказ за посещение в кухата Земя е на норвежец на име Олаф Йансен,записан е в книга, наречена „ Опушеният Бог”, написана от Уилис Джордж Емерсон. Терминът „ Опушеният Бог” се свързва с Централното Слънце, което е вътре в Земята и е по-малко и по-малко ярко от нашето външно Слънце, разбира се,и оттук се вижда като опушено.
Книгата е свързана с преживяванията на старонорвежки баща и син, които с малката си рибарска лодка искаха да открият „ земята отвъд северния вятър”, за която бяха чували. Буря очевидно ги отнася през отвора в полюса в кухата вътрешност на Земята.
Книгата беше публикувана през 1908г. Разказва за преживяванията на сина. Те очевидно прекарват две години там и после се връщат през отвора в Южния полюс, бащата загива,когато айсберг се разделя на две и счупва лодката им. Ситът бил спасен и разказал невероятната си история.
Той бил затворен в лудница, защото никой не би му повярвал. След като е бил освободен и прекарва 26 години като рибар, той заминава за Съединените Щати. На около 90 годишна възраст той се сприятелява с Уилис Джордж Емерсон и му разказва историята си. На смъртното си легло му дава също и карти, които е направил на вътрешността на Земята и ръкопис с неговите преживявания. Книгата „ Опушеният Бог” разказва за неговите преживявания.
/Пълния текст на „ Опушеният Бог” е на разположение в края на този документ, преди по-скорошните Вътрешно Земни комуникации чрез Дани Робинс в нейните две книги за Вътрешната Земя/ В книгата той каза, че хората живеят от 400 до 800 години и са силно напреднали в науката. Те могат да препращат мислите си един на друг чрез определен тип излъчване и имат източници на енергия, далеч по-мощни от нашето електричество. Те са създателите на летящите чини, които се задвижват от тази мощна енергия, извлечена от електромагнетизма на атмосферата. На ръст са дванадесет и повече стъпки.


Друга интересна странична бележка е от 1942, Нацистка Германия изпраща експедиция, съставена от някои от нейните видни учени, с намерение да открие вход към Вътрешната Земя. Гьоринг, Химлер и Хитлер с ентусиазъм одобриха проекта. Фюрерът беше убеден, че земята е вдлъбната и че хора живеят вътре в земното кълбо.

В „Кухата Земя” Реймонд Бернард също разказва за снимка, публикувана през 1960 в Торонто, Канада Глоуб и Мейл, която представя красива долина с буйни зелени хълмове. Летец твърдеше, че снимката е била направена в самолета м, докато е летял „отвъд Северния полюс”.
Ченълингите на Джуал Кул за Кухата Земя.
Когато и да правя проучване по даден въпрос обичам да взимам под внимание информацията спрямо обратната връзка на Джуал Кул. Въз основа на споделяното с Него и на това, което споделям с вас в тази книга, има да се добавят много интересни неща.
Първо, той потвърди, че Адмирал Бърт наистина е пътувал до Вътрешната Земя, както е казал. Той каза, че има Слънце във Вътрешната Земя, но то е различно от нашето външно Слънце. Той каза, че Полярното сияние не е причинено от Слънцето на Вътрешната Земя, а от различен светлинен източник. Той каза, че отворите на Полюсите са много широки и кораби и самолети могат да влизат в тях, обаче са естествено защитени от някакъв вид енергийно поле. Хората могат да ги намерят ако действително ги търсят, обаче, те са леко замаскирани от това енергийно поле.
Той потвърди, че има входове към Вътрешната Земя в Египет, Тибет и Юкатан и също добави, че има други входове в Бермудския триъгълник, Русия и Африка.
Той каза, че във Вътрешната Земя има различни раси, точно какт на повърхността на Земята, а някои от тях са доста високи. Също потвърди, че правителството на САЩ и други страни са наясно с Вътрешната Земя, но прикриват фактите, както и че са осъществявали връзка с НЛО и извънземни.




Д-р Джошуа Дейвид Стоун


[http://www.iamuniversity.ch/Agartha-In-The-Hollow-Earth]

Забавете ход... Движите се твърде бързо!!!




Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 г.

Мъжът с цигулката изсвири 6 пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2 хиляди д
уши минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите 3 минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди, след това побърза, за да не закъснее.
4 минути по-късно: Музикантът получи първия си долар - жена хвърли монетата в шапката и продължи да върви, без да спира.
6 минути по-късно: Млад мъж се облегна на стената, за да послуша, после погледна часовника си и тръгна отново.
10 минути: 3-годишно момче спря, но майка му го дръпна забързано. Детето спря отново, за да погледне към цигуларя, но майката го бурна силно - то продължи да върви, постоянно обръщайки глава. Това се повтори с още няколко деца. Всеки от родителите, без изключение, принуждаваше децата да се движат бързо.
45 минути: Музикантът продължаваше да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят, без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара.
1 час: Той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза. Никой не го аплодира, нямаше никакво признание за него.

Никой не знаеше, но цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изсвири една от най-сложните пиеси, писани някога, с цигулка, струваща 3.5 милиона долара. Два дни преди това Джошуа Бел свири в разпродадена зала със средна цена на билета $100.Това Джошуа Бел да свири инкогнито в метрото беше част от обществен експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората, организиран от Уошингтън Пост.

Възникна въпросът: в ежедневна обстановка и неподходящ час успяваме ли да възприемем красотата? Спираме ли, за да я оценим? Разпознаваме ли таланта в неочаквана ситуация?

Един от изводите след експеримента би могъл да бъде следният: Ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти в света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога, с един от най-красивите инструменти, правени някога... Колко други неща пропускаме?

Забавете ход. Движите се твърде бързо.