петък, 21 декември 2012 г.

Притча-пожелание за всички!!!Обичам ви

Честит 21-ви декември 2012 г., Скъпи Приятели!!!
Очакван или не, истински или не, случващ се или не, пророчески ден или не, край на нещо или не, начало на друго или не,....
всички сме в Деня, който толкова много очаквахме!
И за да не бъдя твърде словоохотлив и да не ви губя времето с дълги статии, съм избрал една Притча, поуката от която е моята пътеводна светлина, а надявам се и за вас....
ОБИЧАМ ВИ!
Николай Христов
автор


Един ден една жена като излизаше от дома си, видя трима старци с дълги бели бради, седящи срещу нея.
Тя не ги познаваше, но им каза:
-Не мисля, че ви познавам, но сигурнo сте гладни. Моля ви, влезте у дома и ще ви дам нещо за ядене.
-А децата в къщи ли са? - попитаха я те.
-Не, излязоха- отвърна им тя.
-Тогава ние няма да влезем.
След обяда, когато децата се върнаха от училище, жената им разказала за случката с тримата мъже.
-Иди им кажи, че сме се върнали и ги покани да влязат- казаха те на майка си.
Жената излезе и покани тримата мъже в дома си.
-Ние никога няма да влезем заедно- отговориха те. И един от старците поясни:
-Неговото име е Богатство- каза той, посочвайки един от другарите си. После, като посочи другия, добави:
-Този е Успех. А пък аз съм Любов. После допълни:
Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде в дома ви.
Жената се върна и разказа на семейството си случилото се.
-Колко странно!- възклихнаха децата.
-Е, понеже ни е паднал случая, нека да поканим Богатството.
Майката обаче не беше съгласна.
-А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си.
Тогава най- малката, Рафи, която още смучеше палеца на ръчичката си, на свой ред спелтечи:
-Искам Любов, искам Любов...
Родителите, намерили се обезоръжени пред тази детска невинност, решиха и майката излезе да покани Любовта.
Любовта се надигна и се запъти да влезе в къщата. Другите двама обаче също станаха и го последваха.
Озадачена, жената попита Богатството и Успеха:
-Аз поканих само Любовта. А защо и вие идвате?
Тогава тримата старци й отговориха в един глас:
-Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън,
но понеже ти покани Любовта, там където е Любовта, там са и Богатството и Успеха.
Моето пожелание към теб, който сега четеш тези редове, е :
Ако имаш терзание, пожелавам ти мир.
Ако имаш съмнение, желая ти обновено упование.
Ако имаш умора или си съсипан, желая ти разбиране, търпение и сила.
Ако си уплашен, желая ти обич и кураж.
Стойността на една личност винаги се измерва с щастието, което тя дава на другите....



понеделник, 17 декември 2012 г.

Как се чувствам тези дни...?!

Добър Ден Приятели,
както мнозина от Вас ще забележат, това е първия ми пост за месец декември...
Както и мнозина от Вас, ще се досетят, че НЕписането ми в моя личен блог, се дължи не толкова на липса на време, отколкото на липса на желание....
И днес ще пиша за личните ми чувства /колкото и да не искам занимавам аудиторията/, но те са пряко свързани със ситуацията в България понастоящем...
Надявам се, повечето от вас да споделят моя светоусет и да посрещнем Промянята  с отворени души /дано да има такава..аз вярвам/!
....тези дни и седмици съм тих, но вътрешно съм буен.... и прикрит под маската на притихнал великан, искам да изкажа някои мисли, а те се лутат напред-назад и си мисля, дали не живея напразно в този свят?!!
Вече не съм онзи наивник и знам, че няма случайности на тази Земя, всичко се дава с цел..сега.
И дали ще го прегърнем, то си зависи от всеки от нас. Реално изборът е Мой, Твой и Наш..а Вселенския Разум ти дава само насоката...
Измина си и 2012 г. или поне 90 процента от нея, идват така известните дни, предвещаващи Смяна на разума, на Света въобще...аз ги очаквам нетърпеливо, а сигурно и Вие...
Седнал съм днес, не пиша от вкъщи...Толкова дни се чудех какво да напиша и сега импровизирам, хаотичен в думите и подреден в чакането...
...и ще използвам момента , не да правя статистика или да превеждам от други материали, а ще публикувам нещо, което написах в момента на тъга и когато съм се чувствал най-зле...
Защо ли? Защото тогава съм най-истински и защото има хора, които четат този блог и които съм наранил във времето....
На "Тях" и на всички мои приятели искам да кажа: "Приемете моята молба за Прошка-ОБИЧАМ ВИ". И НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО В ПРЕДСТОЯЩИТЕ СЪБИТИЯ....


                                                  Пусни преди да четеш по-надолу

Когато вече ме няма, не тъгувайте, а знайте, че съм на едно по хубаво място...
Когато вече ме няма, спомняйте си ме с усмивка, а не с тъга, защото не бих искал това...
Когато вече ме няма, това значи, че съм направил всичко, за което съм бил създаден...
Когато вече ме няма, разпилейте праха ми над всяко ваше любимо място...
Когато вече ме няма, пускайте си музиката, с която ме помните...
Когато вече ме няма, ще ме има в снимките ви...
Когато вече ме няма, грижете се за майка ми и за Шуша...
Когато вече ме няма, раздайте моите дрехи и вещи помежду си...
Когато вече ме няма, събирайте се на моя рожден ден всяка година...и се усмихвайте...
Когато вече ме няма, запознайте се и бъдете приятелки...
Когато вече ме няма, кръстете синовете си на мен...
Когато вече ме няма, обичайте се...
Когато вече ме няма, ще идвам в сънищата ви и ще ви пазя...
Когато вече ме няма, дарете органите ми...
Когато вече ме няма, купувайте си по едно цвете от мен на вашия рожден ден...
Когато вече ме няма, не бъдете материалисти и егоисти...
Когато вече ме няма, учете децата си на истината и не ги съдете за изборите, които правят...
Когато вече ме няма, правете повече любов и по-малко секс...
Когато вече ме няма, слушайте по-старите и ги обгрижвайте с доброта и търпение, защото и вие един ден ще станете като тях...
Когато вече ме няма, бъдете сред природата всяко свободна минута и я слушайте...
Когато вече ме няма, оставайте поне 1 час на ден сами и говорете с вътрешния си глас...
Когато вече ме няма, това значи че съм във всеки от вас...
Когато вече ме няма...