вторник, 20 декември 2011 г.

Фирма "Коледа" ООД или Защо не искам Подаръци ?!!!!!


Видя се, че никой няма сърце за дарителство, но това може би е и плод на усилията ми или липсата на такива....Днес съм Ви подготвил една статия, която съм сигурен, че ще забравите веднага, след като я прочетете...Да, направете го и потънете в уж безвремието на Празниците....
Тези дни се чудех, дали да пиша, защото нямам нито желание, нито вдъхновение....Възможно е да съм в дупка- творческа или въобще човешка...но това какво Ви  интересува..Нали масата Ви е пълна, "топлинко ви е", имате хубава кола и дрешки, имате добре платена работка...чувствате се обичани или Вие обичате....Всъщност, щом се стигнали доттук, значи имате намерение и да четете написаното.Не го правете, ако искате да имате Щастливи Празници....лично аз се надявам вече да затваряте този блог......


Когато зимата започне да измества есента милиони хора ще се отправят към търговските центрове за поклонение - малки и големи, за да празнуват и благодарят на бога на материализма. Той ни насърчава да купуваме сега, и да платим по-нататък. Изкушава ни с обещания за безкраен кредит, докато ни води по нанадолнището на вечната задълженост. Идва сезонът на многото покупки. Съветът ми към вас е да "Пазарувате като луди". Нали няма да позволим на бедността, убийствата и гадните политици да ни сплашат и да си останем вкъщи??!!
Стотици хиляди българи се отправят към моловете и пазаруват...Някога бяхме нация от производители, а сега сме нация от консуматори. Новите молове могат да задоволят вкусовете на всяко дете, жена, мъж от Северна и Южна България, също така и от Европа едновременно.
Непременно трябва да купим нещо, иначе каква Коледа ще бъде...
За първи път от времето на Промяната спестяванията ни за черни дни са под нулата. 60 % от нас са трябва да изплащат дългосрочни кредити. Прекарваме по-малко от един час седмично
в религиозни и духовни занимания, и отделяме повече от 5 часа седмично за... пазаруване.
Повече от милион българи са се пристрастили към това. Тъй като количествата са ограничени, това кара хората да се държат като животни.  Има хора, които са готови да стъпчат бременна жена, само и само да си купят нещо, което са си набелязали. Това вече не ме изненадва...
3/4 от нас вече приемат Коледа повече със страх, отколкото с очакване. Въпреки това ще похарчат около 10 млн лева през тази година, и ще генерират 2 милиона
тона повече боклук. Според някои това е вече прекалено.
Да прогоним демоните от касовите апарати...Най-вече да намалят безумното купуване на непотребни неща, Ние сме пристрастени, хипнотизирани, консуматоризирани...Това е седмицата на най-дивото пазаруване през цялата година.
Спрете да купувате!
Избавете се от кредитните си карти. Няма нужда да купувате нещо, за да направите подарък.
Спрете ви казвам. Има и друг начин. Приятели, разполагате само с 5 дни за пазаруване до Коледа. Спрете да купувате!
Никога не бихте пазарували така, ако само можехте да се видите.
Има толкова много реклами и билбордове, прицелващи се в нас, за да ни съблазнят да купуваме за Коледа.Реклами на ненужни и евтини дрънкулки. Неща, за които ни таксуват... Те знаят как да ни манипулират... Има ли за какво да им съчувстваме? Ето, част от мен точно сега е
изпълнена с агресия, като говорим за Коледа. 
 Да, правилно чухте: спрете да пазарувате! Преди имаше традиция да купуваме малки неща, които си подарявахме един другиму в семейството, и които ценяхме. А сега хората не оценяват
евтините и малки подаръци. 
Онзи ден говорих с моите приятели на по чаша питие, в нас и вижте какво каза един от тях:
"Не мога да си представя Коледата без много подаръци. Искам Коледата да ми донесе желаните материали неща. Аз съм вманиачен по марковите дрехи. И после като ме видите с тях на улицата ще "ах"-нете. Набелязал съм си 2-3 неща, които ще се радвам да ги имам....."
Друг пък каза за подаръците:
"...Каквото и да е, само да е нещо скъпо...."
А когато придобиете нещо ново, вие просто ще изхвърлите старото. Празникът не е кой знае какво, но има опасност да останем без пари. Ако разбирате какво означава това...
Моловете : Там вече не влизат други хора, освен консуматори. Загубена работа...и аз го правя...Кой ще се изкаже сериозно по въпроса, кой ще има смелостта да надигне глас?
Ами пак ще трябва аз да го кажа: Обърнете се! Спрете пазаруването! Ако можехме да променим Коледата, щяхме да променим цялата година....
Ясно е, че никой не може да спре да пазарува, но вие можете да го правите на съзнателно ниво. Да се замислите - как би повлияло на другите хора. Просто бъдете по-будни за други възможности. Много хора днес ще атакуват моловете за покупки за Коледа.ЗАЩО Е ТАКА? 

Интересното тук е това, че близостта в семейството сега се базира на даването на подаръци. След Промяната на 10ти ноември 1989 г., празнуването на Коледа в България  се засили. Тогава някои видяха в това благоприятна възможност за печалби. Това стана чрез комбинирането на комерсиалното с истинските любов и привързаност. Поколението на моите родители не са водили децата си по магазините за Коледа.Да не кажа,че въобще самият празник Коледа се е смятал за упадъчен и с вредно капиталистическо влияние.... Играчките са били давани на децата от руския прототип -Дядо Мраз, който уж ги е правил на ръка. За да не разберат децата, че подаръците, които получават са от магазина, те са им били подарявани от дядо Мраз, т.е. не са били купувани с трудно спечелените пари, пари, които били печелени, понякога с много усилия. Всички ние, още от бебета сме научени от това общество да гледаме на Коледа по даден начин, т.е. да мислим за материалните неща като за израз на любовта. А пазарът иска точно това. В някои страни рекламата за деца под 12 години е забранена.Но в България  харчим по милиони левове на ден за реклама за деца.... Проучване показва, че повечето от децата под 8 годишна възраст не схващат разликата между реклама и забавление. Децата ни сега прекарват повече от 40 часа седмично пред телевизора. А в разговор с родителите по-важни въпроси - по-малко от 40 минути.
Това е пристрастяване, също както при алкохола. 
"...Здравейте, Играхте ли вече на Плейстейшън 3, леле! Луда работа е, казвам ви. Като в реалния живот е...."
Дали това е страстта по промоцията, по която ние всички тичаме и направо си умираме за нея? В самия процес на пазаруването има едно главно неразбиране. Мислим си, че сме консуматорите в коледната нощ. Не! Точно обратното е, ние сме тези, които биват консумирани. Пристрастяване към пазаруването.

Натрапчивите мисли за пазаруване контролират човека. Без инструменти и стратегия тези мисли не могат да бъдат спрени. Не е достатъчно да си кажем: "Повече няма да го правя!"Защото този начин просто не работи.
Много е лесно.Просто трябва да напишем на един лист следните неща и да го четем всеки път, когато сме облъчвани:
Защо съм тук? Нужно ли ми е това?
Дали ще мога да го платя? Дали ако отложа покупката,
желанието ми ще си отиде?
Празниците прекалено развързват кесията на някои хора. За тях покупката е равносилна на любов и щастието им е просто в купуването. Изповядайте греховете си заради пазаруването.  Според мен ние се възприемаме през очите на другите.Хората се опитват да се харесат на околните....
Но нека разнищим и индиректните процеси, водещи до гореспоменатото явление по празниците.Но преди това си отговорете на следните въпроси:
"Защо не се замислите от какво се нуждаят бедните хора?" 
"Защо изпълнителният директор получава по Коледа 500% повече бонуси от обикновените служители?"
"Вие хора ли сте или овце?"
Вчера чух една дама да казва на приятелката си:
"...Купувах си скъпи дрехи като луда и сега съм задлъжняла много...."
Кредитните карти ви дават фалшивото усещане, че сте платежоспособни. Купувам сега, плащам по-нататък. А лихвите, за които хората забравят? 
Много пазаруваме за Коледа. Нямам вяра в кредитните карти и подобни.Имаме кредитни карти само за да погасяваме дълговете си.С всяка следваща Коледа става по-трудно.Дългът на картодържателите е надминал 50 милиона лева /официални данни/.
А 60% от нас ще имат по 1000 лева средно дълг за тази Коледа. Случват се около 5000 фалита годишно, като броят им расте,особено след празници. Въпреки това българите извършват над милион транзакции с карти и зареждат картите си с общо 100 милиона лева за тази Коледа.Има кредитни карти за подаръци и те са същите като обикновените.Рекламите са насочени към 12 и 13 годишни деца, дори и към 3 годишните.  
Единственият път, когато Исус е изразил агресия,бе при гоненето на менителите на пари в храма. Все едно че VISA и Master Card са били влезли в храма. Разстроила го степента, до която безмилостните лихвари ужилвали народа....5 дена до Коледа.... Избрахте ли вече подаръци? И момчетата, и момичетата се втурват за избиране на подаръци......
Ще ви разкажа за една от Коледите ми /май беше 1992-1993 г./, за която имам най-добри спомени. Бяхме изкарали малко пари от продажба на някои стари мебели.Тогава хората купуваха такива неща. И с парите си купихме храна и гирлянди. И раздадохме на всички.Не се чувствахме бедни, защото жизненият стандарт на всички ни бе еднакъв. А баща ми ни правеше Коледата толкова специална, защото винаги имаше на масата портокали и ябълки,заедно с чифт обувки, например, или нещо друго, от което сме се нуждаели. Като малък си мислех, че дядо Мраз /Коледа/ влиза през комина и аз го очаквах, като се стараех да се държа добре, докато дойде. Бях много радостен, с тези неща, които получавах...... Бях щастлив..... 
А днес, какво е усещането, че една корпорация е най-добрия ви приятел?Да, фирма "Коледа" ООД е тук...В джойтвенчър с  международните корпорации, ви ограбват. Казвам Ви, че Бог не е продукт...Спрете това зло...Да изгоним лошите духове от касовите апарати до Коледа
Когато влизам в мола - тази огромна черна кутия, забелязвам, че хората са като зомбирани и това донякъде ви влияе на поведението и на взимането на решения. 
Хора, осъзнайте се, Събудете се! Като че сте извън себе си. Говоря за това усещане, защото то те кара да се преместиш на следващия щанд. Ето в това ви е грешката.
Може би някой ще ви помисли за луд. Все едно че сме поданици на  царството "НЕ МОГА ДА СЕ СПРА ДА КУПУВАМ".
Преди 100 и повече години човеците сме ходили повече и сме си вършили по-ефективно задачите.Правили сме много по-интересни неща от пазаруването.За съжаление няма да разполагаме с още 100 години за следващия преход. Ще трябва да се случи по-бързо, отколкото с естествения си ход. Ако продължаваме така, ще разрушим еко системите, а от там и климатът. Консуматорската лудост превърна всяко нещо в стока за продан. Дори и Коледата....Моловете силно намалиха истинската радост от Коледата...Не така Исус е искал да отпразнуваме рождеството му!!!!!!!!!
Хора, оставете стоките. Менителите на пари вън от храма.Тези продукти започват да контролират живота ни. Спрете да пазарувате, докато можете все още да се контролирате. Нещата опират до съзнанието на хората и до манталитета, който например Уол март е създал.
"Хей, да купим това, защото то е най-евтиното."
Ние вече не се интересуваме къде е произведена стоката, дали ще спомогнем за отварянето на още работни места.Затова нашите оригинални продукти все повече изчезват от моловете. Не бива да бъде така. Купуваме го, и нека парите да раздвижат икономиката ви....Да,да, ама не!!!
И тук, отново ще цитирам един мой познат:

"....За мен не е важно къде е произведена стоката, а това дали ще ми е по джоба.Аз гледам цената й. Това е главното за мен. Хич не ме интересува къде се правят нещата, защото не ми е необходимо да го знам. Това за мен не е важно, защо да се тормозя? Знам, че изнасят производството в други страни, за да излезе по-евтино.И после ние се чудим защо се увеличава безработицата. Но за мен това е добре, защото не мога да си позволя по-високи цени.Разбирам, че е лошо, но какво можем да направим? Ако питате мен, нищо.Не съм от хората, които си
биха купили ненужни неща. Наистина не знам как да ти отговоря...."

Хората имат избор -да изберат ниски цени или високи заплати.Те сами трябва да направят този избор. Исус е казал: "Нахранете гладния,облечете голия, излекувайте болния.". Може и да означава, че работниците ще получават заплати, по-ниски от нужните. Но друг техен проблем е, че ще изгубят осигуряванията си и пенсионни облаги.Това ще рече, че вече нищо няма да бъде сигурно. Корпорациите имат правото да унижават трудещите се, онези отчаяните хора
от развиващите се страни, които нямат правото да се организират, нито живеят в някаква форма на демокрация. Не можете да направите нищо, за да спрете робският труд. Работници в Бангладеш изработват ризи за определена марка/не ми се ще да я споменавам, но само ще кажа, че лицето й за 2011 година е Ева Мендес/, и за това им се плаща по 13-17 цента на час.Те тънат в мизерия. Тяхното заплащане е нищожно. След ставане от сън си мият зъбите с пръстите си,а понеже не могат да си купят паста за зъби, те ползват пепел. Нека хората в моловете се замислят над това.....Да си представят едно 13 годишно момиче, което им казва,че работи 7 дни в седмицата като трябва да е на работа от 3 часа сутринта, а смяната и продължава 19 часа и половина. Тя получава по 7 цента на час, за труда си за Марката. А когато си тръгнете от нея,
тя потъва в сълзи и ви казва: "Чувствам, че умирам, толкова съм изтощена." Само на 13 е, а казва, че чувства, че умира. Веднага ми изниква образа на малката кибрито-продавачка. Днес тя работи на ишлеме и  работи за една от най-големите корпорации на света, която печели милиарди долари годишно. А Марката се разрасна и даде пример на корпорациите как да печелят от робския труд, от детски труд....Много опасно за корпорациите ще бъде, ако младите хора се събудят и започнат да си задават въпроса - "Кой е произвел това?". Идея си нямам, но мисля, че това, което разбрах, е достатъчно, за да не купувам.
Богатство, натрупано за сметка на други. Разорили бизнеса на толкова много хора. Те на практика разрушиха дребния бизнес.И не са само Моловете, това са хипермаркетите, шоурумите и всички бездушни халета, в които работят още по-бездушни хора.....
Имам откровение за моловете, за бъдещето на голямата мечта, а не за спомена от нея. Не става въпрос, за това че сме мамени. Тези тийнейджъри, които полагат робски труд от другата страна на света...те биха получили по-добър живот.  Ние знаем, че ако им сътрудничим ще подобрим живота и на нашите деца.Виждате ли бъдещето? Все едно, че се хвърлих да разбивам стена с главата си, нали...?Е, по-добре мен да ме боли главата, отколкото нашите деца....
Съмнявам се, че някой е схванал идеята ми. Не мисля, че хората ще намалят пазаруването кой знае колко. Консуматорският дух дотолкова е навлязъл в културата ни...че дори и малките ни
протести са все нещо. Все отнякъде трябва да се започне...5 дни до Коледа.....Живеем в период на невежество. Всеки се е качил в колата си или седи пред телевизора. Спешно се нуждаем от просвещаване.
Дори и хората от София-област, вече не идват заради златните кубета на Невски:
"О, как да не посетим мола, тук в София?" А там някъде има нещо, което се нарича Коледа. Защо някой поставя толкова спънки между нас и тази надежда? Издига пред очите ни толкова много реклами на знаменитости и търговски марки, пробутвайки ни ги за свестен подарък. Не, това не е подарък, а само симулация, рисунка на подарък. Що за спънки са това? Ще вземем контрола над живота си. Уникалността ни няма нищо общо с продуктите в магазина. Пазарувайте разумно тази година. Логотата и рекламите на корпорациите изсмукват живота на децата
от всички възрасти в тази страна. Нека не подаряваме подаръци тази година, които са произведени с жесток робски труд. Тази година направете подарък от Любов. Намирам за чудесно това послание, понеже хората са заживели един такъв консуматорски живот.Ние наистина трябва да си отговорим за какво е Коледата. А тя е, за да ни събере и сближи, и да се обичаме, но не и да бъдем обсебвани от консуматорския дух. Коледата означава надежда, а не възможност за повече пазаруване. През тихата и свята нощ във всички къщи и у всяко създание цари мир, дори и при мишките...Децата са се сгушили в топлите си легла,докато в главите им се въртят реклами на нови дрънкулки. А когато децата се събудят, ще си зададат въпроса: "Дали получихме това, което дядо Коледа е обещал да ни даде?" Коледа - обещаната земя. Трябва да отидем до обещаната земя. Магията е вътре в нас, а корпорациите ни откраднаха Коледата. Но ние можем да си я върнем...Подарявайте истински подаръци, насърчавам ви.Само ако можехме
да променим Коледата...Нека да похарчим два пъти по-малко, но да подарим два пъти повече. Отделете време за децата си и за любимата си - това е истинският подарък.  Коледата е раждане на детето, което като порасне, ще ни учи на Неговия мир. Няма нужда да сте християни, за да разберете тази истина. Защо не, ако жена ви ви обича истински, тя няма да гледа цената на подаръка.Това е истина. Ако съпругата ви иска да сподели живота си с вас, тя ще
оцени подаръка, който е от вас самия. 
Спрете да пазарувате и започнете да обичате!
.........ВЕСЕЛА И ЩАСТЛИВА КОЛЕДА!!!!!!!


понеделник, 12 декември 2011 г.

Дари един Спомен за Гората!!!


Днес реших /срам-несрам/, че е време да изпратя един апел към всички, които четат този блог и могат да помогнат със средства доброволно!
Вариантите за това са:

- погледнете на Ваше дясно и ще видите бутон за дарение на PAYPAL/account: silnibg@abv.bg
- превод по банка: IBAN: BG32FINV91501014939553- FIBANK/ за Николай Симеонов Христов


Сигурно ще се запитате Защо събирам дарения!??? Ами защото искам да направя няколко неща:
- Да направя няколко хора щастливи / Ще накупя практични неща за семейства, които нямат възможности.Познавам поне 5 такива.Едните са съседите ми, които имат бебе, но нямат пари за хляб дори, бедните /
- Събирам средства за направа на КемБъстър- онзи уред, дето спира вредните Аерозоли /тук трябват 4 уреда, които да разположа на 4те краища на град София.Намерил съм местата, остават парите, които са между 1200-1500 лв./


Много ми е тъжно, че аз нямам възможност да дам парички /всъщност си разбих шишето,дето събирам левчетата и те се оказаха 159 лв./ и въобще да не се стига дотук, но знам, че голяма част от Вас-хората, които четете този блог, споделяте моите виждания и сте съпричастни към страданието на околните.Затова и се обръщам към Всички Ви:
Дарете, кой каквото може, за да направим и други хора щастливи!!!!!

Подарявам ви този разказ, който написах и с който ще участвам в един международен конкурс на 15ти декември. Той е за всички, които ще отделят малко от възможностите си, за да подпомогнат, тези които нямат:

СПОМЕН ЗА ГОРАТА!!!!!




     Тогава да съм бил на седем-осем годинки. Спомням си, че всяка вечер старците от селото на баща ми, един по един се събираха пред кръчмата на чичо Стоимен- моят чичо и татков, втори брат.Пушеха бавно и мълчаливо, седнали на бордюрите и пейките отпред, чакаха да чуят новините от единствения наблизо телевизор марка  „Велико Търново”, който чичо беше закачил на телефонния стълб, забит току пред прогнилия праг на кръчмата. Стълбът, крив и пропукан, беше вечно черен от калните гърбове на овците и кравите-те се стържеха със сумтене о него, докато очварят с камъни и псувни ги прогонеше по разровените улици, обрасли с магарешки тръни и бурени.
   Ние се навъртахме около старците, често ожесточено се биехме за нищо, но гледахме в такива случаи да сме по-далечко от тях, защото в отпуснатите им ръце, със сбръчкани сухи длани, се таеше неподозирана сила. Но почнеха ли да обсъждат чутите новини, се вслушвахме и умирявахме-беше ни интересно, макар почти нищо да не разбирахме от думите им.
  Понякога се случваше в новините да няма нищо особено за коментиране и старците винаги, сякаш много отдавна се бяха сговорили предварително, започваха да разказват кой каквото си спомня за корията. Тогава всеки от нас бързаше да застане между коленете на дядо си и сегами се струва, че бяхме готови да слушаме с часове....
  Старците си спомняха, че корията е била на няколко километра на юг от селото.Едно място, където по това време се виеха само прашни къпини, кълбяха се лески и глог, плетеше се живовляк и вятърът полюшкваше само клонките на кекави дръвчета. А някога тук са расли поне 200 грамадни дъба, през есента в окапалата шума жълтеещи купища жълъди и хиляди свраки виели грозни гнезда от клечки и перушина из чаталите. Често нощем се чувало доволното грухтене на диви свине, които ровели из накапалия жълъд, риели около дънерите, а катериците са стрелкали из клоните и уплашено цвъртели....
   Аз не помня тази кория, май че и баща ми не е бил роден, когато първо залинели само няколко от дъбовете. Шумата опадала още през юли, а през декември виелицата свалила едон от грамадните дървета. Грохотът на сгромолясалото се дърво, което изпотрошило клоните на съседните и прекършено 2 метра над дънера, продънило земята с върха си, бил толкова силен, че старците си спомняха: надвил воя на вятъра и всичко живо в селото изтръпнало. Старците си спомняха още, че тогава някой си Георги Кочов и Кольо Дюлгерина се сбили за падналото дърво, което, нарязано, щяло да даде поне 10 кубика- за две зими огрев.Георги Кочов цапнал с една гьостерица Кольо Дюлгерина, онзи паднал възнак, целият в кръв и работата стигнала до съд. Съдът постановил, че дъбът, който свалила декемврийската фъртуна, не е нито на Георги Кочов, нито на Кольо Дюлгерина, а е общински и трябвало да го вземе общината. Постанвил още, че Георги Кочов трябвало да плати 1000 лева обезщетение на Кольо, заради удара с гьостерицата, от който същия лежал цял месец ни жив, ни умрял в чергите с превързана глава, а после половин година ходел нарочно остриган нула номер, за да се вижда големия, грозен белег на тила му.
   След много нови кавги и разправии по съдилищата Кольо Дюлгерина прибрал парите и веднага се дигнал от селото, защото 1000 лева суха пара никак не били малко по това време...
   Общината изгорила дървото, даже пратила разсилния с двама цигани да отсекат още едно от изсъхналите, защото зимата се случила люта и продължителна, а през пролетта още няколко дървета останали голи- без пъпка и филиз.И тогава се разбрало, че корията е болна. Най-доволен от това бил Георги Кочов, който не можел да прежали хилядата лева и никога не пропускал сгодния случай да каже, с ехидна усмивка:
-         Ха да я видим сега общината.Ей я корията-нали е нейна! Да видим какво ще направи, за да я излекува, като е нейна! Туй да не е като да натиснеш сиромаха и да му вземеш хиляда лева.....
Но се усещало все пак в галаса му, че на него не му е много хубаво, загдето корията си отива- свикнали били хората с нея.
 По-късно през лятото, когато шумата от още много дървета окапала, пристигнала от околията специална комисия. Мъжете почукали по дънерите с дълги, остри чукчета, изкъртили купища кора, оглеждали през лупи шумата, жълъдите, но и те нищо не могли да кажат.
„Болест, изглежда, е!Но от старост ли ще е, от паразит ли ще е някакъв- не може да се определи и докаже със сигурност.”
  За всеки случай предупредили хората да не пускат добитъка да пладнува под сенките, защото не се знаело доли болестта няма да е прилепчива и по него.Но селяните и без това, отдавна не пускали стоката там- забелязали, че дивите свинене се свличали нощем от боаза, за да ровят из жълъдите, а из хралупите рядко се мяркали катерици. Само свраките продължавали тромаво да кацат по избелените като въртяни в бързеи и нацепени от жегата клони, но свраката и без това търси сухото, откъдето може да се вижда надалеко....
 
 Сепна ме лекото натискане на клаксон- от задната кола шофьорът, лицето му сънено и зло, ми сочеше с две ръце светофара- светеше зелено.
Таксито ми е, дето се вика като часовник- по цял ден висим на колонката пред хотела, клиентите са малко, а нито табла, нито карти ми се играят в спарената сянка на старата, порутена гара, която оставиха за рестарвиране. Там се събират колегите и седнали върху празни бирени каси, шумно пляскат картите или с трясъци местят пуловете.На мен не ми се играе, пък и не умея, та затова взема, че вдигна капака, заровя и двете ръце в двигателя- знам му всичките тънкости. И сега колата леко пое, плавно взе десния завой, а светлинката на мигача, тихичко почукваше.След две преки трябва да спра, за да взема Мануела. Но споменът за старцие, насядали пред кръчмата на чичо в тихата вечер, не ми излизаше из ума....
  По-късно, когато започнаха да засаждат новата кория, пак бях сред децата, които тичаха между току-що изкопаните дупки или крепяха младите фиданки, докато старците внимателно, с шепи притуряха рохкава пръст и тор около коренчетата.
  Изнанада ме свежестта на спомена- не че тези неща никога не бяха са мяркали в паметта ми, но винаги все така- мисълта се извие крехка и несигурна и се стопи като пламъче от кибрит в лекия порив на вятъра.Остават само недоразбрани думи, неясни образи, мернат се мъгливи от времето лица и всичко заглъхва, стопява се някак. А сега всичко е по- различно, по-ясно, по-близко и заради това- по- болезнено. Защото въпросът, който хиляди пъти съм си задавал и в тихите нощи, и суетливити утрини, когато си спомня за изсъхналата и после отново засадена кория, този път се оформи с цялата си очакваща властност: как стана така, че гората, която засадиха старците, бащите на бащите ни, ние никога не успяхме да почувстваме като своя? А те всичките имаха своя- знам, тя беше тяхна, защото когато започнаха да си отиват по реда, всеки повтаряше все тези думи:
- Корията! Корията пазете.....
  Запомнил съм думите, запомнил съм и лица, защото не бях малък, когато същите думи промълвиха и последните от старците. Лица, изсушени и изострени, които придобиваха особен, светъл израз, когато пребелелите и пропукани устни се раздвижваха с мъка, за да се чуе ясното и отчетливо:
- Корията! Да не забравите корията.....
  И търся отговор на въпроса, как стана така, че загубихме своята кория. Понякога ми се струва, че съм го намерил, после се напластяват все нови и нови неща и под покривалото на думите, истината, която съм си мислел, че съм намерил, поизбледнява; откриват се сенчести и усойни места и тогава разбирам, че може би цял живот ще се докосвам до нея, тя ще тръгва от мен като сянката, но никога няма да мога я докосна, да я задържа. Става ми болно тогава, макар да знам, че понякога е по-добре да се живее без истина.
  Стига всичко друго около теб да не е лъжа....

Ники Христов

ПОКЛОН И ДЪЛБОКА БЛАГОДАРНОСТ, ПРИЯТЕЛИ!

вторник, 6 декември 2011 г.

Save the Dophins- they singing for Good!!!!!!!!



Холофонни Мандали произведени от песента на китовете и делфините 
(свещената геометрия на китовете и делфините)


Песните на китовете и делфините преобразувани чрез математическа
трансформация, генерират невероятни мандали и фрактални модели. 
Съвършенството на небето отразено в морето.

Сложността и звукова красота на песните на китовете и делфините се проучва от 
морски биолози по целия свят.

Многообразието на звуците и тяхното значение са причини, които са накарали 
много изследователи да създадат теорията,
че китовете и делфините си имат език и специална йерархична структура .
Може би един език съставен от честоти, които резонират в купола на морето, 
неразбираеми и ангелски песни, които пазят планетарни тайни. 

Изображенията събрали тук, са изготвени от инж. Марк Фишер, с помощта 
на математическа трансформация на звука. Фишер е работил за Военно въздушите сили на САЩ Разработвал е софтуерни програми за звукови и сонарни устройства.Той забелязал, че методите използвани за интерпретация на звуците на китовете използвйки електрограма на честотите с течение на времето не е осигурил точно представяне на сложното разнообразие на песните на китовете. За това той прибегнал до една област в математиката позната като Вълнова трансформация.
" Вълновото изображение показва изключителна структура. Нещо става с този звук, въпреки че не можем да го разберем", казва Фишер. 

Изображенията, генерирани от песните на китовете и делфините ни напомнят повече на мандали е създадени от музиката и водни кристали, които е записал Масару Емото.




петък, 2 декември 2011 г.

Престъпници ли сме?

Статия на един американски автор, която по принцип е писана за американските читатели, но тъй като така или иначе ситуацията в САЩ и останалите "цивилизовани" страни става все по-близка, реших да преведа статията, и да я предложа и на читателите тук : 
Както на практика всяка друга нация на планетата, американците са възпитавани да уважават "властта". Те биват възпитавани да смятат, че подчинението е добродетел, и че дали си добър човек се определя от това дали си "изряден данъкоплатец", "играещ по правилата". Също така, на нас ни се казва, че "лошите момчета" всички са "престъпници", които "Имат проблем със властта".
Умните хора имат проблем с властта. И както несъгласието с "властта" и "закона" не прави някого автоматично добър човек, не го прави автоматично и лош. Това, което наистина е от значение, е доколко някой уважава индивидуалните права на околните. Проблемът е, че много хора, включително про-свободните активисти, все още имат желание да получат одобрението на властта.
Пробвайте да запитате себе си или някого, когото познавате, "Склонен ли си да бъдеш престъпник?" Повечето с охота ще отговорят 'не'. Но защо? В днешно време, когато политическите драсканици са наричани "закони", какво означава всъщност да бъдеш престъпник? Означава чисто и просто да не се подчиниш на някоя от многото политически заповеди и изисквания. Защо някой трябва да се чувства виновен за това? (Истината е, че по тази дефиниция, ние всички сме престъпници, като се има предвид, че огромния набор от "закони"прави на практика невъзможно дори знанието за всички тях, от там и невъзможността да се подчиниш на всички тях)
Но не трябва ли "законите" срещу убийство или кражба да бъдат спазвани? Да и не. Хората трябва да се въздържат от извършването на кражби и убийства, но НЕ защото има "закони" срещу тях. Кражбата и убийството са нещо нередно поради това, че те лишават някого от неговите права, а не защото някой политически празнодумец е седнал и написал "закон" срещу това. Всъщност, много кражби и убийства в днешно време биват виждани като необходими, ако не и като нещо добро, понеже тези престъпления са били обявени за "законни" (И са наричани "такси" и "войни").
Така че, днешният ми въпрос е, склонни ли сте да бъдете престъпници? С това аз не питам дали сте склонни да извършите истински престъпления - тези, при които има жертви в следствие на действията ви - понеже се надявам, че не. Това, което питам, е дали сте склонни да направите правилното нещо, дори когато "властта" ви казва да извършите грешното. Ако не, тогава спрете да претендирате, че подкрепяте свободата.
С всичкото лобиране в полза или срещу едно или друго законодателство; или за или срещу даден политик, т.н. "свободни активисти"постоянно затвърждават идеята, че ние се нуждаем от РАЗРЕШЕНИЕ от тираните да бъдем свободни! Ако имаме неотменни права, тогава, по дефиниция, ние НЕ се нуждаем от никакви "закони" или "правителство" да благословят нашата свобода. Ако, например, имаме ПРАВОТО да кажем какво мислим, следователно имаме пълното право да да спрем всеки, който се опитва да ни заглуши. Ако имаме правото да бъдем въоръжени, значи имаме правото да застреляме всеки "орган на закона", опитващ се да ни обезоръжи. Ако имаме правото да не бъдем произволно спирани, разпитвани, претърсвани и т.н., тогава имаме правото насилствено да се противопоставим, когато фашистите се опитат да направят тези неща спрямо нас. И фактът, че откритата съпротива на тиранията е "нелегална" - както винаги е било назад във времето - не представлява никаква съществена разлика.
Разбира се, противопоставянето на контрол-маниаците е често опасно, и човек трябва да подбира своите битки внимателно. Въпреки това, питам ви отново, склонни ли сте да бъдете престъпници? По този начин, по който нещата се развиват, много скоро ще трябва да избирате между това да бъдете срещу "властта" или да бъдете напълно подчинени овце. Мегаломаните няма да ви оставят трета опция. Така че, какво ще бъде? Способни ли сте да направите ПРАВИЛНОТО нещо, дори когато правенето му ви противопоставя на "правителството", "закона", "полицията" и всички други суеверия, които вярата във "властта" поражда?

Автор: Лакрен Роуз

Източник: http://www.larkenrose.com/