петък, 28 март 2014 г.

БЪЛГАРИ.....!!!



Българи...! Не се срамувайте от рода и кръвта си. Не предавайте хората, които проливаха кръв за вас през вековете, хората които се радваха да умрат за България, защото знаеха, че това е техния дълг към Родината, защото осъзнаваха, че така гарантират съществуването на идните поколения, включително и твоето. Гордейте се с историята ни, с красивата ни природа, обичайте българската жена и създавайте хубави семейства и дарявайте с живот млади българчета, които ще утвърдят безсмъртието на българската кръв, на българския ген и на българския дух. Историята на България не свършва днес! Тя просто продължава. Във всеки от нас спи по един български лъв, по един националист, важното е да му позволим да се въздигне в нас. Бъдете сплотени, бъдете единни и организирани, защото врага е подъл, врага е скрит между нас и ние рано или късно ще отсечем главата му, главата на тази гнусна змия наречена „политическа класа“. И не забравяйте, че трябва да се обединяваме, а не да се караме и делим. Съединението прави силата!

Няма къде да бягаме,злото е едно и само част от народа се опитва да му противодейства!!!
Сефаради и Ашкинази се опитват от векове да изкоренят всичко БолгАрско!!!
Най-малкото което можете да направите, ако ви е страх да се борите открито срещу тях е да спрете да теглите кредити от банките (всички до една са хазарски),бойкотирайте веригите им за хранителни стоки ,те също са хазарски и тн.

Преговорете си историята...и не бързайте да казвате "Абе били сме велики,ама сега за нищо не ставаме",защото ако всички започнем да си помагаме(това е чисто българско поведение в древността) няма да има сила която да посмее да ни мачка!!!


„Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал – народ, който е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля. Народ, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание се смята за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. По-рано, те – Българите – вярваха, че светът е открит за тях , сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земята, която ти пазиш!“

Патриарх Магнус Феликс Енодий в “ Похвалното си слово за готския крал Теодорих

Демон Кратий



Бавно вървяха робите един след друг и всеки носеше шлифован камък. Четири редици, всяка една километър и половина широка – от каменоделците до местото, където почваше строителството на града-крепост, - бяха охранявани от стражници. На всеки десет роби се падаше по един въоръжен воин-надзирател. Встрани от вървящите роби, на върха на една тринадесетметрова ръкотворна планина от шлифовани камъни, седеше Кратий – един от върховните жреци. Вече четири месеца той мълчаливо наблюдаваше какво става. Никой не го отвличаше, никой не смееше даже с поглед да прекъсне неговите размисли. Робите и стражите възприемаха изкуствената планина с трон на върха като неизменна част от пейзажа. И на човека, ту седящ неподвижно на трона, ту разхождащ се по площадката на върха на това възвишение, вече никой не обръщаше внимание. Кратий си бе поставил задачата да преустрои държавата - поне за хиляда години да укрепи жреческата власт, подчинавяйки й всички хора по Земята, като направи всички, включително и държавните глави, роби на жреците. 


***
Един ден Кратий слезе долу, оставяйки на трона свой двойник. Жрецът смени дрехата си, свали перуката и заповяда на началника на стражата да го оковат във вериги като прост роб и да го включат в една от редиците - до един млад и силен роб, който се казваше Нард.
Вглеждайки се в лицата на робите, Кратий забеляза, че погледът на този младеж бе изпитателен и оценяващ, а не блуждаещ и отчужден, както у мнозина. Лицето на Нард бе ту съсредоточено-замислено, ту развълнувано. "Значи, той мъти някакъв план" – разбра жрецът, но искаше да се увери доколко точно е преценил.
Два дни Кратий наблюдав? Нард, мълчаливо мъкнейки камъни; седеше с него по време на ядене и спеше до него на наровете. На третата нощ, веднага след командата "Спете!", Кратий се обърна към младия роб и шепнешком, с мъка и отчаяние, каза, сякаш на себе си: "Майка му стара, така ли ще го влачим до края на живота?!"
Жрецът видя как младият роб трепна и моментално се обърна към жреца – очите му блестяха! Те святкаха даже при мъжделивия зрак на светилниците в голямата барака.
- Това няма да продължава вечно! Аз премислям един план. И ти, старче, можeш да вземеш участие - прошепна младият роб.
Какъв план? – равнодушно и с въздишка попита жрецът?
Нард разгорещено и уверено почна да обяснява:
- И ти, старче, както и аз, съвсем скоро ще бъдем свободни хора, а не роби. Сметни само: на всеки десет роба се пада по един стражник. И за петнайсет робини, които ни готвят и шият дрехи, отговаря само един. Ако в уговорен час всички се нахвърлим върху стражата, ще я победим! Нека са въоръжени, а ние оковани. Ние сме по десет на един, пък и от веригите става оръжие за предпазване от меча. Разоръжаваме всички пазачи, връзваме ги - и им взимаме оръжието!
- Ех, момко... - пак въздъхна Кратий и отново вяло рече: - Твоят план е недомислен: тия, близките стражници, дето са до нас, може и да разоръжиш, но скоро господарят ще прати нови - сигурно цяла армия - и ще убие въстаналите роби.
- Аз и за това съм помислил, старче. Трябва да се избере такова време, когато няма да има армия. И това време настава: всички виждаме, че армията я готвят за поход. Готвят провизии за три месеца. Значи, след три месеца армията ще бъде където трябва и ще влезе в бой. В сраженията тя ще отслабне, но ще победи, пленявайки много нови роби. За тях вече се правят нови бараки. Ние трябва да почнем да разоръжаваме стражата веднага след като армията на нашия владетел влезе в сражение с другата армия. На вестотосците ще им трябва месец, за да занесат съобщението за нуждата от незабавно връщане. Отслабналата армия ще се връща поне три месеца. За четири месеца ще успеем да се подготвим за срещата – ще бъдем не по-малко от войниците в армията. Пленените роби ще поискат да бъдат с нас, когато видят какво е станало. Всичко съм го предвидил точно, старче.
- Да, момко, ти с тоя план и замисъл наистина ще можеш да разоръжиш стражата и да удържиш победа над армията – отговори жрецът вече насърчително и добави: - Но какво после ще правят робите и какво ще стане с господарите, надзирателите и армията?
- Виж, за това не съм мислил много. Засега ми идва едно на ум само едно: всички, които са били роби, ще станат свободни; а всички, които днес не са роби, ще станат роби – сякаш мислейки на глас и не съвсем уверено каза Нард.
- А жреците? Кажи ми, млади човече, към робите или към неробите ще причислиш жреците, когато победиш?
- Жреците? – За това въобще не съм мислил. Но сега си мисля: нека жреците си останат жреци. Тях ги слушат и робите, и владетелите. Въпреки че често е трудно да ги разбереш, те са безвредни. Нека си разказват за боговете, пък нашия живот ние по-добре знаем как да го живеем...
- Като по-добро, това е хубаво(?) (Как лушче – это хорошо) - отговори жрецът и се престори, че ужасно много му се спи.
Но Кратий не можа да заспи през цялата нощ. "Разбира се – мислеше си той, - най-лесното е да съобщя за заговора на владетеля и да хване юношата-роб – явно той е главният подстрекател. Но това няма да реши проблема. Робите винаги ще имат желание да се освободят от робство. Ще се явяват все нови водачи, ще се разработват нови планове, а щом е така, главната заплаха за държавата винаги ще иде отвътре".
Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да разработи план за поробването на целия свят. Той разбираше: да се постигне тази цел само с физическо насилие не е възможно. Трябва психологическо манипулиране на всеки човек, на цели народи! Човешката мисъл трябва да се трансформира - да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето благо. Трябва да се задейства саморазвиваща се програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията! Но най-главното е в адекватното възприемане на действителността.
Мисълта на Кратий работеше все по-бързо и по-бързо, той престана да усеща тялото си и тежките окови на ръцете и краката. И внезапно, като лумнала мълния, идеята се роди! Още неясна и необяснима, но вече осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Изведнъж Кратий се видя като едновластен господар на света.
Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от себе си: "Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на охраната ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми свалят оковите. Ще детайлизирам програмата, ще кажа няколко думи – и светът ще почне да се променя! Само няколко думи – и целият свят ще ми се подчини: на мене, на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, на която няма равна във вселената. Тази сила е човешката мисъл. Тя ражда слово и променя хода на историята.
Страшно много ми проработи късметът – точно сега робите готвят план за въстание. Този план е обмислен и явно може да им донесе положителен резултат, макар и временен. Но аз, само с няколко фрази, ще поробя навеки не само тях, внуците им и правнуците им, но ще превърна в роби и всички земни владетели за хиляди години напред!"
На сутринта, по знак на Кратий, началникът на охраната свали оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий започна своята реч:
- Това, което ще чуете сега, не бива да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо ни няма стени и затова никой друг, освен вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих начин за превръщане на всички хора, живеещи на земята, как да станат роби на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невъзможно. Но аз ще го сторя само с няколко изречения! Ще минат само два дни след произнасянето им – и вие ще видите с очите си как светът ще почне да се променя. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме мислили винаги. Но колкото повече са робите, толкова повече се налага да се опасяваме от бунт. Постоянно усилваме охраната. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да извършват тежката физическа работа. Въпреки това, те са лениви и склонни към бунт. Гледайте ги как бавно се мъкнат, а измързеливилата се стража не подгонва с камшиците и не бие даже здравите и силни роби. Охоо, чуйте ме, обаче: те ще ми припнат къде къде по-бързо! И то без никаква стража. Надзирателите също ще станат роби. Ето как може да стане това: нека още днеска глашатаите разнесат указ от фараона, в който ще бъде казано: " От утре сутринта на всички роби се дава пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилище, дворец в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора!"
Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях – най-възрастният – каза:
Ти си демон, Кратий! Замисленото от теб ще зарази с демонизъм всички земни народи.
- Нека да съм демон. И нека замисленото от мен хората да го наричат в бъдеше "демокрация"...

* * *
На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха напълно изумени и почти всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия , "щастлив" живот.
На следващата сутрин жреците и фараонът пак се качиха на площадката на изкуствения хълм. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора – довчерашни роби – в надпревара мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка! Други, които имаха по един, тичаха, вдигайки прах след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат колкото повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот...
Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, доволно наблюдавайки ставащото долу. А измененията бяха колосални! Част от робите се обединиха в малки групи, измайсториха колички, и - като ги натоварваха догоре с камъни и обляни в пот -почваха да ги бутат.
"Те още много приспособления ще наизмайсторят... – с удоволствие си мислеше Кратий. – Ето, вече и вътрешни услуги възникнаха: разносители на вода и храна. Част от робите ядат без да спират, не желаейки да губят време да ходят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите чрез получените монети. Гледай ти – даже лекари изникнаха сред тях: помагат на пострадалите направо в движение - също за монети!.. И регулировчици на движението си избраха... Скоро ще си изберат и началници, съдии... Нека си избират – нали си мислят, че са свободни, а нещата си останаха същите: мъкнат камъни..."

Така и продължават да тичат несретниците през хилядолетията – прашни, потънали в пот, мъкнейки тежките си камъни... И до днес потомците на същите роби са също роби и продължават безсмисления си бяг....

В.Н. Мегре «Новая цивилизация», глава «Демон Кратий»

40 истини за Любовта




1. Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2. Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3. Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да го търсиш : в сърцето на онзи, който обича истински.

4. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: “ Пази се от прекалено въодушевление!”, докато любовта казва “О, карай! Престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие несметни богатства.

5. Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

6. Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

7. Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.

8. Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо . То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

9. Изток, запада, север , юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и на шир света и ще стигнеш отвъд него.

10. Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат много мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

11. Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

12. По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си АЗ и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.

13. Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват на пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?

14. Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

15. Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да го познаем истински.

16. Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

17. Цялата Вселена се съдържа в един единствен човек – в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. За това не търси Дявола извън себе си. Дявола не е някаква свръхестествена сила, която е напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

18. Искаш ли да промениш начина, по – който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който ти самия се отнасяш км себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъде признателен на всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

19. Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата крачка. Това е най- трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

20. Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки да е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

21. Когато човек обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

22. Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по -далеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.

23. Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.

24. Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от своя дух”, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на Земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

25. Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26. Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27. Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28. Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

29. Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш.

30. Истински суфист е онзи, който и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение, че изобщо нямаш “Аз” ? Как е възможно изобщо някои да осъжда при положение, че има само Един?

31. Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други стават по – непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32. Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай на другите никога. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонничество, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиши.

33. Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето, изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата от вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение, не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

35. Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целия широк свят е хвърлен в смут.

36. На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващия трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност неверието.

36. Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големия съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37. Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по -рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време да обича, и време да умре.

38. Никога не е късно да се запиташ: “ Готов ли съм да променя живота си?” “Готов ли съм да се променя от вътре?”. Наистина е много жалко, ако и един, единствен ден в живота ни е същия, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39. Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40. Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов се стремиш духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!


Всичко за Ануннаки и Нибиру



Докато световните събития продължават да ни се разкриват, все повече и повече, ние ще ставаме свидетели на грозотията и превеса на тиранското поведение. Управниците на най-силните нации налагат своята воля над по-слабите държави и ще станат още по-изискващи и безрасъдни. Националните държави използват огромна деспотична сила точно както господар над роби.
Историята се повтаря отново. Преди е съществувала супер раса отизвънземни, познати на древните хора от Земята като Ануннаки.
Поради много причини Ануннаките са с намалена сила днес. Тази раса от същества просперира от завладяване и заробване на тези, които са
под нея.
Това е моето описание на историята за Нибиру и Ануннаките:

През последните години имаше много спекулативни писания за Планетата X, която е позната още като Планетата Нибиру. Повечето от тези писания сабазирани най-вече на книгата на Захария Сътчин – “Дванадесетата Планета”. Сътчин, както и Великовски и Дарвин, използва своите относителни теории, за да подкрепя своите твърдения. Изниква един въпрос: Истинска ли еНибиру? Отговора на този въпрос е едно кънтящо “ДА”.
Има такива, които вярват, че Ануннаките от Нибиру ще се завърнат на Земята съвсем скоро. Тези вярващи са ужасени от последствията, до които това близко преминаване може да доведе. Те се страхуват, че това може да причини земетресения, приливни вълни, значителни наводнения, недостиг на храна заради климатичните условия, болести, метеоритни огнени бури, вулканични изригвания и други подобни. Те се страхуват, че това ще доведе до огромно катастрофално нещастие свързано с многобройни загуби на живот на Земята.
Планетата Нибиру (Ne.Bi.Ru) е позната под много имена, като:
Планетата Х, Дванадесетата планета, Мардук, Рай и Кралството на
Небесата ("Kingdom of the Heavens"), и други в различните култури. Въпреки, че Нибиру се нарича Дванадесетата планета, технически не е планета в нашата Слънчева система. Фактически тя е планета от друга слънчева система, а звездата, която е била Слънцето в тази слънчева система е изгаснала. Нибиру никога не е била видима от Земята, но звездата, която е била център на Нибируанската слънчева система е била видима в небето от нашата планета. Орбиталната линия на Нибиру е дала на Ануннаките предимството да имат подвижна обсерватория, от която те биха могли да наблюдават и да изследват много други планети близо до нейната орбита.
Древните хора наименували Планетата Х като Нибиру на Шумерски и Мардук наВавилонски. Казано е, че древните месопотамци вярвали, че Нибиру е дванадесетата планета в нашата Слънчева система и че е била “рай”, който техните богове обитавали и дошли от него. Нибируанците - хората от Нибиру - са често споменавани като Ануннаки, Нефилим, Елохим (множествено за Бог) иМардукци. Аз ще се обръщам към тях като Ануннаки така както обикновенното население е било познато от Шумерите и от тези в сегашно време. Думата Ануннаки буквално означава “тези които дойдоха от Небето на Земята”. В Стария Завет тези небесни посетители са наречени "Anakim".
Нибиру е била населена от рептилска супер раса и управлявана от елитарна аристокрация позната като “Нефилим” на еврейски, което означава “тези,които слязоха от небесата на Земята”. Навремето Ануннаките били една от многото технологично напреднали извънземни раси.Фактически тяхната цивилизация напреднала далеч отвъд повечето други раси от този период. Ануннаките наричали тяхната родна звезда (слънце) “ZAOS”.

Ануннаките са войнствена и покоряваща раса. 
Те са жестоки, зли, похотливи, кръвосмесители, кръвожадни, коварни, ревниви и деспотични. Те са месоядни, а често и канибали. Изискват човешки жертви на девственици, от тези които завладяват и от своя собствен вид, който поробват. Ако си представите най-лошите качества, които можете да измислите за Сатаната, вие ще си съставите много добро впечатление за същността на Ануннаките. Те се специализират в mind control-а. Те са почти перфектни в икономическия контрол, с разработката на парите и лихварската система.Провеждали обширно генно инжинерство и са го правили и сред други същества- супер рептилска раса, която Ануннаките наричали "Ducaz".
"Ducaz" са използвани за завладяване и контролиране на
Нибируанското население и на това на другите покорени раси. И така "Ducaz" са рептилии. Има различни типове рептилии между тях.
Техните господари - Ануннакския елит не са "Ducaz". Както всичко свързано с Ануннаките има непреклонна, несправедлива и строго контролирана класова струкура сред "Ducaz"-ите.
Рептилиите или "Ducaz" били изпратени от техните “господари” Нефилим или Елохим да се бият във войни с други извънземни раси и да служат като техни шпиони, бодигардове и полицейска сила. Има много фракции измежду Ануннаки. Едни от най-смъртните врагове на "Ducaz" се наричат "Pers-sires" (сивосинкави жребци?) – група извънземни, за които аз измислих думата Лешояди преди много години. Те се наричат така, не защото приличат на лешояди както някои твърдят. Фактически те избщо не изглеждат така! Има много подходящи причини поради които аз ги наричиам Лешояди, на които няма да се спра в тази дискусия.

По ирония на съдбата, Сивосинкавите са също различна фракция от Ануннакската раса. Обаче "Ducaz" (рептилиите) и Сивосинкавите(Лешоядите) винаги са били смъртни врагове - дори и в този момент. Произхождащите от тези 2 групи сега са на Земята конкуриращи се за Върховната власт над света. Много от тях в момента са на политически, финансови, научни, религиозни, юридически, медицински (особено в кръвните банки), военни, аграрни и рекламни позиции, а също и в развлекателната и секс индустрия. Много от тези извънземни не възприемат съзнателно техния извънземен произход.
Ануннаките са биологични същества от плът и кръв, с изобилстваща гордост, арогантност, неконтролирани подтици за секс със зрели индивиди и деца (независимо дали партньорът е съгласен или не)и имат огромен апетит за завоевания и контрол. Тази войнствена раса има неутолима жажда за контрол над други същества и доминация над други раси, както и на по-малко привилегированите Ануннакски класи.Ануннаките развиват и налагат сложна потискаща кастова и полова система. Те са женомразци. Точно затова те елиминират почитането на Божествената Майка при ранните нови цивилизации на Земята, които те покорили след като пристигнали. Имало е толкова голяма съпротива за премахването на култа към Божествената Майка, че Ануннаките поставили заместителни “майки” за различните култури като “земна майка”, “майка природа” и след това още повече покваряват образа на Божествената Майка като фалшиво и приписват похотливи, отмъстителни и ревниви качества.
Интерпретацията на Кали е едно от тези фалшиви определения.
Поради огромен сблъсък, Земята, планетите и техните спътници в нашата слънчева система са сериозно засегнати. Нибиру също търпи големи пораженияот този небесен сблъсък. Това става причина Ануннаките да дойдат на Земята в търсене на постоянен дом. Те не идват да търсят физическо злато каквато е хипотезата на Сътчин. Странното е, че златото не е минерал който произхожда от Земята, така че Ануннаките не са го очаквали от Земята. Нито пък са дошли, за да копаят злато за щит, който да ги предпазва от техните развалящи се атмосферни условия на Нибиру (ако са имали такива намерения те не са успели да спасят своята планета, защото тя е била унищожена). Това, което се вижда в космоса е всъщност сянката на Нибиру много светлинни години далеч във времето. Обаче Ануннаките били очаровани да намерят злато на Земята, защото те го използвали за украшения. Те довели много роби да добиват злато, а също така използвали и много от по-ниските класи Ануннаки да вършат тази работа.

След като техния дом Нибиру бил унищожен, Елитът на Ануннаките и техния постоянен състав от придружители били принудени да станат транзитни като по-голямата част от тях живеели на огромен космически кораб (като град), който обикалял около Земята. По това време другите Ануннакски раси вече били заели места в различни светове, които били завзети включително Земята, Марс и останалата част от Слънчевата система. Те били също разпръснати и из системите Ориони Плеяди. Така може да се види, че Ануннаките са изключително силни и са предизвиквали много страх. Ануннакският Елит и тези, на които им е било разрешено да пътуват, излезли от обикалящия Земята космически кораб с малки совалки, за да посетят Земята. Те изпратили и товарен клас кораби към Земята за комерсиални и военни цели. Междупланетната търговия на роби била преобладаваща и доходна. Затова не е чудно, че древните хора се страхували от техните богове, за които твърдели, че живеят в небесата.
Сега, по-голямата част от земните жители са генетична и символична част от Цивилизацията на Ануннаки извън тяхната родна планета. Ще видите защо казвам това, когато историята се развие.
Ануннакският Елит от Нибиру са генетични манипулатори, които знаят как да създават изкуствени форми на живот. В тяхната арогантност те се опитват да играят ролята на Бог. Високо напредналата им технология и техния огромен размер и сила ги направили почти недосегаеми в очите на ранните хора. Така Ануннакският Елит е бил виждан и почитан като богове от тях. Ануннакският елит понякога е споменаван като Nordics(Скандинавци) или Blondes (Руси). Те са високи, силни, пълни с енергия,  атлетични и обикновено със светла кожа. Техният символ за статус и сила е крилатия диск, който представлява тяхната родна звезда ZAOS. Този Ануннакски Елит е по- късно познат като Елохим и Нефилим. Този зъл Елохим не трябвада се бърка с Божествения Елохим от Истинското Сътворение. Ануннакският Елит (Нефилим) създава много религии, така че да могат да бъдат почитани като богове. Това им доставя голямо удовлетворение.Ануннаките развиват религиите като покваряват всяка духовност, която наблюдават при местните жители на Земята. Те си служат с религиите като с мощни средства да контролират туземците. Различни религии са били създадени с доктрини, които са в директна опозоция една към друга с цел да се раждадисхармония, недоверие, объркване война и арогантност. Когато Ануннаките идват на Земята, те внедряват хибриди от други светове на планетата ни. Не дълго след тяхното пристигане, те започват да се разпростират толкова далеч, колкото биха могли и поемат контрол над различни части от планетата чрез генно инженерство. Те карат местното население да излезе от местата, където се е установило и го принуждават към пълно подчинение. Използвали местното население за контролирани експерименти на биологично развъждане. Днес има извънземни, които отвличат земни жители за клониране - те също осакатяват животни. Повечето от тези отвличания и нападения са извършвани от Изоставените Ануннаки (термин който аз използвам, за да посоча тези Ануннаки, които са заседнали на Земята).
Както споменах по-рано Ануннакският Елит завладява и поробва примитивните хора, които вече са обитавали Земята. Някои твърдят, че Исусе хибрид от Нибиру, от което злонамерено се подразбира, че той е Ануннаки. Това е очевидна лъжа. Исус е фактически Въплащение на Светлината, който се инкарнира, за да напомни и да пробуди “спящите”Божествени създания за техния Божествен произход.
В Битие 6:2-4 е записано от Ануннаките (които са написали по- голяматачаст от Стария завет), че Синовете на Бога (Мъжките Ануннаки) “видели, че дъщерите на хората били красиви”.
Развивайки тази доктрина Ануннаките се опитвали да покажат, че“синовете на Бог били примамени от Земята и покварени от местните земни жени. Фактически по това време жените от Земята били по-чисти от мъжете и те били почитани от тях, защото земната духовност все още била запазила близостта си с Божествената Майка. Ануннаките е трябвало да изопачат това, за да направят да изглежда така, че жените са пол, на който не може да се вярва и трябва да бъде потискан от мъжете. “Синовете на Бога” насилвали и малтретирали ужасно местните жени от Земята, за да дадат пример за женомразкия модел на местните мъже от Земята, който те да следват. Било е много важно за плана на Ануннаките да сменят пола на Бога от Майка на Баща.
Ануннакският шовинизъм довел до това, в много култури включително арабската, азиатската, еврейската и някои Западни общества, жените да бъдат подчинени на мъжете и да бъдат третирани като техни“подлоги”. В Исая 66:1 се намира казаното “Така каза Бога. Небето е моят трон, а Земята е моята подлога” (в Библята превода на български е“подножие” което звучи по-добре, но в контекста на статията за определението за жената “подлога” е по-подходящо).
В послание към Ефесяните 5:22-24 Павел, който е инкарниран Ануннаки е написал:
“Жени подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа,защото мъжът е глава на жената както и Христос е глава на църквата (при което само той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.”

Така според учението на Павел съпругите са подлогите, а съпрузите са на троновете. С един узурпиращ удар Павел, от името на Ануннаките подчинява всички християнски жени на по-долен статус. Много църкви уеднаквяват учението на Павел към ученията на Христос. Това е кощунство.
Като доказателство, че Ануннаките са написали голяма част от Стария завет и също са го покварили, нека да разгледаме как те са манипулирали писанията на Мойсей, който е бил един от инкарнираните Attas of Light. Във Изход 24:7 има пасаж, който казва на хората, че те трябва да се придържат към кръвните жертви. По-нататък в Числа 27:20, Мойсей е трябвало да каже на своите хора, че трябва да бъдат подчинени на Йосиф. Отново във Второзаконие 4:30, Мойсей е трябвало да заповяда на хората да бъдат подчинени на Господния глас в изпитанията на последните дни.
Отново Ануннаките целево изопачават изказванията на Моисей във Второзаконие 8:20, където е казано, че всеки трябва да е покорен на своя Бог или: “Ще бъдете изтребени като народите, които Господ изтреби преди вас, защото не послушахте гласа на Господа вашия Бог.” Това не могат да бъдат думи на истинския Бог на Любовта. Това са думи на главните агенти на Твореца – Ануннаките (тук следва да се уточни, че Ануннаките са също Божие творение при това са доста по- еволюирали от земните жители в технологично отношение, но в никакъв случай те не са Твореца на Вселената. Те са били пратени с мисия на Земята от Твоереца, ноАнуннаките се възгордяват от собственото си величие и в крайна сметка обслужват интересите на Луциферовото съзнание. Ануннаките са тъй наречените “паднали ангели”). Истинският Бог не наказва хора, народи или каквото и да е било...

Само още на едно място думите “бъди покорен” се появяват в Стария завет - в Samuel 22:25, където пише “Чужденците трябва да се предадат на мен: докато чуят и трябва да са ми подчинени.” Ясно е, че тези думи са на господарите на робите – Ануннаки.
Има само още 3 случая, в които думите “бъди покорен” се появяват в Новият Завет и те са приписани на Павел – Ануннакът.
В Коринтяните 2:9, Павел нарежда на своите последователи (Павел, а НЕ Христос!) да бъдат покорни във всички неща.
В Ефисяните 6:5 четем: “Слуги, покорявайте се на земните си господари по плът със страх и трепет в простотата на сърцето си като длъжност към Христа”. Не е ли това ужасно?
Последният път където думите – “бъди покорен” се появяват в Християнската Библия, е в Тита 2:9 където Павел казва: “Увещавай слугите да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко да им непротиворечат”. Ясно е че Павел е бил представител на бог на терора и маша на робовладелците.
Както може да се види от примерите с цитатите “бъди покорен” може да се заключи, че Исус се е опитал да премахне ученията на Ануннаките от Стария завет, но Павел е изопачил Исусовите учения и така връща “бога” на страха и терора на власт...
Митовете за сътворението по целия свят са подобни в техните основи. Защо това е така? Това е така, защото различните митове за сътворението били разпространявани от Ануннаките по време на преселението им по света. Религиите са създадени от Ануннаките, за да контролират и манипулират народите включили в себе си различните митове за сътворението. Тези религии не са базирани на Любов, те са базирани на Страх.
Когато Ануннаките завладявали някого, те консолидирали хората в компактни общества така, че да могат по-добре да ги принуждават да работят за тях и да ги контролират – физически, емоционално, умствено, духовно и икономически – като роби. Те контролират като внушават страх и държат хората в невежество. Този еталон на поведение все още съществува и днес. Въпреки това те са по-изтънчени и изглеждатпо-привлекателни днес отколкото в миналото. В този смисъл човеците са били роби на Ануннаките преди и си остават и днес.
Ануннаките въвеждат украшението на тялото с бижута. Те имали вкус към скъпи удоволствия, които докарвали хората до икономическо робство. Те въвели полигамията, кръвосмешението и педофилията, които са отличителничерти на Ануннаки. Тези специфични белези се забелязват в различни култури включително при кралските особи в древен Египет и патриарсите от Стария Завет, които следвали наставленията издавани от Ануннаките.

В много отношения ние в тази технологично напреднала епоха сме роби на модерните стоки за потребление, правителства, икономически системи, култури, религии, обичаи, традиции и т.н. Но най-важното е че сме роби на тази Виртуална Реалност заслепени сме от нейното лукавство, лъжи и симулация на Божието Царство.

Ануннаките посещават Земята първоначално преди около 500 000 години. По това време те вече били завладели Плеядите и Марс както и много други светове. След няколко опита, първата вълна на успешно генно инженерство на Земята се осъществила преди около 300 000 години. Ануннаките довели със себе си много извънземни раси, които били покорили, и ги внедрили на Земята. Те също отвлекли една специална раса наречена Раса на Жените и я довели на Земята. Тази раса от жени страдала много, потъпквана и насилванаот Ануннаките. Различни извънземни раси от други светове били доведени наЗемята, за да бъдат използвани като роби от Елита на Ануннаки. Някои продавали за тежък физически труд, други за секс, за войници и т.н. Чрез генно инженерство жените били правени физически по-нисши от мъжете по ръст, сила и скорост. Дори в професии, в които силата и скоростта са без значение, като духовенство, право, медицина, политика, търговия,наука и други, жените били поставяни в неизгодно положение и им се е пречелода участват - и до днес. Това показва размера и шовенисткото влияние на Ануннаките. Освен генно инженерство над хора, нещо подобно се е извършвало и над различни видове, като птици,влечуги, риби, зверове и растения. Ануннаките практикували секс с животни. Те създали уродливи чудовища, някои от които са легендарни като полу-животно полу-човек, други били полу- птици или полу-риби и полу-хора.
Историята за Сътворението била създадена и записана от цивилизацията, която била “рестартирана” от Ануннаки. Шумерите били сред най-ранните хора които притежавали записки на плочки, описващи историята на Ануннаки на Земята, която била в съответствие с това, което Ануннаките диктували.
Развитата цивилизация на Шумер не e еволюирала в продължение на многохиляди години. Вместо това тя била подредена почти веднага чрез въвеждането на много аспекти от цивилизацията на Ануннаки, включително правна система, социален ред, икономически модели, религии, наука, математика, мерни единици, писателска дейност, литература, музика, театрални изкуства, космология, рисуване, скулптура, астрономия, астрология, медицина, скотовъдство, отглеждане на растения, хомеопатия, кулинарни изкуства, художествени изкуства, забавления и т.н. Шумер става цивилизация, на която другите общества завиждали и от която се страхували.

Преди около 35 000 години Кроманьонеца наследил Неандерталеца на Земята. Елита на Ануннаки умъртвил цялата Неандерталска популация след като приключил използването на Неандерталците като вид за генетични експерименти. Хомосапиенс бил резултат от втората вълна нагенно инженерство. Тази втора вълна позволила на Хомосапиенс да създаде потомство с цивилните Ануннаки.


Като минало известно време нещата излезли извън контрол и навсякъде изобилствали уродливи чудовища и вилнеели полу-хора полу-зверове. В разцвета на Атлантида имало космически пътувания за привилегированите класи. Телепортацията също била нещо обикновено за тях в тези дни. Когато атлантските “роби” се развили все повече и повече, те започнали да не се подчиняват на своите “богове” – Елита на Ануннаки. Това засегнало техните господари. Така било решено Атлантида да бъде разрушена. Някои от Елита на Ануннаки и техни избрани приближени избягали от Земята със огромни космически кораби и отишли на други планети като Марс и дори до други системи. Повечето Ануннаки били изоставени. С напускането на Земята Ануннакският Елит взривил Атлантида и я унищожил надявайки се да избие всички други Ануннаки и останалите жители.
Въпреки това някои от робите на Ануннаки разкрили плановете на Елита да разруши Атлантида. Някои от тези роби успели да избягат преди разрушението взимайки със себе си част от познанието, артефакти,технология, литература, оръжия, и култура на Атлантида, в различни части наЗемята.
Друга причина, поради която Елита на Ануннаки решил да взриви Атлантида била, че тя била под голям натиск от Attas (Спасители на Светлината – нещо като космически патрул). Изоставените Ануннаки, които избягали от Атлантида, започнали да строят култури, които сега познаваме като Ацтеки, Инки, Маи и най-важното - древен Египет. Днес има много Ануннаки на планетата Земя. Някои са потомци на оцелелите от Атлантида, които избягали преди тя да бъде взривена.
След унищожението на Атлантида – третата вълна на генно инженерство, извършена от представители на висшите класи от Изоставените Ануннаки, се осъществила преди около 20 000 години.
Ранните египтяни, които построили великите пирамиди и Сфинкса били също част от Изоставените Ануннаки, които Елита възнамерявал да погуби, когато унищожил Атлантида. Когато те се завърнали на Земята след разрушаването на Атлантида видели културите на Изоставените.
Управляващите и царете на различни култури били обикновено назначавани от Ануннакския Елит. Когато Елита избягал и Изоставените Ануннаки взели властта те също приели този модел на назначаване на властващите. Затова много култури включително Китайската, Японската, Египетската
 и Западноевропейската следвали този ред на божествено право на престол.
Преди хиляди години, когато Елита се върнал на Земята планирайки да подновисвоята доминация над планетата, те били изненадани да открият, че културите на Изоставените Ануннаки процъфтявали. Това много ги притеснило, защото разбрали, че губят контрола над Земята давайки го на техните бивши роби.
В отчаянието си Елита се захванал с възвръщането на контрола си над Земята. Те направили това като причинили потоп, който катастрофално унищожил почти всички следи от бившите култури. Само огромните монументи като Сфинкса, пирамидите, пирамидалните храмове и други оцелели след наводнението. Почти всички огромни паметници на културата по света били създадени с повелението на Елита или по-късно на Изоставените Ануннаки. Уплашени,че Изоставените Ануннаки могат да оцелеят след потопа и бързо да реконструират културата особено в Египет, Елита поел огромен риск като избрал една област от планетата, на която те биха могли мигновено да създадат цивилизация, далеч превъзхождаща, което и да е племе на Земята.Тоз извънреден план бил осъществен в Шумер.
Шумер се развил почти мигновено заради създалата се спешна ситуация. Елита губел влияние над Земята за сметка на Изоставените Ануннаки от Атлантида, които избягали на различни места – в Египет и двете Америки. Тези Изоставени развили културите на Египет, Ацтеките, Маите и Инките и било възможно да достигнат до надмощие оставени да следват плана си.
В този момент най-могъщият от Attas-ите на Светлината се застъпил за тях и заловил огромен брой от Елита на Ануннаки.
Голяма част от останалите избягали от Земята отново с техните кораби и се завърнали на Орион и Плеядите. Този в миналото “могъщ”Ануннакски Елит сега е нищо друго освен бегълци, които се крият.
Историята на Сътворението е била използвана, за да се
контролират хората и да ги принудят да боготворят Елита като богове от небето. Историята на Сътворението не е историята на истинското Божие Сътворение. Историята на Сътворението е на практика много скорошна в сравнение с великия божествен замисъл, така че как тя би могла да е истинската история за Сътврението?
Когато Елита на Ануннаките първоначално поел контрола над част от Земята по това време вече е имало различни групи от раси на извънземни както и земни жители на планетата. Имало е битки между различни групи за надмощие, но Елита се оказал твърде силен за тях. Шумерските плочки отразяват събития от така наречения произход на човека и сътворението, които били на практика събития от последната колонизация на Елита над Земята. Завоевателите сами написали плочките. Така всичко,което било записано на плочките от Шумерите и диктувано от техните така наречени богове, било породено от лични интереси. От опита си, Ануннаките знаели как религиите могат да контролират населението на различните светове. Това било важно средство, което те използвали за контрол.
Старият Завет е посветен на Яхве. Той е силно мъжки ориентиран, защото Ануннаките били много ядосани от култа към Божествената Майка и искали да премахнат нейното споменаване изобщо. Старият Завет признава присъствието на много Ануннакски “богове” на Земята в “ранните времена”. Историята на Генезиса е за разпространението на човешкия род на поколенията след Адам и Ева и историята на “божественото разочарование” над хората, което предшества Потопа.
В Шумерските текстове е споменато нещо за хората на Shem (което означава космически кораб на шумерски). Ануннаките били хората на Shem и те слезли на Земята и се съвокупявали с примитивните земни жители. Това е записано в историята на Сътворението.
Елита на Ануннаките също основал и нова високо- развита култура във Вавилон. Както винаги те унищожавали културите и убивали населенията им, когато нещата излизали извън контрол. После те започвали отново на друго място.
Днес Изоставените Ануннаки планират да възстановят “върховната власт” от преминалите времена когато Елита е осъществявал пълна тирания на Земята. Те планират да “рестартират” света отново. Изоставените Ануннаки с помощта на хората, както и на инкарнирани Ануннаки в човешки тела са построили огромни подземни бункери и железопътни линии,които са част от структурата, която ще позволи на тях и техните постоянни придружители да преживеят катастрофите, които те вярват че Бягащия Елит са планирали за Земята. Те не могат да напуснат планетата с космически кораби, защото са били оставени с доста ограничени ресурси след като Елита избягва с всичките технологично напреднали кораби.
Изоставените Ануннаки смятат, че могат да изберат свои собствени избраници (така както техните господари са правели) и да вземат бежанци с тях в подземните бункери през периода на бедствията. Те планират да заведат цял гарнизон от “роби” под земята. Той ще включва войници, полицаи, пожарникари, готвачи, артисти, козметици, лекари, учени, и други. В последствие те ще ги използват на повърхността както и преди. Най-важното е че те ще използват своето собствено новосъздадено поколение от клонинги, които да населят Земята. Населението на Земята е програмирано да възприеме този подземен сценарий, както може да се види от филми като Deep Impact.  Тези Ануннаки считат, че техните господари – Елита ще се завърне както преди и че ще успеят да им се харесат с начина, по който са повлияли на развитието на Земята.
Но планът на Изоставените Ануннаки е осуетен. Тяхното зло желание да унищожат по-голямата част от земния живот и култура на повърхността на Земята ще се провали. В последствие те очакват да видят Земята с относително малко оцелели, които лесно могат да покорят с оръжие, технология и военни сили, които са обезопасили под земята по време на бедствията. Те се надяват че техните господари ще рестартират всички култури, в които те ще бъдат обожествявани и обслужвани от хората които смятат да поробят.
Тези, които са избрани да продължат в тяхната нова цивилизация са хора и клонинги, които са със специално избрани качества за сляпо подчинение. Те считат, че техните господари отново ще бъдат буквалните богове на света.
Изоставените Ануннаки са сред нас сега. Те са сегашните кукловоди, които манипулират и контролират света. В момента клонирането на хора, животни, и растения са нормални дейности за тези извънземни в нашата среда. Тази дяволска схема не е известна на обикновената публика и ще бъде мощно отричана от световните лидери и техните подчинени.

Така за много дълъг период Земята е била планета управлявана от търговцина роби.
Ануннаките на Земята очакват подкрепления от техните господари - Анунакския Елит, който е избягал временно в други слънчеви системи, когатоAttas са ги изгонили. Очакваните подкрепления обаче, този път, няма да дойдат на Земята, защото Attas са ограничили техните подкрепления, така че съществуващите Ануннаки на Земята са заклещени.

Слънчевите кръстосвачи, които са засечени наскоро са част от Спасителния Отряд от Светлината. Те не са от Eridanean произход както се спекулира от някои. Слънчевите кръстосвачи стоят в готовност, защото Светлите очакват Елита да опита да се завърне на Земята като причини всякакъв вид катастрофи и подсили Изоставените. Въпреки това, ако някой от Елита се опита да дойде на Земята те ще се сблъскат с невидимите сили на Светлината. Изоставените Ануннаки са объркани от изчистването на Земята с такива средства като глобалното затопляне, вулкани, пожари, войни и др. Те си мислеха, че това са знаци за завръщането на Елита на Земята. Сега обаче те започват да подозират,че техните господари не могат да преминат през силите на Светлината, така че те са ужасени до ниво, в което световните лидери започват да действат нерационално.
Има такива които са толкова заблудени от програмирането на Изоставените Ануннаки, че казват неща като “Тази Земя е като затвор, но може да бъде превърната в рай”. Ануннаките са се инкарнирали в човешки тела. Някои са също в Астрала. Те имат огромно влияние над Астралния свят. Много “чанълинги” днес са заблуждаващи съобщения от Ануннаките.
Светлината е чакала до този момент, за да извърши Своето Окончателно Спасение за всички Надеждни същества на светлината от всички нива и видове на съзнание, които са в капана натова дяволско измерение.
ПРОЦЕСЪТ ВЕЧЕ Е В ХОД ! Нещо ще се случи съвсем скоро, но то нямада бъде идването на Нибиру!

сряда, 26 март 2014 г.

За вредните сладки зърнени закуски



спри с тези боклуци!

Отвсякъде ни заливат апели да консумираме зърнена закуска сутрин, за да сме здрави и слаби,но доколко този апел всъщност е здравословен и дали не е поредният рекламен трик за да се увеличат продажбите на продуктите?
Има разлика между калориите в 100 грама продукт и тези в една порция.Оказва се, че човек трудно може да се наяде със 100 грама от зърнената закуска и това до голяма степен заблуждава потребителите, които виждайки, че в 100 грама от продукта е съдържат малко калории или захар, смятат, че така се хранят здравословно и диетично. И реално погледнато с една порция зърнена закуска, която консумираме сутрин поглъщаме цели 18 грама захар.
„Здравословният“ вид на опаковката не е единственият рекламен трик
Зърнените закуски съдържат изкуствени подобрители консерванти, които са доказано вредни, както за здравето, така и за фигурата. Една то тези съставки е мононатриевият глутамат. Попаднал в организма, той действа като възбуждащ невротрансмитер и води до промени в поведението и дори ди пристрастяване при продължителна употреба.
Парадоксалното е, че храните смятани за здравословни, всъщност са едни от най-вредните и фактически не носят ползи за здравето, а му вредят.
Имайте предвид, че някой зърнени закуски имат толкова много мазнини и захар, че са достойни по-скоро за десерт, отколкото за закуска и то диетична или здравословна.
Наистина здравословната зърнена закуска трябва да има малко захар, почти никакви мазнини, никакви оцветители, подобрители, хидрогенирани масла и химически консерванти.
Ако искате наистина здравословна закуска опитайте: 
100 грама жито, 1 с.л мед, канела, 200 мл вода, 200 г орехи. Сварете почистеното жито на слаб огън с 200 мл вода за 30-40 минути, изцедете водата и сложете счуканите орехи, канела и мед.

вторник, 25 март 2014 г.

Неизбрана власт: отстъпление на демокрацията в Европа





Автентичната власт на народа отстъпва в Европа, атакувана от тези, които най-гръмко се обявяват за „демократи”.

Наскоро видяхме назначения без избори външен министър на ЕС, баронеса Катрин Аштън, да се среща с назначения без избори нов украински „президент”Александър Турчинов, дошъл на власт след насилствено сваляне на демократично избрания президент на страната – чрез бунт, подкрепен от ЕС.



Обявяването на подкрепения отвън преврат за „победа на демокрацията” в страна, където последните избори се проведоха едва преди 12 месеца, е като излязло от перото на Оруел. Желанието на 2 милиона души, протестиращи в Лондон срещу войната в Ирак през февруари 2003 г., бе арогантно потъпкано, но протестите на Майдана, много по-малочислени, успяха да постигнат своето.

Въпреки своя драматичен пример, Украйна не е единствената европейска страна, в която демокрацията бе отменена в последните години.

През февруари Матео Ренци стана третият подред министър-председател на Италия без провеждане на избори. Всъщност италианският народ чак през 2008 г. за последно избра демократично свой министър-председател.



От ноември 2011 г. до май 2012 г. Гърция също имаше назначен без избори министър-председател – Лукас Пападемос, бивш вицепрезидент на Европейската централна банка.

В Унгария бизнесменът Гордън Байнай бе министър-председател от 2009 до 2010 г., отново без избори.

Бихте си помислили, че тези недемократични събития в три страни-членки на ЕС би трябвало да доведат до силно възмущение, но такова нямаше – поне не и от европейския елит.

Какво се случва? Защо демокрацията в Европа издъхва, ако не е и вече мъртва? Икономическите промени в последните 30 и повече години изиграха огромна роля в това.

Ерата на неолиберализма измести политическата власт от обикновените хора към единия процент богаташи. Днес дори в европейските страни с демократично избрани премиери правителствата следват политики, целящи да задоволят всемогъщите световни финансови елити, знаейки, че ако ги разочароват, вероятно ще бъдат свалени от власт. Въвеждането на еврото като единна валута безспорно влоши нещата, но дори извън него, например в Англия, демокрацията е злополучно повлияна от турбо-глобализацията.

Основните леви и десни партии станаха неолиберални и приятели на капитала, доколкото е възможно. На избори избираме между партии, предлагащи изключително строги икономически мерки и приватизация, малко по-малко строги икономически мерки и приватизация и поносимо строги икономически мерки и приватизация. Да, партиите, предлагащи реални алтернативи, като например „Риспект” на Джордж Галоуей в Англия, съществуват, но са умишлено маргинализирани, лидерите им биват обявявани за „екстремисти” и периодично биват очерняни от пазачите на статуквото.

В действителност само приелите неолиберализма партии биха могли да съставят правителство и само политици, превили коляно пред големия бизнес и финансовия капитал, могат да бъдат избрани за премиери. Връзките между големия бизнес и правителствата се затягат, а демокрацията бива задушена. Виждаме ярък пример за това в Украйна, където новото „демократично” правителство в Киев назначи двама милиардери олигарси за губернатори на индустриални региони в източната част на страната.

Днес е много по-различно отпреди 40-50 години. Тогава западните европейски гласоподаватели имаха реални алтернативи: социализъм, политика тип „дьо Гол”, социалдемокрация, традиционна християндемокрация, комунизъм и традиционен консерватизъм – можехме да избираме измежду всички тях. Политиката бе интересна, тъй като имаше истински разлики между партиите – и зрял дебат по важните въпроси. Вместо усмихнати технократи в костюми, работещи просто за задоволяването интересите на „Голдман Сакс”, имахме харизматични политици с убеждения, вдъхновяващи своите народи с визията си за бъдещето – такива като дьо Гол, Бруно Крейски и Улоф Палме. Тенденцията бе към по-голяма демократизация в Западна Европа, а не към по-малка: в средата и края на 70-те години – може би най-демократичните в Западна Европа – Испания, Португалия и Гърция се върнаха към демокрацията след години на диктатури.



Интересно е да се поразсъждава върху това, което е било възможно в ерата преди неолиберализма.

Преди 40 години в Англия гласоподавателите избират лейбъристко правителство, обещаващо „фундаментална и необратима промяна в баланса на власт и богатство в полза на работещите и техните семейства”. То успява да намали пропастта между богати и бедни до най-ниските степени в британската история. Лейбъристките правителства от 1974-79 г. увеличават обществената собственост, увеличават максималната данъчна ставка върху доходите на 83% и осъществяват пенсионна реформа. Ако сравним истински социалния манифест на Лейбъристката партия от февруари 1974 г. с далеч не толкова социалния от 2010 г., ще видим колко много са се променили нещата. Не трябва и да очакваме манифестът от 2015 г. да бъде много по-различен. Mалко преди австрийските избори от 1979 г. социалистическият канцлер Бруно Крейски заявява, че по-скоро правителството му ще натрупа дефицит, отколкото да допусне хората да загубят работните си места. В резултат социалистите бяха преизбрани с 51%.

Разбира се, че има пукнатини и преди неолибералната ера, но като цяло правителствата отразяват желанията на мнозинството повече от днес. Тази демократична епоха е период на напредък за обикновените хора, чийто жизнен стандарт нараства с най-бързите темпове в историята. По думите на британския консервативен министър-председател Харолд Макмилан, народът „никога не е бил толкова добре”.

Тежкò му на съвременно европейско правителство, което би се осмелило да действа като Крейски и да постави интересите на своя народ пред тези на банкерите и чуждестранния капитал. Само погледнете критиките към Унгария, чието демократично избрано правителство се опитва да върне енергийния сектор в ръцете на държавата, за да намали цените. Унгарското правителство получи писмо от ЕС с атаки върху политиката му от октомври. Марлен Холцнер, говорителката на европейския комисар по енергетиката, изнесе лекция на Унгария, предупреждавайки, че плановете им да намалят цените ще подействат негативно на чуждестранните инвеститори: бизнесът може да не навлезе в този пазар заради очакваните ниски печалби.

От 80-те години насам, и особено в последното десетилетие, европейската политика се американизира. Важните теми като ренационализацията са забранени, но ни е позволено – и дори сме насърчавани – да спорим по въпроси, които по никакъв начин не влияят на банкокрацията или интересите на елита, като например еднополовите бракове.

Също както в Америка, елитът ни убеждава да водим културни войни, за да нямаме времето и енергията да се борим с него. Преди се шегувахме, че почти няма разлика между демократи и републиканци, че те са само две крила на една и съща „партия на големия бизнес”, и бяхме благодарни, че в Европа все още имаме избор. Не предполагахме, че един ден европейската политика ще бъде същата.



Въпреки сладкодумното „насърчаване на демокрацията”, също както създалия си лошо име американски Национален фонд за демокрация (NED), ЕС играе ключова роля за разрушаването на истинската демокрация. По целия континент хората протестират срещу налаганите от Тройката – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд – програми за строги икономически мерки, но не срещат подкрепата на нито една институция, въпреки че са мирни, за разлика от протестиращите на Майдана.

Видяхме класически пример за презрението на ЕС към демокрацията когато народът на Република Ирландия имаше дързостта да гласува с „не” на референдума за Лисабонския договор през юни 2008 г. Година по-късно Ирландия бе принудена да гласува наново. ЕС подходи така: „ако не гласувате правилно, т.е. както искаме ние, ще трябва да гласувате, докато го направите”. „Само вижте какво стана, когато гласувахме с „не” – оплака се активистът срещу Лисабонския договор Юджийн Горман - „накараха ни да гласуваме отново!”

Забележете и атаките срещу демократична Швейцария, която не е член на ЕС, за проведения референдум за имиграцията, на който швейцарците гласуваха за ограничаването й. Европейският елит побесня. Как смее европейска държава да пита пряко народа си как да постъпи? „Швейцарците си навредиха с този резултат. Честното сътрудничество, което имахме с Швейцария в миналото, включва и съобразяване с основните решения, вземани от ЕС” - предупреди германският външен министър Франк-Валтер Щанмайер. Френският външен министър Лоран Фабиюс предупреди, че ЕС ще трябва да преразгледа отношенията си с Швейцария.

Всъщност не е важно дали сме съгласни с швейцарското ограничаване на имиграцията, а дали вярваме, че страните имат правото сами да решават по този или онзи въпрос. Но днешният европейски елит мрази държавите и народите на тези държави, които решават сами. През февруари заместник-председателят на ЕК Вивиан Рединг постави под съмнение дали британците биха могли да вземат „информирано решение” по повод членството им в ЕС.

Най-голямата ирония е, че докато Европа става все по-малко демократична, европейският елит все по-гръмко наставлява другите по въпросите за демокрацията. „Насърчаването на демокрацията” се превърна в голям бизнес във време, в което народната власт у дома все повече гасне.

Само радикална реформа на ЕС, или неговото разпадане, заедно с отхвърлянето на неолибералния модел, който измества политическата власт от урните за гласуване към портфейла, може да преобърне разрушителните тенденции. След като господстващата над Европа организация и нейната икономическа система са фундаментално недемократични, как би могла да съществува истинска демокрация?

вторник, 18 март 2014 г.

18 МИСЪЛ ФОРМИ, КОИТО ПРЕЧАТ НА ВЪЗНЕСЕНИЕТО


1 Робство
Мисъл-формата на робството влияе многопосочно на хората. На читателя предлагаме да помисли, не е ли поробен от някого в този живот. Съществува поробване от работата, от семейството, от собственост. Има поробване от приятели, дружбата, с които не е основана на любовта, а на дълга и задълженията. Има поробване от местоживеенето. Всяко такова поробване е свързано с връзки между ефирното тяло и човека, мястото или предмета, към който сте привързан. С повишаване на вибрациите и възнесението, тези връзки постепенно се освобождават и човека става свободен.
След като се освободи, може повече да не плаща сметки или данъци, може да се разведе, да напусне семейството си, да изостави приятелите си, които не обича, да замине за място, което радва сърцето му. И всичко това е в резултат на ограничавани промени, които са наследство от прадедите ви, защото 30 000 години са били роби на тези „другите” и „на мястото”! Вероятно, затова усещането за свобода, възникващо при освобождаването от оковите, които са носили като роби толкова дълго, е така велико, радостно и прекрасно! Когато се освободите, позволете си радостта и помнете, че сте свободни заради всичките си прадеди, които са били поробени в миналите времена.

2. Манипулиране
Многообразни са формите на въздействие от мисъл-формите върху хората. В съвременния ви живот, често се смята за по-подходящо да накараш някого да изпълни желанията чрез манипулация, отколкото да кажете прямо, какво ви е нужно. Този робски начин на предаване на информацията е пряко свързан с расата на робите, на които Анунаките са забранявали пряко да говорят за нуждите, желанията, стремежите, чувствата и усещанията. В действителност, Анунаките са смятали робите „домашни животни”. Домашните любимци са ценени само за доставяното удоволствие и разбира се, нямат съзнание, което се смята за много важно.Какво ще направите, ако разберете, че правителството ви добавя във водата вируси, за да предизвика болести и да държи обществото под контрол и подчинение? Какво ще направите, ако откриете, че правителството ви използва акустични и електромагнитни вълни за да не позволява на масите да еволюират. А ако правителството ви разполага с информация, чрез която могат да бъдат излекувани повечето болести, но отказва да я публикува за да може да контролира населението? Какво бихте направили, ако разберете, че правителството ви разполага с нови технологии, които са в резонанс с Земята и позволяват да се получава евтина неограничена енергия – но заради личните облаги ги е скрило „в килера”? Мислите, че не е така? Помислете все пак още веднъж. Повдигнете завесите, любими, и погледнете. Така е, и скоро тези, които знаят за това, ще кажат истината и ще настане промяна в отношението на масите към лицата, които отговарят в правителството за тези неща. Ще им бъде обявен импичмънт, ще бъдат изхвърляни от кабинетите и затворени в затвора за причиняване на масова вреда. Нима не е ставало така всяко предизвикателство в историята ви? Нима Франция не свали своите монарси и ги обезглави? Това беше само прелюдията за настъпващите промени.

3. Контрол
В основата на съвременния човешки живот лежи контрола. Човека се контролира от правителството чрез домоуправлението, финансовите учредения, СМИ, милицията, полицията, ЦРУ, ФБР и много други органи на обществената власт. Добър гражданин се смята този, който спазва правилата, върху които е изградена тази цивилизация. Нима това не е робски манталитет?Действително, Анунаките са създали за робите закони, според които е трябвало да живеят, понеже са смятали, че робите са по-малко съзнателни, от тях. Посеяната Червена Раса не се е съобразявала с тях, доколкото са били в състояние на Единство и не са имали нужда от такива. В Единството човек винаги постъпва съобразявайки се с висшето благо на Цялото и тогава тези неща, които са поставени от вашата съвременна парадигма извън закона, просто не се случват.
Ако се възнася един човек, той преминава под действието на нов закон – Закона за не причиняването на вреда, който има духовен произход и е много по-силен от всеки човешки закон. Ако приемате закона за не причиняването на вреда, за какво са ви всички останали закони. Не причиняването на вреда е състояние, в което човек действа в Единство и Безусловна любов с всички останали хора и видове. Съвременната законова парадигма няма да се използва, особено след отстраняването на тези, които не се възнасят в продължаващото се възнесение на Земята.
Когато цивилизациите се преустройват, трябва да възникнат нови закони и нова форма на управление. Тя ще се появи от парадигмата на Единството и Не причиняването на вреда, щом тези, които останат се издигнат до нея. Не причиняващия вреда не се стреми да контролира другия, а го приема такъв, какъвто е. В това състояние, човек приема живота на другите хора, имайки предвид, че живота е духовно преминаване на много уроци, които често се усвояват най-добре в ежедневието. При възнесението, тези, които останат, ще си спомнят за Единството и пребивавайки в него, няма да причиняват повече вреда на другите. Повечето закони осъждат една или друга вреда, следователно, те няма да бъдат нужни. В такава ситуация се формира нова форма на закона върху базата на Единството.

4. Потайност
Отношенията между хората се променят щом членове на групата станат самите себе си и приемат останалите без всякакви условия. Прекратява се съперничеството, започва съвместната работа и сътрудничество. На Земята е била създадена организация, която постепенно се е избавила от съперничеството и като колектив действа в новата парадигма на сътрудничеството основано на Единството. Това е бил труден път, показващ борбата, присъща на прехода от отношения на потайност, манипулиране и контрол към новата парадигма на Единството. Както и да е станало, този опит дава на другите разбиране за предстоящите пред цялото човечество промени в груповите отношения, тъй като възнасящите променят начина на общуване помежду си. Възнесението предизвиква желание да се казва истината. Когато се казва, с истината идва края на секретите. За едни отстояването на своята истина може да бъде чрез разказването на близки и роднини за събитие, което са крили цял живот. За други – да споделят своята истина и духовен път с приятели, колеги или началник. За трети – да приемат ролята на учител по възнесение. За други някои – да разкрият секретите на правителството. Желанието да се казва истината произлиза от истинския аз.

5. Уединеност
Уединението и потайността са родствени, но не е едно и също. Но и едното и другото е породено от срама. Поради чувството за срам, хората изпитват потребност от уединеност, независимо дали е къпане под душа, ползването на тоалетната... та чак до прикриването на своето тяло под дрехите и построяване на дом в центъра на 20 хектара градина! Всички тези прояви на уединеност произлизат от срама и убеждението, че има от какво да се срамувате.
Възлюбени, ние ви виждаме голи. Виждаме ви, когато използвате унитаза. Виждаме ви, когато правите любов или вземате душ, плавате или лъжете началника, или децата, или поради някаква причина искате да избягате за да сте сами. Какво пък, няма нищо лошо в уединението и избягването от света. Да си кажем истината, дори хора пребиваващи в парадигмата на Единството, са им необходими такива неща, за да се съсредоточат по-добре върху своите жизнени уроци. Затова не искаме да смесваме потребността от уединение поради срам с времето и мястото необходимо за размишления, отработване и интеграция. В действителност, възнесението е изпълнено с размишление, отработване и интегриране на новото Единство, затова времето необходимо на възнасящите се за уединение, ще бъде вероятно много повече от това преди възнесението.
При възнесението остава на втори план потребността от уединение по лъжливи причини. Срама и скромността си отиват и човек се учи да приема себе си и другите с почитание. Във възнесените общини на бъдещето, вероятно няма да има нито щори, нито огради, нито прозорци, нито врати, ако не са нужни за да опазят топлото на дома! Няма да има нужда от такива работи, тъй като всички останали на Земята хора ще се издигнат над мисъл-формата за уединение, изградена върху срама. И тогава ще се формира напълно различна култура, вероятно, напомняща повече полинезийската, до преди идването на белия човек. Откъде е дошло понятието за уединяване? От Анунаките. Те са държали робите отделно, за себе си са имали прекрасни вили и храмове. В сегашния момент, тези със съответната наследственост, често са достатъчно богати, за да възпроизведат това в сегашния си живот и така да странят и да се уединяват от другите хора. Когато такава карма бъде освободена, ще стане връщане към Единството и Почитанието. Завръщането към обществото, основано на равенство, споделяне и радост. Предвиждаме го като нова ера на човешката цивилизация.

6. Изключителност (изключителни права и привилегии) Както и в случаите с обособяването, Анунаките се смятали за превилигировани, а робите не. Фактически, Анунаките държали всички богатства и ресурси за себе си и не смятали, че робите заслужават същото. Анунаките са създали класовата система и практически и до днес, класовата система на съвременната ви цивилизация се крепи на тази мисъл-форма. Привилегията или изключителността е основана на съперничеството, когато някой се смята за по-добър от другите. В парадигмата на Единството отсъства съперничество и се предполага, че всички са Бог/Богиня в човешка форма и затова са равни. Само основавайки се на мисъл-формата за изключителност, някои хора, които са в родство с Анунаките, могат да натрупват толкова, че другите гладуват на улицата или да нямат покрив над главата си. Такива хора се стискат за богатството си, за да подържат чувството си за изключителност.

7. Власт
Мисъл-формата за властта създава йерархическа система, в която има управляваща класа и такива, които трябва да бъдат управлявани. В действителност, историята на вашия вид е историята на конкретна група, наречена Анунаки, тъй като, притежавайки цялата власт, смятайки себе си за богове в човешка форма, създали расата на робите, доказвайки този факт и управлявайки ги.Тези, които имат родство с Анунаките, често се смятат за богове, а останалите за подчинени и основавайки се на това се издигат високо над другите и ги управляват. На ниво група, властта подбужда една нация да унищожава друга във война. На ниво планета, властта кара хората да използват ресурсите без да се интересуват от интересите й, още от времето на Анунаките. По аналогичен начин потомците на Анунаките се отнасят с другите, мотивирани от разбирането си за абсолютната власт, понякога достигайки до крайности: насилие, мъчения или смърт чрез физическо унищожение. Също така продължават да злоупотребяват със Земята и да я замърсяват и до днес.
Земята е съзнателно същество, а не вещ, която може да се използва. Всички хора също са съзнателни същества и не трябва някой да властва над другите. Приемайки с напредването на възнесението парадигмата на Единството, хората отново ще си припомнят, как се живее в равенство и уважение един с друг и със всички жизнени форми. Ако човек уважава, той се разпорежда само със себе си, само със своята истина и еволюция като представител на човешкия вид. Когато останат само възнасящи се хора, а ние предвиждаме това да стане след около четвърт век – господството на наследниците на Анунаките ще изчезне от живота на вашата цивилизация. Когато това се случи, сред хората изобщо няма да се проявява господството и абсолютната власт.

8. Използвачество
Използвачеството и властта са свързани помежду си, но не са едно и също нещо. Използването е в резултат на властта, защото, когато един държи друг в ръцете си, последния заприличва на собственост и може да бъде използван. Действително, по времето робовладелството на Анунаките, робите са били тяхна собственост и се отглеждали за използването им (в рудниците, като войници, за удоволствия). Във връзка с тази карма съвременната мисъл-форма за използване се е запазила в живота на хората. Използването прилича на проституцията. Проституцията е интересна. Мъже и жени искат секс и често не могат да намерят партньор за удовлетворяването на желанията си. Тези, които искат да предлагат услугите си, когато го правят, удовлетворяват желания и фантазии. Сегашното правителство често поставя подобни услуги извън закона, като ги смята за не етични! Но заедно с това, тези хора предоставят някаква услуга и дават нещо на някого. Дават себе си по някакъв начин, което се заплаща. Това е баланс на даването и получаването, макар и построен на липсата на любов. Любовта изисква да се дава безкористно, а при проституцията често е в състояние на пълно безразличие поради липсата на любов или желание. Това е жалко, но няма нищо лошо в него.
По подобен начин в съвременния живот мнозина търгуват със себе си, но не го смятат за незаконно. Мнозина търгуват със себе си, като с часове работят работа, която ненавиждат – заради пари за съществуване, за издръжка на семейството и заплащане на жилището. Мнозина се занимават с проституция като се подмазват на началника и премълчават истината. Мнозина се занимават с проституция като боготворят моден актьор или актриса, звезда на теле-шоу, милионер или духовен пастир, като по този начин търсят истината извън себе си. Проституцията си е проституция, легална или не. Всяка проституция е основана на използвачеството. Нима някога не са били роби използваните за секс и създали сегашната ви сексуална проституция? Нима не са умирали роби в шахтите, които са породили сегашната проституция в сферата на труда? Човек се занимава с проституция всеки път, когато не следва своята истина и с това дава възможност другите да го използват.
Използвачите разглеждат хората като собственост. Нима проститутката не може да бъде използвана от клиентите и сутеньора защото е собственост? Служителя не е ли използван, защото е собственост на работодателя? Нима жената, детето, мъжа не са използвани, защото са собственост? Ако ученика не е собственост на гурото, той ще може ли да го използва? Използвачеството е в основата на цивилизацията ви. Мнозина си мислят, че това не е истина, защото завесите на илюзиите са непроницаеми. Те карат човека да вярва, че използването е от любов. Използването не е любов, защото лишава от свобода. В базираната на използвачеството любов е основана на притежаването и едва след това е любовта. Любовта приема и позволява. В съвременната парадигма любовта не е приемане, тя е пълна с разни условия, на които трябва да отговаря всеки или ще бъде отхвърлен, зарязан или още по-лошо, унищожен, разпънат или убит.
Преодолявайки използването, хората ще се гневят. Гнева идва следствие осъзнаването, че са се продавали, че са били използвани. Ще се гневят на използвачите. Напълно е възможно, когато човечеството преодолява използвчеството, едно след друго да избухват въстания, демонстрации на протест против всички форми на използвачесто или проституция, независимо от характера им. Виждаме го като част от човешкото бъдеще.

9. Догма
Догмата е основана на понятието за добро и зло (правилно и неправилно). В съвременната ви цивилизация, в основата на всеки закон, лежи разбирането за добро и зло. Но независимо от това, понякога законите са в полза на управляващата класа или на богатите. Затова законите ви не са абсолютни. Но има хора, на които им се иска да вярват в тяхната абсолютност и най-често това са вашите най-пламенни и догматични религиозни лидери. Подобни хора рядко се ръководят от собствените си убеждения за абсолютното в законите, като ги нагаждат в живота си, но независимо от това ги проповядват като абсолютни. От време на време такива хора изпадат в гузна ситуация или правят това, което проповядват на другите като зло, и тогава ги свалят от пиедестала.
В основата на понятията за добро и зло е ограниченото разбиране на истината. Истината е толкова сложна, че от гледна точка на душата, не съществува добро и зло, само опитност, осъзнаване, еволюция или възнесение. Но с деградацията на човешката генетика е било загубено разбирането за сложността и многостранността на истината в съзнанието на хората, а са останали понятия с крайна полярност – добро и зло (правилно и неправилно, хубаво и лошо).
В миналото убежденията в доброто и злото са ставали причина за войни между народите ви. Нито една нация не е добра или зла. Нито една религия не е по-истинска от другата. Повечето религии са построени върху догмата за Бога и Дявола и затова не дава реална възможност за каквато и да е духовна еволюция. Затова религиите и духовните практики, такива, каквито са през последните 30 000 години от човешката цивилизация, водят в задънена улица истинската цел на духовността. Истинската цел на духовността е еволюция чрез осъзнаване уроците на душата във всяка физическа инкарнация. За да бъде разбрана душата, човек трябва да притежава чист контакт с не физическите царства и да чува, вижда и усеща реалността на сънищата. Способността да се живее на сън е била генетично премахната от расата на робите и това е станало причина за възприемане само на физическия свят. Поради липсата на осъзнаване на не физическите светове възниква дееволюцията.
Самите Анунаки също са страдали от този проблем. Те са се стремели към безсмъртие основавайки се на погрешно разбиране целта на душата. Своето погрешно разбиране са предали и на робите, които са били произведени от собствения им генетичен материал. В много отношения робите са отражение на деградацията на Анунаките. Защото не може да бъде поробен някой, без да станеш роб на системата, която си създал. Догмата поробва. Тя позволява човек да чувства, че има „право” да убива човек или група хора. В края на управлението си Анунаките се смятали толкова „прави”, че можели в битка да унищожат цялата Земя. Това е сигнал, че са станали жертва на собствената си мисъл-форма за догмата и на всички мисъл-форми присъщи на робите. Как могат да разработват мисъл-форма за робите и после да не попаднат под нейното въздействие? Няма начин. По този начин Анунаките са предизвикали собственото си падение, предполагайки, че са Бог/Богиня във форма, и затова са предполагали, че задачата им е да „създават живот”. Следвайки тази мисъл, са създали живот във вид на роби. Целта на човешкото битие не е да създава живот, а да получава практически опит от живота и да дава възможност на душата да усвоява уроците. Това също така е истинската цел на духовността – душата да получава знания, да израства, да се развива и да се възнася. От гледната точка на Великото Централно Слънце, няма друга цел на съществуването.

10. Самонадеяност/Високомерие
Мисъл-формата на самонадеяността е свързана с убеждението за своето всезнание. Когато хората предполагат, че знаят всичко, спират еволюцията си. Еволюцията започва само когато смятат, че знаят малко и искат да узнаят повече. Тя започва с търсенето, с опита да се разбере, да се издигнеш над вече известното. Самонадеяността е силата, която се противопоставя на еволюцията, което е заложено в самата й природа: да смята, че няма какво повече да учи и да израства. Човешките записи на съвременното ви метафизично и духовно движение, до които е получил достъп Великото Централно Слънце, сочат, че в подобни случай еволюцията е незначителна. Но хората често проповядват, че еволюират, че се движат към друго измерение, развиват се, израстват и се възнасят. Така ли е в действителност? В основата на много метафизични учения лежи голяма самонадеяност или самомнението за всезнание. По какъв начин може да се движите към неизвестното, ако вече всичко е известно? Невъзможно е.
Разбираме, че много такива движения са формулирали самопроизвеждаща се мисъл-форма, която задържа привържениците си в застинало състояние, маскирано като пробуждане в ход. Истинското пробуждане изисква човек да се откаже от самонадеяността и да разбере, колко малко помни в действителност човешката форма на Земята. Помните толкова малко, че от гледна точка на Великото Централно Слънце, е абсурдно да смятате, че знаете всичко.
Догма може да бъде създадена на основата на всяко нравоучение. Затова препоръчваме на пробуждащите се да не се настройват на чужда догма, а на собствения си вътрешен свят и да започнат възнесението. Възнесението е вътрешен труд, за който е нужно отсъствие на самонадеяност и разбирането, че знаете малко и сте готови да се откажете от това, което вече знаете и да приемете нова организация на мисъл-формите. Възнасящите се водачи се променят през цялото време, постоянно ще дават различна информация и споделят ново ниво на разбиране за човешкото битие. А тези, които не се възнасят, ще повтарят отново и отново вече известното и дават една и съща информация, все едно това е единствената истина. Възнасящите се могат да се научат да разпознават информацията за възнесението и не-възнесението.

11. Фантазия
Мисъл-формата за фантазията е един от начините, чрез които Анунаките са препятствали пробуждането на робите и осъзнаването на обкръжаващите не физически царства. Те са обявили на робите, че тези неща не са реални и са плод на фантазията. Това е било направено за да се предотвратят бунтове. След време робите станали милиони и ако поискат лесно могат да вземат властта от Анунаките. Но без да се пробудят никога няма да въстанат и действително не са го направили. За сдържане на робската еволюция, Анунаките измислили множество несъществуващи реалности. Такива се използват сега в театралното творчество, в киното, в песните, танците, в най-различни книги, телевизионни предавания и във всички форми на развлечения.Но изброените развлечения, заедно с реалностите, за които става дума, също имат за цел да сдържат еволюцията като подлагат на съмнение информацията, която се смята неподходяща за робите.

12. Сляпо доверие
Анунаките не искали да им бъдат задавани въпроси. Затова възпитали в робите сляпо доверие към тях при всички обстоятелства. Заради мисъл-формата на сляпото доверие е толкова затруднено пробуждането на човешкия вид, защото хората преживяват живота си на доверие – вярвайки сляпо, че всичко ще бъде както винаги е било. Сляпата вяра на хората е толкова голяма, че не могат да забележат тъмните намерения на другия или на тези, които управляват живота им.
Частично проблема със сляпото доверие е резултат от нежеланието да видят своята безсъзнателност или да надникнат зад завесите на илюзиите, запълващи реалността ви. В действителност, Анунаките не са искали да се прозрат през завесите вътрешния механизъм на манипулиране и господство. Затова са били внушени страшни и тероризиращи същности, за да държат робите в страх, ако започнат да надничат в царството на безсъзнателното или вътре в себе си. Ето защо възнасящите се се плашат толкова често от навлизане в безсъзнателното или във вътрешния си свят. Но щом премахнете същностите, внушени на предците ви от Анунаките, ще откриете, че няма от какво да се плашите в себе си.
В действителност, такива същности, които се опитват да ви пречат да проникнете в безсъзнателното, са доста много. Нашия канал се е сблъсквал с тях многократно, особено по време на пътувания, тъй като тези райони е възможно да не са очистени толкова много, както там където тя живее. Тези същества и сами са много плашливи и ако реагирате рязко на присъствието им, те просто се разбягват. На физическо ниво във взаимоотношенията сте се научили сляпо да се доверявате на родители, приятели, съпрузи или други важни за вас хора. Понякога сляпо вярвате и сте удивени, ако ви предадат. Сляпото доверие ви пречи често да видите скритите мотиви на другите.
При възнесението можете да попаднете в капана на сляпото доверие към своето не физично ръководство. Продължавайки да му вярвате сляпо, няма да се издигнете над мисъл-формата на сляпото доверие и няма да можете да се възнесете. Затова често се създават ситуации, когато не физическото ръководство ги предава, за да могат да се избавят напълно от сляпото доверие.

13. Вяра
Сляпото доверие и вярата са свързани помежду си, но не са едно и също. Вярата се основава на сляпото доверие, доверявайки се на някой друг, вярвайки, че е в негов интерес или, че другия знае по-добре от него. Расата на робите е знаела само за богове, които в действителност са смъртни и не са богове изобщо, а изкривена човешка форма. За да продължат робите да вярват в боговете, които са се провъзгласили за такива, робите е трябвало да вярват, че е така. Затова е била добавена тази мисъл-форма при създаването на робите в колективната мисъл-форма. При възнесението човек престава да се съобразява с очакванията и исканията на другите. Той става самия себе си. Когато придобива своята автентичност, изчезва парадигмата на очакването. При възнесението човек отхвърля не само очакванията на семейството си, но и на обществото като цяло. Това не означава, че ще извърши престъпление, което е наказуемо по вашето законодателство, а че преодолява потребността от тези закони, постигайки състоянието за Не причиняване на вреда.

14. Надежда
Ако не съществуваше мисъл-формата на надеждата, робите биха водили мрачно съществуване. Затова Анунаките генетично са програмирали робите да имат надеждата, че утре живота ще бъде чудесен, утре е деня, когато всичко ще се уреди. И действително, това е заставяло робите, трудещи се в подтискащите условия на шахтите, да се събуждат всяка сутрин с надежда – само така могат отново да работят в отвратителните условия. А колко хора сега отиват на работа в същите условия, събуждайки се сутрин с надеждата, че някой прекрасен ден всичко ще се промени и ще стане като в мечтите им! Но това не се случва никога.
За да се промени нещо в живота, трябва да се предприеме нещо. Истинската промяна е възможна само при възнесението от съвременната парадигма и приемането на нова базова мисъл-форма. Когато стане истинската промяна, човек престава да преживява сложните минали ситуации. Защо? Мисъл-формите имат холографска природа и привличат към човека жизнени ситуации в зависимост от неговите убеждения. Когато те се променят, променят се и жизнените обстоятелства. Следователно, човек може да преодолее мисъл-формата за абсолютната власт, а след това да се раздели с грубия партньор и да започне да създава вместо него партньор, който подкрепя и обича.
В съвременното метафизично движение много е основано на надеждата. Надеждата за новото утре, което вместо вас ще промени Бог или ще се спуснат извънземни и ще престоят цивилизацията, или ще слязат ангели и ще вземат всички на небесата, където всичко е толкова прекрасно, като във фантазиите ви. Скъпи мои, никой, освен вас, няма да ви избави от вашата мисъл-форма – нито Бог, нито извънземните или ангелите. Вярата за спасителя, който го прави вместо вас, е пряко свързана с Анунаките, които са възпитали робската вяра, че те са боговете и като такива „ще се погрижат за всичко”.

15. Съвършенството
Мисъл-формата за съвършенството на Анунаките била необходима за да бъдат смятани за богове. Като богове са съвършени, а робите не. От това произлиза концепцията за „първородния грях”: робите се смятали по рождение несъвършени поради съответната генетика. Но боговете били също такива смъртни, само дето са знаели много повече от робите, но недостатъчно, за да съществуват в единство и любов с Земята и всеки друг вид. Затова съвсем не са съвършени. В действителност, такова понятие като съвършенство не съществува в някой друг език на Великото Централно Слънце, също както и всички останали разглеждани тук от нас мисъл-форми.
По силата на своята природа, хората разкриващи за себе си вътрешния си свят и започващите възнесение, често продължават да смятат Бога съвършен. Нито една душа не е съвършена, в това число и Великото Централно Слънце. Великото Централно Слънце представлява група души, които са създали сценарий за получаване на опит в това творение и трупащи знания и опит. В движението на еволюцията понякога някой греши, създава проблем, който изисква решение. Такава е природата на еволюцията.Такава грешка не се смята за зло, това е част от играта. Щом грешката е осъзната и поправена, повече не се повтаря, защото допусналия грешката се е развил в съзнанието си. В съвременния ви живот, човек се надява, че вожда, гуруто или учителя са съвършени. Но докато са съвършени, не могат да еволюират, да израстват, да се променят. Защото еволюцията предполага, че човек е несъвършен и има нужда от промяна и трансформация на съзнанието и биологията. Съвършенството, както и самонадеяността, може да спре еволюцията ви, ако не успеете да преодолеете тази самовъзпроизвеждаща се мисъл-форма. Съвършенството заставя човека да слага маска или да създава завеса, за да скрие истинския си аз. Хората често носят една маска в една сфера от живота си, а друга в друга сфера. Ето защо един човек може да се държи по различни начини на работата и в семейството. Когато човек се издигне над понятието съвършенство, премахва всички маски и е сам себе си във всички обстоятелства, независимо с кого общува. В такива условия, между възнасящите се хора, могат да се установят нови отношения.
Възнасящите се водачи няма никога да придават значение, че не изглеждат съвършени. Те ще се стремят да изучат собствената си тъмнина и да я преодолеят, защото не съществува друг път за възнесение. Също така ще се стремят да признаят грешките си и да извлекат от тях поука, променяйки съобразно дейността си. Нашият канал го е демонстрирал в своята организация, където в процеса на еволюцията е станал преход от неуспехи към успех, като дава възможност на 90% от привържениците си да си идат, които не успяват да се включат в новата парадигма. Тя разбира, че е несъвършена, може да допуска грешки, може да се учи и да променя курса, ако това е нужно за да се продължи възнесението и да предостави такава възможност на групата.

16. Външния Бог
За да запази абсолютната си власт над робите, Анунаките трябвало да им внушат вярата, че Бог не е вътре в тях, а такива са Анунаките. Тази мисъл-форма породила вярата във външния Бог, залегнала в основата на всички съвременни религии, независимо дали са възникнали на Изток или на Запад. Външния Бог е този, на когото възлагат надежди, че ще направи нещо вместо вас или ще ви спаси от собствената ви тъмнина и демоните, породени от вашите мисъл-форми. Ето вероятно защо, човешкия вид в масов мащаб, търси спасител, който да избави хората от сътвореното от тях. Никой не може да спаси човешкия вид, той сам трябва да избере възнесението проодолявайки мисъл-формите, които са сътворили съвременните условия и тогава ще се спаси сам. Докато всеки един човек търси Бога извън себе си, не може да се възнесе. Защото Бог не е вън, а вътре, вътре във всеки живот на Земята, във всички измерения, във Всичко, Което Е. Когато търсенето на Бога е насочено навътре, могат да се разтворят вратите на несъзнателното, давайки на хората достъп до нефизическите царства. Когато това се случи, ще открият, че са обкръжени от Бог в най-различни форми: от Бог в природните царства, до Бога във вид на ангели, делфини и китове, Бог във форма на хора.Завръщането към Божественото единство не означва – както някои предполагат, - че всички ще станат едно същество, предпочетено във вид на човек, което притежава абсолютната власт над всяко творение и ще ги съди за техните грешки. Напротив, Единия е само множество души от различен вид и форма, завръщащи се към едно и също измерение, от което са произлезли, за да споделят изминалия път, практическия опит и да съставят план за следващото пътешествие или предстоящия експеримент.

17. Гордост
Гордостта е мисъл-форма внушена на робите, за да имат усещането, че нещо са постигнали и се гордеят от нещо. Фактически Анунаките са създали прецизно разработени ритуали, които се провеждали в храмовете за оказване на почести на робите за някакви постижения. Съвременната ви цивилизация е пълна с фалшиви форми на постижения. Корпорациите ви също като Анунаките, провеждат церемонии за награждаването на служителите за годините служба или постигнати цели, които се използват от корпорациите за трупане на печалби. Света на развлеченията ви е пълен с церемонии и премии за други фалшиви постижения: „най-добър филм”, „най-добра песен” и т.н. и т.н. От гледната точка на Великото Централно Слънце, подобни достижения са безсмислени, както и всяко достижение, което не е съставна част на еволюцията. Следователно, при такъв подход, гордостта може да бъде разглеждана като лъжлива форма на почитание – уважават човека за изкуствени постижения, които нямат отношение към еволюцията или истинското съвършенство.
Такова постижение като славата, никога не носи истинска радост. Славата, богатството и успеха предизвикват лъжлива радост или „полет” в момента на успеха, но след това състоянието е краткотрайно и човек изпада в същата депресия, както и преди успеха. Навярно затова много преуспяващи хора са пристрастени към наркотиците, алкохола или секса, тъй като това временно премахва депресията. Но единственото ефикасно средство против депресията е преодоляването на мисъл-формата, която я предизвиква. Действителността е такава, че самовъзпроизвеждащата се мисъл-форма поражда скука и депресия. Много хора не се смятат стойностни поради липсата на успех или нереализирана кариера. Това е заблуждаващо мнение, тъй като нито един човек не е повече от всеки друг, а ценността се определя от простата истина, че всички хора са въплъщение на Бога/Богинята във форма. Отхвърляйки лъжливото чувство за постижение, човек може да се завърне към обикновения живот, който дава радост не благодарение на успехите, а благодарение постигането на вътрешен мир. Тази радост не може да се сравни с радостта от успеха и тези, които я познават, знаят за какво говорим.
Когато хората престанат да смятат богатството или собствеността за успех и започнат да виждат успеха във вътрешния процес и постижения, ще престанат да се стремят към богатствата или изкуствения успех като постижения в преживяния живот. Когато се случи това през бъдещите десетилетия, ще е следствие от вътрешните промени на мисъл-формите в човешкия вид. Само по себе си това ще сложи край на глада в света и ще доведе до такова преразпределение на ресурсите, че всички ще бъдат сити, обезпечени и ще имат покрив над главата си.

18. Покорност
Покорността е мисъл-форма, която заставя робите да се подчиняват на Анунаките при всички случаи. Също така изключва възможността робите да се обединят и да свалят Анунаките. Мисъл-формата на послушанието води до подчинение, когато един човек се жертва заради друг. И действително, робите се принасяли в жертва като добивали злато, което прави Анунаките богати. Жертва ли са се също така в многочислените сражения, когато между Анунаките избухнала война. И сега много хора продължават да се жертват убедени силно в послушанието. Те се жертват заради децата или съпрузите: мъже или жени. Други, заради своите правителства (държави), постъпвайки в армията или участвайки в сражения, предизвикани от войнствеността на собствената си нация.