петък, 29 юни 2012 г.

Пътят към Слънцето




Здравейте мои читатели...

Днес ще ви предложа една четиво, една книга, която мен лично ме разтърси. Взриви спокойната ми натура, навлезе неслучайно в ежедневието ми и със сигурност се превърна в любимата ми.
Защо ли? Защото е написана от българин, защото е невероятно човешка и защото импонира на тематиката на този блог.Но последното не е причина.Причината сте Вие- тези, които обичате да четете, както и автора, че я е написал....
А авторът е Иван Стаменов, който специално ми разреши да публикувам книгата тук, за което му благодаря сърдечно.Да, това е същият този, който направи на пух и прах онези самозваните журналисти и режисьори, които писнаха срещу торент тракерите и които клипчета постнах тук преди няколко седмици..Стана ми симпатичен, дори да не го познавам наживо!
Препоръчвам и неговия сайт http://www.otizvora.com
И за да ви погаля още малко любопитството, ето няколко реда от началото на книгата му "Пътят към Слънцето":


ЩО Е ИСТИНА?
ГЛАСЪТ НА АВТОРА В ПУСТИНЯТА

Как се представя една книга? Първа ми е, не съм опитен, а и не съм убеден, че може да се получи добре в няколко реда. Бих могъл да се възползвам от клишето, че е достатъчно да зарибиш читателите с кратко резюме на сюжета, но клишетата не са по моя вкус. Те не предполагат мисъл, а просто опитност в декламирането на заучени словосъчетания или в безкритичното възприемане на чужди занимания. Клишетата са мъртви мисли.

Пък и резюме на пълната история или на част от нея изобщо няма да даде точна представа за вътрешната страна на книгата, нито за целта на нейното написване. В известен смисъл сюжетът сам по себе си дори ще е лъжа. Сюжетът е просто дреха на идеята, своего рода ракета-носител за важното. И досущ като Библията, е почти невъзможно „Пътят към слънцето“ да бъде определена жанрово. Книгата ми е като сборник от различни свещени Писания, които привидно нямат много общо. Описани са житията на разни „царе“ и делата на прочути „пълководци“, отново сякаш без да има очевидни връзки между отделните сюжетни нишки. Сигурното е едно – книгата не е религиозна.

Много са религиите. Всяка от тях твърди, че се позовава на свещени Писания, а също и че представя Истината такава, каквато е – чиста, неопетнена и изчерпателна. Дори само от това, че отделните религии воюват помежду си, като взаимно се отричат, проличава, че лъжат. И себе си залъгват, и последователите си. Лъжат волно или от неразбиране за едно или друго. Лъжите и разделението на „наше“ и „чуждо“ са грозни сенки на Истината.

Що е Истина? – пита Пилат Понтийски до днес.

Давам следното определение, което ще бъде защитавано в цялата книга: Истината с главно „И“ включва всичко, даже противоречията. В мирогледа, който съм си изградил през вековете, Истината е вечна – независима от потока на времето. Тя не се променя според преходните, сиреч модни и нетрайни представи за култура. Нищо не е по-високо от нея – Истината. Тя не се побира в която и да било религия, а още по-малко е собственост на една от тях. Няма да я присвоявам и в моята книга, тъй като човек не разполага с нейната пълнота. Тепърва ще я търсим.

До Истината се стига с вечно движение и вечно учене, задължително съпроводено с вечно прилагане в живота на откритото и наученото. Смятам, че този подход е онова, което отличава „Пътят към слънцето“ от религиозните разбирания върху свещените Писания на Запада, но и от тези на Изтока. Дори повечето светски източни учения, макар мъдри като цяло, често забравят, че познанията сами по себе си не водят по никакъв Път, ако човек просто седи и се пренася кратковременно в Нирвана.

В един миг, обикновено ненадейно, се случва нещо ужасно – идват Божите бичове, които рушат удобните храмове и разпиляват миряните по лицето на Земята. Важи за всички народи – евреи, тибетци, българи – като е без значение дали тези народи го осъзнават. Шутът отзад е тласък да вървим по Пътя, да се учим от всичко, което ни заобикаля, но и да прилагаме знанията си, придобити от опитност, като така ги влагаме в душата си и стъпка по стъпка я осветляваме завинаги. Ама наистина – за какво ни е краткият миг в Нирвана, ако търсим вечен живот?

Задънена улица са и противоречивите разбирания в тъй наречения западен християнски свят, където богослови спорят до ден-днешен дали тялото е гробница, или пък по-скоро е храм на душата. Истината – мисля си – не е в нито едно от тези противоречиви схващания. Според Христовото учение тялото може да е храм на душата. Но храмът, в който не влизат Светлина и чист въздух (Божи Дух), по нищо не се различава от поредната гробница. Колкото и външно да прилича на храм. Определено Истината включва противоречията.

Същината на нещата винаги е вътре в тях – скрита и пазена от посегателствата на невежите тълпи или от тези на осъзнатите злодеи. Споровете идват от неразбиране на това „що е Истина“. Глупаво е клишето, че Истината се раждала в споровете. Още по-глупаво е другото клише, че Истината била „някъде по средата“ между разнородните или поляризираните, крайните мнения.

Истината по моето разбиране е „родена“ много преди да се зародят споровете. И не е свряна между разните враждуващи мнения, а ще си остане над тях – свободна за вечни времена. Не се стига лесно до вътрешната стойност на нещата. Още по-трудно се оценява (пре)откритата същност на каквото и да било. Нужно е постоянно учене, живот след живот, но и развиване на нетленни (вечни) сетива. В един твърде паметен миг човек се доближава до Истината, някак се пробужда и започва да вижда Светлината с нови очи. Чак тогава разбира, че доскоро е гледал, без да вижда; слушал е, без да чува; чел е Писанията, без да ги разбира. Писанията с главно „П“ на отделните народи са съставяни в разни времена и са били повлияни от отделните култури. С времето все са били изкривявани, било е премахвано по нещо или е било внасяно друго, което отклонява от Истината.

Сборникът от книги, известен днес като Библията, също не е изчерпателен. На светските юдейски и християнски проповедници може да не им се ще да е така, но е така. Библията нито е най-старият сборник от свещени Писания, нито е самодостатъчен източник на знания за произхода на човечеството и за Пътя, който тепърва ще извървяват смелите и ученолюбиви души.

От Вехтия завет не се разбира кои са исполините (елохимите, Божите Синове) – „славните човеци“ от „стария свят“. Какъв е този „стар свят“, съществувал преди потомците на Адам и Ева да се разселят по лицето на Земята и преди постепенно да се размесят езиците? Някои подробности са в „Книга на Енох“, междувременно премахната от Вехтия завет, но и това Писание повече загатва, отколкото дава ясни отговори.

Не е по-различно и при Евангелията, съставляващи важна част от Новия завет. Без знанията за предишните епохи хората днес тънат в невежество за произхода си. А без знанията за следващите предопределени епохи човечеството е лишено и от ясна представа за смисъла и Заветната Цел на своето съществуване. От буквалните тълкувания на Писанията в Новия завет не се разбира какво му е хубавото на очакваното Царство Божие. Как да си го представяме? Защо трябва да го чакаме с трепет, но и да се подготвяме усърдно за него? Сякаш не се разбира и смисълът от страданията в настоящата тъмна епоха, кулминацията на която ще е тъй нареченият Апокалипсис.

Бедният Нов завет! Беден, защото е лишен от поясненията на прадревната мъдрост, вплетена в раннохристиянски творби като „Пастирът“ на св. Ерм. В тази книга, низвергната през 5 век от тъй наречените Църковни Отци, за сетен път се натъкваме на невидими сили, ръководещи земните дела, но и бъднините ни – нетленните духове или елохимите, завършили своята земна еволюция в една забравена епоха. Пак там намираме и подробности за Края на настоящия „век“ – Апокалипсиса, който щял да приключи с Огън. А от някои свитъци на раннохристиянския сборник „Пистис София“ някога се знаеха тайните беседи на Христос, предназначени изключително за неговите ученици – беседи за прераждането и какво е значението му както за Пътя на една душа, така и за напредъка на целокупното човечество.

Учението за прераждането отчасти е оцеляло в Евангелията, като на съответните места е загатнато с думите „който има уши, да слуша“. Нямало е много уши сред тъй наречените Църковни Отци. Ориген – сам той един от Отците – знае най-добре как се гласуват по демократичному догмите и как „болшинството“ се налага над „меншеството“ с гонения, обвинения в ерес и безчет анатеми по църковните събори. И четем до днес едно изявление, направено на събора в Константинопол през 553 година:

„Всеки, който поддържа тайната доктрина за древността на душата и съответната й учудваща идея, че душата може да се връща, трябва да бъде анатемосан.“

Да, учудваща е самомнителната идея, че анатемите могат да убият Истината. Анатемите могат да направят така, че и на най-здравите места в Европа да бликнат изворите на кървави реки. О, изстрадала Окситания! Бива си я и мощта на верските войни, които още от четвърти век разпалиха кладите на Балканите, преди да превърнат тези клети земи в Скитска пустиня. А след това ветровете на мракобесието разнесоха тъжните огньове из целия континент, та чак до прилежащите му острови.

Злостните пожари изгаснаха. Вече се забравиха пепелищата с тленните останки начистите, сиреч катарите и богомилите. Но нищо не може да убие Истината! Гаси ли се туй, що не гасне? Кой и как ще изгаси нетленния Огън – вечния, който все намира как да се връща? Не, не се гаси туй, що не гасне. То винаги си намира начини да се прояви, като един от тях е учудващата идея на тайната доктрина, че душата може да се връща. А колкото по-мрачно и диво е мястото на завръщането, толкова по-добре. Неприветливи места са пустините, спор няма. В тях липсва водата, която е символ на Живота. Но пък има друго… Пустините от памтивека, както знаем от Писанията, са дом на светците. Несъмнено Истината включва дори противоречията!

Най-красивото в Истината е, че никога не излиза от мода. За разлика от закостенелите догми на Църковните Отци, тя е гъвкава и има усет към времената, в които се проявява. Също така е велик миротворец – примирява отрязъци от време, между които привидно не може да има нищо общо; примирява и привидните разногласия между духовните учения на Запада и Изтока.

Библията и Евангелията безспорно са истинни и мъдри дори в несъвършенствата си. Винаги премахнатото или пропуснатото в тях може да се допълни със запазеното в по-древните книги. А и с познанията, придобити от личния опит на съвременен човек, за когото търсенето на Истината е нещо повече от увлечение. По света са запазени толкова стари свещени книги, че корените им се губят в забравената епоха, отзвуци от която са само загатнати в Библията, в трудовете на посветени философи като Платон и в народния фолклор. Както Писанията на Моисей, така и тези на мъдреците от тайните школи по планетата, са единодушни, че е имало „стар свят“. Тогава разположението на континентите е било по-различно от съвременното и смъртното човечество е съжителствало с друга раса – на „славните човеци“, наричани още елохими, исполини, Божи Синове или Синове на Светлината, Учители, „богове “, „духове на предците“…

В тайните индийски учения се преподава, че след средата на онзи забравен отрязък от време – „стария свят“, един от елохимите събрал в една азиатска пустиня напредналите си събратя от смъртното човечество и отворил очите им за Законите. Вечните Закони, определящи Пътя за развитие на душите, но и този на целия всемир. Името на Великия Учител, който за пръв път дал на смъртните хора познанието за Божественото, но и насоките за постепенно постигане на съвършенство, не се е запазило. Индусите от тайните школи го наричат Ману или Законодателя. Не е важно името. Важни са плодовете на делата.

Щом Ману предал Законите от прастарото духовно учение, най-видните сред учениците му основавали първите от школите на Братството на Светлината. Имало ги е, а на места още ги има в днешни Индия, Персия и Египет, в Америките и в Европа до най-западните ѝ области. Един от посветените, разпространявал Словото, е запомнен като Скитиàн. Индусите твърдят, че е проповядвал сред „скитите“, предците на днешните славоезични народи.

Останалото го знаем и от Библията. След свършека на онзи „стар свят“ настава тъмната епоха (или Кали Юга). Напредналите елохими водят смъртните и ги подпомагат от невидимите светове. А други от „славните човеци“ всъщност безславно подивяват и огрубяват – стават големи на ръст, но малки по Дух, като накрая се смесват с изостаналите си събратя. Знаем още, че човешкият живот е станал кратък, а праезикът се е разбъркал…

Какво е общото между учението на Ману с това на Христос и на чистите (богомилите, катарите)? Вечната Истина. Наивно е да се вярва, че елохимът Ману е проповядвал нещо различно от Христовото учение в неговата пълнота. Все пак трябва да се отбележи изрично, че Христос е много повече от Велик Учител. Христос оглавява Братството на Светлината, което е известно на посветените от всички времена. Мъдреците на Изтока, споменати в Новия завет, носят дарове на свидния Божи пратеник. Тези мъдреци са присъствали и на Голгота, като са се върнали в Персия и Индия с разширено съзнание. Честни хора са те – не биха излъгали, че Христос е бил обучаван на всичко от тях. Напротив, те са разбрали нещо от него: Закона за службата и най-вече Закона за саможертвата.

Мъдреците от индийския клон на Братството на Светлината връщат услугата на Запада с едно Писание от „стария свят“, в което са изброени по-важните от Законите на всемира. Дори в резюмето на епизода „Ловецът“ от прадревната пурана, писана по завета на елохима Ману, прозира Христовото учение. Но човек трябва да има уши, които и слушат, и чуват. За тези, които още не са развили духовен слух, е всичко друго в книгата.

Не претендирам за изчерпателност, нито за пълно разбиране на Истината, намерила отражение в Словото на великите братя от разни епохи. Споделям това, което съм научил по моя си Път към Бога, като всички познания в малка или голяма степен са проверени в живота ми. Не съм Учител и съвсем не съм велик посветен. Просто – мисля си – вече разбирам пророк Исая:

„Гласът на викащия в пустинята говори: Пригответе пътя на Господа! Изправени правете пътеките му! Всеки дол ще се изпълни и всяка планина и рътлина ще се снишат. Кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки.“

Ще викам същото в „Пътят към слънцето“, но в една друга пустиня и с много други думи. Някои от думите ще са парливи и тежки…



Ето я и самата книга:

Файл : Иван Стаменов - Пътят към слънцето (книга).rar
Линк за сваляне : http://dox.bg/files/dw?a=bda91690c5

Файлът е валиден до 13.07.2012 г.

сряда, 27 юни 2012 г.

"Убийствената" красота на тракийките!


Всеки, който е запознат с древногръцката митология познава горгоната Медуза.
Тя е описана като красива млада жена, която по-късно е превърната в чудовище. Хубавата й коса била заменена със змии, а с погледа си можела да вкамени човек. Заедно с двете си сестри всявала неописуем ужас у всеки, който дръзвал да се приближи. С помощта на боговете героят Персей успява да я убие и отреже главата й. От кръвта на Медуза се ражда крилатият кон Пегас.


Митът е интересен, но зад него се крие една съвсем друга реалност. Горгоната Медуза не е била никакво чудовище, а тракийска вахканка, трако-троянското й име свидетелсва за това. Една от дъщерите на цар Приам е наречена Медуза, сродни са също тракийските царски имена Медок, Медосад и разбира се на българските Медо,Медуш, Медка.

Бащата на горгоната- Форкус също носи тракийско име. В омировата Илиада, предводителят на фригите е наречен Форкус, което е гърцизирания вариант на български лични имена като Борко, Боруш. Майката на Медуза носи името Кето, което е идва от пеласгийската дума кето-чедо, и тракийската кенто-чендо (чедо, дете). Самото име Медуза е гърцизираното тракийско ( древнобългарско) Медуша. Установено е, че наставката уша в женски лични имена е една от най-архаичните.

Разбира се тракийката Медуша не е имала змии на главата си. По време на вакханските танци косата на тракийките е била разпусната и се е веела във вятъра. Напълно възможно е дори да е била сплетена на тесни плитки, които да са завършвали с някакво украшение и така да са приличали на тяло на змия. Благородните тракийските жени са имали татуировки, това може да се види от изображения изписани върху древни вази. Наколенникът от Враца също показва лице украсено с растителни и геометрични мотиви.

Всеки грък виждащ буйнстваща тракийска вакханка е оставал като вкаменен. Свободата и дързостта на тракийските жени са били немислими за гъркините. Атинянките са си имали пазачи, които са ги контролирали непрекъснато. От една почтена гъркиня се е очаквало да стои в къщи и да се грижи за децата си. Тези, които са били виждани на улицата са били считани за робини, или за проститутки.

Поради тази причина елинските търговци посетили земите ни са наблюдавали с широкоотворени очи танцуващите на воля свободни тракийки ( по време на дионисиевите празници). Когато са се прибирали по родните си места южните ни съседи са разказвали на любопитните си сънародници за видяното в Тракия. За буйните жени с развети коси, за странните фигури по техните лица и за това как те карат човек да се вкамени от удивление. Разказът се е предавал от уста на уста и естествено е бил доукрасяван. Тракийската вакханка е превърната в чудовище, защото за гърците е било невъзможно да приемат, че една обикновена жена може да притежава свобода и сила равна на мъжката. Придавайки нечовешки произход на Медуша ( Медуза), за гърците е било по-лесно да я възприемат. С течение на времето са добавени нови елементи. На южните ни съседи е било известно, че нашите деди са имали обичай да обезглавяват противниците си и да запазват черепа като трофей (тази традиция се наблюдава в България поне до времето на Крум Страшни). Гърците са били свидетели на тракийските бойни танци – колаврисмос. При тях се е наподобявал двубой, който е бил труден да се отличи от истинска схватка на живот и смърт.
Комбинирайки свободният дух на вакханките с бойните танци и обичая на траките да обезглавяват противници, елините изковават митът за Медуша-Медуза. Описват обаче не красива тракийка, както би трябвало, а вкаменяващо хората чудовище.
Създаването на митът за Медуза се обяснява лесно с гръцката народопсихология. В обществото на нашите южни съседи мъжът е доминатната фигура, а жената е подчинена на строги правила. Дързост и буйност са били немислими за атинянките. Това, което е плашело гърците се е нравило на дедите ни, защото бойци и герои се раждат само от силни жени. Не случайно Ботев възкликва – “Какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!”

Ето какъв народ сме, положени сме в основата на митове и легенди! Причинявали сме невероятно удивление, което за съжаление е водило и до омраза, затова и мнозина ни охулиха. Запомнете обаче едно – Никой не хвърля камък по дърво, което няма плод!
Могат да ни ограбят, могат да се опитат да ни принизят, но духът ни не могат да вземат. Този несломим дух е въкресявал държавата ни многократно и скоро за пореден път ще обнови живота ни. Трябва само да го поискаме.....!!!

сряда, 6 юни 2012 г.

Тя - твоята Майка!...





Ти - си на 1 година ...
Тя - те храни, къпе, облича ...


А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи ...


Ти - си на 2 години...
Тя - те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено ...


А ти й се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...


Ти - си на 3 години...
Тя - приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб...


А ти й се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...


Ти - си на 4 години...
Тя - постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...


А ти й се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени вкъщи...


Ти - си на 5 години...
Тя - те облече в най-новата ти и красива дреха и те пусна да си играеш...


А ти й се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза с кал...


Ти - си на 6 години...
Тя - всеки ден идва заедно с теб до училище...


А ти й се отблагодари,
като плачеш и крещиш “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...


Ти - си на 7 години...
Тя - ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...


А ти й се отблагодари,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...


Ти - си на 9 години...
Тя - ти нае за теб най-добрият учител по пиано...


А ти й се отблагодари,,
като не учи нотите нито ден...


Ти - си на 10 години...
Тя - те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...


А ти й се отблагодари,
като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...


Ти - си на 11 години...
Тя - заведе теб и твоите приятели на кино...


А ти й се отблагодари,
като й каза: “Ти седни на друго място, не тук до нас!”...


Ти - си на 12 години...
Тя - не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...


А ти й се отблагодари,
като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...




Ти - си на 15 години...
Тя - те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...


А ти й се отблагодари,
като не й написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...


Ти - си на 17 години...
Тя - ти позволи да отидеш с гаджето си на море...


А ти й се отблагодари,
като не се обади и се прибра с два дни по-късно...


Ти - си на 19 години...
Тя - пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...


А ти й се отблагодари,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...


Ти - си на 21 години...
Тя - се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...


А ти й се отблагодари,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...


Ти - си на 22 години...
Тя - с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...


А ти й се отблагодари,
като й поиска пари за обиколка на Европа...


Ти - си на 24 години...
Тя - поиска най-после да я запознаеш с момичето, с което излизаш вече близо година...


А ти й се отблагодари,
като й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...


Ти - си на 25 години...
Тя - плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като младоженец/булка...


А ти й се отблагодари,
като се пренесе да живееш на другия край на света...


Ти - си на 30 години...
Тя - се иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...


А ти й се отблагодари,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...


Ти - си на 40 години...
Тя - ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...


А ти й се отблагодари,
като й каза троснато, че си затрупан/а с работа и й затвори телефона...


Ти - си на 50 години...
Тя - се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.


А ти й се отблагодари,
като й каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...


И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерил/а време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...


Затова, ако Тя все още е до Теб,
сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
Тя - твоята Майка!...



петък, 1 юни 2012 г.

Заповядайте на купона на “HAARP” вече и България със убийствен микс от разтърсващи мегабийтове!


(Забавлява ли се някой по време на онази нощ на  22.05.2012г. -земетресение в България?)

В интересни времена живеем - няма спор. Валутни кризи и земетресения. Герои-премиери и бедстващ народ. Страх и паника. Шок и ужас. Но някои хора казват, че няма случайности в този живот.
Наблюдавам небето и си мисля днес няма ли пак да вали като вече всеки ден от последния месец ?
Няма как да не забележим, че климатът се променя – облаците със странна форма по небето, градушките и наводненията особено осезаемо зачестиха последните няколко години. Усеща го всеки, който е близо до природата. Усещат го и селяните, които никога не са чували за “HAARP” и вероятно никога няма да чуят, но знаят, че нещо зло се случва. Днес го усетиха и гражданите...
Преди време един приятел сподели с мен нещо. Някакъв измамник по еврофондовете го агитирал да правят проект за ранно известяване на природни бедствия. Това беше преди 7-8 години, когато темата за “HAARP” едвам прохождаше. А оня едва ли беше чувал за нея, но знаеше, че „ЕС” ще дават милиони по такива проекти. Тогава се смеехме на зелките от Брюксел откъде знаят, че природата ще започне да полудява, че пък и да отпускат милиони за системи за ранно предизвестяване. Сега вече не се смея, сега вече се плаша. Плаша се от човешкта глупост и арогантност, изразени в мисълта, че можеш да контролираш природата и да си играеш на бог. Много от вас са усетили макар и несъзнателно такъв страх в 3:00 часа тази нощ (22.05.2012г.). Децата с кибрит по света станаха много, а децата с окултни познания и лоши помисли още повече.
Кога се случи земетресението ? - точно в 3 часа след 21.05.2012г., когато Луната беше във фаза Новолуние. Това е времето, когато депресията и подтискането на емоциите са на най-високо ниво. Колективното съзнание и съпротивителните сили на човечеството са най-слаби. Малко след като започнахме да излизаме от тази фаза, в апогея на ноща – 3 след полунощ, когато се счита, че злите сили са най-могъщи ни удари и трусът. Освен това от езически времена май е считан за месец на вещиците и даващ окултни възможности за поставяне на нови начала. Ще се очудите, ако проверите датите 21/22 май в „Гугъл” през последните години – има много природни катаклизми точно на този ден.
Може би са само съвпадения, а може на върха на пирамидата шепа болни мозъци да си играят на Съдбата, като ръководят действията си от движението на небесните тела, спазвайки херметичния принцип „Каквото горе, такова и долу”.
Честно казано и аз не съм сигурен, но съвпаденията взеха все повече да зачестяват с наближаването на широкорекламираната 2012г. Какво ли още ни готвят „отгоре”?

За просветените монарси, краля-Тиква и волейбола!!!






Направо ме втрещи новина номер едно по новинарските емисии преди 2-3 седмици.Нямам си и на идея защо чак сега го пиша това.. Не знам как се нарича уреда за измерване на политическия слугинаж и продажната сервилност, но както и да се казва днес той се счупи. Счупи се на парчета. Да си призная - не знаех дали чета фейлетон на някой откривател за порядките на туземните племена в Африка или слушам емисия на споснсорираните с нашите данъци Българско национално радио и Телевизия!
През епохата на Просвещението една от гордостта на някои тайни общества е поставянето на просветни монарси на трона на абсолютните монархии в Европа в началото на 18 век. Това са били интелигентни и образовани владетели, които са разбирали от всичко(или поне така казват историците и философите) и със силата на абсолютната си власт са проправяли път на реформи, като са защитавали интересите на своите поданици от мракобесието на Църквата и произвола на феодалите...
Днес българите имаха нужда от информация какво се случва около тях. Имаха и нужда от информация какво да правят, когато по целия свят се случва нещо необикновено. Там отвън всичко ври и кипи, и рано или късно ще ни застигне.
Имаха нужда да им кажат, че гръцките банки са на ръба на платежоспособността и последните механизми в еврозоната за тяхното спасяване вече започнаха да светят с червени лампички. Имаха нужда да им кажта, че при случай, че баковият савак хлопне тежко – първо спестявания си ще ги получат клиентите на банките-майки в Гърция, а после и ако остане нещо малцина „с връзки” ще вземат обратно влоговете в българските представителства на „ОББ”, „Пиреус банк”, „Пощенска банка” и „Алфа банк”. А останалите?
Някой пишман финансит веднага технократски и самодовлно ще реагира, че спестяванията са гарантирани до 100 000лв. Да, ама кой ще ги плаща тези пари? – ние всички, данакоплатците или поне работещата част от тях. Още по-зле - целият народ ще плати съвсем реално данък невежество, само защото не се е намерил и един български политик да обяви в публичното пространство, че корабът потъва и гражданите трябва да изтеглят парите се от колабиращите гръцки банки, за да не плащаме после задружно инвестиционното им невежство, породено от манипулационно-информационната завеса на световните банкстери.
Да се върнем към топ новината на деня, а може би ще е на седмицата, а може би няколко месеца да ни забавляват с нея. „Бойко Борисов поиска връщането на Радостин Стойчев”. Това не става с някаква невинна реплика по случай на някакъв важен държавен проблем, а целенасочено задействана институционална кампания, в която е вкаран ресурса на целия Министерски съвет. До момента само военните не са мобилизирани.
Не се сещам например в кризисни времена за Британската империя аглийската кралица да е ходила да прави евтини „PR” срещи с председателя на федерацита по крикет. Не мога да си представя и Наполеон по време на руската зима, застиганал армията му, да се е върнал да прави спешна среща с френския национален отбор по спортен лов на жаби.
Не че случващото се с националния ни отбор по волейбол не трагедия, но това е само спортна трагедия, различава се от националната трагедия. А националната трагедия е, че сме до такава степен опитомени, че щом ни пуснат кукичката, я захапваме чак до въдицата. Още повече, че за Негово величство знаем, че невероятна каратека и фамозен централен нападател, но чак сега разбираме и за скритото му амплоа, като гениален волейболен стратег. Тежък е кръстът на просветения монарх.
Не знам само аз ли си споменям, че през лятото и есента на 1996г., докато по медиите всеки политик правеше разбор на провала на националите по футбол на Европейското в Англия, през същото това време опредлени за кредитни милионер лица теглеха необезпечени заеми от спестовните влогове на българския народ и си обръщаха парите в твърда валута и активи. После съм сигурен, че всички вече се сещаме кой плати сметката. Чудно ми е обаче как забравяме как стигнахме дотам или нарочно ни приспиват.
P.S. На Запад експериментът със просветените самодръжци като цяло свършва на ешафода, в резулат на което там хората имат 7 часов работен ден, на обяд пият шампанско или узо, а икономиката им никога не страда от финансова ликвидност, защото банките-майки редовно се грижат да отпускат „животоспасяващи”(чий ли живот спасяват?) заеми на „братски” народи с многократно надхвърлящи главницата лихви, които се връщат при тях регулярно и попълват бюджетните дупки. Ето как се върти колето на неоколониализма, завъртано от робския труд на тиквопоклонниците и мишите душички. И така верноподаниците на Падишаха, въпреки че вече не носят потури и размахват гордо трибагреник над главите си, ще продължават да не виждат, че царят е гол и носи тиква на раменете си. А на стената човекът с брадта от портрета се чуди на оня свят имаше ли смисъл да пише за „таз робска земя” и чу ли го наистина някой през всичките тези години?

Джордж Карлин!!!





„ЖИВОТЪТ СЕ ИЗМЕРВА НЕ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!”


„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.


Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.


Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.


Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.


Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.


Запомнете! Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.


Казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.


Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”


Джордж Карлин