"Убийствената" красота на тракийките!

Всеки, който е запознат с древногръцката митология познава горгоната Медуза.
Тя е описана като красива млада жена, която по-късно е превърната в чудовище. Хубавата й коса била заменена със змии, а с погледа си можела да вкамени човек. Заедно с двете си сестри всявала неописуем ужас у всеки, който дръзвал да се приближи. С помощта на боговете героят Персей успява да я убие и отреже главата й. От кръвта на Медуза се ражда крилатият кон Пегас.

Митът е интересен, но зад него се крие една съвсем друга реалност. Горгоната Медуза не е била никакво чудовище, а тракийска вахканка, трако-троянското й име свидетелсва за това. Една от дъщерите на цар Приам е наречена Медуза, сродни са също тракийските царски имена Медок, Медосад и разбира се на българските Медо,Медуш, Медка.

Бащата на горгоната- Форкус също носи тракийско име. В омировата Илиада, предводителят на фригите е наречен Форкус, което е гърцизирания вариант на български лични имена като Борко, Боруш. Майката на Медуза носи името Кето, което е идва от пеласгийската дума кето-чедо, и тракийската кенто-чендо (чедо, дете). Самото име Медуза е гърцизираното тракийско ( древнобългарско) Медуша. Установено е, че наставката уша в женски лични имена е една от най-архаичните.

Разбира се тракийката Медуша не е имала змии на главата си. По време на вакханските танци косата на тракийките е била разпусната и се е веела във вятъра. Напълно възможно е дори да е била сплетена на тесни плитки, които да са завършвали с някакво украшение и така да са приличали на тяло на змия. Благородните тракийските жени са имали татуировки, това може да се види от изображения изписани върху древни вази. Наколенникът от Враца също показва лице украсено с растителни и геометрични мотиви.

Всеки грък виждащ буйнстваща тракийска вакханка е оставал като вкаменен. Свободата и дързостта на тракийските жени са били немислими за гъркините. Атинянките са си имали пазачи, които са ги контролирали непрекъснато. От една почтена гъркиня се е очаквало да стои в къщи и да се грижи за децата си. Тези, които са били виждани на улицата са били считани за робини, или за проститутки.

Поради тази причина елинските търговци посетили земите ни са наблюдавали с широкоотворени очи танцуващите на воля свободни тракийки ( по време на дионисиевите празници). Когато са се прибирали по родните си места южните ни съседи са разказвали на любопитните си сънародници за видяното в Тракия. За буйните жени с развети коси, за странните фигури по техните лица и за това как те карат човек да се вкамени от удивление. Разказът се е предавал от уста на уста и естествено е бил доукрасяван. Тракийската вакханка е превърната в чудовище, защото за гърците е било невъзможно да приемат, че една обикновена жена може да притежава свобода и сила равна на мъжката. Придавайки нечовешки произход на Медуша ( Медуза), за гърците е било по-лесно да я възприемат. С течение на времето са добавени нови елементи. На южните ни съседи е било известно, че нашите деди са имали обичай да обезглавяват противниците си и да запазват черепа като трофей (тази традиция се наблюдава в България поне до времето на Крум Страшни). Гърците са били свидетели на тракийските бойни танци – колаврисмос. При тях се е наподобявал двубой, който е бил труден да се отличи от истинска схватка на живот и смърт.
Комбинирайки свободният дух на вакханките с бойните танци и обичая на траките да обезглавяват противници, елините изковават митът за Медуша-Медуза. Описват обаче не красива тракийка, както би трябвало, а вкаменяващо хората чудовище.
Създаването на митът за Медуза се обяснява лесно с гръцката народопсихология. В обществото на нашите южни съседи мъжът е доминатната фигура, а жената е подчинена на строги правила. Дързост и буйност са били немислими за атинянките. Това, което е плашело гърците се е нравило на дедите ни, защото бойци и герои се раждат само от силни жени. Не случайно Ботев възкликва – “Какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!”

Ето какъв народ сме, положени сме в основата на митове и легенди! Причинявали сме невероятно удивление, което за съжаление е водило и до омраза, затова и мнозина ни охулиха. Запомнете обаче едно – Никой не хвърля камък по дърво, което няма плод!
Могат да ни ограбят, могат да се опитат да ни принизят, но духът ни не могат да вземат. Този несломим дух е въкресявал държавата ни многократно и скоро за пореден път ще обнови живота ни. Трябва само да го поискаме.....!!!