сряда, 14 ноември 2018 г.

И така е добре...


Не ми пука за чуждото мнение...
Не, наистина. Хората винаги говорят, хората винаги недоволстват. Не можеш да се харесаш на всички и не е нужно... Увереността ми е толкова здравословна, че не искам да ме разболяват токсични хора, вампири, пасивни агресори, манипулатори, които срещнах по пътя... Отдръпвам се и търся добрите хора. Хората, които ме вдъхновяват и вадят най-доброто от мен. 
Осъзнах, че само те и най-близките заслужават енергията ми. Не ми пука да кажа каквото мисля. С учтивото премълчаване и свеждане на поглед приключих. Когато някой ме пита за работата, за това, каквото искам във връзката, за мнението ми – давам го и изразявам позицията си. 
Когато имам въпрос, задавам го, вместо да се колебая после. Изправям се и защитавам, казвам истината, когато е напечено. Заявявам себе си, защото така няма неразбрали, няма недоразумения. Общуването е малкото, което остана ценно помежду ни - искам всичко да е ясно. Търся хора, които ме приемат като равен и се интересуват искрено от мен - на тях отдавам цялото си внимание. Не ми пука за грешките от миналото. Минах своя път, направих своите грешки. Аз съм резултат на тях, също толкова, колкото и на успехите и добрите си дела. Грешките обаче остават в миналото. Спрях да се питам "Ами ако?" - случва се това, което трябва. Отчитам се пред съвестта си и тази на обичните ми хора. Хората от миналото могат да говорят зад гърба ми – те неслучайно са там. Не ми пука вече и да развалям "приятелства" и да излизам от връзки. Не се чувствам длъжен да поддържам остарели отношения, да разменям кухи фрази с хора, които вече нищо не ме свързва. Нямам време за куртоазия, но любезността и добрите си маниери си не отказвам на никого. Мина времето, когато трябваше всички да ме харесват и да се доказвам колко съм готин и свестен. Аз съм много повече... 
Не ми пука за идеалния живот, който другите водят в социалните мрежи. Не вярвам в това, защото аз също го правех – поддържах идеална представа за интелигентен съвременен човек с набор от обществени теми, по които да взема отношение... 
Разчистих списъците с приятели, блокирах някои, оправих си настройките на поверителност и към моя живот имат поглед наистина малко хора. Сега пред илюзиите на социалните мрежи предпочитам дълга разхода след работа, кафе с приятел, киснене в книжарницата. И да, оставям телефона. Не ми пука за това как тялото ми изглежда в очите на другите. Искам да съм с нормално за възрастта ми и ръста тегло. Искам да съм здрав и да ми е леко. Обличам се така, че да прикрия някои неща, които не харесвам заради вътрешното си чувство на естетика, не защото някой така е казал. Свръх теглото носи рискове за здравето и не приемам „Харесвам се такъв, какъвто съм.”, ако това значи лоша кръвна картина, висок холестерол, висока кръвна захар. Предпочитам вместо да мисля за визията си, да мисля за здравето си и отдавам внимание не на диети, а на здравословно хранене. Не ми пука за модата. Не се интересувам от модни тенденции и актуални "трябва да имаш за сезона". Нямам време и енергия да следя цялата тази информация, която минава за месец-два по всички магазини и после сякаш никога не се е случвала. Е, случила се е, ако съдя по купищата дрехи в гардероба, които никога няма да облека и които изхвърлих или дарих. Стига с това. Обличам се както смятам, че ми отива. Имам дрехи за всеки случай – от официален до разходка в парка и държа някои класически избора, в които инвестирам по-сериозни суми. Не ми пука за нещата, които не мога да контролирам. Дали някой ще ме хареса, дали някой ще ми се обади, дали ще изберат мен, дали някой друг ще направи нещо. Гледам моите си неща и си карам моите задачи. Това мога да контролирам. Ако работя добре и гледам напред, хубавите неща се случват. Ако съм себе си и тя ме хареса такъв, ще ми се обади. Ако имам качествата и умея „да се продам” – ще изберат мен. Не ми пука дори колко много са станали нещата, за които не ми пука. Когато бях по-млад, толкова ме беше страх – какво ще си помислят, какво ще кажат, неувереност, тревожност, безсънни нощи – защото твърде много ми пукаше. Човек има ограничено време и енергията трябва да се пести, битките да се избират. Да се търси простотата. Това не е ограничаване – това е свобода. И като казвам "не ми пука" не го казвам като каприз, казвам го като зрял човек, теглил чертата. Откакто се отървах от тези неща, минах една голяма раздяла и няколко по-малки и се чувствам наистина жив. Свободен да видя цялата красота наоколо, всички добри и мили хора, които преди не забелязвах, устремен в това аз да бъда забелязан. Сега имам добра дума за непознатия на пейката, за учтивата сестра в кабинета. Сега имам времето да се разхождам, да се срещам с приятели. Мога да отида на среща, мога и да си остана вкъщи и да работя. Пренасочих енергията си към дома си, към мен самия.... 
И така е добре....



вторник, 4 септември 2018 г.

Заблудата кирилица. На каква азбука пишем?



Всяка истина може да се укрие. Достатъчно е години наред да се повтарят с фанатизъм едни и същи измислици. Човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. След време повтаряното се загнездва така здраво в нашето съзнание, че става трудно заблудата да бъде отстранена. А защо не искаме да признаем на каква азбука пишем? 

С участието на Александър Димитров, фондация "Богария" Новото познание™, Сезон 03 Епизод 24 Продуцент: Стойчо Керев Оператор: Димитър Искренов ТВ техника и звук: Black Mar Новото познание™

понеделник, 21 май 2018 г.

ИЗУМИТЕЛНО: Изникване на нови зъби

След проблема със зрението, проблемът със зъбите стои на второ място по масовост
(в България особено често виждам хора без зъби)!

Разбира се, както проблема със зрението се решава със слагане на очила, така и проблема със зъбите се решава със слагане на протези. Но нима те заместват едни хубави млади зъби? Естествено, не! Природата ни е дала възможността да сменяме зъбите си един път като деца. Но тя ни е оставила възможност да ги сменяме отново и отново, стига да знаем как да „включим” механизма за обновяване на зъбите. Всичко, което трябва да направите е да знаете кое „копче” да натиснете, за да може тялото ви да разбере какво искате от него. Сега тази функция спи и тя ще продължава да спи, докато самите вие не я включите. Подчинявайки се на определена програма зъбите ви са се сменили един път като деца и после тази „автоматична” програма се изключва и при необходимост трябва да я включите ръчно, самостоятелно чрез своя разум. Преди да ви кажа как става това, да си припомним как изникват млечните зъби и се сменят с постоянни. И така, обикновено зъбите се появяват около 5-7 месец след раждането, но още от 3-4 месец бебето започва да усеща процеса на зараждането на зъбките във венците - то гризе всичко и от време на време плаче. Първи се появяват двата долни централни резци. След известно време пробиват двата горни резци. Обърнете внимание на този важен факт – ще го използваме по-нататък в тази практика.След това през различни интервали израстват страничните резци, после кътниците и накрая кучешките. 

Описание на практиката за израстване на нови зъби:
1. Първото, което трябва да направите е да си припомните колкото можете повече от всички онези усещания съпровождали израстването на зъбите ви като деца. Това не е трудно, тъй като Природата се е постарала и ни е дала спомена за това чрез болката (всички болезнени усещания са най-силните спомени в нас и се запомнят най-дълго). Припомнете си този неприятен сърбеж във венците, как се клатят старите зъби, подпирани отдолу от младите зъби, как стоите пред огледалото с вързан за зъба конец и се опитвате да преодолеете страха си и ад го дръпнете рязко и т.н. Припомнете си тези подробности, защото това е първото копче, което ще включи процеса на израстването на новите ви зъби. 
2. Сега ще ви върна отново към описанието от по-горе, а именно към мястото, където говорех, че първите зъби са долните централни резци и с тях започва целия процес. Това показва, че тук се намира едно от копчетата, които трябва да натиснете, за да включите процеса на регенериране на зъбите си.. 
3. И третото копче се намира, разбира се, в съзнанието ви. Това копче също трябва да го превключите на постоянен режим, тъй като няма да можете постоянно да правите всичко, което ще напиша по-долу. a) И така, сега описвам какво конкретно трябва да направите със съзнанието си. Отделете си всеки ден по 10-30 минути за занимания. Първите 10 минути мислете за пространството под всеки зъб вътре във венеца и под всички зъби едновременно, т.е. представете си под всеки зъб мънички бели зъбчета, като малки кълнчета на семенца. Мислете за тези зъби именно като за семенца, т.е. за нещо, което е посадено и вече запоява да покълва. Припом- нете си сърбежа (от първа точка), който съпровождаше израстването на но- вите ви зъби като деца, как си чешехте венците, колко болезнено беше това и т.н. b) Задръжте тази концентрация през първата една трета от практиката си. c) След това, без да прекратявате гореописаната концентрация (зъбите- семенца, сърбежа във венците), се концентрирайте и върху точката под двата долни резци – тази област е примерно 0,5-0,8см. Според силата на концентрацията си можете ад почувствате натиск в тази област и това е добре. d) Задръжте тази концентрация вторите 10 минути от ежедневната си практика. e) Без да прекратявате двете гореописани концентрации (във венците и в точките под резците), се концентрирайте също в областта между веждите и малко по-навътре (Третото око), изговаряйки мислено примерно следната фраза: «моите зъби се обновяват напълно». При това дръжте мисъл- формата за обновяването на своите зъби, в която лошите зъби падат, а на тяхно място израстват новите ви млади зъби.  f) Трябва да изпълнявате тази практика минимум един месец. Разбира се, на някого може да е нужно и по-малко време, а на някого повече, затова главният критерий тук е способността ви да усещате себе си. Забележка: единствената причина за евентуален неуспех в дадената практика може да е вашият страх да не загубите зъбите си и вкопчването в старите; например мисли от рода: «Ами ако паднат старите, а новите не поникнат?» 
Продължение №1 на практиката: 
Много хора ме молят да дам и практика за смяна не на всички зъби, а само на някои в лошо състояние. Следващата практика удовлетворява това желание. Тя също е предназначена за хора, които имат проблем със силата на визуализацията си, защото съдържа видео-визуализираща практика. 
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО ОСНОВНО СЕ СЪСТОИ ОТ ВИДЕОПРОГРАММА, РАЗЯСНЯВАЩА ПО- ПОДРОБНО СЪЩНОСТТА Й И ЗАДЪЛБОЧАВА РАЗБИРАНЕТО ВИ ЗА ТОВА, КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИТЕ. 
Описание на практиката:
1. Трябва да почувствате, че в основата на регенериращия се зъб или няколко зъба се поставя семенце с бял цвят. Размерът на семенцето няма голямо значение. Напълно достатъчно е да си го представите колкото просено зрънце, но може и колкото грахово зърно. След малко ще кажа защо в някои случаи раз- мерът може да има значение и да е в помощ.  
2. По-нататък във видеото ще видите как покълват семенцата, каква мощ се съдържа в крехките наглед кълнчета. Вие трябва да почувствате тази сила, силата на покълването. Сега трябва да пренесете тези усещания върху себе си, т.е. върху семената на вашите зъби, които се намират в основата на старите. Вие трябва много добре да почувствате под корена на всеки зъб, който ще сменяте с нов тези бели зъбни семенца, как са пълни със покълващата сила, как набъб- ват от тази сила, как са готови да пробият, за да започнат да растат, да растат с новия си млад живот без никакви прегради, помитайки по пътя си всички препятствия, в случая старите зъби. 
3. Трябва да правите това всеки ден, желателно е дори няколко пъти на ден (например сутрин, обед и вечер). Също желателно е през деня да чувствате тези семенца в основата на регенериращите се зъби, ако не непрекъснато, то поне от време навреме. 
ЕТО КЛИПА ЗА ВИЗУАЛИЗАЦИЯ:

Забележка: 
1.Най-подходящото време за тази практика е, когато някой от зъбите ви започне да ви наболява. Вече писах в основната практика, че това е мъдростта на Природата, че по този начин тя ни сигнализира да си припомним чрез най-силната програма за запомняне – болката за това как са израствали зъбите ви като дете. В Природата всичко е предвидено именно така – когато някой зъб заболее, той започва да ви праща болез- нени усещания и именно в това време вие можете да включите програмата за неговата замяна с нов. Но това не е задължително, т.е. практиката работи при всички случаи и няма нужда обезателно да чакате да ви заболи зъба. Казвам ви го просто за това, ако ви се появи такава възможност, да не я изпускате. 
2. След като дадох основната практика за регенериране на нови зъби, практикуващите ми писаха за своя опит, че наистина зъбите им израстват. През това време аз дадох практиката „Астрална генетика”. При някои зъбите израснаха само благодарение на нея или съвместно с нея. 
3. Може за някого да е полезно да си представя семената в корена на зъбите малко по-големи, например колкото грахово или бобено зърно или пък да си представят няколко семена колкото просено зърно. Работата е там, че в подсъзнанието на такива хора има програма – колкото е по-голямо дадено нещо, толкова то е по-силно. Затова ако усещате, че ви е нужна корекция на предложената от мен визуализация, то правете си я според себе си. 
4. Както вече писах в основната практика, никой не може да каже с точност кога ще израсне новия зъб при вас. Тук участват много фактори, основният от които може да се крие в подсъзнателна ваша програма, че това е невъз- можно. И отново ще повторя – тази практика не е фантастика, историята познава много такива случаи при възрастни хора, т.е. този процес е реален и възможен и в нашата физиология е категорично предвиден варианта на израстване на нови зъби при нужда, за което съществуват всички физиологични възможности. Това само изглежда фантастика, защото този процес е силно забравен и много дълго никой не го е използвал, като сме се задово- лявали с лъжливото знание, че зъбите се сменят единствено в детството.
Продължение №2 на практиката 
И така, това е вече второ продължение на тази практика, започната през 2008-ма година. Главното допълнение тук е в новата мощна психоактивна програма, която можете да използвате толкова често, колкото ви е възможно. Тя засилва способността на тялото ви да прави природните неща. Просто вие трябва да разберете, че тялото е вашият инструмент и каквото му кажете, това и прави. Ако се закотвите в страха, че старите зъби няма да се сме- нят, то новите няма да се появят. Но аз ви казвам, много сериозно ви казвам, че зъбите могат да растат както ноктите или косата. В това няма нищо сложно или необикновено. Просто те могат да правят това само по ваше желание, а сега вашето желание е заключено от програмата, че това е невъзможно. Направете волево усилие и прекратете програмата. Косата ви също ще престане да расте, ако си внушите, че това е невъзможно. Другият проблем е, че съвременният човек силно вярва на докторите и на медицината, а не иска да вярва на Природата, въпреки че тя е създала тялото ни, а не докторите. Помислете сами – щом тя е създала такъв шедьовър като зъ- бите, нима е планирала, че тяхното възстановяване може да става единствено с помощта на доктор? Разбира се, че не. Тя е дала механизъм как това да става естествено. Но с времето, отдалечавайки се от Природата, хората са започнали да се доверяват на други хора, които самите те също нищо не разбират и не познават този механизъм. Техният принцип е такъв – щом се е счупило нещо, хайде да го махнем или сменим с изкуствено. Но защо да го махаме – то ще се смени само, понякога след седмица, понякога след повече. От нас се иска само да махнем от съзнанието си програмата, заключваща природните сили на тялото ни. Със зъбите е същото. Питат ме – можем ли да подменим само един зъб? А защо? Вие заповядвате ли на пръстите си – нека само на един да расте нокът. Не? И аз мисля, че не го правите. А защо сте решили, че вашето решение и вашата програма и по-мъдра от самата създаваща програма на Природата? Дори все още да имате всички зъби и те не ви болят, защо да не ги смените с нови. Новото винаги върши по-добра работа от старото. Това се отнася и за всички наши органи. Дано не решите, че това вече е прекалено. Какво още да ви кажа? Венците приличат на плодородна почва. Тя винаги е готова за плододаване, единствено семената в нея се слагат по ваше жела- ние. Това е свободният избор на човека и той е длъжен да го използва и за тялото си. Бъдете абсолютно честни и искрени в желанието си да подновите старите си зъби с нови и те ще израснат. Ако не сте честни, те няма да из- раснат. Освен това с развитието на историята зъби не винаги ще са нужни на човека. Имало е времена, в които хората са нямали зъби. Представете си същество, което се захранва от светлина и разговаря с мисли. Защо са му зъби? Зъбите са достатъчно подвижна единица в тялото ни и аз съм убеден, че ако все още считате, че са ви необходими зъби, докато не станете слънцеяди, вие ще можете да си ги получите с помощта на тази практика. А като успеете със зъбите ще усетите, че и регенерацията на всеки друг орган да- леч няма да ви изглежда фантастика. 
ЕТО КЛИПА ЗА ВИЗУАЛИЗАЦИЯ:

(Във венците ми се зараждат нови млади зъби. Аз съзнателно включвам нов цикъл на растеж на зъбите. Във венците ми се активира нов цикъл на растеж на зъбите. Започват да ми растат нови млади зъби.)

събота, 24 март 2018 г.

ТУРСКИТЕ КЛАНЕТА НАД БЪЛГАРИТЕ, «ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА» НЕ Е НОВО ЯВЛЕНИЕ ЗА СВЕТА


Башибозук в плен на руската армия, Руско-турска освободителна война

• В 1344 — 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че «Тогава живите облажаваха умрелите по-рано».

• В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив

• В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.
• В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.
• На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.

• В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.

• В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се «за кашмер» са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.


• На 18 октомври 1688г. турската войска на софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени [4], а селищата са изгорени и сринати до основи. Не са изклани само към 2000 млади момчета, жени и момичета които са отвлечени в робство. Оцелелите след подавяне на Чипровското въстание едва 3000 българи от района, за да се спасят забягват в през Влашко в Банат.

— През юни 1679 година от татарите на Герай хан са извършени масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско. Това принуждава многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко.

• В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. [8]При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.


Башибозук

• В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата «Света София», много българи от Западните български земи бягат в Банат.

• В периода от 1773г. до 1822г. кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград.


Такава е съдбата на Трявна 20.ІІ.1798, Тетевен още в 1861г. Сопот в 1793, 1800 и 1807, Габрово в 1793 от кърджалии водени от Емин Балталъ, а в 1798г. тук погрома е от регулярни турски войски, Калофер на 22.ХІІ. 1799г. и в 1804, Арбанаси 1796, Велико Търново1796, Троян 1796, Севлиево 1796,Еркеч няколко пъти и в 1808 оцелелите изоставят селото, Копривщица 1793 и още два пъти, Казанлък е нападан няколко пъти, Шипка 1793, Тулово 1785 , Мъглиж 1785 , Елена 1793, Панагюрище 1785, Сопот 1793, Карлово 1785, Чирпан 1793, Ямбол 1794, Жеравна 1794, c. Тича 1795, Градец 1795, с. Пролом карловско — три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото), с. Раково котелско, Ловеч, Айтос 1791 , с. Бов, Хасково в 1791, Харманли 1791, Асеновград два пъти, с. Урумкьой Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже войвода, където според легендата прословутия кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.), Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др. след като са изгорени не са заселени повече. Разорени са десетки манастири.



В тази епоха българите обитават изключително такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтребление. Малко български земи, най-вече много големите градове и бедни планински места са по-слабо засегнати. Сериозно пострадват Гюмюрджннско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени.

Много от оцелелите бятат в Бесарабия и във Влашко.

• В 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околноста. Тук е събрана е голяма група жени и деца българи от раята, натъпкани са в една кошара и са запалени живи да изгорят.

• В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско.

• В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед.
Башибозук

• През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци. Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.

• През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнасилени, това става повод за Нишкото въстание при потушаването на което от албански башибозук командван от Сабри Мустафа Паша са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лeсковeцко, 10 000 души спасяват живота си като забягват в Сърбия.

• На 10 юни 1850 г. турците от Видинският гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското зъстание.

• На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.

• На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при потушаване на Априлското въстание.

• На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.
• На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.
• На 3 май 1876 г. башибозука предвождан от Ахмед ага Барутанлията извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града [21]. Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.
• На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява като избягва в Балкана.

• На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват като бягат в планината.
• На 9 май 1876 г. башибозука извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозука ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъченици.
Башибозук

• На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни — 200 българи, младежите са накарани да играят «кърваво хоро» преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити са озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.
• От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като «башибозук», редовната войска — низам, свиканите запасни части — редиф и черкезки отряди извършнат кланета в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население[22][23]. Това кара Уйлям Гладстон да издаде в 1876г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“

• На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.


• На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.

• На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.


• На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

• Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи.



Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица» са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете.


Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица» и „Св. Николай», които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.


• На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени общо към 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при пристигането си в Каварна.


• На 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.



• През август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.


• В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището да се засели отново.


• В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия града е наричан град на вдовиците.


• В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.


• В 1903г. турците жестоко потушават илинденско-преображенското въстание като избиват 994 въстаници и 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени, а 176 пленени. 70 835 души са обездомени, 30 000 са прогонени в България, 201 опожарени са села, 12 440 опепелени къщи .[9]


• От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.


• На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийският консул в Македония Алфред Рапопорт, военния адютант на Австроунгария полковник Гойгингер и руският консул Орлов стига до извода, че това е дело на турски войници от редифския батальон и местни турци от Калиманци.


• На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни дошли на пазар в града. Убити са 20 българи и 282 ранени. Клането ускорява избухването на Балканската война.
Руско-турска освободителна война, Освободителите

• На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.


• На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани Македония. Mестни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.


• В началото на юли 1913г. турците избиват и проганват българското население на Ордринска Тракия. На 7 юли 1913г. и следващите дни са изкклани над 1100 българи мъже и жени в голямото село Булгаркьой, селото е опожарено, а останалото население към 1050 души, които не успяват да избягат са отвлечени в Мала Азия. Същото време турците унищожават още над 60 български села, като 24 са напърно изгорени, общо в областта към 55 000 българи са избити и още толкова са отвлечени в Мала Азия или прогонени от родните им села и градове към България.


• В 1913 г. редовната турска войска извършва клането на Илиева нива при с. Глумово Ивайловградско. Турците избиват до едно над 200 пеленачета скрити на южния бряг на река Арда, деца на българи, бягащи от Одринска Тракия. На мястото е издигнат мемориал.


• На 9 март 1985г. в 21:32 часа на гара Буново от протурски терористи е взривен вагона за майки с деца на бързия влак Бургас-София. Планирано е бомбата да убие възможно най-много хора като избухне в тунела Гълъбец (3200 метра), но закъснението на влака с 2 минути ги спасява и взривът става на гарата. При Атентата на са са тежко ранени 9 души (включително 2 деца) и загиват 7 души (2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци).

Забранената статия, която изплаши статуквото: Как и защо Западът ни обезбългарява!




Юристът Атанас Семов написа статия, в която разгроми българското образование, но се оказа, че никой не иска да я публикува. Явно неудобните истини у нас не се изричат и никой не иска да говори за това, че децата ни все по-малко учат как да бъдат патриоти и да помнят заветите на предците си. Ние обаче не робуваме на цензурата и не се притесняваме да публикуваме истини, дори да са неудобни за властта. Публикуваваме статията на доц. Атанас Семов без съкрашения:

Министърът на образованието бил уволнен заради „лоша комуникация”! Как ли трябваше да изглежда добрата комуникация за факта, че от учебната програма отпада „Балканджи Йово”? Това най-ярко, най-знаково за трагичната същност на турското робство произведение! То отпада, но вече се изучава ромската песен „Джалем, джалем”. И междувременно по митинги песента за Райна Княгиня се пее на турски и с друг текст…
„И нашата нация вече е същи Йово: отсякоха й двете ръце (земеделието), отсякоха й двата крака (икономиката), избодоха й двете очи (образованието) – и вече никой не пита нация ли сме, рая ли… Всъщност в управлението на държавата ни вече 2 десетилетия на въпроса „Даваш ли, даваш?”, политическият отговор винаги е „Всичко давам, само да съм на власт!”
И после се чудим как е възможно началника на кабинета на министъра да е агент на турските служби… И небето ни беше дадено вече неведнъж, и земята беше дадена за изкупуване от чужденци и за чужди военни бази, и заводите бяха дадени, повечето да бъдат разтурени, и магазините бяха дадени, та вътре и киселото мляко не е българско… Естествено дадоха се и учебниците.
Първо отпаднаха предметите „История” и „Родинознание”
и децата учат разни безродни „Човек и общество” или „Свят и личност”. И вътре нищо ни за Левски, ни за Ботев… Бенковски до 7 клас не се споменава и веднъж! Хвърковатата му чета е изхвърчала в миналото, както изхвърчаха „История славяноболгарска” и „Записките по българските въстания”…
По „Български език” освен, че вече няма да се учи Вазовата „Родна реч”, но и отдавна не се учи нищо „българско и родно”! Днешното 10-годишно българче не знае наизуст нито едно стихотворение! Модерната българска памет не се хаби за овехтели стихове за вехти войводи… Разлистете учебника по Български език за 4-и клас – вътре няма нито 1 ред от Вазов или Ботев! Нито един!!! Нито за някой войвода или поне за някой български обичай. Децата четат за Мистър Крокотак, за „урок по магии”, за Барон Мюнхаузен… Разбира се, има някаква „Трапезна песен”… И на 110 стр. нито дума за миналото, за българското…
Абе едно Елин-пелиново „чохено контошче” няма, да не говорим за Баба Тонка!… Но пък на стр. 7 се кипри следното важно произведение: „Гламчо цървули си купи нови.” Ей това станахме българите вече: гламчовци с нови западни цървули. Естествената мечта на тези цървули е да крачнат извън българските земи, някъде навън, където по-лесно се купуват нови цървули… Няма съмнение, че всичко това става факт заради много некадърност и най-сърдечна глупост. Т. нар. „Модернизация” (в образованието, но не само) се прави най-често от чели-недочели модерници, за които всичко вносно и западно е модерно, а
всичко наше и домашно мирише на „лук и вкиснало”
ако някой все още си спомня стиховете на Вапцаров…

Защо Франция и Англия не се модернизират чрез отродяване? Знаете ли какво ще се случи в модерен Париж, ако някой извади от френските учебници Жана Д’арк?… Нямам вече никакво съмнение: толкова организирана глупост не е възможна! Това е съзнателно и продължително осъществяван процес на изтриване на българската идентичност. Той е съпроводен с лавината от турски и други малоумни сериали, от Индия или кой знае от къде, с напълно ориенталска визия, звучене и атмосфера. Този процес на обезбългаряване започна с десетилетното налагане на музикалната чалга, а у нас чалгата е магистрала към джамията! Разбира се, на този процес беше необходимо учителите да бъдат поставени с най-мизерните заплати в цялата държава.
Директор на гимназия получава по-малко от секретарката на министъра! И пак по същата логика с всякакви алтернативни синоди и други механизми православната църква бе изрината от уж модерния ни обществен живот, половината свещеници в страната реално гладуват, храмовете се рушат, но за 20 години са построени над 500 нови джамии! Естествено, в тия 25 години жестоко се окепази и езикът ни… Заедно с това, разбира се, и нравите… Преди век
имахме войводи и апостоли, сега имаме мутри и плеймейтки
В резултат на всичко това в последните поне 10 г. от българското училище излязоха деца, които не носят трепет към българското, за които националното е само пространство, някакъв презрян произход, който биха захвърлили като счупен чадър пред прага на първата западна държава, в която биха отишли, за да живеят по-охолно…
Така за 20 години бе отгледано цяло поколение, което не само нищо не знае за българската история, но и изобщо не се притеснява от това, не се вълнува за нея – тя му е чужда, далечна, ненужна, като историята на родното село на прадядо му някъде в Балкана… Излезе ли навън, той се „срами да се нарече българин”, не че няма и поради что да се срамиш… Този вид уж глобализирана модерност, която беше наложена, отглежда „дърво без корен”, граждани без гражданство, хора без идентичност, без личност – родени гастарбайтери, безкритични наемни работници, чийто духовен хоризонт се простира между малката заплата и намаленията в някой магазин.
Народ без поминък, остане ли и без памет, е свършен народ!
Естествено цялата тази следпразнична ликвидация на националната идентичност, е съпроводена с вихрена ислямизация… Това е драматичен национален проблем. Но вече съвсем очевидно е и европейски проблем. Затова неведнъж съм настоявал за предстоящото българско председателство на ЕС да предложи и дори да наложи създаването на съюзна политика за укрепване на националната идентичност. Това е кауза, която мисля би била подкрепена енергично от Франция, от Дания, от редица държави от Централна и Източна Европа (Унгария, Полша, Литва, Латвия и Естония, със сигурност Чехия), навярно ред други. Обединена Европа има смисъл само като „Европа на Отечествата”, както ясно го заложи още генерал Де Гол и както всъщност го признават Учредителните договори на ЕС… Но Отечество е възможно само ако отците се изучават и помнят. А у нас в училищата вече са прави точно обратното. Оказа се, че демократичната всепозволеност е по-страшна от тоталитарните забрани! Ще го кажа директно: дори съветската или комунистическата идеология, с цялото си малоумие за класова, пролетарска идентичност вместо национална, не успя да нанесе такива поразии – нито в учебниците, нито в обществения живот.
Само преди 35 г. цялата нация бе в подем за отбелязването на 1300-годишнината на държавата ни, по-стари от която в Европа са само 3 (Гърция, Италия и Франция)! Днес отбелязваме годишнината на „Ку-ку”… Затова от поне десетилетие настоявам за нова конституция, в която изрично да се предвиди защита на националната идентичност, образованието да се запише като стратегически национален приоритет, а учителите да имат специален социален статус на засилена защита. Само така можем да се измъкнем от блатото, подобно на Мюнхаузен, нали децата го учат…

Тумор застрашава живота на Ивка





Дете на 6 години има нужда от помощ.

Две години, след като губи баща си, малката Ивелина трябва да се изправи пред поредното изпитание в живота си.

Тя е диагностицирана с тумор на хипофизата. Необходима е спешна операция в Германия и трябва да замине до дни. Средствата, които са й необходима, са 50 000 евро.
Майката на момичето ипотекира апартамента си, за да събере сумата, но въпреки това не може да набави средствата за операцията и съпътстващите разходи за пътуването.

Ако имате желание и възможност да помогнете на малката Ивелина, можете да го направите, като дарите средства.

Ето и данните на дарителската сметка:


Ивелина Цветомирова Иванова

IBAN BG13RZBB91551009127019

BIC/SWIFT RZBBBGSF

Райфайзенбанк България ЕАД


Ако нямате възможност да помогнете финансово - споделянето на тази информация ще бъде от огромна полза. Поощрете и приятелите си да помогнат и да споделят.
Ще бъдем изключително благодарни за всякаква помощ относно разпространението на страницата!
Благодарим ви за това, че сте човеци!"

Paypal на името на Ивелина Цветомирова Иванова на
pravoslavie.bg@gmail.com

вторник, 20 март 2018 г.

Бoйният щурм нa бългaритe криe истинатa зa нaшия нaрoд





Време е родните историци да признаят: Между уж изчезналите траки и уж новодошлите от Памир и Алтай българи има невероятно много сходства. Да не кажем, че даже не се откриват разлики между двата “конни” народа.

Ето поредното доказателство:

Напълно еднакъв начин на водене на бой, който е смразявал враговете им и ги е правил доминираща сила на Балканите през хилядолетия.

Сходствата са невероятни и отново повдигат най-важния въпрос за нас: “Не са ли траки и българи един народ с две имена?”

Разбира се, доказването на тази теория никак няма да се хареса на нашите съседи в опитите им да докажат, че ние сме прищълци от далечни земи.

Ето и фактите:

В древността различните народи са устройвали своята войска по различен начин. Дори и прилаганата тактика е била различна.

Докато при галите се е залагало на щурма и силата на първи удар, римляните изграждат желязна стена от опитни легионери, които да спрат напора на противника, а после бавно да го отблъснат, обкръжат, лишат от възможност за маневри и накрая да го довършат.

Ходовете на потомците на Ромул са били добре обмислени, перфектно координирани и съчетани с действията на бойните машини като балистата. Не е никак случайно, че през II век Римската Империя е подчинила дори част от траките и се е разширила на три континента.

Изведнъж обаче се случва нещо странно, нещо което е считано за невъзможно. През 169-170 година страховити бойци от земите на север от Дунава, не просто прекосяват голямата река и разрушават римските гранични постове, но извършват пробив, който никой “варварски” народ не е успял да направи.

“Нашествениците” заливат цяла Тракия и буквално прегазват като валяк стационираните на наша територия легиони. Походът не свършва в земята на Орфей, а продължава до сърцето на Гърция – до Термопилите. Това е първата, но не и последната сериозна атака срещу окупационната власт на Рим. На Балканите ще бъдат построени 800% повече крепости отколкото в цялата азиатска територия на Римската Империя (F.Curta).

Страхът от нападателите дошли от север несъмнено е бил изключително голям, иначе нямаше да бъдат взети такива скъпоструващи мерки и нямаше да бъдат включени толкова много ресурси по охраната на долнодунавската граница.

Кои обаче са мистериозните бойци, на които се отдава да навлезат стотици километри в контролираните от Вечния град територии? Тези смели хора са обитавали земите край Източните Карпати и Северното Черноморие. Официално нападението от 169-170 година е извършено от траките костобоки, но реално погледнато едно племе не може да смачка римската военна машина. Повече от ясно е, че се касае за коалиция от различни сродни племена, които са се обединили с цел да освободят своите поробени братя обитаващи земите на юг от Дунава.

В началото на II век на император Траян се отдава да покори само Източна Дакия. Цар Декебал е победен, богатството му е ограбено, тоновете злато и сребро спасяват Рим от финансова криза. След смърта на Траян, никой друг владетел не посмява да навлезе в гористите и планински региони на Дакия.

Спомените за погубените само век по-рано легиони в Тевтобургската гора са все още пресни. Никой пълководец не желае да се нареди до загубилия всичките си войници Квинтилий Вар. Гъстите гори, блатистата почва и стръмните хълмове не позволяват да се приложи добре традиционната римска бойна тактика, а и да се използват балисти, хиробалисти, онагри.

В земите на север от Дунава легионерите трябва да се бият мъж срещу мъж, а в схватка със синовете на Арес, потомците на Ромул често са губели главите си. По времето на похода на костобоките и техните тракийски роднини, дедите ни знаят добре как Рим води войни и са се адаптирали прекрасно. Първо са обсипвали противниците си със стрели, после са се престрували, че отстъпват и увличайки окупаторите след себе си са ги вкарвали в засада, от която рядко някой се е измъквал жив.

Тракийската бойна тактика от преди римското нашествие е описана с подробности от Георги Михайлов: “Встъпвайки в сражение, траките надавали страшен вик и вдигали невъобразим шум с дрънкане на оръжието си…Сражението водели според терена…Битката се започвала устремно, като се разчитало на напора, и за това е могло да стане врязване на една или друга част повече или по-малко в неприятеля…Те нападали нападали хоплитите-гърци, без да се излагат на опасност, защото гърците нямали ни стрелци, ни хвърлячи на копия, ни конници. Напротив, траките ги обсипвали с копия като тичали или препускали с конете си срещу им, а колкото пъти гърците атакували, се отдръпвали…”

Интересно е, че тази тракийска бойна тактика е присъща и на старите българи. От Иван Богданов научаваме следното: “Стихия на прабългарите е нападението. Промъкват се безшумно към предмета на нападение и след като разположат резервите и поставят в ударното ядро най-опитните бойци, връхлитат върху врага си от прикрите хълм, гора, храсталаци с яростни, страшни викове. Когато врагът има числено превъзходство пред него излиза само една дружина, увлича част от силите му, но внезапно започва да се отдръпва, бойците си дават вид, че бягат, сетне обркръжават увлечените и ги унищожават…”

Странно, как никой от проучилите нашата история не обръща внимание на факта, че бойната тактика на старите българи е идентична с тази на траките.

Разбира се има и развитие, това си е в реда на нещата, но основните елементи са идентични. При северните траки основната бойна единица е конния стрелец. Знаем за това от Тукидид, който твърди, че почти всички гети са конни стрелци. Геза Фехер от своя страна подчертава, че основното оръжие на конния народ българи е лъка. Това оръжие в ръцете на опитен боец е сеело смърт в редиците на противника.

Друг пренебрегнат факт е важната подробност, че въстанието и похода на костобоките и другите свободни траки съвпада с нулевата година на Именника (на Българските Владетели). Там е казано, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава: “…сii ҃е кнѧз дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами.. “.

Хубаво, но по това време владетели на земите на север от Дунава са свободните траки. В териториите, в които римляните не смеят да стъпят живеят беси, гети, тирагети, а и мизи, които в продължение на 1100 години биват наричани българи.


За бесите на край Карпатите знаем от Клавдий Птолемей. Страбон разказва за тирагетите, съобщава и това, че както гетите, така и мизите обитават на юг, но и на север от Дунава. От работите на С. Крикин става ясно, че в далечното минало траките са обитавали дори и Крим, земите на Стара Велика България. След като император Траян не успя да победи тези свободни траки, къде се изпариха те и как така “новодошлия” народ българи зае техните места? От къде накъде “новия” народ българи ще прилага тракийската бойна тактика?

То да беше само бойната тактика – здраве му кажи. Крум Страшни не следва ритуала за правене на чаша от черепа на голям враг от памирци, или тюрки. Това си е стара тракийска традиция както научаваме от Луций Аний Флор: “Те (траките) правеха жертвоприношения с човешка кръв и пиеха от човешки черепи –They sacrificed to the gods withhuman blood, they drank from human skulls.”-Fl.Bello Thracico, XXXVIII.III.4

Обичая на бръснене на част от косата и оставяне на кика също не е донесен от Средна Азия. Плутарх свидетелства за това, че траките абанти и мизите бивайки ръкопашни бойци стрижели част от косата си, за да не може противника да ги сграбчи за перчема:

” Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies. “ – Plut. Tes. 5.2.

Изкуствената черепна деформация също не е нов феномен в земите ни. Според Й.Йорданов особения обред се практикува на наша територия от времето на Неолита. Ст. Йорданов пък добавя, че траки и пеласги познават обичая да се деформира черепа с определена цел. Дж. Лоурънс Анджъл също съобщава за изкуствената черепна деформация при траките, но на тази важна информация не е дадена популярност.

Малцина са тези, които знаят за невероятните открития на Стамен Михайлов. Този наш учен установи, че старобългарската чернолъскава керамика има дълга традиция на направа тук на Балканите. Същия автор представи солидни доказателства и за това, че свещения за дедите ни знак IYI се среща по древна балканска керамика от преди 6000 години!

Преди доста време стана ясно, че над гробовете на знатни стари българи са вдигани могили, също както и при траките. Чудейки се как да обяснят феномена, някои автори пуснаха твърдението, че старобългарските могили били в речни долини, а тракийските не. Това изявление е лишено от всяка логика понеже една от най-големите концентрации на тракийски погребални могили се намират в Розовата Долина, там където течат реките Тунджа и Стряма.

Страшно е като си помисли човек какви дивотии са ни натрапвани, с какви глупости са пълнени главите ни, само и само да се прокара твърдението, че траките или са изчезнали, или са били само едно романизирано, елинизирано малцинство при идването на Аспарух. Страшно когато стане ясно какво огромно количество важна информация е останала в сянка.

И тук идва въпроса – защо? Ако траките бяха диви безмозъчни варвари, ако бяха паразитиращи мошеници, търговци на роби, неспособни на култура, тогава можехме да се приемем, че от срам историците ни решават истината да бъде изкривена.

Реално погледнато обаче народът наричан в Античността траки е нещо уникално. Траките дават религия и култура на гърците посредством Орфей, Тамир, Лин, Залмоксис, Евмолп, Имарад, Езоп. По време на персийското нашествие, спасителят на Атина е имащия тракийски произход Темистокъл.

За Орфей се твърди, че е изобретил азбуката, на Залмоксис се приписва обучаването на келтските друиди. От дедите ни римляните приемат култовете към Дионис, Атис, Кибела и др. Плиний е уверен, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лациум.

Траките дават най-мъжествените и най-способни императори на Рим. Като започнем с Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Юстин, Юстиниан, Константин Велики, Маркиан, властвалия до 610 година Фока и много други. Най-добрите генерали на Вечния град също идват от средите на траките, това са Велизарий и Аеций. По времето на Константин Велики губернатор на Египет и Киренайка е тракиец с име Реметалк.

Управленческите качества на народа наричан траки не могат да бъдат отречени, но могат да бъдат премълчани, за да не се види продължението на традицията при старите българи, които са де факто същия народ. Не случайно монахът Фулко пише: “ българите, които назовават траки според предишните паметници -Vulgariorum, quos vocitantThracas, ut habent monumenta priorum.“

Имената на народите се менят, това е нещо нормално, традициите обаче са упорити, а нашите традиции са древни. Най-важните ни празници и обреди са от времето на Орфей. Носията ни носи елементи от украсата на идолите от Раннобронзовата Епоха. Свещения знак на българите IYI е от още по-ранен период, създаден е на Балканите преди 6000 години. Гергьовден е едно ехо от култа към Тракийския Конник, в Трифон Зарезан е скрита почитта към Дионис.

Един народ не може да оцелее ако не познава предците си. Те са пътепоказателя, те са примера, който трябва да се следва, а от далечните си предци има какво да научим. Те са успели не просто да оцелеят и запазят културата си по време на римската окупация, но в един определен момент представители на нашия народ са ставали господари на Рим.

Дедите ни са разчинали не само на силата и храбростта си, но също и на единството, на мъдростта и благоразумието. Сякаш буйния Арес и кроткия Орфей са си подавали ръка с цел да запазят своя народ, и са успявали, както ще успеем и ние въпреки пречките на продажници и врагове. Нито времето, нито кръволоците са успели да ни заличат от свещената ни земя, злите ще си заминат, ние ще останем.

Използвана литература:

1.Г.Михайлов, Траките, Второ допълнено и преработено издание, НБУ, София, 2015;

2.И.Богданов, Прабългари, Изд. Народна Просвета, София, 1976;

3.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, 4.Епиграфска ПоредицаNr. 8, София, 1965;

5.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988

6.Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г.

7.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

8.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

9.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Значениетона прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, Библиотека Елбеген, Издателска Къща Огледало, София, 1997;

10.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8,Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

11.F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower danube Region 500-700, Cambridge UniversityPress, 2007;

12.J.L.Angel, The physical Identity of the Trojans, Troy and the Trojan War: A Symposium Held at Bryn Mawr College, October 1984, еd. M.Mellink, 1999;

13.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

14.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;

16. ON THE TRIBES OF ANCIENT GAUL

18. Клавдий Птолемей, География