понеделник, 23 март 2020 г.

Аплодисменти, Моля от Милен Великов




Скъпи Приятели,

Днес имам изключителното удоволствие да ви представя един човек, който е написал статията "Аплодисменти, Моля"!

В интернет сме заляти с какви ли не писания покрай епидемията Коронавирус, че когато прочетох неговата статия, се развълнувах, защото е чисто човешка позиция на един интелигентен и умен човек.

Той се казва Милен Великов :

Милен Великов е един от най-разпознаваемите експерти по „Човешки ресурси“ в България.
Опитът му през последните 10 г. обхваща почти всички позиции в HR-а в няколко различни индустрии. Той е автор на 90 + професионални статии и различен тип изследвания със стотици анкетирани. Най-мащабното му такова е през 2018-та година с над 2580 участника на тема „Професионалните ценности в България“. Милен е още кариерен консултант, ментор, лектор, гост-преподавател и неуморен човек, който е готов на подпомога разивитието на хората. С помоща на свои приятели, той е най-големият дарител на книги за изгорялото читалище в с.Гложене, общ.Мизия с повече от 5000 тома. Милен е бил докторант в БАН, има 3 магистърски степени – ,,Управление на човешките ресурси‘‘ в УНСС, ,,Организационно поведение и консултиране‘‘ от СУ ,,Св. Климент Охридски‘‘, както и ,,Социална и организационна психология‘‘ в Нов български университет. Бакалавър е по ,,Икономика и организация на труда‘‘ от УНСС. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development в UK и е сертифициран кариерен консултант – Global Career Development Facilitator. През 2019-та се сертифицира като Coach към ERICKSON. Милен има различни призове и награди, които потвърждават добавената стойност на всичко, което прави дотук.


Ето и статията:


"Аплодисменти, Моля!"



22 март 2020


„Ненормалната реакция при ненормални обстоятелства е нормално поведение.“


Виктор Франкъл



Това, което се случи е факт. Светът притихна, старите методи при кризи не проработиха, хаосът взе връх. Вероятно има виновни, набедени, напълно или излишно героизирани. Сигурно има подценени, някои станаха по-богати, а други ще се превърнат в потенциални бедни... и то до края на 2020 г. Има теории, конспирации и разни сценарии, които някой от някъде е чул и си мисли, че знае. Все още Иван Костов не е замесен или поне не пряко. Китай се оправи, но Италия гори, а Испания тлее и от един безкраен празник преди седмици, вече отказахме да гледаме статистиката на починалите. В такова време, всеки има нужда от добър пример или спасители чудо или универсален лек, добра дума или надежда. Хората в Италия си харесаха герои и ги официализираха с аплодисменти. Тези хора не са неизвестни, нито пък е нелогична тяхната роля, особено по време на пандемия. Не са политици, модни икони или поредния скъп футболист. Харесаха си медицинските лица (по специално лекарите), въпреки всичките жертви там. Това са героите на Италия – спасителите на целия свят. Или пък не точно?


Кои са нашите герои, заслужаващи аплодисментите ни? Кой остана неизцапан, необиден на някого, некорумпиран и признат от масите? Трябва ли да бъде известен, непременно красив или умен, успял и с престижна професия, да живее извън „гадната България“ или да е учил пак извън нея? Да е мъж или жена? Някой, който го дават постоянно по телевизията, такива, за които пишат публично или други, на които им приписват банални цитати. Кой аплодира България, на кой са признателни българите, кой или кои са нашите добри примери и значими спасители? Тези, които ще помним, тези, от които ще се учим, тези, които ще ни спасят?


Какво търсим всъщност, за да знаем когато го намерим – имена, позиции, житейски роли или професии?


Вероятно от всичко по малко, а признанието не е необходимо задължително да бъде с ръкопляскане. Нека ги аплодираме ЗАЕДНО!


Аплодисменти, моля за всички представители на бизнеса в България, които им дойде като „гръм от ясно небе“. Всички се опитват да оцеляват, за да продължат с минимални сътресения, но дали ще се случи? На тези, които до онзи ден бяха създали нещо работещо и успешно и се справяха нелошо, благодарение на себе си, своя екип или напук на някой друг. Ситуацията за тях е трудна, скоро ще стане критична, но на кой да дадат първо, кой да лишат от едно за сметка на друго – служители, кредитори, семейство, доставчици, държава... Мнозина от собствениците на бизнес не са се предали, а мислят, за да измислят начини да продължат. Нека им помогнем с идеи, съвети, нека купуваме от такива хора. Пълна подкрепа за всички български представители на важния за България дребен бизнес в нелеките време, които ни предстоят.


Аплодисменти, моля за хората, които се опазиха от подмамващата възможност да са част от спекулата. Да, спекула има, дублиране на цени и ежедневно покачване, но не от всички. Печалбарството в такъв момент на страх от утрешния ден не е пътят за определени компании, търговци, хора. Те успяват да опазят човешкото в себе си и не само не покачват цените, но и осигуряват наличности, пълнота на празните рафтове. Мнозина от тях намериха сили да даряват, да променят бизнеса си, за да задоволяват нуждите на пазара. Гъвкавостта им ще е гаранция за тяхното професионално благополучие, както и това докога ще останат хора с... хората.


Аплодисменти, моля за всички служители и работници, които оказват съдействие и подкрепа на своя работодател. Хората, които не чакат да бъдат питани и подтиквани, а самостоятелно дават идеи, предложения. Същите, които са готови на почти всичко, което може да доведе до спасение на своя работодател. Всички от тях, които не казват „така му се пада“, а го питат – „какво можем да направим“. Тези, които имат възможността да изпълнят със съдържание фразата – „хората, най-ценния капитал“ за всяка една компания. Бъдете активни, останете гъвкави – покажете разбиране, окажете подкрепа, останете на разположение. Колелото се върти и ако до вчера бяхме най-отгоре, то пътят насетне няма да е в тази посока.


Аплодисменти, моля за пенсионерите, за които тази ситуация е непоискано „чудо“, от което се молят да излязат живи. Натискът към тях идва от всички посоки. Възръстта им предполага да станат потенциални жертви на вируса, социалната система уж им е осигурила закрила, пенсията е винаги далеч и почти не стига, а самотата и застоялият начин на живот убива – особено сега. Тези хора някога са били млади и кипящи от енергия. Не са се страхували от нищо. Построили са дом, отгледали са семейство, което вече се е разпръснало по света. За тези хора това състояние е пагубно, особено с валящата негативна информация, в която не винаги съзират лъжата. Да си затворен в собствения си дом, често сам, е изпитание. Изпитание на духа, силата и вярата на онези някогашни млади хора, които едва ли са вярвали, че ще гледат изтичащия си живот през мръсния пролетен прозорец.


Аплодисменти, моля за родителите на поредното сърдито дете, което иска да играе навън, но е възпряно с цената на доста нерви. Изчервените от гняв и пресипнали от повтаряне родители са тези, които биха измислили дългоочакваната ваксина за този вирус. Болшинството от тях бленуваха да работят от вкъщи, но след третия ден съжалиха. Мнозина от децата не искаха да ходят на училище, но уроците им не се разминаха, а в „междучасието“ са пак там – вкъщи при своите родители. Сблъсък на поколения и борба за самостоятелност и бързо омръзване от самите нас. Дръжте се родители и бъдете пример за своите деца.


Аплодисменти, моля за тези, които вярват в бъдещото и ще бъдат новите бъдещи родители. Не се отказват да правят деца и вярват в светлите дни. Същите, които намират смисъл, човек, а вече имат и достатъчно време, когато светът е рестартиран да са с този любим човек. Считано от петък 13-ти трябва да се надяваме и очакваме бум и един неволен, но все пак рестарт за демографската картина, защото – ако един си отиде, то нека дойдат двама на неговото място. Животът продължава и е по-важно от всякога да има кой да го продължи. Правете деца, възпитавайте умни и ангажирани млади хора, изкоренете апатията... с личен пример.


Аплодисменти моля, за всички полицаи, пожарникари, шофьори на таксита и автобуси, лелките на каси и гишета. На всички, които са на улицата, пазят ни от самите нас, осигуряват ни сигурност или ни предоставят услуга в наш интерес. Тези, които пръскат, чистят, обезпаризитяват, за да гарантират високите очаквания за хигиена. Поклон за всички, които създават и шият маски и предпазни облекла почти денонощно. Как ли издържат емоционално, при семействата ли са си и с какви хора общуват ежедневно споменатите от по-горе? А, тези, които висяха по границите на света? Забравени, нечути, изнервени и очакващи карантина или помощ. Дочакаха и се прибраха, но с цената на какво? Респект за това търпение, ангажираност и несподеляне на несгодите с всички нас.


Аплодисменти моля, за всички, чиито услуги дойдоха при нас он-лайн и често безплатно. Гъвкави, иновативни и дигитално грамотни. Съвети за хранене, спорт, книги, филми, он-лайн обучения, концерти, дискусии, споделяне на идеи или решения, йога, рисуване... Всяко едно нещо достигна до нас, благодарение на хората, които отдадено положиха усилия и ни го споделиха, за да се съхраним психически, да потърсим смисъл и преоткрием себе си. За да продължим живота си от вкъщи и поддържаме своя дух на ниво. Нека не си намираме оправдания, че няма какво да правим и не се отпускаме, защото идните дни ще ни задължат да бъдем физически активни и с бистър ум. А защо да не подпомогнем с някой лев символично дарение, всеки, който ни дава именно сега нещо безплатно. Не забравяйте тези хора след кризата!


Аплодисменти моля, за всички работещи, които обичат своята работа и винаги намират начин да я вършат качествено, независмо от къде. Благодарение на всички тези хора в бюджетът има постъпления, а оттам и преразпределение и икономиката работи. Някои работодатели въведоха непознати за тях гъвкави форми на работа, други промениха изцяло организацията на своите компании. Но намериха начин и успяват...засега. Аплауз и за тези, които все още отиват до работното си място, защото няма друг вариант, спазвайки всички правила на безопасност. Работещите днес, ще осигурят бъдещото на всички утре. Икономиката ни се забави, но още е жива – не осписвайте нея, не отписвайте себе си или своя работодател – минала е едва една седмица. Вярвайте и действайте.


Аплодисменти, моля за учителите и онези иновативни преподаватели, които правят разлика между компютър и монитор. На прага на една „нулева“ година, дигитализацията се пръкна, макар и малко хилава.. Реализира се нещо за седмица, което не можа да се направи с години. Явно можем, но подобно събитие ни изкара от застоялостта и извиненията и ни накара да мислим по-бързо и предимно заедно. Нека този рестарт ни вдъхнови да завършеим една реформа, която мнозина помнят от преди 20 г. Да, имаше своите предизвикателства този опит за отдалечено преподаване, но по-добре от всенародното бездействие и детските погроми в един пълен с изнервени родители апартамент. Новите подходи в нашето образование учат и учители, и ученици. Хубавото дотук е осигурената непрекъснатост на процеса, която ще гарантира основата на една образована нация.


Аплодисменти, моля за всички доброволци. На тези, които даряват кръв, тези, които са на терен и на първа линия в различните болници, на тези, които помагат на болни и възрастни хора. На всички, които отделят от личното си време, за да са в услуга на другите. Да им помагат, да споделят и обсъждат – да направят така, че животът да продължи. Да си доброволец не е даденост, а осъзнат избор, който е направен в името на другите. Мултиплицирането на тези примери ще ни позволят да се сплотим като нация и осигурим необходимата подкрепа там, където тя е нужна. Помагайте и помнете, че е имало такива хора винаги.


Аплодисмени, моля за всички, които дариха. Пари, време, суровини, експертиза, контакти, интетелтуален труд, изкуство, съвети, услуги, лекарства, техника за болници. За тези, които дариха и не показаха гласно кои са, за тези, които не са пазариха, докато дават от парите си, за тези, които не сключиха сделки с които да разделят отново хората. Поклон и към онези, които не приеха „дарения“ под формата на сделки, уговорки или допънителни условия. Дали това е тип мародерство или е оправдан бизнес интерес – нека всеки реши сам за него.


Аплодисменти, моля за всички, които спазват правилата на това непознато за нас извънредно положение. На тези, които не само слушат специалистите, но и ги чуват. На същите, които шмекеруването в този момент им се струва излишна показност на една вкоренена българска черта. На тези, които спазват указанията, не бягат от карантината и не подценяват всичко, което се случва около нас. На всички, които добровлно ограничават своите свободи и интереси, за да запазят себе си, да опазят и околните. Дисциплината никога не е била силно изразена българска черта, но дано в това положение тарикатлъкът заглъхне, преди да стане като в Италия.


Аплодисменти, моля за тези, които зареждат хранителните магазини и аптеките със стока. На тази, които я описват, редят и презареждат, за да я има. На същите, които работят доста повече, контактуват с всякакви хора и се сблъскват с техните претенции и неинформираност. За тези, които въпреки липсата на почивки намират желание да не дезертират, да не избягат и да не напуснат, защото се чувстват обидени, накърнени или неразбрани. Поклон и за доставчиците на интернет, телевизия и мобилни услуги. Благодарение на техните усилия сме във връзка и изпълваме с определен тип съдържание дните си.


Аплодисменти, моля за всички, които остават хора или стават по-добри хора. На тези, които подпомагат, на тези, които не пречат. На безкористните и позитивните. На даряващите, съдействащите и проактивните. На журналистите, които имат способността да задават адекватни въпроси, склонноста да анализират чутото и етиката да споделят неедностранчиво цялата информация. На същите, които информират, без да скриват, лъжат или селектират вместо нас информацията, която трябва да знаем. На тези, които са навсякъде, където имаме очакванията да бъдат.


Аплодисменти моля, към всички артисти, които намират някак си вдъхновение и изпълват със съдържание думичката култура. На тези, които играят пред камера и не чуват нашите аплодисменти, на тези, които пеят без да виждат публика - на всички, които се хранят от вдъхновението ни, но им се налага да го правят в призрачни, студени зали. Спортистите – тези, които по никое време спряха да играят, но не спират да тренират. Тези, които се готвят за споретен форум или състезание, без да знят дали ще го има. Всички, които споделят своя пример за оцеляване, без той да е за сметка на някой друг или установените правила.


Аплодисменти моля, за всички, които имат своите празници, но не могат да ги празнуват. За тези, които се разделят със свои близки, но не могат да ги изпратят по последния им път. На тези, които им предстои да станат родители и до последно треперят дали всичко ще бъде наред. Или тези, които почти ежедневно им се налага да се радват на всеки ден живот.


Аплодисменти за държавниците, които работят при променливо единство, високо ниво на стрес и липса на опит с подобни явления. Тези, които ежедневно ни информират за ситуацията с вируса, липсата на дисциплина сред хората, оборването на поредния слух или търговски трик. Същите, на които им се налага да взимат бързи решения, когато досега не са го правили. Същите, които управляват кризи в своите министерски ресори, като се опитват да минимизират загуби или не дават прогнози, в които не вярват. Същите, които от мразени вчера, станаха донякъде симпатични днес и никой не желае да е на тяхно място (поне днес). „Държавник“ вече не е мръсна дума, а от този тип рестарт имахме нужда да ги видим извън апатията и дребните боричкания за власт и рейтинг.


Не аплодисменти, а осъзнат поклон за тези, които ни израждаха и ще констатират смъртта ни. Същите, които хулихме, обиждахме, подценявахме като компетенции и често налитахме да бием. Тези, които учиха с години повече от нас, не бяха в масови специалности, не са масови и като хора. Същите, които станаха администратори, обслужващи ежедневно повече хартия, политики и правила, по-малко хора и пациенти. Тези с чистите бели престилки, които работят в стая, гише, зала, отделение, в някой полуразрушен коридор или в някой замираща болница и град. Същите, които са еднакво отдадени към човешкото здраве на 20 г., а често карат и доживот, защото или вече няма желаещи, или просто без това не могат. Онези, които лекуват, успокояват и оздравяват нас, същите често са вестоносци на доброто и лошото. Изискват, питат, споделят с мек глас..., когато не са изнервени, обидени, ядосани, оскърбени, неоценени, поругани, уморени, огорчени...от нас, като пациенти, близки на такива... от държавата, закона и регулациите. Да си медицински работник не е лесно, мнозина се отказаха. Не им допадат условията, начина на работа, системата, заплащането. Не им допада отношението и това винаги да са длъжни на някой за нещо. Да си там, някъде по десетки часове, далеч от семейство и да живееш с чувството, че си недооценен е норма в българското здравеопазване. Да си разкрачен между живота и смъртта и никога да нямаш право на грешка е огромен товар. Да спасиш живот и да са ти благодарни доживот е благодат за тези хора. Често са мразени, че не са достатъчно бързи, разговорливи или компетентени, според някои, които никога не искат да са на тяхното място, при тези условия. Поклон пред всички тези днес, но нека не забравяме своето лицемерно отношение към същите вчера. Така че – преди това, нека искаме осъзната прошка, защото и те са хора и имат своите човешки и професионални дефицити, пък после ги аплодираме по пример на някой друг, точно в 21:00. А, дали ни чуват?


Често аплодисментите отразяват края на дадено събитие, което ни носи положително изживяване. Тяхната липса обаче увенчават неговия крах. Дали това ще бъде края на човешката цивилизация – едва ли. По-скоро е логичният завършек на един забързан период, който беляза възхода на човешката раса и нейното огромно падение. Аплодисментите към нашите герои могат да бъдат представени по различни начини и не непременно по примера на някой друг, в уречения час. Но, за да признаем нечий принос, то трябва да го видим и разберем какво му коства за да го преодолее и продължи напред. Тези, които го сторят ще бъдат непременно по-добри и по-адаптивни, по-знаещи и по-можещи, по-оценяващи и по-разбиращи. И всичко това – от хората за хората.


Моля, аплодисменти за всички ТЯХ!


„Светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен.“ Виктор Франкъл
Линк към статията: ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар