вторник, 20 декември 2011 г.

Фирма "Коледа" ООД или Защо не искам Подаръци ?!!!!!


Видя се, че никой няма сърце за дарителство, но това може би е и плод на усилията ми или липсата на такива....Днес съм Ви подготвил една статия, която съм сигурен, че ще забравите веднага, след като я прочетете...Да, направете го и потънете в уж безвремието на Празниците....
Тези дни се чудех, дали да пиша, защото нямам нито желание, нито вдъхновение....Възможно е да съм в дупка- творческа или въобще човешка...но това какво Ви  интересува..Нали масата Ви е пълна, "топлинко ви е", имате хубава кола и дрешки, имате добре платена работка...чувствате се обичани или Вие обичате....Всъщност, щом се стигнали доттук, значи имате намерение и да четете написаното.Не го правете, ако искате да имате Щастливи Празници....лично аз се надявам вече да затваряте този блог......


Когато зимата започне да измества есента милиони хора ще се отправят към търговските центрове за поклонение - малки и големи, за да празнуват и благодарят на бога на материализма. Той ни насърчава да купуваме сега, и да платим по-нататък. Изкушава ни с обещания за безкраен кредит, докато ни води по нанадолнището на вечната задълженост. Идва сезонът на многото покупки. Съветът ми към вас е да "Пазарувате като луди". Нали няма да позволим на бедността, убийствата и гадните политици да ни сплашат и да си останем вкъщи??!!
Стотици хиляди българи се отправят към моловете и пазаруват...Някога бяхме нация от производители, а сега сме нация от консуматори. Новите молове могат да задоволят вкусовете на всяко дете, жена, мъж от Северна и Южна България, също така и от Европа едновременно.
Непременно трябва да купим нещо, иначе каква Коледа ще бъде...
За първи път от времето на Промяната спестяванията ни за черни дни са под нулата. 60 % от нас са трябва да изплащат дългосрочни кредити. Прекарваме по-малко от един час седмично
в религиозни и духовни занимания, и отделяме повече от 5 часа седмично за... пазаруване.
Повече от милион българи са се пристрастили към това. Тъй като количествата са ограничени, това кара хората да се държат като животни.  Има хора, които са готови да стъпчат бременна жена, само и само да си купят нещо, което са си набелязали. Това вече не ме изненадва...
3/4 от нас вече приемат Коледа повече със страх, отколкото с очакване. Въпреки това ще похарчат около 10 млн лева през тази година, и ще генерират 2 милиона
тона повече боклук. Според някои това е вече прекалено.
Да прогоним демоните от касовите апарати...Най-вече да намалят безумното купуване на непотребни неща, Ние сме пристрастени, хипнотизирани, консуматоризирани...Това е седмицата на най-дивото пазаруване през цялата година.
Спрете да купувате!
Избавете се от кредитните си карти. Няма нужда да купувате нещо, за да направите подарък.
Спрете ви казвам. Има и друг начин. Приятели, разполагате само с 5 дни за пазаруване до Коледа. Спрете да купувате!
Никога не бихте пазарували така, ако само можехте да се видите.
Има толкова много реклами и билбордове, прицелващи се в нас, за да ни съблазнят да купуваме за Коледа.Реклами на ненужни и евтини дрънкулки. Неща, за които ни таксуват... Те знаят как да ни манипулират... Има ли за какво да им съчувстваме? Ето, част от мен точно сега е
изпълнена с агресия, като говорим за Коледа. 
 Да, правилно чухте: спрете да пазарувате! Преди имаше традиция да купуваме малки неща, които си подарявахме един другиму в семейството, и които ценяхме. А сега хората не оценяват
евтините и малки подаръци. 
Онзи ден говорих с моите приятели на по чаша питие, в нас и вижте какво каза един от тях:
"Не мога да си представя Коледата без много подаръци. Искам Коледата да ми донесе желаните материали неща. Аз съм вманиачен по марковите дрехи. И после като ме видите с тях на улицата ще "ах"-нете. Набелязал съм си 2-3 неща, които ще се радвам да ги имам....."
Друг пък каза за подаръците:
"...Каквото и да е, само да е нещо скъпо...."
А когато придобиете нещо ново, вие просто ще изхвърлите старото. Празникът не е кой знае какво, но има опасност да останем без пари. Ако разбирате какво означава това...
Моловете : Там вече не влизат други хора, освен консуматори. Загубена работа...и аз го правя...Кой ще се изкаже сериозно по въпроса, кой ще има смелостта да надигне глас?
Ами пак ще трябва аз да го кажа: Обърнете се! Спрете пазаруването! Ако можехме да променим Коледата, щяхме да променим цялата година....
Ясно е, че никой не може да спре да пазарува, но вие можете да го правите на съзнателно ниво. Да се замислите - как би повлияло на другите хора. Просто бъдете по-будни за други възможности. Много хора днес ще атакуват моловете за покупки за Коледа.ЗАЩО Е ТАКА? 

Интересното тук е това, че близостта в семейството сега се базира на даването на подаръци. След Промяната на 10ти ноември 1989 г., празнуването на Коледа в България  се засили. Тогава някои видяха в това благоприятна възможност за печалби. Това стана чрез комбинирането на комерсиалното с истинските любов и привързаност. Поколението на моите родители не са водили децата си по магазините за Коледа.Да не кажа,че въобще самият празник Коледа се е смятал за упадъчен и с вредно капиталистическо влияние.... Играчките са били давани на децата от руския прототип -Дядо Мраз, който уж ги е правил на ръка. За да не разберат децата, че подаръците, които получават са от магазина, те са им били подарявани от дядо Мраз, т.е. не са били купувани с трудно спечелените пари, пари, които били печелени, понякога с много усилия. Всички ние, още от бебета сме научени от това общество да гледаме на Коледа по даден начин, т.е. да мислим за материалните неща като за израз на любовта. А пазарът иска точно това. В някои страни рекламата за деца под 12 години е забранена.Но в България  харчим по милиони левове на ден за реклама за деца.... Проучване показва, че повечето от децата под 8 годишна възраст не схващат разликата между реклама и забавление. Децата ни сега прекарват повече от 40 часа седмично пред телевизора. А в разговор с родителите по-важни въпроси - по-малко от 40 минути.
Това е пристрастяване, също както при алкохола. 
"...Здравейте, Играхте ли вече на Плейстейшън 3, леле! Луда работа е, казвам ви. Като в реалния живот е...."
Дали това е страстта по промоцията, по която ние всички тичаме и направо си умираме за нея? В самия процес на пазаруването има едно главно неразбиране. Мислим си, че сме консуматорите в коледната нощ. Не! Точно обратното е, ние сме тези, които биват консумирани. Пристрастяване към пазаруването.

Натрапчивите мисли за пазаруване контролират човека. Без инструменти и стратегия тези мисли не могат да бъдат спрени. Не е достатъчно да си кажем: "Повече няма да го правя!"Защото този начин просто не работи.
Много е лесно.Просто трябва да напишем на един лист следните неща и да го четем всеки път, когато сме облъчвани:
Защо съм тук? Нужно ли ми е това?
Дали ще мога да го платя? Дали ако отложа покупката,
желанието ми ще си отиде?
Празниците прекалено развързват кесията на някои хора. За тях покупката е равносилна на любов и щастието им е просто в купуването. Изповядайте греховете си заради пазаруването.  Според мен ние се възприемаме през очите на другите.Хората се опитват да се харесат на околните....
Но нека разнищим и индиректните процеси, водещи до гореспоменатото явление по празниците.Но преди това си отговорете на следните въпроси:
"Защо не се замислите от какво се нуждаят бедните хора?" 
"Защо изпълнителният директор получава по Коледа 500% повече бонуси от обикновените служители?"
"Вие хора ли сте или овце?"
Вчера чух една дама да казва на приятелката си:
"...Купувах си скъпи дрехи като луда и сега съм задлъжняла много...."
Кредитните карти ви дават фалшивото усещане, че сте платежоспособни. Купувам сега, плащам по-нататък. А лихвите, за които хората забравят? 
Много пазаруваме за Коледа. Нямам вяра в кредитните карти и подобни.Имаме кредитни карти само за да погасяваме дълговете си.С всяка следваща Коледа става по-трудно.Дългът на картодържателите е надминал 50 милиона лева /официални данни/.
А 60% от нас ще имат по 1000 лева средно дълг за тази Коледа. Случват се около 5000 фалита годишно, като броят им расте,особено след празници. Въпреки това българите извършват над милион транзакции с карти и зареждат картите си с общо 100 милиона лева за тази Коледа.Има кредитни карти за подаръци и те са същите като обикновените.Рекламите са насочени към 12 и 13 годишни деца, дори и към 3 годишните.  
Единственият път, когато Исус е изразил агресия,бе при гоненето на менителите на пари в храма. Все едно че VISA и Master Card са били влезли в храма. Разстроила го степента, до която безмилостните лихвари ужилвали народа....5 дена до Коледа.... Избрахте ли вече подаръци? И момчетата, и момичетата се втурват за избиране на подаръци......
Ще ви разкажа за една от Коледите ми /май беше 1992-1993 г./, за която имам най-добри спомени. Бяхме изкарали малко пари от продажба на някои стари мебели.Тогава хората купуваха такива неща. И с парите си купихме храна и гирлянди. И раздадохме на всички.Не се чувствахме бедни, защото жизненият стандарт на всички ни бе еднакъв. А баща ми ни правеше Коледата толкова специална, защото винаги имаше на масата портокали и ябълки,заедно с чифт обувки, например, или нещо друго, от което сме се нуждаели. Като малък си мислех, че дядо Мраз /Коледа/ влиза през комина и аз го очаквах, като се стараех да се държа добре, докато дойде. Бях много радостен, с тези неща, които получавах...... Бях щастлив..... 
А днес, какво е усещането, че една корпорация е най-добрия ви приятел?Да, фирма "Коледа" ООД е тук...В джойтвенчър с  международните корпорации, ви ограбват. Казвам Ви, че Бог не е продукт...Спрете това зло...Да изгоним лошите духове от касовите апарати до Коледа
Когато влизам в мола - тази огромна черна кутия, забелязвам, че хората са като зомбирани и това донякъде ви влияе на поведението и на взимането на решения. 
Хора, осъзнайте се, Събудете се! Като че сте извън себе си. Говоря за това усещане, защото то те кара да се преместиш на следващия щанд. Ето в това ви е грешката.
Може би някой ще ви помисли за луд. Все едно че сме поданици на  царството "НЕ МОГА ДА СЕ СПРА ДА КУПУВАМ".
Преди 100 и повече години човеците сме ходили повече и сме си вършили по-ефективно задачите.Правили сме много по-интересни неща от пазаруването.За съжаление няма да разполагаме с още 100 години за следващия преход. Ще трябва да се случи по-бързо, отколкото с естествения си ход. Ако продължаваме така, ще разрушим еко системите, а от там и климатът. Консуматорската лудост превърна всяко нещо в стока за продан. Дори и Коледата....Моловете силно намалиха истинската радост от Коледата...Не така Исус е искал да отпразнуваме рождеството му!!!!!!!!!
Хора, оставете стоките. Менителите на пари вън от храма.Тези продукти започват да контролират живота ни. Спрете да пазарувате, докато можете все още да се контролирате. Нещата опират до съзнанието на хората и до манталитета, който например Уол март е създал.
"Хей, да купим това, защото то е най-евтиното."
Ние вече не се интересуваме къде е произведена стоката, дали ще спомогнем за отварянето на още работни места.Затова нашите оригинални продукти все повече изчезват от моловете. Не бива да бъде така. Купуваме го, и нека парите да раздвижат икономиката ви....Да,да, ама не!!!
И тук, отново ще цитирам един мой познат:

"....За мен не е важно къде е произведена стоката, а това дали ще ми е по джоба.Аз гледам цената й. Това е главното за мен. Хич не ме интересува къде се правят нещата, защото не ми е необходимо да го знам. Това за мен не е важно, защо да се тормозя? Знам, че изнасят производството в други страни, за да излезе по-евтино.И после ние се чудим защо се увеличава безработицата. Но за мен това е добре, защото не мога да си позволя по-високи цени.Разбирам, че е лошо, но какво можем да направим? Ако питате мен, нищо.Не съм от хората, които си
биха купили ненужни неща. Наистина не знам как да ти отговоря...."

Хората имат избор -да изберат ниски цени или високи заплати.Те сами трябва да направят този избор. Исус е казал: "Нахранете гладния,облечете голия, излекувайте болния.". Може и да означава, че работниците ще получават заплати, по-ниски от нужните. Но друг техен проблем е, че ще изгубят осигуряванията си и пенсионни облаги.Това ще рече, че вече нищо няма да бъде сигурно. Корпорациите имат правото да унижават трудещите се, онези отчаяните хора
от развиващите се страни, които нямат правото да се организират, нито живеят в някаква форма на демокрация. Не можете да направите нищо, за да спрете робският труд. Работници в Бангладеш изработват ризи за определена марка/не ми се ще да я споменавам, но само ще кажа, че лицето й за 2011 година е Ева Мендес/, и за това им се плаща по 13-17 цента на час.Те тънат в мизерия. Тяхното заплащане е нищожно. След ставане от сън си мият зъбите с пръстите си,а понеже не могат да си купят паста за зъби, те ползват пепел. Нека хората в моловете се замислят над това.....Да си представят едно 13 годишно момиче, което им казва,че работи 7 дни в седмицата като трябва да е на работа от 3 часа сутринта, а смяната и продължава 19 часа и половина. Тя получава по 7 цента на час, за труда си за Марката. А когато си тръгнете от нея,
тя потъва в сълзи и ви казва: "Чувствам, че умирам, толкова съм изтощена." Само на 13 е, а казва, че чувства, че умира. Веднага ми изниква образа на малката кибрито-продавачка. Днес тя работи на ишлеме и  работи за една от най-големите корпорации на света, която печели милиарди долари годишно. А Марката се разрасна и даде пример на корпорациите как да печелят от робския труд, от детски труд....Много опасно за корпорациите ще бъде, ако младите хора се събудят и започнат да си задават въпроса - "Кой е произвел това?". Идея си нямам, но мисля, че това, което разбрах, е достатъчно, за да не купувам.
Богатство, натрупано за сметка на други. Разорили бизнеса на толкова много хора. Те на практика разрушиха дребния бизнес.И не са само Моловете, това са хипермаркетите, шоурумите и всички бездушни халета, в които работят още по-бездушни хора.....
Имам откровение за моловете, за бъдещето на голямата мечта, а не за спомена от нея. Не става въпрос, за това че сме мамени. Тези тийнейджъри, които полагат робски труд от другата страна на света...те биха получили по-добър живот.  Ние знаем, че ако им сътрудничим ще подобрим живота и на нашите деца.Виждате ли бъдещето? Все едно, че се хвърлих да разбивам стена с главата си, нали...?Е, по-добре мен да ме боли главата, отколкото нашите деца....
Съмнявам се, че някой е схванал идеята ми. Не мисля, че хората ще намалят пазаруването кой знае колко. Консуматорският дух дотолкова е навлязъл в културата ни...че дори и малките ни
протести са все нещо. Все отнякъде трябва да се започне...5 дни до Коледа.....Живеем в период на невежество. Всеки се е качил в колата си или седи пред телевизора. Спешно се нуждаем от просвещаване.
Дори и хората от София-област, вече не идват заради златните кубета на Невски:
"О, как да не посетим мола, тук в София?" А там някъде има нещо, което се нарича Коледа. Защо някой поставя толкова спънки между нас и тази надежда? Издига пред очите ни толкова много реклами на знаменитости и търговски марки, пробутвайки ни ги за свестен подарък. Не, това не е подарък, а само симулация, рисунка на подарък. Що за спънки са това? Ще вземем контрола над живота си. Уникалността ни няма нищо общо с продуктите в магазина. Пазарувайте разумно тази година. Логотата и рекламите на корпорациите изсмукват живота на децата
от всички възрасти в тази страна. Нека не подаряваме подаръци тази година, които са произведени с жесток робски труд. Тази година направете подарък от Любов. Намирам за чудесно това послание, понеже хората са заживели един такъв консуматорски живот.Ние наистина трябва да си отговорим за какво е Коледата. А тя е, за да ни събере и сближи, и да се обичаме, но не и да бъдем обсебвани от консуматорския дух. Коледата означава надежда, а не възможност за повече пазаруване. През тихата и свята нощ във всички къщи и у всяко създание цари мир, дори и при мишките...Децата са се сгушили в топлите си легла,докато в главите им се въртят реклами на нови дрънкулки. А когато децата се събудят, ще си зададат въпроса: "Дали получихме това, което дядо Коледа е обещал да ни даде?" Коледа - обещаната земя. Трябва да отидем до обещаната земя. Магията е вътре в нас, а корпорациите ни откраднаха Коледата. Но ние можем да си я върнем...Подарявайте истински подаръци, насърчавам ви.Само ако можехме
да променим Коледата...Нека да похарчим два пъти по-малко, но да подарим два пъти повече. Отделете време за децата си и за любимата си - това е истинският подарък.  Коледата е раждане на детето, което като порасне, ще ни учи на Неговия мир. Няма нужда да сте християни, за да разберете тази истина. Защо не, ако жена ви ви обича истински, тя няма да гледа цената на подаръка.Това е истина. Ако съпругата ви иска да сподели живота си с вас, тя ще
оцени подаръка, който е от вас самия. 
Спрете да пазарувате и започнете да обичате!
.........ВЕСЕЛА И ЩАСТЛИВА КОЛЕДА!!!!!!!


понеделник, 12 декември 2011 г.

Дари един Спомен за Гората!!!


Днес реших /срам-несрам/, че е време да изпратя един апел към всички, които четат този блог и могат да помогнат със средства доброволно!
Вариантите за това са:

- погледнете на Ваше дясно и ще видите бутон за дарение на PAYPAL/account: silnibg@abv.bg
- превод по банка: IBAN: BG32FINV91501014939553- FIBANK/ за Николай Симеонов Христов


Сигурно ще се запитате Защо събирам дарения!??? Ами защото искам да направя няколко неща:
- Да направя няколко хора щастливи / Ще накупя практични неща за семейства, които нямат възможности.Познавам поне 5 такива.Едните са съседите ми, които имат бебе, но нямат пари за хляб дори, бедните /
- Събирам средства за направа на КемБъстър- онзи уред, дето спира вредните Аерозоли /тук трябват 4 уреда, които да разположа на 4те краища на град София.Намерил съм местата, остават парите, които са между 1200-1500 лв./


Много ми е тъжно, че аз нямам възможност да дам парички /всъщност си разбих шишето,дето събирам левчетата и те се оказаха 159 лв./ и въобще да не се стига дотук, но знам, че голяма част от Вас-хората, които четете този блог, споделяте моите виждания и сте съпричастни към страданието на околните.Затова и се обръщам към Всички Ви:
Дарете, кой каквото може, за да направим и други хора щастливи!!!!!

Подарявам ви този разказ, който написах и с който ще участвам в един международен конкурс на 15ти декември. Той е за всички, които ще отделят малко от възможностите си, за да подпомогнат, тези които нямат:

СПОМЕН ЗА ГОРАТА!!!!!




     Тогава да съм бил на седем-осем годинки. Спомням си, че всяка вечер старците от селото на баща ми, един по един се събираха пред кръчмата на чичо Стоимен- моят чичо и татков, втори брат.Пушеха бавно и мълчаливо, седнали на бордюрите и пейките отпред, чакаха да чуят новините от единствения наблизо телевизор марка  „Велико Търново”, който чичо беше закачил на телефонния стълб, забит току пред прогнилия праг на кръчмата. Стълбът, крив и пропукан, беше вечно черен от калните гърбове на овците и кравите-те се стържеха със сумтене о него, докато очварят с камъни и псувни ги прогонеше по разровените улици, обрасли с магарешки тръни и бурени.
   Ние се навъртахме около старците, често ожесточено се биехме за нищо, но гледахме в такива случаи да сме по-далечко от тях, защото в отпуснатите им ръце, със сбръчкани сухи длани, се таеше неподозирана сила. Но почнеха ли да обсъждат чутите новини, се вслушвахме и умирявахме-беше ни интересно, макар почти нищо да не разбирахме от думите им.
  Понякога се случваше в новините да няма нищо особено за коментиране и старците винаги, сякаш много отдавна се бяха сговорили предварително, започваха да разказват кой каквото си спомня за корията. Тогава всеки от нас бързаше да застане между коленете на дядо си и сегами се струва, че бяхме готови да слушаме с часове....
  Старците си спомняха, че корията е била на няколко километра на юг от селото.Едно място, където по това време се виеха само прашни къпини, кълбяха се лески и глог, плетеше се живовляк и вятърът полюшкваше само клонките на кекави дръвчета. А някога тук са расли поне 200 грамадни дъба, през есента в окапалата шума жълтеещи купища жълъди и хиляди свраки виели грозни гнезда от клечки и перушина из чаталите. Често нощем се чувало доволното грухтене на диви свине, които ровели из накапалия жълъд, риели около дънерите, а катериците са стрелкали из клоните и уплашено цвъртели....
   Аз не помня тази кория, май че и баща ми не е бил роден, когато първо залинели само няколко от дъбовете. Шумата опадала още през юли, а през декември виелицата свалила едон от грамадните дървета. Грохотът на сгромолясалото се дърво, което изпотрошило клоните на съседните и прекършено 2 метра над дънера, продънило земята с върха си, бил толкова силен, че старците си спомняха: надвил воя на вятъра и всичко живо в селото изтръпнало. Старците си спомняха още, че тогава някой си Георги Кочов и Кольо Дюлгерина се сбили за падналото дърво, което, нарязано, щяло да даде поне 10 кубика- за две зими огрев.Георги Кочов цапнал с една гьостерица Кольо Дюлгерина, онзи паднал възнак, целият в кръв и работата стигнала до съд. Съдът постановил, че дъбът, който свалила декемврийската фъртуна, не е нито на Георги Кочов, нито на Кольо Дюлгерина, а е общински и трябвало да го вземе общината. Постанвил още, че Георги Кочов трябвало да плати 1000 лева обезщетение на Кольо, заради удара с гьостерицата, от който същия лежал цял месец ни жив, ни умрял в чергите с превързана глава, а после половин година ходел нарочно остриган нула номер, за да се вижда големия, грозен белег на тила му.
   След много нови кавги и разправии по съдилищата Кольо Дюлгерина прибрал парите и веднага се дигнал от селото, защото 1000 лева суха пара никак не били малко по това време...
   Общината изгорила дървото, даже пратила разсилния с двама цигани да отсекат още едно от изсъхналите, защото зимата се случила люта и продължителна, а през пролетта още няколко дървета останали голи- без пъпка и филиз.И тогава се разбрало, че корията е болна. Най-доволен от това бил Георги Кочов, който не можел да прежали хилядата лева и никога не пропускал сгодния случай да каже, с ехидна усмивка:
-         Ха да я видим сега общината.Ей я корията-нали е нейна! Да видим какво ще направи, за да я излекува, като е нейна! Туй да не е като да натиснеш сиромаха и да му вземеш хиляда лева.....
Но се усещало все пак в галаса му, че на него не му е много хубаво, загдето корията си отива- свикнали били хората с нея.
 По-късно през лятото, когато шумата от още много дървета окапала, пристигнала от околията специална комисия. Мъжете почукали по дънерите с дълги, остри чукчета, изкъртили купища кора, оглеждали през лупи шумата, жълъдите, но и те нищо не могли да кажат.
„Болест, изглежда, е!Но от старост ли ще е, от паразит ли ще е някакъв- не може да се определи и докаже със сигурност.”
  За всеки случай предупредили хората да не пускат добитъка да пладнува под сенките, защото не се знаело доли болестта няма да е прилепчива и по него.Но селяните и без това, отдавна не пускали стоката там- забелязали, че дивите свинене се свличали нощем от боаза, за да ровят из жълъдите, а из хралупите рядко се мяркали катерици. Само свраките продължавали тромаво да кацат по избелените като въртяни в бързеи и нацепени от жегата клони, но свраката и без това търси сухото, откъдето може да се вижда надалеко....
 
 Сепна ме лекото натискане на клаксон- от задната кола шофьорът, лицето му сънено и зло, ми сочеше с две ръце светофара- светеше зелено.
Таксито ми е, дето се вика като часовник- по цял ден висим на колонката пред хотела, клиентите са малко, а нито табла, нито карти ми се играят в спарената сянка на старата, порутена гара, която оставиха за рестарвиране. Там се събират колегите и седнали върху празни бирени каси, шумно пляскат картите или с трясъци местят пуловете.На мен не ми се играе, пък и не умея, та затова взема, че вдигна капака, заровя и двете ръце в двигателя- знам му всичките тънкости. И сега колата леко пое, плавно взе десния завой, а светлинката на мигача, тихичко почукваше.След две преки трябва да спра, за да взема Мануела. Но споменът за старцие, насядали пред кръчмата на чичо в тихата вечер, не ми излизаше из ума....
  По-късно, когато започнаха да засаждат новата кория, пак бях сред децата, които тичаха между току-що изкопаните дупки или крепяха младите фиданки, докато старците внимателно, с шепи притуряха рохкава пръст и тор около коренчетата.
  Изнанада ме свежестта на спомена- не че тези неща никога не бяха са мяркали в паметта ми, но винаги все така- мисълта се извие крехка и несигурна и се стопи като пламъче от кибрит в лекия порив на вятъра.Остават само недоразбрани думи, неясни образи, мернат се мъгливи от времето лица и всичко заглъхва, стопява се някак. А сега всичко е по- различно, по-ясно, по-близко и заради това- по- болезнено. Защото въпросът, който хиляди пъти съм си задавал и в тихите нощи, и суетливити утрини, когато си спомня за изсъхналата и после отново засадена кория, този път се оформи с цялата си очакваща властност: как стана така, че гората, която засадиха старците, бащите на бащите ни, ние никога не успяхме да почувстваме като своя? А те всичките имаха своя- знам, тя беше тяхна, защото когато започнаха да си отиват по реда, всеки повтаряше все тези думи:
- Корията! Корията пазете.....
  Запомнил съм думите, запомнил съм и лица, защото не бях малък, когато същите думи промълвиха и последните от старците. Лица, изсушени и изострени, които придобиваха особен, светъл израз, когато пребелелите и пропукани устни се раздвижваха с мъка, за да се чуе ясното и отчетливо:
- Корията! Да не забравите корията.....
  И търся отговор на въпроса, как стана така, че загубихме своята кория. Понякога ми се струва, че съм го намерил, после се напластяват все нови и нови неща и под покривалото на думите, истината, която съм си мислел, че съм намерил, поизбледнява; откриват се сенчести и усойни места и тогава разбирам, че може би цял живот ще се докосвам до нея, тя ще тръгва от мен като сянката, но никога няма да мога я докосна, да я задържа. Става ми болно тогава, макар да знам, че понякога е по-добре да се живее без истина.
  Стига всичко друго около теб да не е лъжа....

Ники Христов

ПОКЛОН И ДЪЛБОКА БЛАГОДАРНОСТ, ПРИЯТЕЛИ!

вторник, 6 декември 2011 г.

Save the Dophins- they singing for Good!!!!!!!!



Холофонни Мандали произведени от песента на китовете и делфините 
(свещената геометрия на китовете и делфините)


Песните на китовете и делфините преобразувани чрез математическа
трансформация, генерират невероятни мандали и фрактални модели. 
Съвършенството на небето отразено в морето.

Сложността и звукова красота на песните на китовете и делфините се проучва от 
морски биолози по целия свят.

Многообразието на звуците и тяхното значение са причини, които са накарали 
много изследователи да създадат теорията,
че китовете и делфините си имат език и специална йерархична структура .
Може би един език съставен от честоти, които резонират в купола на морето, 
неразбираеми и ангелски песни, които пазят планетарни тайни. 

Изображенията събрали тук, са изготвени от инж. Марк Фишер, с помощта 
на математическа трансформация на звука. Фишер е работил за Военно въздушите сили на САЩ Разработвал е софтуерни програми за звукови и сонарни устройства.Той забелязал, че методите използвани за интерпретация на звуците на китовете използвйки електрограма на честотите с течение на времето не е осигурил точно представяне на сложното разнообразие на песните на китовете. За това той прибегнал до една област в математиката позната като Вълнова трансформация.
" Вълновото изображение показва изключителна структура. Нещо става с този звук, въпреки че не можем да го разберем", казва Фишер. 

Изображенията, генерирани от песните на китовете и делфините ни напомнят повече на мандали е създадени от музиката и водни кристали, които е записал Масару Емото.




петък, 2 декември 2011 г.

Престъпници ли сме?

Статия на един американски автор, която по принцип е писана за американските читатели, но тъй като така или иначе ситуацията в САЩ и останалите "цивилизовани" страни става все по-близка, реших да преведа статията, и да я предложа и на читателите тук : 
Както на практика всяка друга нация на планетата, американците са възпитавани да уважават "властта". Те биват възпитавани да смятат, че подчинението е добродетел, и че дали си добър човек се определя от това дали си "изряден данъкоплатец", "играещ по правилата". Също така, на нас ни се казва, че "лошите момчета" всички са "престъпници", които "Имат проблем със властта".
Умните хора имат проблем с властта. И както несъгласието с "властта" и "закона" не прави някого автоматично добър човек, не го прави автоматично и лош. Това, което наистина е от значение, е доколко някой уважава индивидуалните права на околните. Проблемът е, че много хора, включително про-свободните активисти, все още имат желание да получат одобрението на властта.
Пробвайте да запитате себе си или някого, когото познавате, "Склонен ли си да бъдеш престъпник?" Повечето с охота ще отговорят 'не'. Но защо? В днешно време, когато политическите драсканици са наричани "закони", какво означава всъщност да бъдеш престъпник? Означава чисто и просто да не се подчиниш на някоя от многото политически заповеди и изисквания. Защо някой трябва да се чувства виновен за това? (Истината е, че по тази дефиниция, ние всички сме престъпници, като се има предвид, че огромния набор от "закони"прави на практика невъзможно дори знанието за всички тях, от там и невъзможността да се подчиниш на всички тях)
Но не трябва ли "законите" срещу убийство или кражба да бъдат спазвани? Да и не. Хората трябва да се въздържат от извършването на кражби и убийства, но НЕ защото има "закони" срещу тях. Кражбата и убийството са нещо нередно поради това, че те лишават някого от неговите права, а не защото някой политически празнодумец е седнал и написал "закон" срещу това. Всъщност, много кражби и убийства в днешно време биват виждани като необходими, ако не и като нещо добро, понеже тези престъпления са били обявени за "законни" (И са наричани "такси" и "войни").
Така че, днешният ми въпрос е, склонни ли сте да бъдете престъпници? С това аз не питам дали сте склонни да извършите истински престъпления - тези, при които има жертви в следствие на действията ви - понеже се надявам, че не. Това, което питам, е дали сте склонни да направите правилното нещо, дори когато "властта" ви казва да извършите грешното. Ако не, тогава спрете да претендирате, че подкрепяте свободата.
С всичкото лобиране в полза или срещу едно или друго законодателство; или за или срещу даден политик, т.н. "свободни активисти"постоянно затвърждават идеята, че ние се нуждаем от РАЗРЕШЕНИЕ от тираните да бъдем свободни! Ако имаме неотменни права, тогава, по дефиниция, ние НЕ се нуждаем от никакви "закони" или "правителство" да благословят нашата свобода. Ако, например, имаме ПРАВОТО да кажем какво мислим, следователно имаме пълното право да да спрем всеки, който се опитва да ни заглуши. Ако имаме правото да бъдем въоръжени, значи имаме правото да застреляме всеки "орган на закона", опитващ се да ни обезоръжи. Ако имаме правото да не бъдем произволно спирани, разпитвани, претърсвани и т.н., тогава имаме правото насилствено да се противопоставим, когато фашистите се опитат да направят тези неща спрямо нас. И фактът, че откритата съпротива на тиранията е "нелегална" - както винаги е било назад във времето - не представлява никаква съществена разлика.
Разбира се, противопоставянето на контрол-маниаците е често опасно, и човек трябва да подбира своите битки внимателно. Въпреки това, питам ви отново, склонни ли сте да бъдете престъпници? По този начин, по който нещата се развиват, много скоро ще трябва да избирате между това да бъдете срещу "властта" или да бъдете напълно подчинени овце. Мегаломаните няма да ви оставят трета опция. Така че, какво ще бъде? Способни ли сте да направите ПРАВИЛНОТО нещо, дори когато правенето му ви противопоставя на "правителството", "закона", "полицията" и всички други суеверия, които вярата във "властта" поражда?

Автор: Лакрен Роуз

Източник: http://www.larkenrose.com/

сряда, 30 ноември 2011 г.

Животът в един ден

Нежен, красив, романтичен, страстен, безумен, тъжен, лош, агресивен, убийствен, гаден, меланхоличен, радостен, превъзбуден, беден, богат, гол и бос, обут и надут, красива, детска, невинна, очи, крака, тела, деца, животни, раждане, смърт, бездействие, гражданска позиция и така нататък, и така нататък.....


Първият глобален документален филм "Животът в един ден" (Life in a Day) на режисьора Кевин Макдоналд и продуцента Ридли Скот беше излъчен на живо в сайта за видеосподеляне YouTube в 3ч. сутринта българско време на 28ми януари 2011 г.. Лентата участва в кинофестивала "Сънданс" . Лентата е достъпна в канала на филма-http://www.youtube.com/lifeinaday.

Life in a day е уникален проект, който запечата живота на Земята на 24 юли 2010 г. Условието за участие беше да снимаш деня си и да качиш клипчето в YouTube. Екип от монтажисти е гледал 80 000 клипа (4500 часа) на 45 различни езика. 20 от участниците са избрани за съавтори в 90-минутния документален филм.


В проекта участват и българи. Един от тях е изпратил как нарежда дърва за зимата, друг - разходката си на покрития мост в Ловеч. В филма обаче са включени по-различни и динамични клипове. В първия тийзър участва Вирджиния, която се изкачва по гърбовете на мъже, за да достигне до върха на своеобразна човешка пирамида.

Хиляди хора от всички точки на света са изпратили кадри на някои аспекти на своя ден. Така ще се получи картина на живота ни днес, картина която може да бъде поставена в капсула на времето, която хората в бъдещето след 100 години да видят и да кажат "Господи, какъв е бил животът тогава", обясни основната идея на Life in a Day Макдоналд във видеобръщение към света през лятото.


Ако искате да имате филма с превод и в колекцията си, ето го:
http://dox.bg/files/dw?a=921c630978

Валиден до 14.12.2011 г.
Приятно Гледане

вторник, 29 ноември 2011 г.

Предай Нататък: Комплексът "Дядо Коледа" или Фалшивата Реалност


Чувстваш, че има нещо дълбоко нередно в света, в който живееш, но не знаеш какво? Чувстваш се в окови, от които имаш желание да се освободиш? Чувстваш, че искаш и можеш да допринесеш за положителна промяна в оковаващата ни действителност? Тогава този материал е за теб!
Кой в действителност стои зад фалшивата реалност и защо тя е фалшива? Дали наистина преследваме най-добрите си интереси, или се носим по течение от нищо не означаващи вярвания? Нека помислим и да си зададем някои въпроси – за самите нас, за нашето общество и за властовите структури, от които сме поставени в зависимост.

      "Живеем в един свободен и постоянно развиващ се свят, в който никой не може да ни диктува какво да правим, още по-малко какво да мислим. Свят с установени норми на мислене и поведение, които не само обикновено не подлагаме на съмнение и размисъл, но и не би трябвало да го правим, тъй като "топлата вода" отдавна е открита, и всички тези норми с времето се усъвършенстват от обществото, така че получаваме най-доброто и най-логичното за момента."
Това е една официална, "политически коректна" версия на реалността. Как обаче стоят нещата в действителност? И всъщност няма ли известно противоречие между първото и второто изречение?
Нека започнем от нашите най-ранни години от идването ни на този свят. Още тогава срещу нас започват да действат конспирации, в които участници са дори самите родители. Не вярвате? Тогава просто си помислете за Дядо Коледа. Какво, ако не конспирация, е той? И какво точно възпитава (След като истината все пак бъде открита) тази лъжа у един, така или иначе лесно манипулируем детски мозък? Не възпитава ли, че лъжата и конспиративната дейност са нещо напълно в реда на нещата?
Нека проследим какво се случва след това, в училищните ни години. Каква е нашата задача там? Преди всичко запаметяване и възпроизвеждане на определен обем от информация, представена ни, в повечето случаи, като абсолютната истина. Казва ви се “Това е така, другото иначе”, но не и защо, нито защо това няма как да бъде сигурно. Какво всъщност определя дали даден факт наистина е факт? Това е знанието, което имаме до момента. Ако пътувате назад във времето и покажете на един древен човек нещо от света на техниката, той вероятно ще заключи, че това не е възможно, освен ако вие не сте Бог. Това е така, защото му липсват познания от подобно ниво и неговите възприятия за възможно и невъзможно са ограничени до нивото на знания, на което се намира.
От вас, обаче, не се изисква никакво критично мислене, нито задаване на подобни въпроси, а тъкмо обратното – очаква се, едва ли не, страхопочитание спрямо “Авторитетите” (Същите авторитети, които преди по-малко от два века са твърдяли, че е невъзможно да се лети, например). Също така от вас се изисква n на брой часове да бъдете ангажирани с това...дали ще ви остане много време за замисляне така или иначе?

От малки сме възпитавани в състезателен дух, възпитавани сме да се надпреварваме. Надпревара с времето (Ще ни стигне ли времето да напишем всички домашни?), с хората около нас и с изискванията, които те ни поставят (По-високи оценки в училище, спазване на определен модел на поведение). На по-късен етап идва работата, където нещата стоят по подобен начин – нещо, за което ние самите в повечето случаи допринасяме. Ако не друго, обикновено тук сами на себе си поставяме съответните изисквания...по-високи заплати, по-“престижна” работа, и т.н. Но дали по този начин наистина преследваме щастието си? Не е ли стремежът към издигане свързан с постоянно напрежение и пропиляно време? Не означават ли повечето пари и повече робство, произтичащо от по-голямата ни посветеност на работата, отколкото на собствения ни живот? Не започваме ли да живеем, за да работим, отколкото обратното?
Измамният прогрес, разбира се, не се изчерпва с персоналното и професионално ниво. Популярно мнение е, че всичко в нашия свят еволюира, че има технически напредък и че качеството на живота ни се подобрява. Дали наистина е така? Нека помислим отново. Защо електрониката, дори колите, в днешно време се чупят все по-лесно и изискват все повече поддръжка и по-честа подмяна (А защо въпреки развитието на технологиите и икономиката, работата се увеличава? Преди няколко десетилетия мъжът в семейството беше достатъчен, за да осигурява необходимите средства. А сега?)? Дали “еволюцията” има най-добрия ни интерес на ум, или се преследва повече производство, от там повече печалба (А еволюция ли е да се поставяме под все по-голяма зависимост от системата и все по-голяма невъзможност да се справим без нея? Дори вода и храна не бихме могли да си купим от магазина при спиране на тока, какво остава да са ни останали умения и възможности сами да си ги набавим)? В този тип система, на практика, именно печалбата е приоритет номер 1, не доброто на когото и да било. Нещо повече, какво всъщност представлява монетарната система? Това е система, позволяваща на банките буквално да си измислят пари, многократно надвишаващи реалните им активи, и да начисляват лихва върху тях. Всеизвестен факт е и че всяка държава има определени дългове. Има ли максимум в дълговете, които могат да се натрупат? Има ли срок, в който те трябва да се изплатят? А какво става с обикновен чвоек, който печата пари или не си връща дълговете? Знаем отговорите на всички тези въпроси, но дали се замисляме достатъчно над тях?


Тази финансова система прави възможно воденето на продължителни войни, защото банкерите могат непрекъснато да издават ценни книжа, с които да подклаждат конфликта. След войната, правителствата задлъжняват още повече. Това е начин за натрупване на огромни печалби, тъй като се заемат измислени пари и на двете страни, след което се заемат още повече за възстановяване. Съществува, на практика, напълно изкуствено противопоставяне (“Разделяй и владей”), което се наблюдава и при почти всички войни. Ако проучим по-подробно фактите за Втората световна война ще видим, че всъщност едни и същи хора финансират и двете страни в нея. Тоест, противопоставянето е само в основата на пирамидата – сред тези, които са били измамени да воюват в полза финансовите акули, дърпащи конците. Можем да наблюдаваме същото нещо навсякъде. Прегледайте списъка с корпорации, финансиращи различните кандидати, състезаващи се за президентския пост в САЩ. Дали това положение е много по-различно в другите страни? Дали наистина съществува ляво, дясно и останалите, не означаващи нищо политически понятия? А в организация като ЕС, където се следва една и съща политическа линия, дали и при истинско желание, някоя партия би могла да предложи нещо разично в управлението, защото е “дясна” или “лява”?

      А защо в страни като САЩ (Люлката на капитализва) толкова хора изживяват дните си с помощта на анти-депресанти? Защо въпреки анти-депресантите и въпреки все по-затегнатия контрол, престъпленията не намаляват? Дали анти-депресантите имат ефекта, за който се твърди? Дали не е възможно тъкмо обратното? А знаете ли, че една от водещите фармацефтични корпорации беше уличена в дистрибуцията на ваксини, съдържащи вируса на птичи грип? Знаете ли, че през 1976 година ваксината срещу свински грип убива много повече, отколкото самият грип? Знаете ли, че въпреки повторната му поява през 21-и век и истерията, която причини, много повече хора на ден умират от обикновен, отколкото от свински  грип? А питали ли сте се защо съществуват задължителни ваксини дори за възрастни? Ако те са ефективни, тогава какъв повод имат взелите я да се притесняват, че някой е отказал да се ваксинира?
      Ами по-строгият контрол и ограничаването на свободите? Дали те помагат, или създават още повече напрежение, което рано или късно се проявява по един или друг деструктивен начин? Дали имаме нужда от толкова “сигурност”? А дали всъщност това е сигурност? Как увеличаването на зависимостта от държавния апарат ни гарантира сигурност, вместо обратното? В свят, управляван от парите, каква наистина е основната цел на хората, притежаващи власт? Колко осъдени политици сте виждали? Ами техни подчинени? Кой е най-опасният престъпник и не е ли това именно този, който е най-недосегаем и има най-много власт в ръцете си, както и възможност за злоупотреба с нея?
Но, както казахме по-рано, официалното становище е, че живеем в свободен/демократичен свят. Така че, как по-лесно хората, притежаващи власт, могат да получат това, което искат? Като убедят обществото само да одобри това, което те искат. Много по-широко разпространен, отколкото изглежда на пръв поглед, е методът “Проблем – реакция – решение”. Първо се създава един проблем – като например тероризмът (Проблемът от своя страна може да е реален или обрисуван като такъв от медиите. Например катастрофите са нещо нормално, но медиите започват да тръбят за “Война по пътищата” и от вас се очаква да подкрепите определени мерки, които в крайна сметка отново са в полза основно на държавния апарат. Глобално затопляне? Още една такса, или може би трябва да кажем рекет? Дори глобалното затопляне да е реално, как събирането на пари решава проблемът? Наистина ли има такава загриженост за природата? Защо тогава не се позволява загърбване на петрола и замяната му с отдавна измислени далеч по-ефективни технологии?). След това идва обществената реакция, която е посока “Трябва да бъдат взети мерки”. И тогава ни се предлага решението, като например отказ от свободите ни, за да бъдем пазени. Колкото повече страх се генерира, толкова по-податливи на манипулация и подчинение са хората.
А какво означава да си престъпник? На нас, всъщност, ни се внушава, че “лошите” са хора, имащи проблеми със законите и властта.
Умните хора имат проблем с властта (А под умни би трябвало да разбираме не начетените, а способните да разсъждават критично, да подлагат под съмнение. Дали понякога прекалената начетеност не оказва и обратния ефект? Все пак, неограничени ли са възможностите на човешкия мозък и запаметяването не е ли за сметка на нещо друго?). И както несъгласието с "властта" и "закона" не прави някого автоматично добър човек, не го прави автоматично и лош. Това, което наистина е от значение, е доколко някой уважава индивидуалните права на околните. Проблемът е, че много хора, включително про-свободните активисти, все още имат желание да получат одобрението на властта. Да си престъпник според властта означава чисто и просто да не се подчиниш на нещо, което тя самата е сметнала за правилно. Защо някой трябва да се чувства виновен за това? (Истината е, че по тази дефиниция, ние всички сме престъпници, като се има предвид, че огромния набор от "закони"прави на практика невъзможно дори знанието за всички тях, от там и невъзможността да се подчиниш на всички тях. Отдавна властовите структури са разбрали, че не може да управляваш народ, който е невинен – трябва да намериш начин да направиш престъпници по-голяма част от хората и по този начин да ги държиш в ръцете си със заплахата от солидни глоби и затвор).
Но не трябва ли "законите" срещу убийство или кражба да бъдат спазвани? Да и не. Хората трябва да се въздържат от извършването на кражби и убийства, но НЕ защото има "закони" срещу тях. Кражбата и убийството са нещо нередно поради това, че те лишават някого от неговите права, а не защото някой политически празнодумец е седнал и написал "закон" срещу това. Всъщност, много кражби и убийства в днешно време биват виждани като необходими, ако не и като нещо добро, понеже тези престъпления са били обявени за "законни" (И са наричани "такси" и "войни"). Какво става, ако един престъпник с власт напише закон? При определени случаи морално не би ли било престъпление именно да се подчиниш?
Но дали ограничението на свободите ни спира дотук? Не ограничаваме ли и сами себе си? Мислим, че живеем в свободен свят, но къде всъщност е свободата? Не ви ли се случва постоянно да се питате “Но какво ще си каже човекът X ако направя нещото X”? Ние всички носим маски и сме приели това за нормално. Маската ни казва “Да, това не съм аз, а версията, която съм си избрал, за да бъда приеман от останалите”. На практика повечето от нас живеят в т.н. “Комфортни зони” – зоните, в които сме ограничили действията и думите си, така че да бъдем приемани от останалите. Ако излезем извън тях, тогава има опасност да ни помислят за “луди”, “престъпници” или просто особняци, които никой не желае, включително на работа (Както знаем, в този вид система тук вече имаме проблем). Дали не бихме полудели само ако можехме да научим какво наистина си мислят и какво е истинското лице на повечето хора около нас? Колко от мислите ни са наши собствени, а не плод на това, което обществото ни внушава? Когато чуете сирените, не си ли казвате “Трябва да остана прав неподвижно, защото така ще почета конкретния герой от миналото”. Наистина ли е така? Ако обществото не беше създало този ритуал, тогава по-малко ли щеше да е уважението ви към тези хора?
Често се случва някой да се отнесе негативно с нас. Какво обикновено правим в тези ситуации? Реагираме по сходен начин спрямо него. Но какво всъщност постигаме по този начин? Може ли една негативна емоция сама по себе си да бъде полезна за човека, който я е генерирал? Не увеличава ли тя още повече ефекта от това, което са ни причинили (Може би неволно, а може би с целта именно да се почувстваме като жертви, генерирайки съответната негативна енергия). Дали не робуваме на егото си в много от случаите, когато реагираме по определен начин? Дали отново не си казваме ("Но какво ще си каже този човек, ще ме помисли за слаб? Ами другите около мен?")? Ако започнем наистина да се замисляме критично и задълбочено над нещата от ежедневието ни, които правим или си мислим, ще видим, че всъщност много малко от тях се подчиняват на каквато и да било логика или действат в наша полза. Веднъж, щом установим какво не е наред и развием желание да го променим, вече сме направили огромна стъпка напред към реалната промяна.


Както вероятно сте се досетили, ако сте погледнали безпристрастно на написаното, неговата цел не е да ви каже какво и как да мислите – целта е да ви помогне в способността да мислите критично и самостоятелно, да се отървете от готовите отговори и чуждите мисли, маскирани като ваши. Една от основните манипулации в днешния свят е тази, която ни кара да търсим отговорите във външни източници. Но ако първо не ги намерим вътре в себе си, дали наистина бихме могли да променим нещо в заобикалящата ни действителност?Отдавна исках да изкрещя на всички, че Апокалипсис Няма да има!!!! Гледам и не вярвам на очите си- все повече и повече филми се свързват със сблъсък на друга планета със Земята, все повече и повече тъпи американски блъкбъстъри ни правят роби на извънземни цивилизации, а политиците ни вкарват от криза в криза, от война във война- САМО И САМО ДА СМЕ ИЗПЛАШЕНИ, БЕДНИ И ДА СМЕ С ПРОМИТИ МОЗЪЦИ ОТ МЕДИИТЕ И ЗАБАВЛЕНИЕТО. ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ПОТРЕТРАВМ, ЧЕ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЕЗУМНО ТОВА ДА ГЛЕДАМ ПРЕЗ ДЕНЯ ПРОСЯЦИ И СТАРИ ХОРА, КОИТО РОВЯТ ПО КОФИТЕ ЗА ХРАНА, А ВЕЧЕР ЛИЦЕМЕРНИТЕ МЕДИИ ДА НИ АНГАЖИРАТ С ПЛОСКИ СЕРИАЛИ И БЕЗЧУВСТВЕНИ РИАЛИТИ ФОРМАТИ.....
ДА, АПОКАЛИПСИС НЯМА ДА ИМА! ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА СЪЩО! АНОНИМНИТЕ МОГАТ ДА СИ ГО ЗАВРАТ ОТЗАД, ЗАЩОТО НЕ СА НИТО НОВИТЕ БУНТАРИ, А ПРОСТО ПОРЕДНАТА МАНИПУЛАЦИЯ! НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ НИЩО СТРАШНО ЗА НАС, ХОРАТА! ЗА ДРУГИТЕ - КАКВОТО СА СИ НАДРОБИЛИ.....
БЪДЕТЕ СИЛНИ И ПРЕМАХНЕТЕ СТРАХА, ПРИЯТЕЛИ!

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Дори и да ме намразите от тази статия, това е Истината!

Дълго време обмислях, дали да публикувам тази статия и накрая се реших  и прецених, че Истината е по-важна от всичко! Влизал съм и сигурно и сега ще вляза в спорове с читатели, които, дори и да прочетат статията, от гордост, носталгия или просто от злоба, ще ме нападнат.....но въобще не ми пука, защото аз съм по-силен от тях и допреди 10-ина години и аз бях заслепен от този вид сатанинска музика. Да, сигурно половината от Вас, тези които моменталически ще ме нападнат, са правили за първи път секс на метъл балада, получили сте първата си целувка под звуците на хард рок или просто сте "закърмени" с нея!И аз съм от това поколение, но не ми пречи да се осъзная и да знам какво се случва с мен. За да разберете и вие, Приятно четене:

Значението на музиката в съвременното общество трудно може да бъде оценена. Голяма част от времето на радио и теле-ефира е запълнено от изпълнения на рок групи и рок певци. Всеки свободен миг на съвременния човек като че ли е придружен от музика, песни и танци. Мнозина живеят само от музика. И това не е случайно. В нашия технократичен и рационален век, музиката остава като един от малкото отдушници за удовлетворение на човека в чувствената сфера.




Особена популярност в наше време заема т.нар. “рок музика” /Рок музиката в наше време има множество разновидности. В настоящата статия акцентът пада върху тези разновидности като “хеви метал”, “блек метал” и “техномузика”./ Броят на поклонниците на рока сред младежта е огромен. Нещо повече рокът излиза от рамките на обикновеното развлечение и средства за емоционално разтоварване. Той вече се превръща в стил на живот. Формира психиката на човека, неговото възприятие към живота и отношение към света.
Появата на рок музиката през 50-те години беше свързана с нарастване на самоубийствата и с възникналата психическа епидемия, разрушаваща моралните ценности и морални граници в човека. Началото на рок епидемията се превърна в начало на нарко епидемия и на т.нар. “сексуална революция”.
Самият термин “рок енд рол” е бил изобретен от един диско водещ в Кливланд. Чрез него се описват два типа движения на човешкото тяло по време на сексуален акт, а като термин това е нещо, което е взето от аргото на американското гето.
Стилът на диско музиката /танците в ритъм – “рок енд рол”/ възникват в Ню Йорк през 1973 г. сред американските хомосексуалисти. По това време никой не е можел да посещава залите за диско без преди това да стане постоянен член на съответния клуб. През 1977 г. се осъществява пикът в развитието на диско клубовете, т.нар. “дискотеки”. Числото на подобните заведения нараства от стотина до 18 000. Феноменът “диско” по думите на неговите привърженици поставя пред себе си конкретна цел: да даде възможност да бъдат изпитани в чист вид “низшите емоции” в атмосферата на всеобща търпимост и музикален рок ритъм. В тази атмосфера без ни най-малко срам би могло да се декларира двойнствена сексуалност както и да се практикува разврат без комплекс за вина.




Такова направление на рока като “пънк рока” става особено популярно през 1985-86 г. дължи своето наименование от англ. дума “пънк”, която до този момент в Англия се използва за обозначаване на проститутки от двата пола, явяващо се като понятие по-късно семантическо тълкуване на думата “подложка под някакъв съд”. Целта и философията на това течение се заключава в това да приведе аудиторията в състояние на колективно насилие, систематично престъпление и самоубийство. За пънка се явяват характерни напълно приемливи постъпки като тази - по време на концерт да се нанесе на партньора рана с бръснарско ножче, зашито някъде по джинсите или ризата.


Както виждаме от гореизложеното, развратът, половата разпуснатост и тоталния срив на морално нравствени и християнски принципи лежи в основата на явлението “рок”.
За рока са характерни определени ритми т.нар. бит, което се изразява в непрекъснато повторение на пулсации в съчетание с ускорени ритми, извършвано с помощта на барабан и бас китара, което и характеризира ритъма на рок музиката. В т.нар. “хард рок”, т.нар. “бит” – “beat” /биене на барабан/ действа сякаш възбужда половия инстинкт. За острия рок е характерно усилване реакцията на нервната система както и мозъка чрез различни халюциногенни наркотици. Т.нар. “мажорен рок” възбужда инстинктите свързани с агресия, насилие, бунт. В групите хеви метал огромно значение се придава на бас китарата тъй като басовете акорди влияят най-силно върху тези центрове на чувствената сфера. Във всички групи “хеви метал” бас китариста по правило е виртуоз, способен да доведе публиката до изключителен екстаз. Т.нар. “сатанински рок” има мистическа насоченост към силите на тъмнината, използвайки от съзнателни съобщения заложени в текста на песните.
Постоянно повтаряните изрази остават в подсъзнанието и от там самостоятелно работят, подбуждайки към определени действия и постъпки. Постоянното прослушване на едни и същи ритми също така настройва човека на определена емоционална вълна и енергетическа вибрация. От древността до наши дни се е предавало голямо значение на музиката. От една страна от Библията знаем за серафимите и херовимите, възпяващи Господ /Исай 6,3-4/, за ангелското пеене /откровения 4.8/, за Давид, който е свирил на гусла усмирявайки злия дух, за пеенето като задължителна част от старозаветното богослужение.
Всичко това свидетелства, че музиката на определен план както и наркотичните вещества способстват за разкриване на човешката психика, за среща с невидимия мир.
Ако се завърнем отново към рок музиката, особено в нейната разновидност /тежкия, черен и смъртоносен метал/, необходимо е да отбележим, че болшинството от ритмите за взети непосредствено от практиката на африканските магьосници.


Т.е. човек при определени условия в хода на рока изпада в състояние подобно на това в което африканските магове общуват със света на падналите духове.
Рок музиката оказва силно въздействие както на психическото, така и на физическото състояние на човека. Както отбелязва известния изследовател на “рок енд рола” Жан Пол Реженбал: Силата на рока се заключава в отсечените пулсации, ритми предизвикващи биопсихическа реакция на организма, способна да повлияе на функционирането на различни органи на тялото /в частност може да се предизвика ускорен сърдечен пулс, както и увеличено съдържание на адреналин, също така възбуда в половата сфера/. Така например ритъмът който е кратен на 1,5 удара в секунда и се съпровожда с мощно въздействие от страна на свръх ниските чистоти е способен да предизвика у човек екстаз. при този ритъм т.е. при ритъм, който е равен на 2 удара в секунда и на същите тези чистоти 15 до 30 херца, слушащият изпада в трансов танц.
Съвременните рок групи работят в диапазона от 80 000 херца до 20 и даже по-ниско. Интензивността на звука достига 120 децибела, въпреки че човешкият слух е настроен за интензивност от порядъка на 55 децибела. Всичко това представлява един решителен щурм върху личността, въздействащ по т.нар. царски път на слуховия нерв. Има случаи, когато свръх високите и ниски чистоти силно травмират мозъка. На рок концертите не са редки и контузиите породени от звукови вълни, както и загуба на слуха и паметта.
Съвсем не безобидно е и това техническо приложение на рока, което може да се представи като светлинна игра на стробоскоп /стробоскоп – устройство позволяващо с помощта на прекъснато контролируемо цветово излъчване да се наблюдава в забавения темп бързо движещи се обекти/. С помощта на този апарат може по собствено желание да ускорява редуването на светлина и тъмнина, нещо което привежда към значително отслабване чувството за ориентация, способността за съждения влияе на бързината на рефлексите. При определена скорост светлинните фойерверки започват да взаимодействат с мозъчните алфа вълни, които контролират способността към концентрация на вниманието. При увеличен ръст на чистотата се губи всякакъв контрол. Медицинската изследователска група на Боб Лирсен категорично дава оценка: ниско чистотитните колебания, създадени чрез усилване на бас китарата, към които се добавя и въздействието на бита, всичко това влияе на състоянието на гръбначно-мозъчната течност, която на свой ред непосредствено влияе върху жлезите, регулиращи хормоните. В резултат се нарушава равновесието на половите и над бъбречните жлези, така че различните функции за контрол върху моралното поведение се отпускат под прага на търпимост и като цяло се неутрализират. Възприятието на музикалния ритъм е свързан с функциите на слуховия и моторен апарат. Фойерверките, които следват една след друга в ритъма на музиката, стимулират механизмите свързани с халюцинаторни явления, виене на свят, повръщане. Но основното въздействие е отправено към мозъка и чрез него се цели спад в състоянието на съзнание, аналогичен на този който постигат наркотиците. Доминиращият ритъм отначало завладява двигателния център на мозъка, след което стимулира някои хормонални функции в ендокринната система.
Невъзможно е в течение на продължително време да си потопен под въздействието на рока и да не получиш дълбока психо-емоционална травма. При това възниква загуба на контрола над способността за съсредоточаване, значително отслабва контрола над умствената деятелност и волята, появяват се необуздани пориви към разрушение, вандализъм и бунт особено когато има масови събирания. Самото психо-поле на тълпата, усилено от гореизложените ефекти на рока практически лишава човека от индивидуалност превръщайки го в част от една машина управлявана от сатанинско начало.
Така например руски учени са зафиксирали следните ефекти: след 10 минутно прослушване на рок музика от седмокласници, същите забравят използването на таблицата за умножение. А японски журналисти произволно са задавали въпроси на посетители в едни от най-големите рок зали на Токио. Въпросите са задавани произволно и включват: Как се казвате? Къде се намирате? Коя година сме? И нито един от запитаните не е могъл да отговори. Още в края на 70-те години на концертите на Франк Синатра, а по-късно на Елвис Пресли и на групата Бийтълс са започнали да се наблюдават случаи на масово умопомрачаване сред младите зрители. Така например по време на изпълнението на групата Ню Кидс, постоянно дежурят щатни лекари и доброволни сътрудници на Червения Кръст. Немските лекари са провели детайлно медицинско изследване на около 40 фена по време на един от концертите на Ню Кидс /в залата са присъствали 400 души, следователно в умопомрачение е изпадал един на всеки десет/. Било изяснено в последствие, че жертвите на любовта към острата музика са губели съзнание напълно в 40% от случаите, а в останалите 60% се е наблюдавал колапс в системата на кръвообращението и те са оставали в полу помрачено състояние.
Гръмкостта и чистотата на звуците по време на изпълнението на съвременни рок групи достига разрушителна сила дотолкова, че през 1979г. по време на концерта на Пол Маккартни във Венеция се срутва селския мост, а групата Пинк Флойд е съумяла да разруши мост в Шотландия. На същия този състав принадлежи и още едно документално засвидетелствувано постижение – концертът на открито е създал условия, че в съседното езеро изплувала рибата на повърхността.
От всичко казано дотук става ясно, че рок музиката оказва разрушително въздействие много повече върху личността на човека. Не случайно много от рок солистите са наркомани, а в някои случаи се явяват и практикуващи сатанисти. Много от тях, заставайки пред зрители, изпадат в състояние на своеобразен транс, загубват контрол над постъпките и действията си.
Така например известния рок певец Ози Озбърн от грубата “Блек Сабат” по време на един от своите концерти изпадайки в състояние на без контрол пред очите на публиката разкъсва със зъбите си жива птица. Музикантите от рок групата “Кис” не еднократно по време на своите изпълнения чупят инструменти, апаратурата си, разсъбличат се пред публиката. Алис Купър използва змия в името на различни ритуали.
Самите рок музиканти свидетелстват, че по време на тяхното изпълнение над тях като че ли се спуска някаква сила, която парализира волята им и управлява техните постъпки. В повечето случаи рок музикантите се явяват съзнателни служители на отделни членове на Църквата на Сатана. Така например ето свидетелството на Алис Купър: “Няколко години по-рано бях посетил сеанс по спиритизъм на който Норман Бакли умоляваше духа да му обърне внимание. Най-накрая духът се появи и заговори с мен. Той обеща на мен и музикалната група слава, власт в света на рок музиката и богатство. Единственото което поиска от мен – това бе да му отдам тялото си. В обмена на горепосоченото, т.е. предоставяйки му възможност да обладава моето тяло, аз станах известен в целия свят. И за да постигна тази известност аз приех името, с което той се представяше по време на сеансите.” И така Винсент Фуниер получава псевдонима Алис Купър. Той се специализира във възхваляване на всички форми на извръщение. Известен е албумът “Алис Купър отива в ада”.






От друга страна Мик Джагър от групата Ролинг Стоунс смята себе си за въплъщение на Луцифер. Три от неговите песни: “Симпатия към дявола”, “Техни сатанински величия” и “Заклинание на моя брат демон”.
Джон Ленън, когато е на гастрол в Германия през 1962г. заявява на Тони Шеридън в Хамбургския известен клуб: “Аз зная, че Битълс ще има успех, такъв какъвто никоя група не е имала. Зная го защото преди това заради този успех съм си продал душата.”
Ози Озбърн от групата Блек Сабат си признава, че винаги съчинява музика когато се намира в състояние на медиумичен транс. Въобще тази група има пряко отношение към различните разклонения на окултизма и сатанизма. Започвайки с т.нар. тяхна “Черна меса” и завършвайки с извършвани от тях човешки жертвоприношения в албумите им се намират представени многочислени окултни сатанински символи, така например числото 666, което се отнася към антихриста.
Елтън Джон заявява, че никога не е съчинявал и никога не би изпял ни една песен, ако преди това тя не е била написана на езика на магията. Като следствие от това някои от неговите песни остават непонятни за непосветената аудитория. Същото това нещо се отнася и за групата Лед Цепелин и конкретно тяхната песен “Стълба в небето”.
По време на изпълнението на рок групите често се използва сатанинска символика: петолъчки, дим, мълнии, огън и други някои изображения от типа на пречупен православен кръст върху одеждите на един от солистите. Всичко това свидетелствува кому служат тези музиканти. Вдигнатите ръце, свити в юмрук, както и други подобни жестове символизират поклон пред сатана и точно така както откъснато знамение символизира вярата в Христос, така и тази рок символика принадлежи на падналите души.
От 1980г. насам пакети с рок плочи все повече и повече украсяват изотерическите и открито сатанински ориентирани места. Така например на тях може да бъде изобразена глава на козел, явяващ се символ на личността на сатана. Не рядко може да се види обърнат надолу триъгълник, който в магията се явява като печат на сатана, както и пирамида с око в нея, изобразяващо окото на сатана.
Взривове от насилие и разврат протичат редом с изпълнението на дадена рок група, а също така и по време на прослушването на техните записи в дискотеки. Всичко това свидетелства за демоничната природа на тази музика. Така например в 1965г. на концерт на Битълс в САЩ са убити около 100 човека, а по време на концерта на групата Ху убитите са 11, а ранените 42 души. В Мелбърн по време на рок фестивал сериозни наранявания получават повече от 1000 души. През 1988г. по време на изпълнение на Гънс енд Роузис на фестивал в Донинктън са установени смъртни случаи, а през 1994г. подобни по време на изпълнение на групата Мотор Хед. По информация на в-к “Шпигел” музикантите от направлението “дед метал” търсят връзка с неонацисти и опитват да направят обединение между сатанисти и фашисти – т.нар. “бяло армейско движение”. Освен видимото въздействие върху слушателите на изброените рок групи има информация за извършвана тайна обработка върху съзнанието на слушателите. В течение на няколко десетилетия по данни на Ян Ван Хелзинг, въздействието се извършва чрез т.нар. “замаскирано обратно звучене”. Това се извършва по следния начин. По време на записа на изпълнявания рок на групата заедно с музиката предназначена за слушателя се записват и специални съобщения, но на по-висока чистота /ултразвук - аналогично на беззвучното изсвирване към кучето/ въобще чрез звуци които не могат да бъдат осъзнато възприети от ухото, но оказващи в същото време активно въздействие върху подсъзнанието на човека /т.нар. сублиматни съобщения/. В случая, когато мозъкът в продължителен период от време се подлага на подобно въздействие от същия този звуков сигнал в него протича биохимична реакция, аналогична на тази реакция произтичаща при употребата на морфин, т.нар. ендорфини /естествен морфин/. Тази реакция произвежда двоен ефект: усещане на нещо приятно и активизиращо мозъчните процеси. При тази хипер активност на мозъка се възприемат по ясно подсъзнателните съобщения още повече когато те са резултат на един магьоснически ритуал и когато се превръщат в програма от действия за изпълнение.
При “маскираното обратно звучене” съобщенията се записват в обратна последователности в точно този вид се вмъкват в подсъзнанието. Те стават възможни за долавяне, когато музикалния запис се проиграва отзад напред и представляват нещо като думи написани отзад напред или като думи които могат да бъдат прочетени в огледален вид. Изследванията проведени в това направление показват, че подсъзнанието може да улови фраза произнесена отзад напред, а после да я разшифрова като съобщение, даже когато съобщението е изразено на непознат на аудиторията език. Ето няколко характерни примери:
Кис /KISS/ на английски думата има двойно значение, в случая се разшифрова като “Крале на служба при сатаната”.
Песен: Бог на гръмотевиците, Съобщение: “Дяволът сам той е бог”.

Мадона
Песен: Наподобяваща дева, Съобщение: “Аз се трансформирам в грях”
Куин
Песен: Голямата лудост наречена любов, Съобщение: “По дяволите библията, всичко което аз искам това е магията”
Полис
Песен: Всичко което тя върши е вълшебство, Съобщение: “Силата е в злите”
Ролинг Стоунс
Песен: Връх, Съобщение: “Аз те обичам, така говори дявола”
Принс
Песен: Пурпурен дъжд, Съобщение: “Небесата е трябвало да бъдат взривени по-рано”
Битълс
Песен: Революция №9, Съобщение: “Започни да пушиш марихуана и ме обърни срещу покойника” /тъй като сатанистите се страхуват от името на Христос, те го наричат "покойника"/.
В записа на плочи между 7 и 13 оборот се чува фразата №9, която се повтаря 12 пъти. Когато се прослуша в обратна посока се получава: “turn me on, dead men” в превод “обладай ме мъртвецо”.
В песента “Когато в Арканзас дойде електричеството”, групата “Блек Оук Арканзас” записва един сбор от безсмислени слова, които обаче при проиграване на записа в обратна посока разкриват съдържащо се в тази част съобщение: “Сатана…сатана..- той е бог” и така всичко това завършва със сатанински смях.
След първата вълна от подсъзнателни съобщения, авторите на рока започват вече открито да изразяват своите сатанински настроения. Ето един откъс на песента на пънк групата “Мъртвия Кенеди” наименован “Аз убивам деца”, “Бог ми е казал, че ще те скалпирам жив”. “Убивам деца, защото обичам да ги виждам умиращи” групата на т.нар. остър рок “Ей Си Ди Си” възхвалява адските камбани.
Освен гореизложеното въздействие върху психиката, открито в рок музиката се прилага и използването на откровена магия. Така както показват изследванията на Ян Ван Хелзинг, тази магия се използва в индустрията за грамофонни плочи, музикални касети и дискове. Така например Джон Тод посветен във висшите окултни кръгове на илюминатите – “Съвет на 13-те”, нарича своята организация Луцифер, като признава, че тя се стреми да поеме световния порядък. Главна цел на илюминатите се явява завладяване съзнанието на младежта точно така както Хитлер го е казал:”Който притежава младежта ще притежава и бъдещето”.
Джон Тод се явява ръководител на крупен концерн, състоящ се от фирми издаващи грамофонни плочи и контролиращи почти всички гастроли на рок изпълнители в САЩ.
По неговите думи всяка една матрица оригинал на всяка отделна плоча, без значение класическа, кънтри, рок или музика за медитация и народни песни, освен рока и хеви метала представлява вид език на магията.
Всичко това се върши не само от финансови съображения, а най-вече за да се контролира човешката душа. Тук протича въздействието върху всеки един отделен слушател даже когато си купувате и носите в себе си албум с тези предварително омагьосани плочи, то в значителна степен така вие вече си навличате въздействие на демони и магия. А от тук идва и демоничното влияние на съответните носители на тази музика, проявяващо се в раздразнителност, стремеж към бунт, богохулство, както и склонност към самоубийство. По свидетелство на Ж. П. Реженбал: “Не съществува нито един магьосник или рок музикант, който да е получил свобода без преди това да е унищожил всички намиращи се в него плочи и записи с рок.”
Може да се отбележи, че такива членове като Дейвид Кросби, Натан Янг, Греам Неш, както и всички известни производители на рок музика са в същото време членове на сатанинската църква. От т.нар. проект “Зодиако Продакшънс” се стига до неговото продължение в Калифорния под името “Мараната”.
Смисълът и целта на този проект е в това да се привлекат и обединят млади християни и други иноверци. Ето защо се избират за тази цел групи с положително звучене и положителни тестове, но все пак явяващи се носители на сатанински и диструктивни съобщения. Като първи проект от такъв род е т.нар. опера “Исус Христос супер стар”.
Съвсем не случайно е че сатанистите в Русия се свързват чрез обяви по вестника: “Събираме информация за групи хеви метал” или “Обменям дискове с рок музика”. Като задължителен фон на сатанинските контакти очевидно стои стилът на “хеви метала”. Така като свидетелства откровените на един млад сатанист в филма “Бал на сатаната”, самият той достигнал до сатанизма и магьосничеството благодарение на т.нар. “хеви /тежък/ рок”.
И така завършвайки настоящата статия бихме искали да подчертаем, че рок музиката не е безобидно музикално течение на фона на развиващата се глобална култура на човечеството. Определени течения в рока както бе показано по горе имат ярко изразена демонична насоченост и се явяват ориентиране към общуване с паднали духове, водещи до духовна и физическа разруха. Говори се, че рок музиката се явява вид социално-културна, политическа, икономическа, нравствена и духовна революция. Където не само християнското, но също така и хуманистичното отношение към обществото, личността, обкръжаващата среда и природата преобладават. Но така ли е в действителност? Затова ли в цивилизованите страни толкова настървено подменят ролята на Господ със сатанинското възприятие на обкръжаващата среда? Говорейки, че целта е да се доведе младежта към интернационализъм и космополитно възприятие, а в същото време се осъществява възцаряване на власт на едно единствено правителство, управляващо по метода “Разделяй и владей”. Целта на този проект е да се обхванат всички икономически, политически, военни, религиозни и други сили със задачата всичко това да служи за идването на антихриста.



В заключение искам да дефинирам какво означава знакът, който правят всички почитатели на Метъла и Хард Рока /а и не само те-виж снимките надолу и ще разберете за какво става въпрос/-този с двата пръста .....Да, Приятели, Това е Дяволът!Дали това е нормално, а?Дали не сме Слуги на Дявола, без да го осъзнаваме? Трябва ли да продължаваме да сме спящо-будни и да ни опияняват звучите на Сатаната?...Това ще го оставя на всеки от Вас да прецени....Личен избор, хора....