Предай Нататък: Комплексът "Дядо Коледа" или Фалшивата Реалност

Чувстваш, че има нещо дълбоко нередно в света, в който живееш, но не знаеш какво? Чувстваш се в окови, от които имаш желание да се освободиш? Чувстваш, че искаш и можеш да допринесеш за положителна промяна в оковаващата ни действителност? Тогава този материал е за теб!

Кой в действителност стои зад фалшивата реалност и защо тя е фалшива? Дали наистина преследваме най-добрите си интереси, или се носим по течение от нищо не означаващи вярвания? Нека помислим и да си зададем някои въпроси – за самите нас, за нашето общество и за властовите структури, от които сме поставени в зависимост.

      "Живеем в един свободен и постоянно развиващ се свят, в който никой не може да ни диктува какво да правим, още по-малко какво да мислим. Свят с установени норми на мислене и поведение, които не само обикновено не подлагаме на съмнение и размисъл, но и не би трябвало да го правим, тъй като "топлата вода" отдавна е открита, и всички тези норми с времето се усъвършенстват от обществото, така че получаваме най-доброто и най-логичното за момента."

Това е една официална, "политически коректна" версия на реалността. Как обаче стоят нещата в действителност? И всъщност няма ли известно противоречие между първото и второто изречение?

Нека започнем от нашите най-ранни години от идването ни на този свят. Още тогава срещу нас започват да действат конспирации, в които участници са дори самите родители. Не вярвате? Тогава просто си помислете за Дядо Коледа. Какво, ако не конспирация, е той? И какво точно възпитава (След като истината все пак бъде открита) тази лъжа у един, така или иначе лесно манипулируем детски мозък? Не възпитава ли, че лъжата и конспиративната дейност са нещо напълно в реда на нещата?

Нека проследим какво се случва след това, в училищните ни години. Каква е нашата задача там? Преди всичко запаметяване и възпроизвеждане на определен обем от информация, представена ни, в повечето случаи, като абсолютната истина. Казва ви се “Това е така, другото иначе”, но не и защо, нито защо това няма как да бъде сигурно. Какво всъщност определя дали даден факт наистина е факт? Това е знанието, което имаме до момента. Ако пътувате назад във времето и покажете на един древен човек нещо от света на техниката, той вероятно ще заключи, че това не е възможно, освен ако вие не сте Бог. Това е така, защото му липсват познания от подобно ниво и неговите възприятия за възможно и невъзможно са ограничени до нивото на знания, на което се намира.

От вас, обаче, не се изисква никакво критично мислене, нито задаване на подобни въпроси, а тъкмо обратното – очаква се, едва ли не, страхопочитание спрямо “Авторитетите” (Същите авторитети, които преди по-малко от два века са твърдяли, че е невъзможно да се лети, например). Също така от вас се изисква n на брой часове да бъдете ангажирани с това...дали ще ви остане много време за замисляне така или иначе?

От малки сме възпитавани в състезателен дух, възпитавани сме да се надпреварваме. Надпревара с времето (Ще ни стигне ли времето да напишем всички домашни?), с хората около нас и с изискванията, които те ни поставят (По-високи оценки в училище, спазване на определен модел на поведение). На по-късен етап идва работата, където нещата стоят по подобен начин – нещо, за което ние самите в повечето случаи допринасяме. Ако не друго, обикновено тук сами на себе си поставяме съответните изисквания...по-високи заплати, по-“престижна” работа, и т.н. Но дали по този начин наистина преследваме щастието си? Не е ли стремежът към издигане свързан с постоянно напрежение и пропиляно време? Не означават ли повечето пари и повече робство, произтичащо от по-голямата ни посветеност на работата, отколкото на собствения ни живот? Не започваме ли да живеем, за да работим, отколкото обратното?

Измамният прогрес, разбира се, не се изчерпва с персоналното и професионално ниво. Популярно мнение е, че всичко в нашия свят еволюира, че има технически напредък и че качеството на живота ни се подобрява. Дали наистина е така? Нека помислим отново. Защо електрониката, дори колите, в днешно време се чупят все по-лесно и изискват все повече поддръжка и по-честа подмяна (А защо въпреки развитието на технологиите и икономиката, работата се увеличава? Преди няколко десетилетия мъжът в семейството беше достатъчен, за да осигурява необходимите средства. А сега?)? Дали “еволюцията” има най-добрия ни интерес на ум, или се преследва повече производство, от там повече печалба (А еволюция ли е да се поставяме под все по-голяма зависимост от системата и все по-голяма невъзможност да се справим без нея? Дори вода и храна не бихме могли да си купим от магазина при спиране на тока, какво остава да са ни останали умения и възможности сами да си ги набавим)? В този тип система, на практика, именно печалбата е приоритет номер 1, не доброто на когото и да било. Нещо повече, какво всъщност представлява монетарната система? Това е система, позволяваща на банките буквално да си измислят пари, многократно надвишаващи реалните им активи, и да начисляват лихва върху тях. Всеизвестен факт е и че всяка държава има определени дългове. Има ли максимум в дълговете, които могат да се натрупат? Има ли срок, в който те трябва да се изплатят? А какво става с обикновен чвоек, който печата пари или не си връща дълговете? Знаем отговорите на всички тези въпроси, но дали се замисляме достатъчно над тях?

Тази финансова система прави възможно воденето на продължителни войни, защото банкерите могат непрекъснато да издават ценни книжа, с които да подклаждат конфликта. След войната, правителствата задлъжняват още повече. Това е начин за натрупване на огромни печалби, тъй като се заемат измислени пари и на двете страни, след което се заемат още повече за възстановяване. Съществува, на практика, напълно изкуствено противопоставяне (“Разделяй и владей”), което се наблюдава и при почти всички войни. Ако проучим по-подробно фактите за Втората световна война ще видим, че всъщност едни и същи хора финансират и двете страни в нея. Тоест, противопоставянето е само в основата на пирамидата – сред тези, които са били измамени да воюват в полза финансовите акули, дърпащи конците. Можем да наблюдаваме същото нещо навсякъде. Прегледайте списъка с корпорации, финансиращи различните кандидати, състезаващи се за президентския пост в САЩ. Дали това положение е много по-различно в другите страни? Дали наистина съществува ляво, дясно и останалите, не означаващи нищо политически понятия? А в организация като ЕС, където се следва една и съща политическа линия, дали и при истинско желание, някоя партия би могла да предложи нещо разично в управлението, защото е “дясна” или “лява”?

      А защо в страни като САЩ (Люлката на капитализва) толкова хора изживяват дните си с помощта на анти-депресанти? Защо въпреки анти-депресантите и въпреки все по-затегнатия контрол, престъпленията не намаляват? Дали анти-депресантите имат ефекта, за който се твърди? Дали не е възможно тъкмо обратното? А знаете ли, че една от водещите фармацефтични корпорации беше уличена в дистрибуцията на ваксини, съдържащи вируса на птичи грип? Знаете ли, че през 1976 година ваксината срещу свински грип убива много повече, отколкото самият грип? Знаете ли, че въпреки повторната му поява през 21-и век и истерията, която причини, много повече хора на ден умират от обикновен, отколкото от свински  грип? А питали ли сте се защо съществуват задължителни ваксини дори за възрастни? Ако те са ефективни, тогава какъв повод имат взелите я да се притесняват, че някой е отказал да се ваксинира?

      Ами по-строгият контрол и ограничаването на свободите? Дали те помагат, или създават още повече напрежение, което рано или късно се проявява по един или друг деструктивен начин? Дали имаме нужда от толкова “сигурност”? А дали всъщност това е сигурност? Как увеличаването на зависимостта от държавния апарат ни гарантира сигурност, вместо обратното? В свят, управляван от парите, каква наистина е основната цел на хората, притежаващи власт? Колко осъдени политици сте виждали? Ами техни подчинени? Кой е най-опасният престъпник и не е ли това именно този, който е най-недосегаем и има най-много власт в ръцете си, както и възможност за злоупотреба с нея?

Но, както казахме по-рано, официалното становище е, че живеем в свободен/демократичен свят. Така че, как по-лесно хората, притежаващи власт, могат да получат това, което искат? Като убедят обществото само да одобри това, което те искат. Много по-широко разпространен, отколкото изглежда на пръв поглед, е методът “Проблем – реакция – решение”. Първо се създава един проблем – като например тероризмът (Проблемът от своя страна може да е реален или обрисуван като такъв от медиите. Например катастрофите са нещо нормално, но медиите започват да тръбят за “Война по пътищата” и от вас се очаква да подкрепите определени мерки, които в крайна сметка отново са в полза основно на държавния апарат. Глобално затопляне? Още една такса, или може би трябва да кажем рекет? Дори глобалното затопляне да е реално, как събирането на пари решава проблемът? Наистина ли има такава загриженост за природата? Защо тогава не се позволява загърбване на петрола и замяната му с отдавна измислени далеч по-ефективни технологии?). След това идва обществената реакция, която е посока “Трябва да бъдат взети мерки”. И тогава ни се предлага решението, като например отказ от свободите ни, за да бъдем пазени. Колкото повече страх се генерира, толкова по-податливи на манипулация и подчинение са хората.

А какво означава да си престъпник? На нас, всъщност, ни се внушава, че “лошите” са хора, имащи проблеми със законите и властта.

Умните хора имат проблем с властта (А под умни би трябвало да разбираме не начетените, а способните да разсъждават критично, да подлагат под съмнение. Дали понякога прекалената начетеност не оказва и обратния ефект? Все пак, неограничени ли са възможностите на човешкия мозък и запаметяването не е ли за сметка на нещо друго?). И както несъгласието с "властта" и "закона" не прави някого автоматично добър човек, не го прави автоматично и лош. Това, което наистина е от значение, е доколко някой уважава индивидуалните права на околните. Проблемът е, че много хора, включително про-свободните активисти, все още имат желание да получат одобрението на властта. Да си престъпник според властта означава чисто и просто да не се подчиниш на нещо, което тя самата е сметнала за правилно. Защо някой трябва да се чувства виновен за това? (Истината е, че по тази дефиниция, ние всички сме престъпници, като се има предвид, че огромния набор от "закони"прави на практика невъзможно дори знанието за всички тях, от там и невъзможността да се подчиниш на всички тях. Отдавна властовите структури са разбрали, че не може да управляваш народ, който е невинен – трябва да намериш начин да направиш престъпници по-голяма част от хората и по този начин да ги държиш в ръцете си със заплахата от солидни глоби и затвор).

Но не трябва ли "законите" срещу убийство или кражба да бъдат спазвани? Да и не. Хората трябва да се въздържат от извършването на кражби и убийства, но НЕ защото има "закони" срещу тях. Кражбата и убийството са нещо нередно поради това, че те лишават някого от неговите права, а не защото някой политически празнодумец е седнал и написал "закон" срещу това. Всъщност, много кражби и убийства в днешно време биват виждани като необходими, ако не и като нещо добро, понеже тези престъпления са били обявени за "законни" (И са наричани "такси" и "войни"). Какво става, ако един престъпник с власт напише закон? При определени случаи морално не би ли било престъпление именно да се подчиниш?

Но дали ограничението на свободите ни спира дотук? Не ограничаваме ли и сами себе си? Мислим, че живеем в свободен свят, но къде всъщност е свободата? Не ви ли се случва постоянно да се питате “Но какво ще си каже човекът X ако направя нещото X”? Ние всички носим маски и сме приели това за нормално. Маската ни казва “Да, това не съм аз, а версията, която съм си избрал, за да бъда приеман от останалите”. На практика повечето от нас живеят в т.н. “Комфортни зони” – зоните, в които сме ограничили действията и думите си, така че да бъдем приемани от останалите. Ако излезем извън тях, тогава има опасност да ни помислят за “луди”, “престъпници” или просто особняци, които никой не желае, включително на работа (Както знаем, в този вид система тук вече имаме проблем). Дали не бихме полудели само ако можехме да научим какво наистина си мислят и какво е истинското лице на повечето хора около нас? Колко от мислите ни са наши собствени, а не плод на това, което обществото ни внушава? Когато чуете сирените, не си ли казвате “Трябва да остана прав неподвижно, защото така ще почета конкретния герой от миналото”. Наистина ли е така? Ако обществото не беше създало този ритуал, тогава по-малко ли щеше да е уважението ви към тези хора?

Често се случва някой да се отнесе негативно с нас. Какво обикновено правим в тези ситуации? Реагираме по сходен начин спрямо него. Но какво всъщност постигаме по този начин? Може ли една негативна емоция сама по себе си да бъде полезна за човека, който я е генерирал? Не увеличава ли тя още повече ефекта от това, което са ни причинили (Може би неволно, а може би с целта именно да се почувстваме като жертви, генерирайки съответната негативна енергия). Дали не робуваме на егото си в много от случаите, когато реагираме по определен начин? Дали отново не си казваме ("Но какво ще си каже този човек, ще ме помисли за слаб? Ами другите около мен?")? Ако започнем наистина да се замисляме критично и задълбочено над нещата от ежедневието ни, които правим или си мислим, ще видим, че всъщност много малко от тях се подчиняват на каквато и да било логика или действат в наша полза. Веднъж, щом установим какво не е наред и развием желание да го променим, вече сме направили огромна стъпка напред към реалната промяна.

Както вероятно сте се досетили, ако сте погледнали безпристрастно на написаното, неговата цел не е да ви каже какво и как да мислите – целта е да ви помогне в способността да мислите критично и самостоятелно, да се отървете от готовите отговори и чуждите мисли, маскирани като ваши. Една от основните манипулации в днешния свят е тази, която ни кара да търсим отговорите във външни източници. Но ако първо не ги намерим вътре в себе си, дали наистина бихме могли да променим нещо в заобикалящата ни действителност?Отдавна исках да изкрещя на всички, че Апокалипсис Няма да има!!!! Гледам и не вярвам на очите си- все повече и повече филми се свързват със сблъсък на друга планета със Земята, все повече и повече тъпи американски блъкбъстъри ни правят роби на извънземни цивилизации, а политиците ни вкарват от криза в криза, от война във война- САМО И САМО ДА СМЕ ИЗПЛАШЕНИ, БЕДНИ И ДА СМЕ С ПРОМИТИ МОЗЪЦИ ОТ МЕДИИТЕ И ЗАБАВЛЕНИЕТО. ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ПОТРЕТРАВМ, ЧЕ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЕЗУМНО ТОВА ДА ГЛЕДАМ ПРЕЗ ДЕНЯ ПРОСЯЦИ И СТАРИ ХОРА, КОИТО РОВЯТ ПО КОФИТЕ ЗА ХРАНА, А ВЕЧЕР ЛИЦЕМЕРНИТЕ МЕДИИ ДА НИ АНГАЖИРАТ С ПЛОСКИ СЕРИАЛИ И БЕЗЧУВСТВЕНИ РИАЛИТИ ФОРМАТИ.....
ДА, АПОКАЛИПСИС НЯМА ДА ИМА! ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА СЪЩО! АНОНИМНИТЕ МОГАТ ДА СИ ГО ЗАВРАТ ОТЗАД, ЗАЩОТО НЕ СА НИТО НОВИТЕ БУНТАРИ, А ПРОСТО ПОРЕДНАТА МАНИПУЛАЦИЯ! НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ НИЩО СТРАШНО ЗА НАС, ХОРАТА! ЗА ДРУГИТЕ - КАКВОТО СА СИ НАДРОБИЛИ.....
БЪДЕТЕ СИЛНИ И ПРЕМАХНЕТЕ СТРАХА, ПРИЯТЕЛИ!