Направо ме втрещи новина номер едно по новинарските емисии преди 2-3 седмици.Нямам си и на идея защо чак сега го пиша това.. Не знам как се нарича уреда за измерване на политическия слугинаж и продажната сервилност, но както и да се казва днес той се счупи. Счупи се на парчета. Да си призная - не знаех дали чета фейлетон на някой откривател за порядките на туземните племена в Африка или слушам емисия на споснсорираните с нашите данъци Българско национално радио и Телевизия!
През епохата на Просвещението една от гордостта на някои тайни общества е поставянето на просветни монарси на трона на абсолютните монархии в Европа в началото на 18 век. Това са били интелигентни и образовани владетели, които са разбирали от всичко(или поне така казват историците и философите) и със силата на абсолютната си власт са проправяли път на реформи, като са защитавали интересите на своите поданици от мракобесието на Църквата и произвола на феодалите...
Днес българите имаха нужда от информация какво се случва около тях. Имаха и нужда от информация какво да правят, когато по целия свят се случва нещо необикновено. Там отвън всичко ври и кипи, и рано или късно ще ни застигне.
Имаха нужда да им кажат, че гръцките банки са на ръба на платежоспособността и последните механизми в еврозоната за тяхното спасяване вече започнаха да светят с червени лампички. Имаха нужда да им кажта, че при случай, че баковият савак хлопне тежко – първо спестявания си ще ги получат клиентите на банките-майки в Гърция, а после и ако остане нещо малцина „с връзки” ще вземат обратно влоговете в българските представителства на „ОББ”, „Пиреус банк”, „Пощенска банка” и „Алфа банк”. А останалите?
Някой пишман финансит веднага технократски и самодовлно ще реагира, че спестяванията са гарантирани до 100 000лв. Да, ама кой ще ги плаща тези пари? – ние всички, данакоплатците или поне работещата част от тях. Още по-зле - целият народ ще плати съвсем реално данък невежество, само защото не се е намерил и един български политик да обяви в публичното пространство, че корабът потъва и гражданите трябва да изтеглят парите се от колабиращите гръцки банки, за да не плащаме после задружно инвестиционното им невежство, породено от манипулационно-информационната завеса на световните банкстери.
Да се върнем към топ новината на деня, а може би ще е на седмицата, а може би няколко месеца да ни забавляват с нея. „Бойко Борисов поиска връщането на Радостин Стойчев”. Това не става с някаква невинна реплика по случай на някакъв важен държавен проблем, а целенасочено задействана институционална кампания, в която е вкаран ресурса на целия Министерски съвет. До момента само военните не са мобилизирани.
Не се сещам например в кризисни времена за Британската империя аглийската кралица да е ходила да прави евтини „PR” срещи с председателя на федерацита по крикет. Не мога да си представя и Наполеон по време на руската зима, застиганал армията му, да се е върнал да прави спешна среща с френския национален отбор по спортен лов на жаби.
Не че случващото се с националния ни отбор по волейбол не трагедия, но това е само спортна трагедия, различава се от националната трагедия. А националната трагедия е, че сме до такава степен опитомени, че щом ни пуснат кукичката, я захапваме чак до въдицата. Още повече, че за Негово величство знаем, че невероятна каратека и фамозен централен нападател, но чак сега разбираме и за скритото му амплоа, като гениален волейболен стратег. Тежък е кръстът на просветения монарх.
Не знам само аз ли си споменям, че през лятото и есента на 1996г., докато по медиите всеки политик правеше разбор на провала на националите по футбол на Европейското в Англия, през същото това време опредлени за кредитни милионер лица теглеха необезпечени заеми от спестовните влогове на българския народ и си обръщаха парите в твърда валута и активи. После съм сигурен, че всички вече се сещаме кой плати сметката. Чудно ми е обаче как забравяме как стигнахме дотам или нарочно ни приспиват.
P.S. На Запад експериментът със просветените самодръжци като цяло свършва на ешафода, в резулат на което там хората имат 7 часов работен ден, на обяд пият шампанско или узо, а икономиката им никога не страда от финансова ликвидност, защото банките-майки редовно се грижат да отпускат „животоспасяващи”(чий ли живот спасяват?) заеми на „братски” народи с многократно надхвърлящи главницата лихви, които се връщат при тях регулярно и попълват бюджетните дупки. Ето как се върти колето на неоколониализма, завъртано от робския труд на тиквопоклонниците и мишите душички. И така верноподаниците на Падишаха, въпреки че вече не носят потури и размахват гордо трибагреник над главите си, ще продължават да не виждат, че царят е гол и носи тиква на раменете си. А на стената човекът с брадта от портрета се чуди на оня свят имаше ли смисъл да пише за „таз робска земя” и чу ли го наистина някой през всичките тези години?
Няма коментари:
Публикуване на коментар