КОД 681- Част втора

БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИНЪТ

Поради географското си разположение, днешната територия на България от древни времена се е обособила като кръстопът на различни народи, етноси и култури. Идвали са едни, други са заминавали, трети се претопявали и разпръсквали без остатък, но всеки неизменно е оставял по нещо завинаги. Ветровете на тяхното движение понякога бивали ураганни, носейки много беди и нещастия на завареното население. А друг път – филигранни, като лек утринен бриз. От това пък са се извайвали необикновени със своята красота произведения. Често се променяли и техните посоки – от изток на запад и от запад на изток, от север на юг и обратното. А отпреди над  1300 години, та до ден днешен на това проветриво място, с различни прекъсвания съществува  държавата и името България,   наследени от древните българи. Дошли от изток и отвоювали територията със силата на своя меч, защото в ония времена така се пораждали, загивали и просъществували народите и държавите .

За да опази един народ своята национална и културна идентичност на такова проветриво място, се изисква едновременно много гъвкавост от една страна и голяма вътрешна устойчивост – от друга. Така, както и стройният кипарис силно се огъва от ветровете, но именно за да не се пречупи и да устои на тяхната мощ. По подобен начин и с такъв уклон през вековете са се формирали основните отличителни белези на народа на тази страна. Така се е изграждала неговата общностна психология и култура.

Някога, а и днес все още, много от астролозите са считали и считат, че народът и територията на България, а и на по-голямата част от Балканския полуостров, са под основното влияние на онзи небесен сектор, от древни времена обозначен с името Козирог. В тези свои убеждения те изхождали главно от съчиненията на древните автори. Повечето от съвременните световни авторитети в астрологията обаче почти не познават Балканите. Един регион със смайващо вибрационно многообразие от населяващите го народи, етноси и култури – една необикновена амалгама от получените различни комбинации, вследствие многове­ковния допир /често кървав/ между извънредно жизненото езичество, православното християнство, исляма и твърде добре съхраняваните най-различни национални традиции. Всички те създали с течение на времето нещо като невъ­образимо пъстра и китна горска поляна с чудни и никъде не срещани цветя, но и с много стърчащи сред тях тръни и бурени. Та част от тази поляна е и днешна България, но вече със своя специфичен аромат и колорит.

Когато избухне бомба, човек е най-силно подвластен на вродения си инстинкт за самосъхранение, принуждаващ го за части от секундата да залегне и се прикрие в най-близката долчинка. Той няма време да мисли за другите хо­ра около себе си, особено за по-далече стоящите – няма време да мисли за общо, колективно спасение. А ако посто­янно избухват бомби около него, същият човек попада все повече и по-трайно под силната власт на този могъщ инстинкт. А той действа, както е добре известно, предимно на индивидуално равнище.

В българската история, и най-вече по време на петвековното чуждоверско иго, такива бомби, в пряк и в пре­носен смисъл, са гърмели на всяка крачка. И на всяка крачка е трябвало светкавично "да се заляга". Тъй моментната реакция и максимата "всеки да се спасява поединично" постепенно се вкореняват дълбоко в българския национален характер. Тази максима като ръководен принцип силно при­съства и днес и много пречи за сцеплението между бълга­рите и за създаването на общи за всички ценности и стремежи. За усещането и представата за единна и неде­лима общност – усещането за народ.

Съзнанието за единна общност рязко и силно е за­почнало да избуява по време на Българското Национално Възраждане. Тогава из националните недра се появяват много просветители, будители, поети, писатели, въстани­ци, войводи... Всички те започват да действат като камбанен звън за ушите на българина, за неговия народностен дух, изтръгвайки го от вековен сън. Задвижват се могъщи и неподозирани духовни сили. И тъкмо в този момент на неустоимо набъбване, покълване и естествен растеж идва Освободителната Руско-турска война. Но покрай свободата и всичко ново и радостно, тя донася и един тъжен край. Бива прекъснат бавния, мъчителен, но жизнено необходим процес, водещ към националното узряване и порастване. Същият, който най-точно и перфектно култивира и селекционира националните герои и ръководния, културния и икономическия елит в бъдещата държава, според нейните вътрешни необходимости и логика.

А какво е станало в действителност?!... В резултат на тази война, един още неузрял за свободно и самостоятелно съществувание народ изведнъж се появява на политическата сцена на Европа и Света. А това е почти същото като да оставиш едно дете на произвола на съдбата – без родители или настойници. Какво става тогава? Инстинктивно и неизбежно детето започва да търси подкрепата на по-опитни и възрастни доброжелатели и попечители. Но тъй като съвсем естествено е детската наивност да предизвика най-напред не доброжелателите, а използвачите и похитителите, обяснимо е защо така бързо е ставало обект на всевъзможни похищения. Та точно това всъщност се е получило и непрекъснато се получава оттогава насам и в българската история.

Всички съдбоносни и трагични грешни стъпки след Освобождението, та и до днес, на новосъздадената българска държава се дължат на все същата недозрялост и непълнолетност. Същата, която непрекъснато е поставяла и поставя страната във всестранна зависимост от една или друга външна сила, вживяла се в ролята на добрия чичко самарянин – настойник и закрилник.

Много показателен е примерно неистовият стремеж на повечето български държавници, от Освобождението до днес, да присъединят страната си колкото е възможно по-бързо и по-плътно към най-близкия и най-могъщ за момента съюзник. Но... неизменно оказващ се в стратегическа перспектива губещата страна. Губеща страна първоначално е била Русия, с нейния агресивен, имперски панславизъм и фе­одална изостаналост. Губеща страна по-късно се оказва и Германия, с нейния войнстващ и праволинеен реваншизъм. Губеща страна се оказва и Съветският съюз, с неговия ко­мунизъм - знае се какъв. А никак не би било чудно и ако след двайсетина години бъде отчетено, че стратегически гу­беща страна са САЩ, НАТО и Европейският съюз с тяхна­та въпреки всичко залязваща демокрация и цивилизация, по­ради изчерпани вътрешни духовни стимули и ресурси. Освен ако не настъпи някакво истинско чудо, което не е невъзможно, разбира се.

И тъй - неизменно и от много време изборът е бил един – в най-грешната посока. Сякаш го е направлявала и направлява зла прокоба... или самият Сатана. А от това по-късните последствия са се оказвали неизбежни – дълга и нескончаема поредица от национални катастрофи, с трай­ни външни и вътрешни травми и трудно зарастващи рани и счупвания. Почти като тези, които съпътстват едно малко дете, което се учи да ходи и непрекъснато се спъва и пада - най-вече благодарение на вездесъщия "добър чичко самарянин", който неизменно го води за ръчичката по "правия път".

Корените на всички тези беди, обаче, са в много по-далечното минало. Големите исторически начала създават енергийни матрици, които могат да се проявяват и дейст­ват не векове, а хилядолетия и те именно определят нас­тоящето и насочват към общото бъдеще по един необикновен, но доказан начин. Така че няма друг път и друг спо­соб да се поправи настоящето и да се формира посока към добро бъдеще, ако не се бръкне в миналото и там мъдри хора с чисти ръце и любящи сърца не поработят колкото е нужно. Само така големият потенциал на нашия български народ най-после би могъл да бъде освободен и насочен към градивност.