Алтернативна медицина: Кашите-вкусни и полезни

Кашите са много вкусна храна, която обаче трябва да знаем как да сготвим и с какво да комбинираме. Правилно приготвената каша прочиства организма от радионуклидите. Ще ви предложим няколко ос­новни рецепти.

1. Булгурена каша

Вечер, преди лягане се накисва една чаша булгур в 1 л вода. На сутринта водата се излива, а булгурът се изсипва в 2 л прясно мляко и се вари в тенджера без похлупак около 5 минути. След това тенджерата се захлупва и се вари още 6 часа на водна баня (за­дължително на слаб огън). Готовата булгурена каша е с бежов цвят и бледожълт оттенък. Към нея може да добавите масло и подправки по избор.

2. Каша от елда

Всяко зрънце елда има защитно покритие, което не позволява при варене да се отделя слуз. Елдата и просото се препоръчват при сърдечносъдови заболя­вания. Правилно сварената каша изчиства радионук­лидите от мускулите. При приготвянето на елдата трябва да се спазват следните правила:

1.  Оставя се на силен огън да кипне, след това се вари на умерен, а накрая — на слаб. Тенджерата за­дължително трябва да бъде метална (в никакъв слу­чай емайлирана) и плътно захлупена.

2.  Не бива да се долива вода или да се разбърква — иначе кашата ще загори или изсъхне.

3.  Вари се 15 минути, след което тенджерата се за­вива с кърпа за 5 минути — да набъбне хубаво каша­та, и се слагат по желание масло, ситно нарязани ва­рени яйца, кромид лук. Яде се, докато е топла. Изсти­нала, тя губи полезните си свойства, а също и специ­фичния си вкус.

3. Каша от грухано просо

Трябва да знаете, че белезникавото просо е старо, загубило е лечебните си свойства, най-добре е да из­ползвате оранжево-жълтото просо — от него става чудесна каша.

Зрънцата се изчистват и измиват 5-7 пъти (накрая с гореща вода, която отмива горчилката). Първона­чално просото -се вари в подсолена вода (около 10 минути), след което тази вода се излива и се добавя прясно мляко. Към готовата каша може да добавите варена тиква, сушени кайсии, ябълки, масло. Някои слагат вместо плодове лук и парченца сланина.

4.  Каша от овесени ядки

Овесените ядки се изчистват и заливат с вряла во­да — варят се няколко минути (само докато омек­нат), след което се сипва горещо мляко. За аромат може да добавите анасон, канела, нарязани на ситно лимонени или портокалови кори, а също и различни сушени плодове. За подслаждане вместо захар се из­ползва мед.

5. Каша от грис

Кашата за възрастни се приготвя по следния на­чин: в емайлиран тиган се запържва грис и малко масло — да добие лек златист оттенък, след това се добавят 3/4 л вода и 1/2 л мляко. Сместа ври няколко минути, като непрекъснато се разбърква, за да не за­гори. След като се свали от печката, се покрива плът­но с похлупак — да набъбне хубаво.

За деца кашата се прави другояче: в 1/2 л кипящо мляко се сипва 100-150 гр грис. Вари се 1-2 минути, като се разбърква от време на време. Добавя се масло и тенджерата се похлупва плътно с капак, допълни­телно може да се увие с кърпа или одеяло. След 10-15 минути е готова за консумация, като по желание може да се добави сол или настърган морков. Този начин на приготвяне запазва лечебните и вкусови свойства на кашата.

Сухото мляко е много хранително и не отстъпва на прясното по съдържание на витамини и белтъчи­ни. Но след като сте отворили кутия или пакет със сухо мляко, трябва за няколко дни да го изразходвате — иначе то губи полезните си свойства.

От мляко се приготвя и любимото лакомство на всички деца — сладоледът. 100 г сметанов сладолед съдържат 180-200 ккал. Той е полезен при язва, туберкулоза, изтощение, малокръвие, след операция на сливиците или стомаха. За съжаление при заболява­ния като колит, гастрит, холецистит сладоледът е противопоказен.

Кисело-млечните продукти лесно се усвояват, ос­вен това подобряват апетита и подпомагат отделяне­то на стомашен сок.

Ежедневната консумация на кисело мляко пред­пазва от преждевременно остаряване, атеросклероза, онкологични заболявания; прочиства кръвта от вред­ни вещества и укрепва здравето. Изучавайки кисело-млечните бактерии, И. И. Мечников стига до извода, че те потискат дейността на редица микроби в чо­вешкия организъм.

В стресова ситуация или силно напрежение ча­ша айрян или студена вода предпазват от инфаркт и успокояват — изпиват се на един дъх. Ако от напрежението се появи гадене, в чашата се добавят и 2 с. л. оцет. В такива случаи добре действа и щипка сол върху езика. Стресът се отразява пагуб­но на сърцето (възможно е да се стигне до ин­фаркт) и стомаха. От силното притеснение муску­лите отслабват, клапанът на пилора на дванадесе­топръстника се отваря и концентрираните стомаш­ни ферменти попадат в дванадесетопръстника и го разяждат. Нарушава се и тонусът на пилора и в стомаха свободно преминават трипсини и жлъчка. В такива случаи академик Б. В. Болотов препоръч­ва вместо лекарства да се приемат обелки от пло­дове и зеленчуци: изстискват се в сокоизстисквачка и от сместа се оформят малки топченца, които се гълтат, без да се дъвчат. Обелките са богати на пектин и прочистват стените на стомаха от солите, тежките метали, свободните радикали и канцероген­ните вещества.

Друг чудесен хранителен продукт, приготвен от мляко, е изварата.

Тя е много полезна за болни от захарен диабет, нарушена функция на задстомашната жлеза; при проблеми с черния дроб, далака, сърдечносъдовата система, при травми, изгаряния и счупвания. Голя­мото количество белтъчини, незаменими аминоки­селини, метионин и триптофан в нея подпомагат нормалното функциониране на храносмилателната и нервната система. Обезмаслената извара се препо­ръчва при затлъстяване и подагра, а също и в слу­чаи, когато месото и рибата са противопоказни. То­ва е продукт, който може да се включи във всяка диета. В зависимост от технологията на приготвяне изварата може да има различна масленост — от 20% до 1,75%.

Изварата е бедна на витамин В6 (пиридоксин). Не­достигът на този витамин може да доведе до пони­жаване на количеството на левкоцитите и киселинността на стомаха. Затова е желателно изварата да се комбинира с покълнало жито, зеле, моркови, оре­хи, трици — те съдържат в големи количества пири­доксин.

Други храни, богати на витамин В6, са картофите, бобът, свинското месо, елдата.

Изварата притежава диуретично действие, тъй ка­то съединенията на калия в нея са почти тройно по­вече от съединенията на натрия. Наличието на кал­ций и фосфор спомага за развитието на костните клетки, укрепва зъбите, косите, ноктите. Но при ин­фекциозни заболявания на стомаха и червата даже лек хранителен продукт като изварата е противопо­казен — особено ако се приема етазол, биомецин, сулгин.

Имайте предвид, че изварата е малотрайна — в нея много бързо започват да се развиват болестотворни микроби. Затова е най-добре сами да си я при­готвяте или да я консумирате веднага след като я ку­пите.

Изварата може да се използва за компреси и плас­тири. Подобно на глината, тя изтегля всичко ненуж­но от организма, освен това го снабдява с минерални соли и белтъчини. Маската с извара съживява сухите коси, придава им блясък: веднъж седмично се втрива в корените на косата, престоява час-два и се отмива. При кашлица и бронхит гърдите се намазват с терпентиново масло, а отгоре се поставя компрес с изва­ра. Компресът помага и при болни бъбреци, болки в черния дроб и ставите. Много ефикасен е и при бол­ки в колянната става: стара извара се разбива с малко подсолена вода до получаването на гъста сметанообразна маса. Добавят се 2-3 смлени скилидки чесън. Част от сместа се нанася на марля или червен вълнен плат, напоен в много солен воден разтвор, и се поста­вя малко по-ниско от коляното. Отгоре се покрива със специална мушамичка за компреси и вълнен шал или кърпа. Този пластир се държи през цялата нощ, а на сутринта се отмива с топла вода и леко се масажи­ра с олио (не самата колянна става, а около нея). Олиото съдържа витамин Е (токоферол), който съжи­вява мускулите. След 5 часа може да направите ком­прес със зелев лист, обелки от зеленчуци или плодо­ве — за разнасяне на отлаганията в костите. По вре­ме на лечението трябва да спрете консумацията на свинско и говеждо месо, както и консервирани хра­ни.

Остеопорозата (размекване на костите) е друго за­боляване, при което компресите с извара са изключи­телно ефикасни. Най-често тази болест се провокира от заседналия начин на живот и неправилното хране­не — костите стават крехки и чупливи поради недос­тиг на калций, фосфор, магнезий и манган. Остеопо­розата се съпътства и от болки в ставите и гниене на зъбите. Много важно е да промените хранителния си режим: яжте повече извара, зеленчуци, салата от чушки и лук, боб, грах, зеле, краставици, орехи (по-добре е да ги смилате). При подобно хранене кръвта ще получи достатъчно калций и болките ще затих­нат.

Остеопорозата се среща най-вече при жените и ня­кои специалисти твърдят, че се провокира от рязкото намаляване на естрогена в женския организъм с навлизането в климакса. С. Шенън смята, че при недос­тиг на калций костната тъкан се напълва с радионуклиди (стронций 90, уран 233, плутоний) и става лес­но чуплива.

Най-добре е изварата да се консумира със зелен­чуци: чесън, ряпа, цвекло, целина. Отделно може да се поръсва със ситно нарязани листенца от мента, живовляк, ягода. За подобряване на сърдечната дей­ност се комбинира с орехи и стафиди.

Маската с извара, сметана и щипка морска сол придава прекрасен цвят на лицето и го подмладява.

При газове и проблеми с храносмилането е добре веднъж месечно да се провеждат тридневни гладувания (най-подходящият период за тази цел е пълнолунието). Задължително преди разтоварването се взима очистително или се прави клизма. След приключване на гладуването не се минава веднага на пълноценно хранене: организмът трябва да се захрани първо с плодове, зеленчуци, а накрая и с млечни продукти.

Животинските мазнини в млякото са не само вкус­ни, но и полезни.

Те ни снабдяват с енергия и топлина, предпазват ни от студ. През 1994 г. учени от Йейлския универ­ситет стигат до извода, че организмът сам регулира нивото на холестерина и следователно не бива да ог­раничаваме толкова много консумацията на мазнини. Още не е доказано, че хората с по-нисък холестерин живеят по-дълго или са по-здрави. Холестеринът се отлага по стените на кръвоносните съдове само ако е нарушена обмяната на веществата. В такива случаи помагат чаят, червеното вино (в малки количества) и зеленчуците.

Чаят и червеното вино (само по 3 капки на ден) съдържат флавоноиди, които предпазват от инфаркт. Богати на флавоноиди са лукът, зелето, ябълките.

Кравето масло съдържа 62-98% мазнини, 1-2% белтъчини и млечна захар, от 1 до 25% вода. В 1 кг масло има 4800-9240 ккал. То се разваля сравнително бързо, затова е за предпочитане да се купува в по-малки количества. В сравнение с другите животинс­ки мазнини се усвоява по-лесно (особено ако се ком­бинира с пресни зеленчукови салати). Желателно е да се добавя към ястието накрая — при термична об­работка то губи витамините си.

Човешкият организъм има нужда от 50 г масло на ден. Запомнете, че гранясалото масло е истинска от­рова за задстомашната жлеза и черния дроб.

Болните от диабет не трябва да прекаляват с мазната храна, защото задстомашната жлеза при тях е увредена и не е в състояние да преработва голямо ко­личество мазнини. За да подпомогнат дейността на задстомашната жлеза, те трябва редовно да консуми­рат чесън (3-4 скилидки дневно), горчица, черен и червен пипер, запарка от бял равнец.

Болните от захарен диабет, страдащи същевремен­но и от колит или запек, могат да си приготвят в до­машни условия кашкавален хляб: разбиват се на пяна 2 белтъка, добавят се жълтъците и 40 г настърган кашкавал. Разбитата смес се изсипва в лист пергаментова хартия, предварително намазана с краве мас­ло, и се занича за 10 минути във фурната. Получе­ният хляб засища бързо и се усвоява лесно.

Много полезно е топеното масло, което също мо­жете да приготвите сами: пускате буца масло в кипя­ща вода да ври 30 минути, след което изнасяте тен­джерата на студено. Втвърденото масло обирате с лъжица и поставяте в тиган да се изпари водата. Така приготвеното масло дълго време запазва лечебните си свойства. То стимулира храносмилането, спомага за отделянето на жлъчката, ефикасно е при запек. Из­ползва се и външно — при обриви и рани по кожата.

Аюрведа препоръчва при запек да се пие по 1/2 ч. л. топено масло преди лягане. Също така сутрин да се масажират ноздрите с него — предпазва от поява­та на сухост в носа и алергии. Вечер може да сваляте грима от очите с тампонче, напоено в топено масло. Може да го използвате за масаж и на ушните канали — тази процедура подобрява дейността на продълго­ватия мозък.

Към топеното масло някои добавят сухи треви или отвари: прецедената отвара се смесва с маслото в съотношение 1:1, долива се още толкова вода и се вари, докато не изкипи водата. Получената смес е много ефикасна при асцити.

Кашкавалът е един от най-вкусните и ценни млеч­ни продукти. Той съдържа до 32% мазнини, 26% бел­тъчини, 2,5-3,5% органични соли, витамините А и В. Освен това е богат на калций — микроелемент, край­но необходим за укрепването на костната система, зъбите, косите. Поради голямото съдържание на бел­тъчини, мазнини и минерални соли кашкавалът се препоръчва при анемия, туберкулоза, счупвания, из­гаряния и травми, а също и за бременни и кърмачки. Най-голямото му достойнство е, че белтъчините, ко­ито съдържа, са разтворими и почти напълно (98,5%) се усвояват от организма. След прекарано тежко ин­фекциозно заболяване кашкавалът не само възбужда апетита, но и възстановява силите. Безсолните видо­ве със средна масленост са подходящи при захарен диабет, затлъстяване, нарушения на сърдечносъдова­та система и черния дроб.

Има много видове кашкавал — различни по калорийност и състав. Още през XVII век във Франция са били известни 839 вида.

Твърдият кашкавал е калоричен — 100 г съдържат 208-400 ккал. Той е изключително подходящ при ди­етично хранене.

Кашкавалът е хранителен, вкусът му предизвиква обилно слюноотделяне, а следователно и отделяне на стомашен сок. 100 г кашкавал на ден покриват нуж­дите на възрастен човек от мастни киселини.

Имайте предвид, че настърганият кашкавал се ус­воява по-лесно. Даже при добро храносмилане по-го­лемите парченца се задържат дълго в организма.

Французите консумират вино в големи количества и кашкавал с висока масленост и въпреки това са на последно място по болни с инфаркт на миокарда. Ня­кои племена в Африка пият много мляко, хранят се основно с говеждо месо, но напълняването и инфарк­тите са почти непознати при тях. Явно всичко зависи от местността и начина на живот.