За най-голямата ми любов, за нея-Единствената, тази, която винаги ще обичам и няма да предам, тази която винаги ще е до мен и с мен......за моята България- кратка изповед от мен.

Мила Моя Родино, Свята Българйо...силно те любя и желая, че когато споменавам името ти, ми иде да плача от радост. Ти си мойта единствена и най-голяма Любов и винаги ще можеш да разчиташ на верността ми към теб. Никога няма да предам това,че си ме родила.....Ти си ми и Майката, и Любимата едновременно!

Няма по-хубава от теб: Кой има като теб- зелените поля на Тракия и Добруджа? А гръдта ти е навсякъде –толкова голяма и мощна- планините Стара планина, Рила, Пирин, Родопи.Обичам Очите ти –сини красоти- езерата ,реките и мерто-свежата ти кръв, Майко и Любима.

Историята ти –пропита с подвизи и саможертви, синовете ти- смели и мъжествени, а дъщерите- наследили Твойта неземна красота.

Какво си дала на света- един вечно устояващ народ, древен и носещ генофонда на един от най-старите и цивилизовани народи-този на прабългарите-войни и учени, хора ,живеещи в перфектна симбиоза с природните и земни закони.

Мога доста да говоря за Теб,мила Родино, но каквото и да кажа, ще е малко и недостатъчно.Затова ще кажа само: НИКОГА НЯМА ДА СПРА ДА ТЕ ОБИЧАМ И НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ПРЕДАМ

Твой син:

Николай, по баща: Симеонов, по род: Христов