Възможно ли е ……..да обичаш някой………..толкова силно…..толкова искрено…..толкова чисто….да виждаш в него съдбата си…….да виждаш в него себе си….Да си готов да пожертваш живота си…..за другият…….да си готов да го последваш и в смъртта……за да сте заедно….завинаги….Да обичаш любимата си…..и когато я видиш…..тялото ти да трепери….очите ти да се пълнят със сълзи……от щастие…..че сте заедно…..и всеки миг ……прекаран с нея…….да бъде миг на щастие…и всяка нощ……да благодариш на БОГ …че я има…..и че е с теб…..Но понякога…..когато обичаш….така……както се обича…….само веднъж…..а нея я няма……и идва само нощем….в сънищата ти…..в мечтите ти….и заспиваш трудно без нея.. и се събуждаш със сълзи в очите……защото утрото я е прогонило…..заедно със съня…..задно с красивата мечта…..тогава душата ти отлита….. и не се завръща…остава само болката….. и сляпата вяра……че ще я откриеш……НЕЯ……..ЛЮБОВТА……ДУШАТА СИ………
Повечето хора се страхуват от думи като “Любов” и “Завинаги”…….Господи…….колко малко хора могат да усетят ЛЮБОВТА
Няма коментари:
Публикуване на коментар