След това нагълтва цяла опаковка сънотворни, изпива на екс бутилка уиски. Слага си тъмни очила, ляга в постелята и гаси нощната лампа, макар че винаги се е страхувала да спи на тъмно.
3 май, 1987 г. Първи намира трупа старият прислужник Марсел. Полицейският комисар, натоварен с разследването на случая, не може да повярва, че любимата му певица Далида се е самоубила. Възможно ли е човек с толкова успешна кариера, с толкова почитатели, с толкова неограничени възможности да избере смъртта?!
В сейфа на мъртвата няма нищо интересно - мъжка кожена ръкавица, смачкано писмо с любовни признания, изсъхнало стръкче мимоза, чекова книжка, брилянтни обици, златна гривна, скъсана перлена огърлица, десет хиляди франка...В тефтерчето с телефоните всички номера са на мъже. Списък на любовници? Някак трудно е да си представиш 54-годишна жена да води толкова активен сексуален живот.
Впрочем прислужникът Марсел свидетелства, че през последните години Далида често сменя младите си любовници. Рядко романите й продължават повече от седмица. Нейната най-близка приятелка и лична гардеробиерка Жаклин твърди, че е предчувствала смъртта на Далида. Видяла я за последно предишния ден, 2 май, когато заедно с двама приятели я поканила на музикално шоу. Всички забелязали, че певицата се държи неестествено, потисната, с неприлично ярко червило, спъвала се на високите си токове, сякаш ги обувала за първи път. Жаклин се досещала за причината - скоро Йо-йо (така я наричали приятелите й по истинското й име Йоланда Джилиоти) се разделила с поредния любим, млад парижки лекар, който не откликвал на нейните страстни призиви за връзка.
На втори май сутринта, когато Жаклин отива в дома на Далида с новия костюм на Ив Сен Лоран и купени по списък вещи: душ-гел и лосион "Опиум", червило на "Шанел", две кутии цигари Голоаз и бутилка бордо, я намира чисто гола да седи на пода на спалнята и да плаче безутешно. На опитите на приятелката й да я успокои Далида отвръща: Наистина ли аз нося на мъжете само нещастие, както пишат по вестниците?
поредица от самоубийства
Жаклин извежда Йо-йо на закуска в едно шумно кафе. И там певицата признава, че не я е страх от смъртта. Тя вече се познава отблизо с нея - през 1967 г. Далида пробва да се самоубие, но я спасяват.
Това се случва, след като среща италианския композитор Луиджи Тенко. Той трябва да напише за нея песен, с която да се открие фестивалът в Сан Ремо. Далида просто не може да не се влюби в младия с огнени очи и нервни жестове музикант. Те по цял ден музицират, вечер бродят из Рим, държейки се за ръце, и се целуват. Веднъж на разсъмване Луиджи изтананиква няколко фрази от песента "Прощавай, любов", която е написал по поръчка на фестивалния комитет. Йоланда казва, че ще я изпее, но само в дует с него.
Дует? Това е предизвикателство! За да изпреварят слуховете, двамата открито заявяват за своите отношения и че скоро възнамеряват да се оженят.
През януари 1967 Далида извежда Луиджи на фестивалната сцена. В залата няма човек, който да се съмнява, че двамата ще получат голямата награда. И изведнъж - тя е присъдена на други! Луиджи е в шок. Собственото му разследване показва, че знаменитият фестивал с неговото авторитетно жури на практика е банална финансова афера, където наградите са разпределени предварително и не може да става дума за честно съревнование. Това е потрес за неговата и без това неуравновесена психика. Луиджи се затваря в дома си и си пуска куршум в челото.
Намира го Йоланда - отваря къщата със своя ключ, чуди се защо всички прозорци са отворени и през тях нахлува тревожният аромат на мимози. Включва осветлението и вижда окървавения изстинал труп на любимия си.
С първия полет излита за Париж. Измъчват я кошмари, губи тегло, не иска да живее. Журналистите наливат масло в огъня - непрекъснато напомнят, че първият съпруг на Далида, продуцентът Люсиен Морис, също се е самоубил.
Йоланда се опитва някак да се примири със смъртта на Луиджи, но не се получава. Докато една нощ по пижама излиза на улицата, хваща такси и се настанява в хотел под чуждо име. Изпива 100 таблетки барбитурати, ляга и чака да подействат. Спасява я това, че се бои от тъмното и не гаси лампата нощем. Камериерка забелязва светлина под вратата на стаята, в която тази вечер се е настанила госпожа с удивително познато лице и много странно поведение. Решава да почука, влиза...Повиканата бърза помощ заварва Йоланда в кома. Настаняват я в клиника.
След изписването Йо-йо признава на приятелката си Жаклин, че тази жена, която е била Йоланда Джилиоти до комата, я няма - разлетяла се е на хиляди парчета. Това, което е останало, е само обвивката, тяло, пълно с пустота и тъмни предчувствия.
На първия си самостоятелен концерт след излизането си от кома Далида се появява в бяла рокля. И повече никой не може да я види в дреха с друг цвят. Потапя се в четене на философска литература, изучава Фройд, занимава се с йога и прави дълги пътешествия в Индия, където се среща с мъдреци, от които иска да разбере смисъла на човешкото съществуване.
Някъде в дълбините на съзнанието й тлее надежда да срещне сродна душа, но Йоланда с ужас я прогонва. Бои се, че новата й любов пак ще загине преди да протегне ръка да я спаси...
В това време обаче Далида среща младия и привлекателен граф Сен-Жермен - Ришар Шанфрей. Веднага започват роман. Наемат вила в Сан Тропе. Йоланда се чувства като никога щастлива и изведнъж ...Ришар се самоубива без видима причина и никакви обяснения.
Съобщават на Далида по телефона. Първата й реакция е истеричен кикот, последван от животински вой. За пръв път през живота си певицата губи съзнание. Скоро след това приятелите й забелязват, че тя забравя, връща се по няколко пъти да провери дали е заключила входната врата, закъснява за репетиции, не помни имената на свои близки. Купува опаковки сънотворни и успокоителни, паникьосва се и по най-дребен повод.
нов живот в усамотение
Далида си купува разкошна четириетажна вила на хълма Монмартр и решава да живее по новому. Сменя млади любовници и щом почувства, че изпитва към някого някакво топло чувство, го гони. "Не искам да мия кръв от килимите" - отговаря всеки път, когато Жаклин я упреква. Йо-йо сякаш се опитва да надхитри съдбата-злодейка - бърза да се раздели с поредния любовник, преди той да помисли да се самоубие. Тази игра даже я забавлява.
Скоро обаче й омръзва. Тя все по-често кара по цели нощи своя Мерцедес безцелно по улиците, харчи пари за суперскъпи дрехи и украшения, като понякога забравя пликовете с покупките направо на улицата. Гледа видео, докато заспи пред екрана. Оплаква се от всевъзможни болести, макар и прекрасно да знае, че е здрава.
През цялото време чака някакво обаждане. Винаги, когато телефонът звънне, тя нервно грабва слушалката и на лицето й се появява страдалческа гримаса, защото не е "този човек". А кой е "той", Жаклин така и не разбира. Понякога, когато майчински я слага в леглото, Жаклин слуша как безпощадно остаряващата й приятелка, заредена със сънотворни, хлипа: "Позвъни ми, моля те, позвъни."
В деня преди да свърши със себе си Далида споделя с приятелката си: "Знаеш ли за какво съжалявам най-много? Че нямам деца...Нито един мъж никога не ме е молил да му родя дете. Нима не приличам на добра майка?"
Жаклин се опитва да я успокои, че има приятели, че не е сама. А любовниците й са се самоубили по свои си причини - Люсиен тайно страдал от неизлечим недъг, Луиджи имал не съвсем здрава психика, Ришер бил плейбой, който профукал семейните пари и бил пред банкрут...Жаклин се чуди как да избие от главата на Далида глупавата мисъл за прокълнатост. И пред следователите след смъртта на Далида тя потвърждава, че единственият враг на приятелката й е дяволската й самота. Тя се разраства и задълбочава след вестникарската сензация, че Далида скрива истинския си пол, че всъщност е мъж и любовниците й се самоубиват, когато узнават за тайната на своята възлюблена. Журналистите отбелязват в полза на твърденията си тембъра на гласа на Далида, мъжественото й лице, ъгловатостта на движенията, отсъствието на деца, мистичните любовни неудачи...
А Йоланда Джилиоти всъщност е дете на италиански емигранти в Египет. На 19-годишна възраст побеждава в конкурс за красота в Кайро и получава титлата Мис Египет. Снима се в киното, опитва се да пее. После заминава за Париж, където продуцентът Еди Барклаи и собственикът на концертна зала "Олимпия" Бруно Кокатрикс й помагат да направи първите си стъпки в артистичната кариера. Сингълът "Бамбино" има грандиозен успех, лицето на Далида шества по кориците на всички големи списания. Тя записва втори диск, после още един. Даже националният красавец Делон, абсолютно лишен от музикален слух, решава да изпее (по-точно сладичко да измърка) в дует с нея легендарната "Думи, думи"... В Кайро присъждат на Далида титлата "Глас на века". Нейните песни 55 пъти са на първо място в световните хит-паради, два пъти й връчват световния музикален Оскар, президентът Де Гол я награждава с медал... Когато пускат слух, че Далида има таен роман с президента Митеран, тя спешно си събира вещите в куфар и изчезва за една година където й видят очите. Така постъпва и през 1987 година........Този път завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар