Неописуемо усещане набраздява душата ми, всеки път, когато слушам тази тъй истинна песен! Два пъти смъртта не пуска никого, два пъти любов в живота няма... Благодаря ти, за този миг от вечността!
Лили Иванова
Ти беше мойта първа и мойта най – последна обич. Какъв бе моят грях, че те обичах, повече от всичко. Ти беше моята душа и мойта най – голяма вяра. Какъв бе моят сън да те сънувам, Повече от всичко. Да те сънувам, повече от всичко.
Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
Ти не се завръщай пак към мен – никога. Ти не се завръщай пак при мен – никога. Два пъти смъртта не пуска никого. Два пъти любов в живота няма.
Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
Ти не се завръщай пак към мен – никога. Ти не се завръщай пак при мен – никога. Два пъти смъртта не пуска никого. Два пъти любов в живота няма.
Ти беше моя миг. И моята единственна лъжа. Горчив бе моят миг да те обикна, без да ме обичаш. Ти стана моят край и мойта най – жестока сянка. Какъв бе моят път да си отида, без да се надявам. Да си отида, без да се надявам.
Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
Ти не се завръщай пак към мен – никога. Ти не се завръщай пак при мен – никога. Два пъти смъртта не пуска никого. два пъти любов в живота няма. Сбогувам се със теб любов, сбогувам се. Ти не се завръщай пак към мен – никога. Ти не се завръщай пак при мен – никога. Два пъти смъртта не пуска никого. два пъти любов в живота няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар