четвъртък, 29 септември 2011 г.

Me, myself and...The Truth....или с други думи:Опознай себе си

  


Ние имаме енергиен двойник на нашето физическо тяло, който се намира във време-пространството. Но всички плюсове, които има енергийното ни тяло  във време-пространството, липсват на физическото ни тяло тук. Буквално ви споделям, че всяка пукнатина
и гънка на нашия мозък съществува като паралелна енергийна структура, която е свързана с клетките на мозъка,взаимодейства с тях, взаимодейства с всяка молекула на ДНК в тялото ни. И по този начин възникват мисловните процеси. Те съвсем не се образуват
в нервната ни система, в смисъла на интелект.Тялото произвежда
определени мисловни форми. Имаме автономна нервна система. Малкият мозък не ни позволява да падаме, балансира работата
с течността в ушния охлюв.Имаме основни системи, които подсигуряват биенето на сърцето, дишането на дробовете,очите да не възприемат цялата периферна информация, за да се концентрираме
върху това, което наблюдаваме. Имаме параванен механизъм, който изключва шумовете на фона, за да не чуваме, например, работещ телевизор, когато някой ни говори. Не чуваме всички звуци
едновременно с еднаква тежест. Тези неща са биологично управляеми системи. Тялото ни мисли за това вместо нас. 


Но същинският интелект, същинското мислене, което се случва в ума ни, не започва от тялото. Имаме паралелно тяло, паралелен мозък,
паралелна нервна система, която е енергийна. Но не изглежда
като физическото ни тяло, защото то не разполага с милиарди
струни, които излизат от него. Не разполага с мигновена енергийна връзка, за да визуализира всичко около себе си. Когато говоря
за визуализиране на струни, имам предвид енергийно поле. Във време-пространството сме част от това енергийно поле и умът ни не е просто това, което се създава в собственото ни поле. До голяма степен той е повлиян от всички други неща около нас, включително мислите на други хора. 


За пример: Изключително интересен е случаят с Норман Мейлър, известният писател,носител на Пулицър, написал "Берберски бряг". В началото на романа той пише за един герой, но постепенно главен герой става един руски шпионин. Руският шпионин става център на романа.
Той е описан в големи детайли. В седмицата, когато завършва
"Берберски бряг", е арестуван руски шпионин в същата
сграда, в която живее писателят -един етаж по-нагоре. Означава ли, че се е образувал канал през вентилационния отвор
и писателят е чул всичко, каквото се говори? Не, разбира се.
Означава, че човекът е бил толкова емоционално зареден, защото е знаел, че скоро ще бъде заловен, че умът му е изпращал сигнали.
А умът на Норман Мейлър е енергиен феномен, чувствителен към своята околна среда, и прихваща произведените сигнали....



Отново ще спомена експеримента с изстрелване на БЪКИБОЛ /виж най-долу/ към широка едва 100 нанометра решетка. Те се превръщат във вълни
просто като се ударят в решетката. Сякаш се обръщат наопаки
и преминават от пространство-времето, където са частица, във време-пространството. Тази солидна частица със 120 атома
не е просто нещо дребно.Тя е кълбо, има структура и форма.
Буквално изскача от нашето пространство-време, преминава в реалност, където времето е триизмерно, пространството е едноизмерно, и се разстила в нея - отчасти е в миналото, отчасти- в настоящето, отчасти - в бъдещето. В това състояние изглежда като вълна, защото вече не може да се измери кое къде се намира.
И чуйте това. ДНК молекулата е съвсем малко по-широка от бъкибол,
което означава, че тя също е подвластна на квантовите ефекти, т.е. молекулите в ДНК също могат да прескачат от пространство-времето във време-пространството, където се разстилат във времето
и са чувствителни към всички други енергийни полета около тях.


Повтарям - това е наука. Започнахме с теорията на относителността на Айнщайн. Казваме, че движейки се през пространството, се движим и през времето. По-бързото движение в пространството
е по-бързо движение във времето. Във време-пространството можем
да се движим не само в бъдещето, но и в миналото, в зависимост
от посоката ни на пътуване.


Руснаците определят "времево поле". Ако забързаме времевото поле
в малка област, времето вътре ще тече по-бързо или по-бавно,
сравнено с всичко около полето. Те провеждат доста експерименти
с ръчни часовници и подобни неща.Поставят ги във времевото поле
и то ги забързва или забавя. Пирамидите са едно от нещата, които биха изменили скоростта на часовниците. Така че те са символ на нещо, което би предизвикало някаква промяна. Пирамидата е символ,
но също и технология, машина. Тя символизира протягане към небесата. Тя представя геометрия, която може да задейства времевото поле. Всичко е базирано на геометрия - доста по-сложна от тази, която ще разгледаме тук. Времевото поле е нещо, което въздейства не само на течението на линейното време, но и на телесното здраве. Колкото повече от това поле преминава през тялото ни, толкова по-здрави ще бъдем и - парадоксално - толкова
по-бавно ще остаряваме. Когато потокът на времевото поле спре,
ние излизаме от вечността, излизаме от безвремието. Когато времето спре да тече през нас, ние преставаме да бъдем създание на вечността и започваме да остаряваме. Помните ли научния труд, за който говори Дийпак Чопра в книгата си "Неподвластни  на възрастта и времето"? Група възрастни хора са поставени в стая със списания отпреди 40 години. Радиопредавания, мебели - всичко в стаята е от това време. След съвсем кратък период от време той открива, че всички хора започват забележително да се подмладяват.Подмладяват се по молекулярно и биологично доказуем начин. Това е, защото времевото поле отново започва да тече през тях. Времевото поле ни дава вдъхновението. Можем да познаем, че времевото поле тече през нас, ако сме в състояние на признателност и позитивна емоция. Научен факт е, че колкото повече умът ни е в това състояние на резонанс, позитивно отношение, неустрашимост и смелост, времето тече по-бързо през нас, което означава, че държим силата на вечността на върха на пръстите си и сме в челните редици на човешкия еволюционен процес. Но това не е нещо, което зависи само от нашата находчивост и посвещение на духовния път. Това е нещо, зависещо и от изключително мистериозни сили, които представляват много повече от това, което обикновено смятаме за съзнателен ум. Какво да кажем за монолита от "2001: Космическа одисея" и колко мистериозно бе това? Това дори не е началото на нещата, за които говорим сега. Появява се една голяма каменна плоча и изведнъж пещерните хора се научават да използват инструменти и вече могат да се избиват, като по този начин се превръщат в доминиращ вид.
Когато филмът се връща в настоящето, монолитът се появява на луната. В края командирът се превръща в новия Адам, новия човешки вид, след като преминава през звезден портал. Много от нещата се знаят и съвсем не са тайна. Не са тайна, въпреки опитите да се прикрие. Цялата информация, която ни е нужна, вече е тук, за да можем да разберем, че случващото се със Земята е един естествен процес. Това е един свещен процес, мотивиран от интелигентни сили, които биха зашеметили всякакво въображение.


БЪКИБОЛФулерен (на английскиfullerene) се нарича всяка молекула, съставена изцяло от въглеродни атоми, във формата на куха сфера,елипсоид или цилиндър. Сферичните фулерени са известни още като бъкиболи (ед.ч. бъкибол, на английскиbuckyball), а цилиндричните — като въглеродни нанотръби. Фулерените имат сходство с графита, който е съставен от листове графен, представляващи свързани шестоъгълни въглеродни пръстени; за разлика от графена обаче, във фулерените обичайно се срещат също петоъгълни и дори седмоъгълни въглеродни пръстени.

Откриването на фулерените през 1985 значително разширява броя на известните алотропни форми на въглерода; дотогава известни са единствено графита, диаманта и аморфния въглерод (сажди и дървени въглища). Бъкиболите и нанотръбите са предмет на активни изследвания, както поради уникалните им химически характеристики, така и заради приложението им в други области, особено вматериалознаниетоелектрониката и нанотехнологиите.


Няма коментари:

Публикуване на коментар