неделя, 20 ноември 2011 г.

ПЕТЪР ДИМКОВ – ЧУДОДЕЙНИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И ЧОВЕК

Статия от Блага Димитрова (14 януари 1994 г., в-к “Слово”)
Неволята ме доведе до прага на скромния дом с градинка на Лечителя Петър Димков. Сега благославям тази тежка болест, която ми даде възможност да срещна една неповторима личност.
Бе минал 90-те години, но никой не би повярвал – дребен, пъргав, спретнат, с алабастрено бяла кожа, опната като на млад човек, с приветлива усмивка. Високото му чело бе озарено от някаква спокойна светлина, сякаш мислите извътре грееха... Седнах в тясната стая на стол до прозореца. Той прегледа ирисите на очите ми с малко апаратче. Работеше без очила. Изненада ме с признанието за добрата операция, която са ми направили хирурзите. Обикновено лечителите обвиняват официалната медицина за всички патила на болните. И най-естествено ми разкри безпокойството, което уж не показвах: “Не се съмнявайте, няма никаква опасност за живота Ви. Остава сега да съдействате на изстрадалия си организъм да си помогне сам. Как? – Съвсем просто: чист въздух, ритмичен дневен график, здрав сън. И за засилване на съпротивителната жизнена енергия – ще пиете бъз!”
И разказа с вдъхновение на поет как е наблюдавал целебните тайни на природата:
Когато невестулката влиза в двубой с отровна змия, притичва от време на време към бъзов храст, хапва бързешком от черните зрънца и отново се хвърля срещу змията... И змийската отрова не я досяга. А лястовичките преди полета към юг непрекъснато две седмици зобат от бъза – неслучайно зърната му узряват в края на август, началото на септември. Така малките птички набират сили за голямото пътешествие над морета и суши, срещу бури и изтощение...
Та и аз за дългото уморително възвръщане към живота берях бъзовите черни зърна от храстите из Драгалевци. Хората ме предупреждаваха изплашени: “Те са отровни!” Но аз помнех урока от невестулката и от лястовичките... По рецептата на Петър Димков бъзовият сироп наистина има чудотворно въздействие.

И на моите опити да му благодаря той повтаряше своята известна фраза: “Не на мене, а на Бога благодарете!” На Бога трябва да благодарим, че на нашата земя живя и се труди за всички хора най-безкористният и най-мъдър природолечител – Петър Димков.


Ако ви заинтересуваха горните думи за Петър Димков, можете да свалите файла, в който Ви подарявам негови материали:
http://dox.bg/files/dw?a=af9ba59c94
Файлът е валиден до 04 декември 2011 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар