ИСТИНАТА ЗА ГИБЕЛТА НА ЛЕВСКИ
Феноменалната способност на Севрюкова е да вижда обекти, независимо от времето и разстоянието, със силата на мисълта. За уникалните й качества вече са чували мнозина, но за разлика от леля Ванга, нейните свръхсетивни възможности не се отключват от болест, катастрофа или след състояние на кома, а обратно: тя е нормално зряща.
Разбира се, приживе Слава няма националната слава на Ванга, но те са имали една много интересна среща, след която са продължили да общуват по своему. През годините на социализма Севрюкова приема в къщичката си в Овча купел тогавашния министър на отбраната армейски генерал И. Михайлов, Соня Бакиш – съпругата на министър-председателя Ст. Тодоров, руските академици С. П. Кордюмов, Вл. Авински, Вал. Фоменко. Народният лечител Петър Димков също поддържа лични контакти със Слава.
Приживе нейният авторитет е оценен най-вече в чужбина. Няколко реномирани университета признават съвместните й разработки с българския физик доц. Иво Лозенски. Това е оценено от доцента и той старателно документира всички нейни психотронни изследвания.
Наред с прогнозите за България и за света като цяло в тях са описани въпросите, свързани с националната ни история, които са измъчвали хората от най-най-близкия й кръг. Два от тях са особено неудобни: кой е предал Левски и къде се намира гробът му?
За предателя на Апостола историците и Слава са единодушни – не е поп Кръстьо.
При психотронен контакт с духа на Апостола неговият отговор е: „Мене не издаде попа, а оня, който мереше браздата”. ”Неволният Юда” се оказва окаян бедняк, който по време на инцидентната ”среща” е обхождал нивята на по-заможните земевладелци. Набелязвал е кои от тях да измоли за работа напролет.
Развръзката на героя е коварна и жестока. Поел след ареста и разкритията на Димитър Общи през мразовитата зима на 1872-73 година да прибере комитетските книжа от Ловеч, извън града среща някакъв непознат. От съображения за сигурност конспиративно променя посока.
За зла участ, пътят му се кръстосва със случаен безпризорен скитник. Бедняк, с опърпана аба и потури, цял живот изкарвал мизерна корица хлебец по чужди ниви.
Едва разминал се със съмнителното лице, верният поданик на падишаха, останал без препитание през зимата, на часа дотърчава в конака да наковлади мистериозния пътник. Да получи грош бакшиш и благоразположи местните заптиета. Щом предателството се заплаща, значи е работа.
"Безкрайно честен,Левски е издаден за пари" - твърди в прозренията си психотроничката.
Къде е гробът на Апостола? Не е ли време да се развенчае и тая мистерия?
Слава Севрюкова съзира мястото на бесилото. "То е там, гдето по-късно е издигнат знаменитият негов паметник в столицата."
„Погребението е на около петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна вдлъбнатина. Изкопът в скованата от студ почва е плитък.
Земната повърхност там по онова време -отбелязва прорицателката - е била естествено хлътнала и много по-ниска от околния терен.
Вледененият труп на обесения е положен в намиращия се някога там естествен овраг, от ревностен християнин, измолил да го погребе за няколко жълтици от заптиетата. На плиткия, едва на около педя гроб в премръзналата земя той, боейки се от зоркия поглед на караулещите наблизо турски стражари, не полага кръст, камък или друг обозначителен предмет.”
След Освобождението при новия градоустройствен план на столицата, за да заравнят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа много, много пръст - повече от десетина метра. Така погребаният се оказал на значителна дълбочина."
Слава продължава: „Аз, доколкото виждам, скелетът никога няма да бъде открит и изваден на показ... Защо? А дали народът, ненаправил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?... Виждам ги... Съхранени са части от черепа и областта на тазо-бедрието... Не, никога няма да бъдат изкопани и експонирани...
Навеки обаче ще остане делото му - висша благородна мисия на извисен дух, с която идва на Земята."
Дарбата многократно увеличена се предава на Слава и на един от тримата и братя. Още като дете на 8-9 години, Слава осъзнава че е надарена с ясновидски способности.
Слава е българка, руската фамилия Севрюкова взима от съпруга си Степан Севрюков, украинец, белогвардейски емигрант.Двамата се запознават в Нова Загора. Белогвардеецът Степан се озовава там, тежкоранен в крака. Той дълго се лекува във военната болница, разположена в казармите, които са в близост до дома на Слава.
Шестнадесет годишната девойка, почти дете се грижи безвъзмездно за болните и ранени войници в болницата. Наследствената лечителска дарба и милосърдното и сърце я карат да помага на нуждаещите се от лечение мъже.
Впечатлен от грижите и добротата на девойката, украинецът Степан след като оздравява иска Слава за жена. Девойката е останала без баща. Вдовицата сама с четири деца, едвам изхранва челядта си. Тя се съгласява да даде Слава на по-възрастния с 20 години украинец.
Тъй като Слава е едва 16 годишна, женихът Степан дава пари на свещеника и го уговаря да подправи брачното свидетелство, като добави няколко години повече на булката. Свещеникът се престарава и добавя 20 години към възрастта на Слава. Така от 16 годишна девойка, Слава „по чудо”, за един ден се превръща в 36 годишна жена. На толкова години е и нейният съпруг Степан. Такова е времето в което протича младостта на Слава, грубо, жестоко, „мъжко” време.
Семейният живот на Слава е тежък, изпълнен с лишения, несгоди и бедност. След сватбата младоженците се преселват в градчето Шипка. Там се е разположила голяма белогвардейска общност. Прокудени от избухналата гражданска война в Русия и от Болшевишкия режим, част от руската емиграция – аристократи, офицери и помешчици намира убежище в България. Тук в царска България, все още не е забравен подвигът на руските солдати пролели кръвта си в Руско – Турската война през 1877 – 1878 г. (Дядото на Слава е бил опълченец в отряда на руския генерал Скобелев.)
Бившият ординарец Степан, намира работа като готвач на емигрантите.Будната, любознателна Слава бързо изучава руския език. Девойката, вече израстнала в жена, усвоява обноските и поведението на руските аристократи. Нейната ясновидска дарба се проявява, тя дава надежда и утеха на прокудените от родината си белогвардейци. Слава чете от книгата на живота и предсказва бъдещето на мнозина от тях. Те щедро и се отблагодаряват с пари и внимание. Името на Слава бързо се прочува сред емигрантите. Това обаче не радва свадливия и съпруг. Той ревнува и се страхува белязаната с Божия пръст Слава да не го изостави.
Семейството се премества в София. Установява се на квартира в Княжево. Слава постъпва на работа в тъкачна фабрика. Зареждат се тежки години на непосилен труд, оскъдица и несгоди.
Слава заболява от воден плеврит. Неколкократно е оперирана. Две години се лекува в болница. Няколко пъти е на прага на отвъдното. След края на лечението, тя вече е нетрудоспособна и губи възможността да бъде майка. Като „награда”, след болестта свръхсетивните и възможности многократно се засилват.
През това време здравенякът Степан работи като строител и готвач. Той успява да спретне къщичка в района на днешния квартал Овча купел, ул. Георги Ковачев №1.
Къщичката е копие на бащината къща на Слава – антре, кухня и стая.
В новия си дом стопанката поддържа идеален ред и чистота. Въпреки немотията успява да създаде уют и топлота. Необикновената и дарба бързо се прочува сред съседите в квартала. При нея започват да идват хора от София за помощ и съвет. Това отново гневи буйният и неизтрезвяващ украинец. Той многократно демонстративно прогонва посетителите от дома, опитва се да забрани на Слава да се занимава с „магьосничество”
Конфликтът между двамата се задълбочава с годините. Въпреки това Слава търпи и се стреми да му угажда. Ревнивият, свадлив Степан не успява да прекъсне контактите и заниманията на Слава в областта на необяснимите паранормални явления.
Слава се запознава с вече известния по това време Петър Дънов – Учителят на Бялото братство. Тя поддържа лични контакти с него, двамата често се срещат.Слава Севрюкова разказва за следния случай : при поредната си среща двамата се уговарят Учителят да я посети със силата на мисълта (с астралното си тяло). Слава трябва да усети това посещение, да запише деня и часа, без да знае предварително датата и времето, те не са уговорени.
Слава усеща безпогрешно присъствието на духа на Учителя. Обръща се с въпрос към него. „Ти ли си брат Петре?” „Аз съм, запиши си деня и часа.”
Слава грабва молив и записва. На следващата среща Учителят я пита : „Усети ли присъствието ми сестра Слава? В х_х_х ден и х_х час отправих духа си към теб, след силна молитва..” Слава мълчаливо му подава запечатан плик с лист на който са записани часа и датата на посещението. Времето напълно съвпада.
Последователи и ученици на П.Дънов също посещават Слава. Сред тях са Боян Боев и Любомир Лулчев, съветник на цар Борис III.
Времето минава, годините летят.
Идва 9.IХ 1944 г. От констутиционна монархия, България става Народна Република.
Настава време на груб материализъм и войнстващ атеизъм.Църквата е отслабена и отделена от държавата. За хората на духа и свободата на мисълта идват тежки времена. Всеки който не приема „единствената правилна и вярна материалистична философия” си навлича гнева на новите властници. За феномена Слава отново настава тежко време. Тя е принудена да крие свръхсетивните си способности както от неизтрезвяващия си съпр уг, така и от „народната власт” която яростно преследва всеки инакомислещ.
В тези тежки години Слава губи за известно време дарбата си.Според нея това е наказание за нарушаване на строгите Космични закони.Тя е предала информация, която не е трябвало да изнесе на определени хора. Този „грях” е „изкупен” с „духовно ослепяване”. Слава вече не е в състояние да вижда бъдещето и да чете от книгата на живота.
„Сякяш завеса се спусна пред духовното ми зрение – третото око.” споделя тя.
След изтърпяване на „наказанието”, дарбата и отново се връща.
Въпреки че преследва и заклеймява „вещици” и „магьосници” Народната власт не се свени да се допитва до ясновидката, когато се касае за лична изгода. При Слава идват тайно държавни и партийни величия.
Идва министърът на отбраната арм. ген. Ив. Михайловски. Посещава я Соня Бакиш – съпругата на мин. председателя Ст. Тодоров. Постепенно ледовете на забраните се стопяват, настават по „отворени” времена за ясновидката Слава.При нея идват редица известни руски учени : академиците С. П. Кордюмов, Вл. Авински, Вал. Фоменко.
Идват научни работници от съветски секретни обекти, от „Космическото градче” край Москва. Те не се представят с имена и титли.
Родните учени също ползват услугите на Слава. Проф. Г. Лозанов – директор на Института по сугестология се интересува има ли бъдеще неговата оргинална система за изучаване на чужди езици в сънно състояние. „Това няма да го бъде. Знанието е временно. Не отсяда в мозъка там, където трябва.” Такова е заключението на ясновидката. Посещава я проф. М. Маринов, от Българското Астронавтическо Дружество. Доц. В. Точева – директор на Централната Лаборатория по Биоенергетика от гр. Пловдив се съветва със Слава.Народният лечител Петър Димков поддържа лични контакти със Слава, Кубрат Томов изследовател на сензитиви и феномени също.
Повратна точка в живота на Слава Севрюкова е м. февруари 1962 г. Тогава тя се запознава с доц. Иво Лозенски. През 1963 г. двамата започват съвместни психотронни изследвания (изследвания със силата на мисълта) в различни области на науката. Връзката с доц. Лозенски продължава до кончината и, т.е. почти 30 години.
Психотронните изследвания на двамата са публикувани в множество статии и в монографията „Психотронични изследвания на микросвета”.
Странният изследователски екип от възрастната Слава с незавършено основно образование и аскетичния доцент е канен на много международни изяви по психотроника.
Докладите им се слушат с възхищение и недоумение. Жената „психотронен микроскоп” прави много сензационни открития които до сега озадачават физиците. На практика психотронният екип Севрюкова – Лозенски предлага нов модел за строежа на атома. За сега техният модел не е потвърден нито е опроверган от академичната наука.
За съжаление Слава Севрюкова придобива широка известност едва в последните години от живота си, след 1989 г. Тогава се заговори по медиите за нея и се направи документален филм.
Последните години на Слава протичат в апартамента и в ж.к. Овча купел 2, гр. София.
Слава Севрюкова напуска земния свят на 10.04.1991 г.
Разбира се, приживе Слава няма националната слава на Ванга, но те са имали една много интересна среща, след която са продължили да общуват по своему. През годините на социализма Севрюкова приема в къщичката си в Овча купел тогавашния министър на отбраната армейски генерал И. Михайлов, Соня Бакиш – съпругата на министър-председателя Ст. Тодоров, руските академици С. П. Кордюмов, Вл. Авински, Вал. Фоменко. Народният лечител Петър Димков също поддържа лични контакти със Слава.
Приживе нейният авторитет е оценен най-вече в чужбина. Няколко реномирани университета признават съвместните й разработки с българския физик доц. Иво Лозенски. Това е оценено от доцента и той старателно документира всички нейни психотронни изследвания.
Наред с прогнозите за България и за света като цяло в тях са описани въпросите, свързани с националната ни история, които са измъчвали хората от най-най-близкия й кръг. Два от тях са особено неудобни: кой е предал Левски и къде се намира гробът му?
За предателя на Апостола историците и Слава са единодушни – не е поп Кръстьо.
При психотронен контакт с духа на Апостола неговият отговор е: „Мене не издаде попа, а оня, който мереше браздата”. ”Неволният Юда” се оказва окаян бедняк, който по време на инцидентната ”среща” е обхождал нивята на по-заможните земевладелци. Набелязвал е кои от тях да измоли за работа напролет.
Развръзката на героя е коварна и жестока. Поел след ареста и разкритията на Димитър Общи през мразовитата зима на 1872-73 година да прибере комитетските книжа от Ловеч, извън града среща някакъв непознат. От съображения за сигурност конспиративно променя посока.
За зла участ, пътят му се кръстосва със случаен безпризорен скитник. Бедняк, с опърпана аба и потури, цял живот изкарвал мизерна корица хлебец по чужди ниви.
Едва разминал се със съмнителното лице, верният поданик на падишаха, останал без препитание през зимата, на часа дотърчава в конака да наковлади мистериозния пътник. Да получи грош бакшиш и благоразположи местните заптиета. Щом предателството се заплаща, значи е работа.
"Безкрайно честен,Левски е издаден за пари" - твърди в прозренията си психотроничката.
Къде е гробът на Апостола? Не е ли време да се развенчае и тая мистерия?
Слава Севрюкова съзира мястото на бесилото. "То е там, гдето по-късно е издигнат знаменитият негов паметник в столицата."
„Погребението е на около петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна вдлъбнатина. Изкопът в скованата от студ почва е плитък.
Земната повърхност там по онова време -отбелязва прорицателката - е била естествено хлътнала и много по-ниска от околния терен.
Вледененият труп на обесения е положен в намиращия се някога там естествен овраг, от ревностен християнин, измолил да го погребе за няколко жълтици от заптиетата. На плиткия, едва на около педя гроб в премръзналата земя той, боейки се от зоркия поглед на караулещите наблизо турски стражари, не полага кръст, камък или друг обозначителен предмет.”
След Освобождението при новия градоустройствен план на столицата, за да заравнят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа много, много пръст - повече от десетина метра. Така погребаният се оказал на значителна дълбочина."
Слава продължава: „Аз, доколкото виждам, скелетът никога няма да бъде открит и изваден на показ... Защо? А дали народът, ненаправил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?... Виждам ги... Съхранени са части от черепа и областта на тазо-бедрието... Не, никога няма да бъдат изкопани и експонирани...
Навеки обаче ще остане делото му - висша благородна мисия на извисен дух, с която идва на Земята."
Слава Севрюкова е родена в гр. Нова Загора през 1903 г. Къщичката в която е живяло шестчленното семейство се намирала в края на града, по пътя за Стара Загора, срещу казармите. Самата Слава оценява семейството си като „средна ръна”. В рода на Слава по майчина линия има и други лечителки и ясновидки. Това са баба и, знахарка и билкарка, както и майката на Слава – Мария която също е лечителка и ясновидка.
Дарбата многократно увеличена се предава на Слава и на един от тримата и братя. Още като дете на 8-9 години, Слава осъзнава че е надарена с ясновидски способности.
Слава е българка, руската фамилия Севрюкова взима от съпруга си Степан Севрюков, украинец, белогвардейски емигрант.Двамата се запознават в Нова Загора. Белогвардеецът Степан се озовава там, тежкоранен в крака. Той дълго се лекува във военната болница, разположена в казармите, които са в близост до дома на Слава.
Шестнадесет годишната девойка, почти дете се грижи безвъзмездно за болните и ранени войници в болницата. Наследствената лечителска дарба и милосърдното и сърце я карат да помага на нуждаещите се от лечение мъже.
Впечатлен от грижите и добротата на девойката, украинецът Степан след като оздравява иска Слава за жена. Девойката е останала без баща. Вдовицата сама с четири деца, едвам изхранва челядта си. Тя се съгласява да даде Слава на по-възрастния с 20 години украинец.
Тъй като Слава е едва 16 годишна, женихът Степан дава пари на свещеника и го уговаря да подправи брачното свидетелство, като добави няколко години повече на булката. Свещеникът се престарава и добавя 20 години към възрастта на Слава. Така от 16 годишна девойка, Слава „по чудо”, за един ден се превръща в 36 годишна жена. На толкова години е и нейният съпруг Степан. Такова е времето в което протича младостта на Слава, грубо, жестоко, „мъжко” време.
Семейният живот на Слава е тежък, изпълнен с лишения, несгоди и бедност. След сватбата младоженците се преселват в градчето Шипка. Там се е разположила голяма белогвардейска общност. Прокудени от избухналата гражданска война в Русия и от Болшевишкия режим, част от руската емиграция – аристократи, офицери и помешчици намира убежище в България. Тук в царска България, все още не е забравен подвигът на руските солдати пролели кръвта си в Руско – Турската война през 1877 – 1878 г. (Дядото на Слава е бил опълченец в отряда на руския генерал Скобелев.)
Бившият ординарец Степан, намира работа като готвач на емигрантите.Будната, любознателна Слава бързо изучава руския език. Девойката, вече израстнала в жена, усвоява обноските и поведението на руските аристократи. Нейната ясновидска дарба се проявява, тя дава надежда и утеха на прокудените от родината си белогвардейци. Слава чете от книгата на живота и предсказва бъдещето на мнозина от тях. Те щедро и се отблагодаряват с пари и внимание. Името на Слава бързо се прочува сред емигрантите. Това обаче не радва свадливия и съпруг. Той ревнува и се страхува белязаната с Божия пръст Слава да не го изостави.
Семейството се премества в София. Установява се на квартира в Княжево. Слава постъпва на работа в тъкачна фабрика. Зареждат се тежки години на непосилен труд, оскъдица и несгоди.
Слава заболява от воден плеврит. Неколкократно е оперирана. Две години се лекува в болница. Няколко пъти е на прага на отвъдното. След края на лечението, тя вече е нетрудоспособна и губи възможността да бъде майка. Като „награда”, след болестта свръхсетивните и възможности многократно се засилват.
През това време здравенякът Степан работи като строител и готвач. Той успява да спретне къщичка в района на днешния квартал Овча купел, ул. Георги Ковачев №1.
Къщичката е копие на бащината къща на Слава – антре, кухня и стая.
В новия си дом стопанката поддържа идеален ред и чистота. Въпреки немотията успява да създаде уют и топлота. Необикновената и дарба бързо се прочува сред съседите в квартала. При нея започват да идват хора от София за помощ и съвет. Това отново гневи буйният и неизтрезвяващ украинец. Той многократно демонстративно прогонва посетителите от дома, опитва се да забрани на Слава да се занимава с „магьосничество”
Конфликтът между двамата се задълбочава с годините. Въпреки това Слава търпи и се стреми да му угажда. Ревнивият, свадлив Степан не успява да прекъсне контактите и заниманията на Слава в областта на необяснимите паранормални явления.
Слава се запознава с вече известния по това време Петър Дънов – Учителят на Бялото братство. Тя поддържа лични контакти с него, двамата често се срещат.Слава Севрюкова разказва за следния случай : при поредната си среща двамата се уговарят Учителят да я посети със силата на мисълта (с астралното си тяло). Слава трябва да усети това посещение, да запише деня и часа, без да знае предварително датата и времето, те не са уговорени.
Слава усеща безпогрешно присъствието на духа на Учителя. Обръща се с въпрос към него. „Ти ли си брат Петре?” „Аз съм, запиши си деня и часа.”
Слава грабва молив и записва. На следващата среща Учителят я пита : „Усети ли присъствието ми сестра Слава? В х_х_х ден и х_х час отправих духа си към теб, след силна молитва..” Слава мълчаливо му подава запечатан плик с лист на който са записани часа и датата на посещението. Времето напълно съвпада.
Последователи и ученици на П.Дънов също посещават Слава. Сред тях са Боян Боев и Любомир Лулчев, съветник на цар Борис III.
Времето минава, годините летят.
Идва 9.IХ 1944 г. От констутиционна монархия, България става Народна Република.
Настава време на груб материализъм и войнстващ атеизъм.Църквата е отслабена и отделена от държавата. За хората на духа и свободата на мисълта идват тежки времена. Всеки който не приема „единствената правилна и вярна материалистична философия” си навлича гнева на новите властници. За феномена Слава отново настава тежко време. Тя е принудена да крие свръхсетивните си способности както от неизтрезвяващия си съпр уг, така и от „народната власт” която яростно преследва всеки инакомислещ.
В тези тежки години Слава губи за известно време дарбата си.Според нея това е наказание за нарушаване на строгите Космични закони.Тя е предала информация, която не е трябвало да изнесе на определени хора. Този „грях” е „изкупен” с „духовно ослепяване”. Слава вече не е в състояние да вижда бъдещето и да чете от книгата на живота.
„Сякяш завеса се спусна пред духовното ми зрение – третото око.” споделя тя.
След изтърпяване на „наказанието”, дарбата и отново се връща.
Въпреки че преследва и заклеймява „вещици” и „магьосници” Народната власт не се свени да се допитва до ясновидката, когато се касае за лична изгода. При Слава идват тайно държавни и партийни величия.
Идва министърът на отбраната арм. ген. Ив. Михайловски. Посещава я Соня Бакиш – съпругата на мин. председателя Ст. Тодоров. Постепенно ледовете на забраните се стопяват, настават по „отворени” времена за ясновидката Слава.При нея идват редица известни руски учени : академиците С. П. Кордюмов, Вл. Авински, Вал. Фоменко.
Идват научни работници от съветски секретни обекти, от „Космическото градче” край Москва. Те не се представят с имена и титли.
Родните учени също ползват услугите на Слава. Проф. Г. Лозанов – директор на Института по сугестология се интересува има ли бъдеще неговата оргинална система за изучаване на чужди езици в сънно състояние. „Това няма да го бъде. Знанието е временно. Не отсяда в мозъка там, където трябва.” Такова е заключението на ясновидката. Посещава я проф. М. Маринов, от Българското Астронавтическо Дружество. Доц. В. Точева – директор на Централната Лаборатория по Биоенергетика от гр. Пловдив се съветва със Слава.Народният лечител Петър Димков поддържа лични контакти със Слава, Кубрат Томов изследовател на сензитиви и феномени също.
Повратна точка в живота на Слава Севрюкова е м. февруари 1962 г. Тогава тя се запознава с доц. Иво Лозенски. През 1963 г. двамата започват съвместни психотронни изследвания (изследвания със силата на мисълта) в различни области на науката. Връзката с доц. Лозенски продължава до кончината и, т.е. почти 30 години.
Психотронните изследвания на двамата са публикувани в множество статии и в монографията „Психотронични изследвания на микросвета”.
Странният изследователски екип от възрастната Слава с незавършено основно образование и аскетичния доцент е канен на много международни изяви по психотроника.
Докладите им се слушат с възхищение и недоумение. Жената „психотронен микроскоп” прави много сензационни открития които до сега озадачават физиците. На практика психотронният екип Севрюкова – Лозенски предлага нов модел за строежа на атома. За сега техният модел не е потвърден нито е опроверган от академичната наука.
За съжаление Слава Севрюкова придобива широка известност едва в последните години от живота си, след 1989 г. Тогава се заговори по медиите за нея и се направи документален филм.
Последните години на Слава протичат в апартамента и в ж.к. Овча купел 2, гр. София.
Слава Севрюкова напуска земния свят на 10.04.1991 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар