Снимките Днес: Back to the future

Искало ли ви се е да се върнете назад във времето...?
Не, тук не става въпрос за велико изобретение на учените, които са открили машина на времето. Това не е и заглавие на нов фантастичен филм. Това е идеен проект на младата фотографка Ирина Уернинг (Irina Werning), която връща участниците в него към техните далечни спомени, пречупени през призмата на времето.

‘’Back to the future’’ включва колекция снимки на талантливата аржентинка, които пресъздават фотографии на отделни лица или група хора, направени преди много години. Резултатът е зашеметяващ. Уернинг се доверява на своето най-силно оръжие - камерата и постига голям успех, само за няколко седмици изкуството й добива широка популярност. Неслучайно, нейната страница в интернет блокира за няколко дни, тъй като трафикът е прекалено голям. Практическата работа по фотопроекта обаче, изисква големи усилия, време и средства. За всяка една от снимките се прави отделно проучване на това къде точно е заснета, нужни са и пари за намирането на идентични предмети, чрез които с максимална точност да бъде направена възстановката на оригиналното изображение.

‘’Предполагам, че всеки е любопитен да види как остарява”, с усмивка казва Ирина. В началото тя снима свои приятели или роднини, но удовлетворена от резултата и отзивите, впоследствие прави сесия за списанието ESPN. Така няколко години след възникването на идеята, Уернинг може да се похвали, че с лекота връща своите ‘’пътници’’ назад в бъдещето. Аржентинката твърди, че снимките, които пресъздава, сами я намират. Това са картини, които я впечатляват визуално, фотоси, изразяващи характера и личността на човека или просто жест, представляващ предизвикателство да бъде върнат към живот.

„Обожавам старите фотографии. Признавам, че понякога съм твърде любопитна, защото веднага щом ме поканят в чужда къща започвам да търся старите снимки на семейството. Повечето от нас са очаровани от това, което виждат в старите албуми, но за мен интерес представлява дали хората ще се почувстват по същия начин и сега, ако ги върнем в миналото им. Затова реших да се заема с това”, обяснява Ирина.

Какво ли ще е усещането да облечеш тениска, досущ като онази поизбеляла от честото пране детска блузка, с която си излизал да играеш всеки ден в квартала? Да се качиш отново на старото си раздрънкано колело и 30 години по-късно да покараш пред блока. Да сложиш училищната си униформа от времето, когато си бил на едва на десет и да седнеш на чин, като онзи, на който си слушал скучните уроци по история. Навярно емоциите ще са неописуеми. За мен тези хора са щастливци.