Прочетете това и се замислете- може да се случи на всеки от вас

Бележка от автора на блога Силни Българи:

Текстът, написан по-долу е на моя приятелка и бивша колежка, която много уважавам и въпреки, че е майка на две деца–близнаци, тя е достойна за уважение, поради самия факт, че "скача" и дава гласност за гаврата с нея.
БРАВО, ЮЛЕ!
С ТЕБ СЪМ!
Не ме е молила да го публикувам, но всеки един българин в днешно време се е сблъсквал с бездушието и мизерията на работодателите и техните лакеи (наричат се най-често "Човешки ресурси") и затова давам гласност тук:

"Днес си тръгнах без да кажа довиждане на колегите, но обидата, с която ръководството ме удостои попречи да покажа своето уважение към тях.

Ще си позволя да поставя на едно с актуалните теми за българските емигранти, бежанците, ниската раждаемост и застаряващото население и робовладелческия манталитет на българския работодател, с който класифицирам начина, по който се отнесоха с мен при поканата за прекратяване на трудовите взаимоотношения.

Логично би било, когато предложението за прекратяване на трудов договор идва от страна на работодателя (без основание за съкращение или уволнение) да се изплати обезщетение по чл. 331 от КТ, което е равно на 4 брутни месечни възнаграждения.

Досещате се, че това ми бе категорично отказано със добавена „заплаха“, че ако не попълня молба за напускане по мое желание ще „си навлека неприятности“. В крайна сметка, след отказ от моя страна, ми предложиха да се запиша на борсата по труда и от там да получа обезщетение за безработица, като за целта ще ме преназначат на друга длъжност и ще ме съкратят по време на изпитателния срок.

Трябваше да откажа, знам, но при мисълта за нови проблеми, освен тези по грижата за децата ми, приех да подпиша приготвените документи. Дори не съм си и помисляла, че може наглостта на работодателя да продължи и ето нова изененада: длъжността, за която трябваше да поискам преназначение се оказа по ниска от тази, от която се отказвам – Абсурдно, но факт ... Представяте ли си, от специалист в отдела, моля да ме преназначат на длъжност камериерка !!!
Толкова е жалко и „бълх(г)арско“ всичко. Толкова неприлично-некоректно, че наистина не мога да видя България в своето бъдеще, а още по-малко да предложа на децата си да работят и плащат
данъци на тази държава.

Много добре разбирам, че да отстояваш правата си е пример, който всеки родител би искал да даде на децата си, и ако за нещо съжалявам, то е че аз не съм този пример.

Единственото, което ми остава, след като не показах нужната смелост, е да помоля вас (и тези, които ще прочетат настоящето изявление) следното: НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ РАБОТОДАТЕЛИТЕ ДА „ПЛЮЯТ“ ВЪРХУ ЛИЧНОСТТА ВИ! До кога ще назначават специалисти и експерти, а ще плащат, като за неквалифициран персонал, до кога ще си позволяват наглостта да осигуряват на заплата различна от реалното възнаграждение и да плащат на ръка?

Като финал, макар да съм огорчена и афектирана, ще добавя: Уважаема г-жо Изпълнителен Директор - благодаря, че подписахте абсурдните документи. Уважаеми човешки ресурси - благодаря, че бяхте достатъчно "човешки". Уважаеми замесени в казуса колеги - спете спокойно. Остава у мен усещането, че потъпкването на човешкото достойнство е високо ценено качество във Феста Холдинг АД!

И не се притеснявайте за мен, знаете какво казва народът: „Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи“ и не забравяйте да гласувате на предстоящите избори.

Искрено и Лично,
Юлия Медичкова
Майка в България и Човек с Достойнство "