Каббала на числата /1-3/

ЕДИНИЦА - Абсолюта, единния Бог, потенциал, уединение, творческо начало, непроницаемост, непредсказуемост.

КОМЕНТАР. Единицата символизира непроявеното творческо начало, заключено вътре в човека. Тя е присъщо затворена - за разлика от тройката. Такова например е уединението на съзряващата мисъл, която не се нуждае от нищо друго освен от пълно усамоте­ние. Това е зърното, зародишът, потенциалната въз­можност за бъдеща изява от всякакъв вид. Единицата е абсолютно непроницаема, тя е черна кутия, в която с течение на времето може да се случи нещо, но да се прозре вътре в нея е невъзможно.

Единицата е потенциална реалност и по-точно - възможна мисъл и енергия, които могат да се освобо­дят във всякакъв вид, без да се знае предварително точ­но какъв.

Изявите на единицата на ниско ниво може да се представят като свобода и енергия на злото, т.е., на активните инволюционно и хаотично начало, по-точ­но на онова, което подхранва тяхната творческа мощ. Обаче последното е преимуществено вторично по от­ношение на пo-висшите прояви на единицата (творче­ството на доброто), тоест обикновено злото повтаря идеите на доброто, но в ограничен, принизен вид, като използва най-различни допълнителни хитрости. При това - независимо от нивото - единицата винаги при­тежава всички тези качества, включително непрони­цаемост и непредсказуемост, така че дори висшите духовни йерархии не са в състояние да предскажат точно коварните замисли дори и на най-незначителното дяволче.

Единицата символизира Абсолюта като универсал­но пораждащо творческо начало, както и всеки негов образ в който и да е план на Вселената, т.е., изходния момент на всеки творчески процес и раждане на ново­то. Единицата е като художниците, които подреждат четките пред статива, като възпитателите, вселяващи истината в детските души. Нито едните, нито другите, нито който и да е на света знае какъв резултат ще се получи, но в някакъв момент става приобщаване към Абсолюта или обратно - може да се смята, че тук Абсолютът моделира (възсъздава) себе си в конкретни условия.

Единицата е загадъчна, изпълнена със смисъл, тя е затворена - намира се като че ли извън времето и про­странството, сякаш има собствено съществуване.

ИДЕИ

2

ДВОЙКА - отрицание, двойнственост, разпад, антагонизъм, противопоставяне, разединение, поляризация, центробежност.

КОМЕНТАР. Най-общо операцията по прибавяне на единица (+1) означава излизане отвъд пределите. В даде­ния случай 2=1+1 може да се тълкува като първоначал­на проява на потенциала, който се съдържа в единицата - проява груба, несъвършена и най-вече идваща по пътя на отрицанието. Това е бунт - на порасналото дете срещу ро­дителите, на Луцифер срещу Бога. Тук, особено на ниско ниво, е характерен антагонистичен дуализъм, позиция на противопоставянето „или-или", която напълно отрича сътрудничеството - „и-и". Под влияние на двойката са прозелитите[1] в широкия смисъл на думата, тоест хората, кои­то едва са навлезли в нов егрегор, но вече страстно го па­зят от останалия свят.

Характерната заблуда на двойката е впечатление­то, че изчерпва целия потенциал на единицата. В дей­ствителност това съвсем не е така, но магията на поля­ризацията, заставяща световъприятието да става в черно-бели краски, в този случай е много силна и освобож­даването от нея не се получава до самия край.

За разлика от затвореността на единицата, двой­ката определено е отворена - по подобие на магнита, привличащ частици с всякакъв заряд: положителен -към единия полюс, отрицателен - към другия. На нис­ко ниво двойката символизира неустойчивост и разпад на еволюционно низшите елементи. На пo-висше равнище тя олицетворява неустойчивостта, свързана с колебанията между две противоположни (в някакъв смисъл) състояния, които се възприемат като антагонистични и затова преходите носят страдание и са дисхармонични, но всяко едно само по себе си е много определено и устойчиво. От позицията на външен на­блюдател обаче ситуацията изглежда тъкмо толкова устойчива, колкото е промяната на годишните сезони - от лято към зима и обратно.

Изобщо двойката е дисхармонична. Това е антаго­низъм, който може да се смекчи, но не напълно, за да не се допуска състоянието „не мога нито с теб, нито без теб". Двойката символизира двата полюса и напре­жението между тях в празното пространство. Само раж­дането на нещо трето може окончателно да разреди това напрежение.

Двойката е привлекателна, открита, напрегната и непълна.

3

ТРОЙКА - синтез, хармонията на дадено ниво, устойчивост, локална самодостатъчност, центростремителност, адаптивност, период на времево разгръщане (xaрaктeриcтикa на времевото измерение).

КОМЕНТАР. 3 = 2+1 - преодоляването на про­тивопоставянето в двойката означава раждане на нещо трето, което качествено променя картината на взаи­модействие. Извършва се синтез, в чиито резултат се получава троен съюз, напълно хармоничен за неговите участници, но разположен в едната плоскост на битие­то - тройката символизира плосък триъгълник, който се чувства прекрасно в своята равнина и не вижда -или игнорира - останалото пространство.

Всички предишни вътрешни противоречия и вън­шен антагонизъм са забравени. Тройката в своята пло­скост си е самодостатъчна и напълно устойчива. Про­тивоположно на двойката тя (в своята равнина) е за­творена, но притежава характерни притегателни, хар­монични качества. Тя извлича хармония от околния свят, присвоява си я, леко пренастройвайки нея или себе си с цел по-добро усвояване. Изобщо тройката е много адаптивна, но никога в своя вреда. Тя е привлекателна отвътре (т.е., за себе си), но също така изглежда краси­ва и хармонична отдалеч. Но когато тя успее да се до­бере до вас, ще се прояви като хармоничен вампир-паразит - само ако не ви се отдаде да проникнете вътре в нея или да я проработите като цяло.

Друго тълкуване на тройката - това е период на времево разгръщане на събитията, тоест последовател­ността на състоянията сатва, тамас, раджас - съзида­ние, оформление, разрушение. Това е пълен цикъл на съществуване на всеки обект във времето на дадения план, с други думи тройката е основна характеристика на измерението време. (Освен времево има още хоризонтално и вертикално измерение. Техните характери­стики са съответно 8 и 7, вж. по-нататък.)

Тройката е вкоренена в потока на времето. Изглеж­да сякаш тя стои в началото, в средата и в края. При това на ниско ниво на развитие тя постепенно забавя хода на времето и изпада в летаргия. На високо ниво тройката избира турбулентното течение и го стабили­зира.

На вид тройката е красива, уверена в себе си, не-насилствена. Нейният интерес към света е чисто егоис­тичен. Тя излъчва хармония в обкръжението, но в по-голяма степен я притегля обратно при себе си.