Каббала на числата /4-7/

ВТОРО НИВО

СЪЖИВЯВАНЕ

4

ЧЕТВОРКА - груба материализация, примитивната, ограничена форма, препятствие и импулс за развитие.

КОМЕНТАР. 4 = 3+1- четворката означава раз­рушаване хармонията на тройката и излизане отвъд плоскостта на нейното съществуване. Четворката сим­волизира изходната точка на еволюцията на дадения план, когато материално той е създаден, но процесът на просветление на материята все още не е започнал. С други думи, тя въплъщава ситуацията, когато духът, заключен в дадената форма, все още е напълно потен­циален, непроявен, а формата - напротив - е толкова материална, че по никакъв начин не е съгласувана с него и е негов затвор - 4 (квадратът) е символ на за­творническата решетка. Друг вариант за символ на четворката е кръстът: разпятие на духа в материята, тоест одухотворяване на неподготвената материална форма или въплъщаване на неподготвения дух.

Четворката символизира мъчителното състояние, когато духът мъждука във формата. Той вече (както винаги, от самото начало) е там, но някакси не успява да се устрои, формата не съответства на съдържание­то, целта е непостижима с наличните средства. Обаче четворката е стимул за разрешаване на проблемите: духът в първоначалната фаза е прекалено страстен и прави различни опити да отстрани несъответствието. По този начин четворката съхранява спомена за разру­шената хармония на тройката и съдържа в себе си из­точник на енергия, насочен към нейното възстановяване. И дори практически тази цел да е недостижима, много от усилията на четворката се оказват конструк­тивни, макар тя да достига не точно онова, към което се стреми. По пътя ще има много сривове, понеже за първоначалния импулс към вертикален пробив четвор­ката се оказва неподготвена - средствата й са негодни.

4 = 2 + 2- към неразрешимия антагонизъм, при­същ на дадения материален план, се добавя и противо­речието между него и no-висшето равнище, а именно -антагонизмът дух-материя. В резултат се получава ус­тойчива конструкция (триъгълна пирамида), която сим­волизира абсолютната липса на свобода.

4 = 1 + 3- хармоничната изява на Абсолюта винаги е опошляване и затормозяване на неговите творчески възможности: царицата в стъклен замък. Казано по друг начин - на високо ниво четворката символизира вселява-не на висш йерарх в плътните материални слоеве.

4 = 3 + 1- четворката е преодоляване затвореност­та на тройката, изход с цена - разрушаване на нейната хармония в следващото измерение, към което ще се наложи дълго и трудно да се приспособява.

Четворката е ръбеста, грозновата, агресивна, спо­собна на спонтанност, тя не се страхува от трудности­те, асоциална е, но със своята сила и специфично стра­стно обаяние увлича след себе си.

5

ПЕТИЦА - оживление, изобретателност.

КОМЕНТАР. 5 = 4 + 1- петицата символизира преодоляването на невъзприемчивата материалност на четворката като първа видима изява на духа в матери­ята, с други думи - нейното съживяване. В известна сте­пен този живот може да бъде отрицание на формата, в която се е зародил, и да послужи като начало за нейно­то разрушаване - така пораства мъх върху камъните, увеличавайки техните цепнатини, но в действителност това е първа фаза в развитието на духа, обвил се в плът­на материална обвивка.

Петицата може да се тълкува като първа творчес­ка изява на формата, прохождане в адаптацията на духа към материята или начало на просветлението на мате­риалния план, или първа крачка по пътя на съгласува­нето на формата със съдържанието. Петицата е прин­ципно непредсказуема, нейните прояви приличат на появата на светлината над пустата Земя в първа глава от книгата Битие. Обаче нейните творчески идеи увис­ват във въздуха, защото й липсват сили да ги реализи­ра - с това се занимава шестицата. Изобщо нечетните числа (освен тройката) са по-оригинални и творчески, отколкото четните, които, наследявайки двойката, са в известна степен затворени в себе си - както двата полюса на магнита. Нечетните числа преодоляват тази непроницаемост чрез творческата енергия на Абсолюта (2n + 1 - единицата символизира Абсолюта).

Петицата на ниско ниво - това е паразитен живот, чиято основа са не еволюционно низшите изостанали форми, а напротив - по-високо развитата материя.

5 = 1 + 4 - материализация на Абсолюта, тоест жи­вотът в материална форма, символизирай от петицата, в действителност е модел на цялата одухотворена Вселена, а не някаква особена изява на творческото й начало.

5 = 2 + 3 - петицата символизира непримиримия антагонизъм на двойката. С други думи - животът от­странява или смекчава най-дълбоките противоречия, появили се още в момента на първата изява на Абсо­люта (вж. описанието на двойката).

5 = 3+2 - петицата преодолява затвореността на тройката, като я поляризира. Това отчасти нарушава хармонията (разбира се, не както при прибавяне на еди­ница - т.е., в четворката), но така тройката получава допълнително напрежение от енергийното поле и се съживява.

Петицата е обаятелна със своята непосредственост, изобретателна е, не уважава авторитетите, нетактична е, обича свободата и независимостта, хитрува, за да се изплъзне от натиска на императива по най-неочаква­ния начин. Тя е интересна на всички, но не се задържа там, където й е скучно. Въпреки всичко не й достигат сили и има нужда от подкрепа.

6

ШЕСТИЦА - оформяне на живота, хармония на материално-жизнено равнище; дом.

КОМЕНТАР. С шестицата завършва второто ниво - на материализацията. Тук става окончателното офор­мяне на материята, създадена от четворката и съживе-на от петицата. Символът на шестицата е пчелен кошер с пчелите и медените пити. Шестицата представя хар­монията на завършения съживен материален план. Това е идеалът на първично възникналия живот, неговото идеално оформление. По такъв начин, ако тройката представя хармонията на равнище идеи или общи прин­ципи, то шестицата символизира хармоничното равно­весие на първия, най-примитивен материален план, кой­то е минимално одухотворен, тоест просто съживен.

Хармонията на шестицата - това е красотата на функционалната форма, предназначена да поддържа живот: красотата на ядивната гъба, на добре направе­ната къща, на удобния стол, на добре защитения мра­вуняк.

6 = 5 + 1- шестицата решава основния проблем на петицата - беззащитността, създавайки в живота комфортни условия, но и силно ограничавайки творче­ското й начало. В крайна сметка, за безопасността се налага да се заплаща със загуба на непосредствеността и непредсказуемостта.

6 = 4 + 2- проблемът с дисхармонията на четвор­ката се решава с въвеждане на силна поляризация в изостаналата материя и съпътстващото я силово поле: в него се образува някакъв живот и получава адекват­ни форми.

6 = 3 + 3- животът възниква и се оформя при взаимодействието на две различни фини, хармонични - всяка за себе си - реалности. Такива са примерно свое­образните ефекти, възникващи при опит да се обеди­нят теорията с практиката, всяка от които може да бъде хармонична сама за себе си, но не и от гледна точка на другата. Шестицата е числото на инженерите и изоб­що на приложниците.

6 = 2 + 4- материализацията на противоречието го изглажда. Заключената в него енергия създава жи­вот и условия за съществуването му. В този случай ан­тагонизмът между полюсите се превръща в конструк­тивно сътрудничество.

6 = 1 + 5 - съживяването на Абсолюта е и негово опошляване, макар и не толкова силно, както хармо­низацията му в четворката (4 = 1+3). При това твор­ческото начало на Абсолюта е значително ограниче­но. Шестицата дава възможност за оформяне на нещо вече съществуващо: също един вид творческа работа, но в доста ограничени практични рамки.

6=1 + 2+ 3 - Абсолютът се проявява чрез поля­ризацията, която се оформя хармонично: шестицата завършва второ ниво - съживяването. Тя е необикно­вено устойчива и нейната материално оформена хар­мония изглежда непоклатима и неразрушима, и на ни­вото й това действително е така. Оттук и ограниченост­та на шестицата, която обаче е по-малка от тази на тройката.

Шестицата е красива със своята функционалност, устойчива е; тя разбира смисъла на живота, непроби­ваема е за „висшите материи", снизходителна е към недостатъците на другите, понеже лесно може да ги поправи; изобретателна и трудолюбива в практически полезните работи.

ТРЕТО НИВО

ОДУХОТВОРЕНИЕ

7

СЕДМИЦА - одухотворение, вертикална връзка, практически духовен учител; период на вертикално разгръщане, характеристика на духовното измерение; висш смисъл, преобразяване.

КОМЕНТАР. Седмицата символизира излизането на следващото (трето) ниво на изява на Абсолюта. Ако второто равнище означава материализация в най-плът­ните форми и тяхното оживяване, то третото е одухо­творение, тоест непосредствена връзка с по-висшите планове в Космоса. Седмицата символизира канал във финия план. Тя също така представлява периода на вертикално разгръщане на Космоса или основната ха­рактеристика на духовното (вертикалното) измерение. 7-те цвята на дъгата и 7-те основни музикални тона символизират периода, който е характерен при пови­шена честота на енергийните колебания. По аналоги­чен начин духовното развитие на човека става по се­демте чакри (вж. Приложение 1), във вибрацията на всяка от които има 7 характерни обертона - плановете на дадена чакра, а във всеки от тези 7 плана може да се разграничат на свой ред още 7 подплана. Духовното ниво на човека се определя от неговата основна често­та (на чакрата), определена от нейният план и съот­ветните му подпланове - т.е, тризначно седмично чис­ло. При това практическият духовен учител може да бъде човек, чиято чакра е едно ниво по-нагоре - тогава между тях ще има взаимно разбиране, основано на тъждеството на обертоновете. Например за човек от нивото на манипура-анахата (план) - муладхара (под-план), естествен учител би бил човек (или вибрация) от ниво анахата-анахата-муладхара. На ниско ниво сед­мицата може да символизира черен духовен учител, който изкушава другия да слезе на долен план или една чакра по-надолу.

7 = 6 + 1- седмицата означава преодоляване на материалната ограниченост на шестицата, а именно не­посредствено включване на духовния канал - енергия, идваща директно от по-високо стоящия фин план.

7 = 5 + 2- поляризацията, възникваща в живота на материалните форми, се оказва способна да създаде непосредствен вертикален канал.

7 = 4 + 3- хармонизацията на строгата форма ста­ва чрез включване на канал за връзка с предходния план, което е духовно оправдание за дисхармонията на четворката.

7 = 3+ 4- материализацията на хармонично ус­тойчива идея води до създаването на одухотворена фор­ма.

7 = 2 + 5- материалното оживяване на неприми­римия антагонизъм го извежда на нивото на връзка с духовно висш план, смекчава го и го изпълва с висш смисъл.

7 = 1 + 6- Абсолютът, оформяйки се в жизнена форма, й дава допълнителен духовен канал.

Седмицата не е съвсем от този свят. Тя свети с ду­ховна светлина, но не потиска и съвсем не е догматич­на - тя не отрича земната реалност, а осветява нейната фина природа и дава усещане за висшия й смисъл: в нейно присъствие по-често се случва (предимно чрез медитация) преобразяване на рутината.