Каббала на числата /8-11/

8

ОСМИЦА - cтрyктyрa, пространствено разгръщане, формален модел, математическa логика, хоризонтална периодичност на космоса, магия.

КОМЕНТАР. 8 = 2³ - символът на осмицата е куб с 8 върха - представлява тримерното пространство. По този начин осмицата въплъщава хоризонталната (про­странствената) периодичност на Космоса. Осмицата символизира структурата, т.е., пространственото раз­гръщане, което предшества финия план. При седмица­та това ниво само е загатнало съществуването си - включил се е каналът за вертикална връзка, а при ос­мицата той вече се опитва да се оформи, да се въплъти в дадения план, който се символизира от трииз­мерното пространство. Обаче условия за това все още няма и в резултат се получава само модел на обекта от финия свят, тоест неговият в голяма степен условен и схематичен образ е лишен от живота на оригинала, но въпреки това насочва към него: „думите са пръсти, сочещи луната" (изречение от дзен). Обаче простран­ственото въплъщение на духа, символизирано от осми­цата, е несравнимо с първичната груба материализация на четворката. Във втория случай няма никакво външно (спрямо формата) пространство и липсата на свобода и установеност на духа се преживява много по-остро. Ако четворката може да се сравни със затваря­не на човека в килия с циментов под, напълно негодна за живеене, то осмицата наподобява домашен арест.

Осмицата носи следи от фината форма и някакси е необикновено съвършена и ефикасна, но в никакъв случай тя не бива да се унифицира с истинската хармо­ния, присъща примерно на тройката и шестицата. Ос­мицата все пак е лишена от истинския живот на духа (финия план), който я е породил, и дори за плътния (дадения, текущия, за който става разглеждането) план да изглежда формално съвършена, все пак тя не съ­държа адекватен за самата нея живот. Тя е вътрешно ръбеста, но, разбира се, не така, както четворката.

Осмицата символизира чистата математика като наука за абстрактните (формални) структури, програ­мирането на изчислителни машини, механиката - не­бесната и земната, чисто логическите конструкции и начини на мислене.

8 = 7 + 1 - първа фаза на оформяне на финия свят в плътен, което означава, че материалните конструк­ции имат отблясък на висш произход, но са лишени от истинска духовна жизненост.

8 = 6+ 2 - поляризацията на съвършеното жизнеустройство води до порив към финия план, но получа­ваните конструкции, въпреки тяхното съвършенство и качествено ново ниво, са все още мъртви.

8 = 5 + 3 - живият живот, обличайки се в красиви форми, придобива чертите на външно съвършенство, но губейки свойствената си жизненост, не придобива вътрешна духовност.

8 = 4 x 2 - вторична материализация, която вече става в границите на дадената форма, т.е, на външното пространство.

8 = 3+ 5 - опитите за въплъщаване на абстрактно хармонични идеи в живи материални форми неизбеж­но води до загуба на истинското творческо начало, ко­ето се подменя с формално съвършени конструкции, лишени от жива духовност.

8 = 2 + 6- когато поляризацията дух-материя се оформя на нивото на съвършения живот, пробивът на фината форма в плътната става само формално, на ни­вото на модела.

8 = 1 + 7 - разцъфвайки в цветовете на дъгата и материализирайки се на следващия духовен план, Аб-солютът поражда съвършени форми, лишени от духов­ност, но загатвайки за нея.

Осмицата е логична, с безупречна формална логи­ка; хладна е, носи отблясъка на планинските върхове и на ниско ниво спекулира с това, поставяйки се на пиеде­стал. На високо равнище показва посоката и начините за придобиване на духовност, но все пак не всеки може да следва пътя, посочен от осмицата. Неговият смисъл е придобиване на неземно съвършенство в земните неща.

9

ДЕВЯТКА - формална хармония със cкpит антагонизъм; вътрешна криза; подготовка за скок в развитието; духовно принизяване, обред.

КОМЕНТАР. 9 = З² - второ ниво на въплъщение на хармоничната тройка, сега вече не на равнище идеи (първото), а в частично одухотворената жива материя. Девятката е знак на предстоящата криза и качествен скок преди завършването на трето ниво, изразяващ се в десетки появи на самоосъзнаване на духа (например, ре­лигиозен човек). Девятката е космическата хармония, оформяща се в одухотворена материя, която е непод­готвена за това и по тази причина съдържа в себе си неразрешен антагонистичен конфликт. Той се разреша­ва само в десятката, а от девятката е възприет като не­преодолимо противоречие - все пак внимателно замас­кирано от нейната външна хармония. На вид девятката е напълно самодостатъчна, вътрешно уравновесена и пасивна, макар в действителност да представя идеята за прехода, кризата и скока в развитието. Символът на девятката е самодостатъчната, погълната от себе си бре­менност. Вътрешната причина за скритите конфликти на девятката е, че тя е второто ниво на изява на хармо­нията у тройката, в която всеки от съставящите я три елемента е породил още два, незабавно превръщащи се в антагонистични (вж. рисунката). Девятката, както и осмицата, е ли­шена от директен канал към финия свят и представ­лява максимално достижимата хармония на све­та, който има косвени връзки с no-висшите планове, но се опитва да изгради своята хармония извън тях. Това е идеалът на формалните методи (например материалис-тичната наука), докато в същото време осмицата е ре­алността им. По този начин вътрешният антагонизъм на девятката е обусловен от невъзможността за адек­ватно хармонично въплъщение на духа (на даденото - трето ниво на неговото проявление), като в същото вре­ме е опит да се игнорира това обстоятелство и да се из­гради хармония с частично одухотворена материя, един вид с наличните средства. Обаче вътрешните противо­речия на девятката са напълно незабележими, тя пре­тендира за съвършенство такава, каквато е, и дава вид, че конфликтите не са нищо друго, освен заключените в нея сили, които могат да се насочат за по-нататъшно развитие и усъвършенстване. Това обаче не е така. Най-напред девятката символизира (така или иначе) вече до­стигнатата хармония, не й се иска да се развива в какво­то и да било - според нея не е необходимо, и второ, ней­ните вътрешни противоречия са именно антагонистич­ни, т.е., няма да й се отдаде да ги примири и те болезнено ще пробождат отвътре. Това е образът на бременна­та жена, изцяло затворена в себе си, самодостатъчна; съвсем не й се иска да ражда дете и тя дава вид, че не се кани да го прави, като в същото време чувства, че поло­жението й е временно и усеща вътрешните признаци на неизбежната криза - раждането: неуправляемите смени на настроението, токсикозата и т.н.

9 = 8 + 1 - получила съвършените инструменти, моделиращи фините, но въпреки това лишена от ди­ректен одухотворяващ канал във финия свят, девятката изгражда хармонията в присъщо одухотворен свят, игнорирайки именно одухотвореността. Затова тя строи именно формална хармония, изпълнена с разрушение или пробив нагоре към върха. Неин символ е музикан­тът, който настройва инструмента си, като пренебрег­ва сферата на духовната любов, тоест преработва вишудхи преди анахата.

9 = 7 + 2 - поляризацията на вертикалния канал във финия план дава по-голям напредък на хоризон­тално ниво, но води до появата на вътрешни противо­речия, неразрешими на този етап.

9 = 6 + 3 - съвършените форми на живота, обгръ­щайки се с хармонията на нивото на одухотвореност, придобиват силни вътрешни противоречия, но запаз­ват външната непроницаемост.

9 = 5 + 4 - материализацията на живота на първич­но духовно ниво й дава формално хармонични, но ли­шени от възможност за директно развитие форми.

9 = 4 + 5 - животът превръща инертните форми в съвършени, но все пак само потенциално духовни.

9 = 3 + 6 - съвършеният живот, въздигнат на хар­монична основа, става противоречив и запазва един­ствено външната хармония, понеже за момента директ­ният духовен канал му е недостатъчен.

9 = 2 + 7 - духовният канал материализира идеята за конфронтация, създавайки съвършена първично-ду-ховна субстанция, съхраняваща антагонизма в себе си - религиозен или магически обред.

Девятката е външно хармонична и самодостатъч­на, пред себе си, а и за много други изглежда като недо-стижим идеал, но е абсолютно пасивна, вгълбена в себе си и вътрешно раздирана от зле разбираеми от самата нея противоречия. Претендира за завършена духовност, но в същото време задължително опорочава всичките си реални прояви у другите.

10

ДЕСЯТКА - първично самоосъзнабане на духа; човек, религия.

КОМЕНТАР. Десятката завършва третото ниво на проявление на духа, символизирайки появата на са-моосъзнаването му. На Земята десятката е представе­на от човека, по-точно - от вярващия в религията. На това ниво Висшето начало присъства в съзнанието все още в най-общ вид и неговата структура и принципи на взаимодействие с плътните форми в основата си са трансцендентни, и са достъпни не толкова за система­тичния разум, колкото като общо неопределено усеща­не или мимолетен проблясък. Десятката дава рязко усилване на фокуса върху вертикалния канал на седми­цата, обезпечено от сегашното му насочване нагоре, но и надолу от обекта. Казано по друг начин, човекът е способен съзнателно да си сътрудничи с Бога. По тази причина висшите прояви на десятката са монахът, по­слушникът, светецът (в килията или сред хората), а низшите - човек, усещащ повелята Божия и съзнател­но противопоставящ й се.

10 = 5x 2- човекът се различава от животното не по рационалния разум или самосъзнанието сами по себе си, а с религиозния разум и религиозното съзнание, а имен­но със способността да вижда живота на по-фино равни­ще и по някакъв начин да си сътрудничи с него. Двете петици символизират двата жизнени плана (финия и плътния), обединени в едно. Не само Бог е необходим на човека и се грижи за него, но също така и човекът е ну­жен на Бога - с този стремеж е подплатено откровението на десятката. Обаче тя все пак отчасти е затворена и ог­раничена от съсредоточаването на фактически присъства­щите у нея елементи на духовност - първите прояви на духа още не са отчетливи, не са уверени в себе си, верти­калният канал е слаб, често се прекъсва, пренебрегвайки всички усилия нагоре и надолу. Висшият план е все още неясно проявен - оттук съмненията и колебливостта на вярата. Това са първите кълнове на духовността, лесно е да ги задушиш отвътре и отвън, и десятката често, опит­вайки се да ги защити чрез строга защита и оформяне, фактически губи, превръщайки се в девятка - така рели­гията, без харизматичния си (вертикален) канал, се обгръ­ща с безсмислена обредност, което не й пречи да претен­дира за духовен монопол.

10 = 9 + 1 - в десятката на повърхността излизат вътрешните противоречия на девятката и пропастта между духа и плътта става очевидна, вследствие на което протича силна вътрешна хармонизация и очи­стване - така формално вярващият човек изведнъж осъзнава своя тотален вътрешен атеизъм и едновре­менно открива в себе си малко поточе от жива вяра, все още напълно неефективна, но истинска. Разбира се, от външната хармония на девятката тук нищо не остава - това понякога води десятката до крайности от типа на прекален аскетизъм.

10 = 7 + 3 - хармонизирайки се, духовният канал придобива форма в религиозното самоосъзнаване, но при това значително губи непосредствена сила, макар че рязко повишава нивото на вибрации.

10 = 4+3+2+1 - човекът е одухотворена, поля­ризирана, хармонизирана, материална форма.

А сега се опитайте самостоятелно да изтълкувате формулата:

10=1+2+3+4-?

Десятката е религиозна, неуверена в себе си, под­хвърлена на религиозни съмнения и търсения, и на този план е способна на творчество, но, разбира се, съвсем не като седмицата и петицата. Лесно се свива в девятка - принизяващата форма на религиозността, и панически се страхува от единадесет - прехода на следващото ниво и трансцедентните за човечеството въпроси.

ЧЕТВЪРТО НИВО

ПЛЪТЕН ПЛАН

11

ЕДИНАДЕСЕТ - първо излизане в открития космос, грубо прогресорство, вестители, трансцедентални жизнени проблеми; енергетичен и етичен шок; човешки жертвоприношения.

КОМЕНТАР. Четвъртото ниво на изява на духа - числата от 11 до 15 - е излизане в открития космос, тоест в областта, където диханието на финия план се усеща силно и не медитативно, а непосредствено: би-тийно, екзистенциално.

Единадесет символизира излизането в открития космос без скафандър, тоест директното включване на вибрациите на финия план към неподготвения плътен. Това е шок, към който можеш да се адаптираш само преминавайки на следващото ниво (тоест в дузината) към фината хармония, проявена на плътен план.

Приложено към земното човечество и към отдел­ния човек, единадесет може да означава среща с по-раз­вита цивилизация или нейното директно влияние върху съдбата му, но много по-често - в голяма степен - скри­то от съзнанието на човека прогресорство, когато той живее по индивидуална програма, много различна от основната карма на човечеството и ръководена от вис­шия извънземен егрегор. Психологически и в голяма степен енергетически такива хора на земята се чувстват като пришълци в свят, който им е чужд, техните про­блеми са неразрешими, а болестите - неизлечими на ни­вото на земните вибрации. На ниско ниво това може би е идеалната психическа ненормалност, съпроводена от различни видове халюцинации - резултат от несъответ­ствието между естествените за човека фини енергии и грубите земни вибрации. На високо ниво единадесет може да даде особена гениалност, идеи и методи, които впоследствие ще доведат до големи промени за човече­ството, но така или иначе да намери себе си в живота за такъв човек е практически невъзможно. Неговата са­мота и противоречията му с останалите се символизи­рат от двете единици, съставящи 11.

Единадесет винаги означава екзистенциални про­блеми на даденото равнище и включва взаимодействие между неговата етика и тази на финия план, което води до възникване на трансцедентни (на нивото на едина­десет) проблеми за плътния план.

Често пъти, а на ниско ниво - по правило, единаде­сет означава немотивирани от етиката на плътния план, взети изолирано, дисхармонични ефекти. Например дет­ски мъчения и сирачество, осакатени от съдбата невин­ни, мъчителна агония или, издигайки се по-нагоре, та­кива странни изкривявания като хермафродитство и хо-мосексуализъм, а също и безчислени психични откло­нения, общата причина за които е невъзможността на човека да адаптира своята, пресметната за по-фина енер­гетика и външни условия същност към земните обстоя­телства. Всички те са нещастни - потенциални прогресори, и могат да намерят мястото си в живота и избав­ление от страданията само в осъзнато безлично служе­не на земното човечество и на Земята - всеки по своя уникален начин, но най-често в качеството на вестител.

11= 10 + 1 - излизането извън уютните рамки на духа, който се самоосъзнава, но се ограничава един­ствено с това, може да роди неприятни изненади и ця­лостно преустройство.

11 = 9 + 2- силната поляризация на външно хармо­ничната квазидуховна структура води до включване на катострофален по сила космически канал. Революция.

11 = 1+ 10 - човечеството, усвоявайки идеите на Абсолюта, открива празнините в своята етика.

Странно е, но единадесет не се вписва в никакви социални рамки; числото може да предизвика социа­лен шок. Като характерно защитно средство около него пада глухата стена на мълчанието, която освен всичко друго показва и социално-интелектуалната безизходи­ца на екзистенциалната трансцедентност - например: какво да прави човечеството с раждащите се уроди и как ще живеят те, когато пораснат?