Каббала на числата /12-15/

12

ДУЗИНА – космическата карта, космическатахармония на плътния план, християнство, астрология, мaтeмaтикa.

КОМЕНТАР. В дузината влиянието на открития космос, тоест на финия план, се хармонизира. Кратност-та на 3 винаги означава външна хармония, липса на от­крито видими остри ъгли. Дузината символизира първо­то включване на съответния план в космическата кар-ма, което частично оправдава дисхармониите на единадесетицата (12 = 11 +1), а на високо ниво дузината има шанс дори да ги смекчи. Именно в този смисъл трябва да се разбира и нейната хармоничност. На средни нива на развитие дузината означава усещане за съпричаст­ност със световния еволюционен процес, но не повече. При това усещането, колкото и неуловимо да ни се стру­ва, изцяло оправдава живота на човека и в този смисъл е несравнимо с религиозността на десятката, която дава само надежда за истински живот у Бога.

Дузината означава начало на сътрудничество на съответния (плътен) план с финия и затова изисква от човека съзнателно излизане извън рамките на земната етика и геоцентризма. На ниско ниво това се изразява в устойчивото вътрешно чувство, че всички лични и изоб­що нерешими проблеми и дисхармонии не са случайни, а дори нужни и представляват неотменима част от ня­какво глобално положение на нещата, за което човек не би могъл да каже нещо определено, но това негово усе­щане е някакси постоянно. Изобщо дузината означава излизане извън рамките на земната карма и (на високо ниво) възможност за нейното смекчаване с помощта на пряко сътрудничество с финия план. Това обаче е пости­жимо само за хората на достатъчно високо еволюцион­но ниво, които са способни да понесат космическата енергия на високите вибрации. На средно равнище ду­зината символизира енергията на финия план, органич­но вписваща се в материалността на плътния, която го води към развитие и просветление, като дава неземен идеал - при това без всякаква принуда. Такова напри­мер е изкуството, особено музиката, в чиято основа ле­жат дванадест основни полутона, очевидно носещи от­печатък на „висш" произход. Дузината символизира вис­шата хармония - онази, която излиза отвъд рамките на земната и носи отчетливото влияние на финия план. И именно в това е ограничеността на дузината - нейният канал не може да смекчи цялата земна дисхармония. При разлагането 12 = 4 x 3 тройката значително хармо­низира фиксираната форма, но нейното истинско одухо­творение, както и съгласуваното взаимодействие меж­ду двете формирани равнища на живота (12 = 6 + 6), все още не се случва. В дузината се усещат нерешените вът­решни противоречия, които отчетливо се изявяват в три-надесетицата; на нивото на дванадесет те се преживя­ват като усещане за недостатъчна съпричастност на чо­века и Земята като цяло в космическите програми.

Дузината е красива с неземната естетика, но тя по-скоро е идеал, отколкото нещо, приспособено за зем­ния живот. Нейните основни прояви на Земята са му­зиката (12 полутона) и астрологията (12-те знака на зодиака). Първата изпълва душата на човека с висша хармония, а втората прави неговата съдба част от кос­мическата еволюция.

13

ТРИНАДЕСЕТ - опошляване, чистка, нихилизъм, дявол, черен учител.

КОМЕНТАР. Дузината не успява да установи ис­тинска хармония на равнището на плътния план. Три­надесет (= 12+1) символизира неосветените от дузи­ната страни на плътната материалност от четвърто ниво и процесът на тяхното акцентиране - черното учи­телство.

Един от основните начини на изчистване, които символизира тринадесетицата, е опошляване на хармо­ничните влияния на финия план и по-специално - иде­алите и неземната чистота на дузината. При това се разкриват спотаените в нея противоречия и наяве из­лиза скритият до момента скептицизъм, рационализи­райки се в нихилистична позиция, чийто смисъл е: няма фин план, а онова, което се приписва на неговото вли­яние, е илюзорно и напълно обяснимо с вътрешните закони на настоящия (плътния) план. Крайната степен на този нихилизъм е отричане на еволюцията (тоест процесът на просветление и въздигане на всички пла­нове) и дори утвърждаване на инволюционната, уплът­няваща материята посока на развитие.

Целта на тринадестицата е разрушаване на илю­зиите на космическата хармония, в смисъл отделяне на плявата от семената на истинската духовност, тоест устойчивите екзистенциални канали във финия свят -такива, каквито те действително поддържат живота и хармонията на плътния план в неговите условия на съ­ществуване.

В живота на човека влиянието на тринадесет може да се прояви двуяко: или да се остави на влиянието на черния учител (човек или ситуация), или сам да стане такъв. При това и едното, и другото може да протичат на различни нива - от грубата съблазън до най-финия анализ на почти неосезаеми слаби места. Черните учи­тели са също толкова необходими за еволюцията, кол­кото и белите, и тяхната работа е не по-малко отговор­на. Най-важното е човек да отработва ситуациите, уп­равлявани от тринадесет, без да слиза по-надолу в сво­ето духовно ниво, което понякога е доста трудно. Дру­го важно обстоятелство е, че черното учителство на тринадесет, колкото и да е „материалистично" - в рам­ките на дадения план, не се управлява отвън, а факти­чески от финия план, понеже 13 е число от четвърто ниво и означава пряка връзка с него. Казано метафо­рично, адът като местоживеене на дявола е част от рая - по-точно е чистилището, преди да се влезе в него.

13 = 10+2 +1 - дяволът е човек (10) с рога (2) и опашка (1). Рогата символизират антагонизма, поля­ризацията; опашката е канал към финия свят.

13 = 10 + 3 - пътят към ада е постлан с добри на­мерения.

Тринадесет има два основни образа: елегантен и подчертано грозен. Притежавайки несъмнена сила, това число спуска човека надолу, като го лишава от духовно начало и го изкушава да живее без него, радвайки се на плътския живот или на „истинската мате­риалност" на знанието. Опитите за борба с тринадесет на хоризонтално ниво бързо довеждат до душевно опу­стошение, понеже това число е много лъжовно и вни­мателно го прикрива - именно защото притежава зна­нията и енергетиката на финия план е така коварно, умно и хлъзгаво.

14

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ - излизане в най-финия план, духовно учение, висш духовен учител, благоговение.

КОМЕНТАР. Тринадесет подготвя човека да се изправи пред лицето на Учителите, а това се случва в четиринадесет. Числото 14 символизира канал към плана, стоящ над финия. Относно дадения (плътния) е естествено да наречем този план най-фин. Ала кон­тактът между плътния план и най-финия се извършва опосредствано - през финия. Последният играе роля на нещо като ретранслационна станция: той усилва сиг­нала и отчасти го приспособява, за да бъде възприет от плътния план. При това естествено се получава изве­стно изопачаване, но то е неизбежно, тъй като пряк контакт е възможен единствено със съседния план.

За човека четиринадесет може да означава висшия духовен учител, когото е възможно да съзерцаваме само от известно разстояние, от него единствено можем да изпросим благословия (тоест канал към най-финия план), както и съвсем общи указания относно нашия живот. Тази роля би могла да въплъщава иконата, све­щената книга, философското учение. Но веднага щом човекът излезе от състоянието на общо благоговейно внимание - например, преминавайки на равнището на конкретните проблеми, които могат, разбира се, за него да имат духовен смисъл, контактът с най-финия план се прекъсва и се приплъзва във финия. В това се изра­зява противоречието (14 = 7x2), присъщо на четири­надесет: връзката с най-финия план е необходима, но е невъзможна без преводач. Спрямо духовното развитие на човека можем да кажем, че са му нужни и практи­чески, и висш духовен учител, но те са несъвместими в едно лице. Дори и за него тези роли да са изпълнявани от един и същи човек (което е много трудно и по прин­цип е нежелателно), все едно - тук у учителя се включ­ват качествено различни информационно-енергийни канали и съответно - възникват два несъединими об­раза. Във вътрешния свят каналът към най-финия план дава известно общо интуитивно усещане, в което оба­че човекът е абсолютно уверен („като в самия себе си"), и на което разчита напълно. Това е в частност общата етика на главната му кармична програма или с други думи - етиката на неговия висш егрегор, който води човека в продължение на цялото му въплъщение. Ка­налът към финия план (седмицата) дава във вътреш­ния свят конкретна етика, която понякога може да се разминава с общата, което вероятно означава запли­тане на собствените кармични възли. Практическият духовен учител конкретизира Учението, но не е длъжен да противоречи на неговия дух (последният винаги се възприема като транслация на най-финия, но не и на финия план).

На ниско ниво четиринадесет може да означава неподходящо религиозно или философско учение или лъжливи за дадения човек високи духовни авторитети. Освен това, разпространен е вариантът, когато истин­ската седмица, изпълнена с горделивост, се представя за четиринадесет; ала бързо се издава, плъзгайки се на нивото на конкретно-практичните препоръки. Въобще четиринадесет символизира Учителя, стоящ две чакри по-нагоре от човека, например за индивида манипура-анахата-муладхара е нужен Учител на ниво вишудха-анахата-муладхара. Впрочем, такива хора се въплъща-ват много рядко.

14 = 13 + 1 - след като е преодолял изкушението и се е пречистил от мръсотията и лъжата, човекът се из­правя пред Учителя.

14 = 10 + 4 - материализирайки първичната си ду­ховност, индивидът получава канал към най-финия план.

14 = 9 + 5 - съживяването на мъртъв обред е възмож­но само с включването на канал на висшата благодат, което се намира извън компетенцията на хоризонтални­те и дори на съзнателно-духовните усилия на хората.

14 = 1 + 13 - Абсолютът води ръката на черния учител.

На четиринадесет е невъзможно да гледаме с обик­новени очи. Числото излъчва висше сияние и сила, пред която падат ничком, както и неизречена благодат. В душата на човека срещата с четиринадесет става по­стоянен извор на вътрешна сила, светлина и подкрепа по духовния път.

15

ПЕТНАДЕСЕТ - хармоничен живот, жив синтез на материята и духа.

КОМЕНТАР. Петнадесет завършва четвъртото ниво на проява на духа и достига синтез и хармония. Тук се премахва несъответствието между влиянията на финия и най-финия план, което се долавя в четиринадесет, защото и едното, и другото се включват непосредствено в хармоничното течение на живота, който усеща в себе си и материалността, и духовността като някакви гра­ници на съществуването си, които никак не си противо­речат взаимно, а са намерили мястото си не просто в едно синтетично енергийно и жизнерадостно усещане за света, но направо в битието (15 = 5 х 3). Разбира се, нейде вътре в себе си петнадесет помни всичките си минали страдания, изопачения, жертвеност и лъжа, на­пример в стадия на четворката и на единадесет, на шес­тицата и на девятката, но гледа на тях едва забележимо отвисоко (като по-голямо число), с дълбоко съжаление, но и с леко превъзходство, като синтез и точно поради това оправдание на всичко, съществуващо допреди него.

Усещането за свежест, материалност и същевременно с духовност на жизнения поток на петнадесет е тол­кова силно, че изглежда (на конкретното, тоест четвърто ниво) връх и еталон на съществуването изобщо. Всички' бивши противоречия и антагонизми са снети (петнаде­сет не се дели на две) и са станали източници на сили и сътрудничество, духовността (видимо) е заела своето ръководно място, и дори най-финият план е получил подобаващите му уважение и почести. От друга страна, всички възможности за проява на индивидуално твор­чество в смисъл на божествено сътворение, тоест сътруд­ничество с финия план, също са открити.

Петнадесет символизира пълната жизнена проява, като включва в себе си всички стадии, предшестващи петицата, тъй като 15 = 1+2+3+4+5 (аналогично както разлагането 28= 1+2+3+4+5+6+7 симво­лизира тази изява), което може да се интерпретира като съживяване на материалността на хармонизираната по­ляризация на Началото; и именно тези качества на петнадесет се явяват причина за неговата крайна ограни­ченост от гледна точка на следващото (пето) ниво на проява на духа. г Действително, за петнадесет е много трудно да разбере, че съществува нещо извън граници­те на неговото разбиране, и още повече да си предста­ви no-висша хармония, духовност и жизненост от свой­ствените му на самото него. От гледна точка на разви­тието на духа закостенялостта на петнадесет е много по-голяма от тази на шестицата и дори на девятката. Това качество даже трудно се осъзнава като закосте-нелост, имайки предвид извънредната жизненост на петнадесет, неговата хармония и несъмнена духовност. Ала хоризонтите, които се откриват при излизане на следващото ниво, ни карат да видим петнадесет в мно­го по-помръкнал вид.

15 = 10 + 5 - каналът на живата духовност дава на човека пълна вътрешна хармония с всичките й плюсо­ве и минуси.

15 = 7 + 8 - съвършените инструменти на финия план, адекватно приспособени за взаимодействие с не­говия поток, обещават съвършен живот в плътния план.

Петнадесет е енергично, живо, непосредствено, но пълно с вътрешна мъдрост, която впрочем не се стреми да се изрази в рационални категории. На него му се стру­ва, че и без това всичко е ясно и че силата и хармонията на жизнения поток, в крайна сметка, и в действител­ност - доста бързо, ще оправдаят и обяснят всичко. Труд­но е да го накараш да излезе извън кожата си, да го раз­строиш дори за минута, но когато това стане, сълзите и мъката му са искрени. Петнадесет е и духовно, и мате­риално, но нито едното, нито другото в него не изпъква явно, а сякаш се подразбира: такъв е животът. Послед­ните думи са девизът на петнадесет, и при него те зву­чат леко, но в никакъв случай не лековато.