Какво трябва да знаем?: Радост и скръб

„Нека пропъдим дявола с песни”- съветва Елифас Леви.

Тихата, съкровена радост е необходима. Скръбта трови организма, губи силите, вреди: следователно и на личния магнетизъм. Шилер така характеризира радостното чувство: „Радостта е двигателна пружина на цялата природа; тя движи механизма на мировия часовник. Благодарение на нея разцъфтяват цветята, блести слънцето на небе­сата и се създават светове в никому още непознатите пространства”.

Радостта се развива в мълчанието на една чиста душа.

Физиологичното (телесно) усещане приятно и неприятно показва, че самата природа се е погрижила да ни даде една точна мярка, с която да различаваме полезните явления, свързани с нашето благо, и вредните - свързани с нашата вреда. Ала прибавяйки на това отгоре и нравственото начало, ще разберем, че ние можем да се развиваме правилно телесно и душевно чрез духовната радост. Иначе ние се израждаме.

Ако се чувстваме с излишък от животна сила, всяка телесна и духовна дейност ще се съпровожда с радост.

Човек, който има съкровена радост - а тя се печели с духовна постоянна работа - противостои на злата съдба повече, нежели мрачния, скръбния и съмняващия се в своите сили борец.

Преуспяването се добива стъпка по стъпка от радостния, самоуверен човек. Казват някому: на зла орисница налетял. От окултно-мистично гледище това значи: клетник, който не познава законите, нещастник, който не събира, а разпилява; болник, който не умее да се лекува, или не се обръща към лекар.

Съединителното звено на всички добродетели, това е радостта. Пороците водят до оная подводна скала, която неминуемо докарва корабокрушение; отчаянието, съмнението, зломислието и пр. отрицателни добродетели водят към Харибда. Оня, който се е изправил под гръмотевичния удар на мъчнотиите и злочестините в живота, трябва едно да знае: има Бог, който помага и сменя скръбта с радост. Небето никога няма да изостави със своите Духове-Помагачи изправения пред бездната. Човек трябва с постоянни усилия да се познае в щастието. Това ще рече: да възтържествува с радостта. След всяко разпятие иде възкресение. След възкресението - иде възнесение. Това е апотеоз на радостта, екстаза.

В живота няма случайности, има закони. Недобре изучените или непознати закони ние наричаме случайност. В главата на окултно-мистичния ученик не трябва да съществува и мисъл за някаква случайност. Нищо не е тъй лъжовно както изразът: На тоя човек му върви, той има „късмет”. Искаш ли да се бориш с орисницата и да й надвиеш? - Спечели си личен магнетизъм, стани черват на добродетели, свързани с тиха радост. Тихата вътрешна радост е такова богатство, което нито молци проядат, нито крадци крадат, нито пожар или наводнение унищожават.

Еклесияст пише (II: 26 ): „Бог дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето му”. Псалмопевец Давид намира че Бог му изпълнил сърцето с веселие, откак се намножило житото, виното и елея у праведниците (IV: 8). Пророк Исай възвестява, че Духът Господен го праща да яви на тъгуващите в Сион благоприятната Господня година и елей на радост. Ап. Павел (Посл. Галатян. V: 22) изброява плодовете на духа (разбира се озарен в дух, изпълнен с личен магнетизъм): любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.

Качествата, които споменава ап. Павел и които съставят богатствата на високо магнетизираната личност свързват и материални и духовни въпроси. Радостта с другите добродетели установява здрави нозе. Тия положителни сили оказват съпротива на злото. Мислите на лукавите духове са като виелици: след като съборят един човек в калта, започват с други. „Съдбата и природата, казва В. Юго, са ожесточени понякога”. Тия думи на бележития писател са твърде верни и точни по отношение човекът на личния магнетизъм. Той се бори успешно с ожесточените удари, от гдето и да идат те.

Човек, който е достигнал 13 дух. клас (според окултната философия на Пс. О) може като дух да мине безвъздушното пространство; човек, който е достигнал 16 дух. клас, може като дух да влезе в третото небе - рая, мястото на радостта.

Скръбта не е правило, а изключение у Бога; тя е участ в повечето случаи на човек невежа, ленив и назадничав. Понякога, обаче, Небето ни изучава чрез скръб, за да познаем радостта. Така е изпитан праведни Йов, тоя символ на търпението (Йов 16:  7 -  16). Така е изпитан Елисей, комуто пратили убиец, син на убиец, да го погуби (IV кн. царе 6: 33). Изпитването на праведния е ограничено, с мярка. Небето съкра­щава мъчителните дни. Скърбите на светиите са привременни (Псал. 30: 5).

По закона за смените, ако дойде неочаквано една скръб, тя сигурно ще свърши с милост и радост. Проповедниците на Евангелието са били гонени не по тяхна вина, преследвани и убивани. Защо? - За да се сдобият напокон с много по-голяма радост. (Ев. Матея 24: 9; Иоан15:2;1 Тимот. 3:11 -12).

Ала изобщо, доколкото зависи от нашите психични сили, скръбта трябва да се избягва. Скръбта не е убежище, и за това не е желателна. Безмилостната самота, невижданата тъмнота, пустош и океанска бездна, безкрайността що ни плаши - ето мъката, гдето лукавите духове търсят жертвите на скръбта и отчаянието.

На човека, по произход и назначение, е свойствено благородната борба. Аз наричам благородна борба оная на древния Херкулес, който би устоял на смъртта. Аз наричам благородна борба оная на един о. м. ученик, който без да бъде калугер и аскет, устоява твърдо на световните съблазни. Такъв ученик отсича в себе си причините, що водят към съблазняване. (Ев. Матея 5: 29-30).

Човек, който има личен магнетизъм, води борба гърди срещу гърди с орисницата. Радостта на такъв пламенен борец го прави да надвива своята несъразмерност и да излиза победител. На такъв и Небесните Сили се притичват на помощ.

Човек със силен магнетизъм е същество от избран човешки род. Той не се плаши от изчезване, той юнашки понася студа на себелюбивите сърца, жаждата на ония, които лежат да го глътнат, глада на недоволниците. Силният чрез личен магнетизъм не е пигмей в духовно отношение, а великан по душа; такъв човек е победил неизмеримия вятър на нечистите и тъмни духове, които от бездната и безвъздушното пространство вземат фалшивия образ на някой ангел.

Човекът на личния магнетизъм свършва леко с опасностите, голотиите, бурите, ревовете на обществото и природата, катастрофите, агониите, които са насочени от невидимия свят срещу неговото съществуване.

Усмивката на Благодатта. Може ли да се надява човек на духов. мощ (чрез личен магнетизъм) за нещо по-добро? Това е сигурно средство на невидимите ръководни сили, които работят за напредъка на страдащото човечество. Архангелът, който се намира в облака на Благодатта, засилва надеждата, възвишава радостта, насърчава добродетелите. Радостно очакване. Красива картина на бъднината.

Всеки човек може да се наблюдава сам, да се вгледа в огледалото на душата си и да жадува за нарастване. Чрез духовните класове към личен магнетизъм. В мозъка на о. м. ученик, що се стреми към личен магнетизъм, има някакъв замайващ вихър от цяла тълпа съобщения, откровения и внушения, които не се знаят точно от кой именно Христов служител произхождат.

И тъй, човекът на тихата радост, живеещ с идеала да бъде полезен член на обществото, си изработва едно блестящо влизане в отвъдния рай.

Той е препълнен от добромислие и за земята. Какъв запас от знания има той! Какво предимство да бъде водач на мнозина, наставник на едно младо, пълно с енергия общество!

Той може да викне на всеослушание: „Аз съм съвсем близо до това, за което вие само мечтаете.” Като скаут той може да рече: „Аз съм винаги готов”. Той се надява на своите нравствени сили и смело хвърля истината в очите на безумния, самозабравен свят, който оправдава Иисусовите думи: „Господи, прости им, защото не знаят какво вършат”. Той ръкопляска на великото, от погледа му тръпне и немее неизменното. Всред людете, на които Евангелието казва: „избран народ”, той се чувства по-могъщ и по-велик.

Какво тържество!