В „Енеида” (песен VIII стр. 352) Вергилий казва: „Бог обитава, макар и неизвестно какъв”. В човека живее семката на свръхчовека. Човек има съвест. А съвестта е глас Божий. Тоя дух на безсмъртието, що обитава в нас, е гаранция, че съществува личен магнетизъм. Евангелието дума: „Царството Божие е вътре във вас”.
Дрехите не правят човека по-умен. Българската пословица казва: човек по дрехите посрещат, по ума изпращат. Аналитичният ум на човека е добил сигурни внушения и наставления, спечелил е необходимия личен магнетизъм, благодарение съкровения дух безсмъртен. Без своя даймон, Сократ не би станал философ. Човешката история се води опипом от откровения. Човешкият дух печели от безсмъртното у нас същество. Трябва ли да мислим, прочее, че имаме грамадни заслуги към своето подемане и ръста на човечеството при наличността на друг попечител и ревнител? В нас живее свят дух, който се стреми към своя Първоизвор.
Божественият дух в нас гледа да приведе тялото в състояние:
а) да се съпротивлява на отрицателните и тъмни сили;
б) да спечели за човека положителни сили. По тия сили се определят от Пс. О. духовните класове.
Никой човек не може да каже, че е докачен от природата и съдбата. Всеки носи с радост или скръб собствения си кръст. Наистина в земния си живот ние срещаме по своя път много закъснели. На какво се дължи това? Преди всичко Бог, който управлява чрез светли Духове природата, не може да бъде зъл, отмъстителен и зложелателен. Сляп ли е някой от рождение? - Носи грях от минало превъплъщение. Може би и родителите му да са виновни. Глух ли е някой? - Карма си носи от минал живот. Научи такъв да си помогне, а и сам (според духовните си класове) му помогни.
Окултно-мистичното учение за това е добро, че не обръща внимание само върху произхода на злото, а го лекува. В света един капиталист може да стори по желание грамадни благодеяния. В областта на окултната философия един силник на личен магнетизъм може да стори по своя воля грамадни добрини.
Личният магнетизъм придава обаяние на своя притежател. Сократ не е бил патриций, а името му е записано на вечни времена в историята. Платон не е бил знатен, а при все това името му докато свят светува ще се помни. Кой ще забрави симидчията Максим Горки? Кой няма да поменува през вековете сиромаха Шилер? Кой не се е смял над „Дон Кихот де Ламанша”, чийто автор е бил нещастен затворник?
„Благородството - дума Сенека - не се добива от галерия с опушени изображения на прадедите”. Благородството е лична себекултура, а това значи - личен магнетизъм. Още какво значи личен магнетизъм? - Най-доброто от следните понятия: Бог, нравствен закон, духовна любов, озарена воля, творческа сила, животен принцип. „Човек е органичната част на мирозданието” , - определя окултистът д-р Магнус Ридел. Ала това е идеалния човек, който съгласува своя начин за живеене с Божеството. Пример: Иис. Христос думал на учениците си: „Аз и Отец едно сме”. Иисус тъй е желаел да нареди своя живот, щото да бъде съсредоточие на сила, святост и енергия от самия Голям Извор на вселената, сиреч Бог Отец. Иисус е знаел духовните закони, според които е съгласувал своите постъпки. Иначе не би могъл да прави чудеса. Чудото, което ни смайва като факт, що се втурва в нашите физико-химически закони, не е нищо друго, освен изтъкване някой духовен закон. Чудесата са най-добрата реклама на личния магнетизъм. Иис. Христос ги свързвал винаги с нравствения: той никога не е правил чудеса пред недостойни хора; никой път „не е хвърлял бисерите на свинете”.
Любовта към човечеството (цялото Евангелие е проповед на тая любов) е другата сила, що се струпва за образуване личен магнетизъм. Да чувствува човек живите си връзки с майката Природа, да обича всеки камък, цвят и червей; да е готов на скъпи жертви (дори разпятие), за по-малките братя; да търси на всяка крачка доброто, истината и красотата - ето това е личният магнетизъм, ето това е сигурното средство да се черпи от неизчерпаемия извор на Все.
Волята - тая съвкупност от ясни, определени решения - се осъществява благодарение тласъка на личния магнетизъм .
Творческата сила, що се съглежда в многочислените създания около нас, ни показва, какво човек може да я завладее. Завладяването става по два начина:
а) да научи човек начините, по които природата твори и създава форми;
б) сам в себе си да развие чрез себекултура ония способности, които ще предизвикат дарби.
„Който се мъчи, той ще сполучи” - дума българската поговорка. „Мъчението” тук не значи изтезание, нечовешки обноски и пр., а усърдие, залагане, прилежание, труд и постоянство. Знам един българин, който се трудеше в духовния път и цели 10 години се молеше на Небето, да му даде дарба да лекува мъчноизлечими болести. И Небето го послуша - даде му тая дарба.
Залагането на тоя духовен брат създаде от труда му радост, прибави на умствените му способности нещо повече - дарба.
Силна воля, ясни нравствени решения, съзнателна дисциплина - това са зародишите на личната привлекателна сила, магнетизъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар