Из съкровищниците на античността се крият толкова много неоценими познания, истинска мъдрост и образна красота, които остават да блестят като благороден камък пред дверите на вековете.
В тия мисли човечеството съзира себе си, обгорено от житейски изпитания, възвисявайки се към редките добродетели и увековечени истини.
Всяко приобщаване с тия бисери на човешкия дух ни кара да чувствуваме обаянието и култа към великите истини, вечните съпътници на човека в неговия житейски друм. Във всяка една мисъл може да се намери зародиша на нещо възвишено и значимо, действително облъхано от творчески жар, а най-вече в нея е внедрена самобитното вглеждане на действителността, отзивчиво към човешките изпитания и минало през горнилото на житейския опит.
Който иска да осмисли и облагороди живота си, нека проникне в потаеното величие на тия приблизително хиляда бисери на мисълта, за да почувствува своя истински духовен облик.
Буква A:
_a cuspide corona_ (а куспиде корона) — корона от копието, т. е. слава от военни подвизи.
_a posteriori_ (а постериори) — по опит, според последствията. Употребява се за разсъжденията, които изхождат от последствията и отиват към причините.
_a priori_ (а приори) — предварително, от по-напред, от по-раншно.
_a verbis ad verbe_ (а вербис ад вербера) — от думи на удари.
_ab absurdo_ (аб абсурдо) — според безсмислието (метод за показване на математическите науки).
_ab alio axspectes, alteri quod feceris_ (аб алио експектес алтери квод фецерис) — трябва да очакваш от другия това, което му направиш.
_ab antiqo_ (аб антикво) — от древно време, от памти века.
_ab hoc et ab hac_ (аб хок ет аб хак) — от тук и от там, т. е. без ред, както дойде.
_ab imo pectore_ (аб имо пекторе) — от дълбочината на сърдцето си или искрено, чистосърдечно.
_ab initio_ (аб иницио) — от начало.
_ab intestat_ (аб интестат) — без завещание.
_ab irato_ (аб ирато) — от разгневеност, в момент на гнев (напр.: взимат решение аб ирато).
_ab origine_ (аб оригине) — от началото (напр.: започвам аб оригине). аЬ ovo (аб ово) — от яйцето, т. е от самото начало. аЬ ovo usque ad mala (аб ово ускве ад мала) — от яйцето дори до ябълките, сиреч от начало до край. аЬ sit omen (аб сит омен) — далеч от мен зла умисъл. аЬ urbe condita (аб урбе кондита) — от основаването на града (Рим). Леточислението на римляните започнало от основаването на гр. Рим, т. е. от 753 г. пр. Хр.
_absque argento amnia vana_ (абскве аргенто омниа вана) — без пари всичко е напразно.
_abundat dulcibus vitiis_ (абундат дулцибус вициис) — той изобилствува с приятни пороци.
_abusus non tollit usum_ (абузус нон толит узум) — възможното злоупотребление не може да бъде повод против надлежното употребление, т. е. ако с нещо може да се злоупотребява, това не значи, че същото нещо не требва да се употребява.
_abussus abyssum invocat_ (абисус абисум инвокат) — бездната бездна зове. Фигуративен израз из един от Давидовите псалми, за да се изтъкне, че едно бедствие, една грешка повлича друга.
_accusare nemo se debet nisi coram Deo_ (акузаре немо се дебет низи корам део) — никой не е длъжен да обвинява себе си, освен пред Бога.
_acti labores jucundi_ (акти лаборес юкунди) — завършените работи са приятни.
_acta est fabula_ (акта ест фабула) — пиесата е изиграна. С тези думи, в древния театър, се съобщавало за свършването на представлението. Тия думи произнесъл на смъртното си легло император Август.
_ad aperturam libri_ (ад апертурам либри) — при случайно отваряне на книгата: малцина могат да превеждат древните автори ад апертурам либри.
_ad augusta
_ad calendas graecas_ (ад календас грекас) — на гръцките календи, т. е. никога (защото гърците нямали календи). Куково лято.
_ad duo festinans neutrum bene peregeris_ (ад дуо фестинанс неутрум бене перегерис) — който бърза да свърши наведнаж две работи, не сполучва ни в една.
_ad extremum_ (ад екстремум) — до крайност.
_ad gloriam_ (ад глориам) — за слава.
_ad gustum_ (ад густум) — по вкуса си.
_ad hoc_ (ад хок) — затова, нарочно за това, специално.
_ad hominem_ (ад хоминем) — до човека, т. е. до неговите интереси и страсти.
_ad honores_ (ад хонорес) — за почестта, т. е. безплатно.
_ad huc sub judice lis est_ (ад хук суб юдице лис ест) — делото е още в ръцете на съдията, т. е. въпросът не е още решен.
_ad impossibilia nemo tenetur_ (ад импосибилиа немо тенетур) — никой не е длъжен да върши неща невъзможни.
_ad infinitum_ (ад инфинитум) — до безкрайност, до безконечност.
_ad interim_ (ад интерим) — временно.
_ad libitum_ (ад либитум) — по избор, произволно, както е угодно.
_ad litteram_ (ад летерам) — буквално, дословно, дума по дума.
_ad majorem dei gloriam_ (ад майорем де глориам) — за по голямо прославяне на Бога. Девиз на монасите от йезуитския орден — чиито издания често пъти носят началните букви Д. М. Д. О.
_ad perpetuam rei memoriam_ (ад перпетуам рей мемориам) — за увековечаване спомена за нещо (поставя се понякога върху възпоменателни паметници, медали и пр.)
_ad poenitendum properat, cito qui iudicat_ (ад пеницендум преперат цито кви юдикат) — скоро се разкайва този, който бързо съди.
_ad normam_ (ад нормам) — според нормата, по правилото.
_ad rem_ (ад рем) — на предмета, т. е. точно и ясно (напр.: отговарям ад рем).
_ad valorem_ (ад валорем) — според стойността.
_ad vitam aeternam_ (ад витам етернам) — за вечен живот, т. е. за винаги.
_ad usum_ (ад узум) — според употреблението, според случая.
_adulatio vitiorum altrix_ (адулацио вициорум алтрикс) — ласкателството е кърмачка на пороците.
_adversa magnos probant_ (адверса магнос пробант) — несгодите изпитват силния.
_aequo animo_ (еквуо анимо) — без вълнение, равнодушно, със спокоен дух.
_aequam memento rebus in arduis servare mentem_ (еквам мементо ребус ин ардуис серваре метем) — помни, че трябва да пазиш равновесие в нещастието.
_aeternum vale_ (етернум вале) — вечно сбогом; прощавай, сбогом.
_aeguat omnes cinis impares nascimur pares morimur_ (екват омнес цинис импарес насцимур парес моримур) — пепелта изравнява всички ни; неравни се раждаме, равни умираме.
_age quod agis_ (аге квод агис) — прави, каквото правиш, т. е. внимавай какво вършиш.
_alea jacta est_ (алеа якта ест) — жребият е хвърлен. Тези думи казал Юлий Цезар, когато преминал с войските си р. Рубикон, при все че римските закони запрещавали на римските пълководци да минават тази река с войските си, на път за Рим.
_alia tentanda via est_ (алиа тентанда виа ест) — трябва да се опита друг способ.
_aliena oprimum frui insania_ (алиена опцимум фруи инсаниа) — добре е да се ползува човека от лудостта на другите.
_aliena vitia reprehendi quisque mavult, quam sua_ (алиена вициа репрехенди квисквуе мавулт квуам суа) — всякой предпочита да се бичуват чуждите пороци, а не собствените му.
_alienum nobis nostrum plus aliis placet_ (алиенум нобис нострум плус алиис плацет) — чуждото нам, нашето пък на другите повече харесва.
_aliter de aliis ac de nobis judicamus_ (алитер де алиис ак де нобис юдикамус) — различно съдиме за другите и за себе си.
_alteri vivas oportet si vis tibi vivere_ (алтери вивас опортет си вие тиби вивере) — трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.
_alta candunt odiis, parva axtolluntur amore_ (алта кадунт одиис парва ексюлунтур аморе) — великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.
_alter ego_ (алтер его) — другото аз; много близък приятел; като същи заместник на едного, ако и друголичен.
_alterumr alterius auxilio eget_ (алтерум алтериус ауксилио егет) — единия има нужда от помощта на другия.
_amare et sapere vix deo conceditur_ (амаре ет сапере викс део концедитур) — да люби и да е мъдър едва ли е дадено и на един Бог.
_amare iuveni fructis est, crimen seni_ (амаре ювени фруктис ест кримен сени) — за юношата любовта е наслада, за стареца — престъпление.
_amicus humeni generic_ (амикус хумани генерис) — приятел на човешкия род, т. е. ничий приятел.
_agnosco veteris vestigial fiammae_ (агноско ветерис весгигия фиаме) — в един стих на Виргилий — човек винаги си спомня за първата любов.
_amici vitia si feras, facis tua_ (амици вициа си ферас фацис туа) — ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.
_amicos res secundae parant, adversae probant_ (амикос рес секунде парант адверсе пробант) — човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в злополука.
_amicus animae dimidium_ (амикус аниме димидиум) — приятелят е половината ни душа.
_amicus certus in re incerta cernitur_ (амикус цертус ин ре инцерта цернитур) — в нещастието се познава верния приятел.
_amicus Plato, sed magis amica veritas_ (амикус Плато сед магис амика веритас) — приятел (ми е) Платон, но повече ми е приятел истината.
_amor misceri cum timore non potest_ (амор мисцери кум тиморе нон потест) — любовта не може да се смесва със страха.
_amor vincit omnia_ (амор винцит омниа) — любовта всичко надвива.
_annosus stultus non diu, diu fuit_ (анозус стултус нон диу, диу фуит) — глупавият старец не е дълго живял, а дълго е съществувал.
_ante mare undae_ (анте маре унде) — преди морето водите, т. е. причината предшествува следствието.
_anguis in herba_ (ангуис ин херба) — змия в тревата (т. е. не се доверявай и на най-привлекателната вънкашност).
_an divea, omnes quaerimus, nemo an bonus_ (ан диве омнес кверимус немо ан бонус) — всички питаме — дали е богат, никой — дали е добър.
_annuzio vobis gaudium magnum_ (анунцио вобис гаудиум магнум) — известявам ви най-голяма (радостна) вест.
_Apage, Satana!_ (Апаге, Сатана) — махни се, Сатана! (Еванг.).
_aquila non capit muscas_ (аквила нон капит мускас) — орелът не хваща мухи. Който не се занимава с дреболии.
_argumentum ad hominem_ (аргументум ад хоминем) — доказателство (приложено) върху човек, т. е. с бой вместо с убеждение.
_ars longa, vita brevis_ (арс лонга вита бревис) — изкуството (е) дълго, животът кратък.
_asinus ad lyram_ (азинус ад лирам) — осел на лирата, т. е. за човек, който върши нещо несръчно, глупаво.
_asinus asinum fricat_ (азинус азинум фрикат) — магаре-магаре тамари (взаимни оправдания).
_aspicere oportet, quicquid nolis perdere_ (аспицере опортет квиквид нолие пердере) — трябва да пазиш това, което не искаш да изгубиш.
_audaces fortuna juvat_ (аудацес фортуна юват) — щастието се усмихва на смелите, казал Плиний, когато е отивал на Везувий — изригващ и видял лодкарят обхванат от панически страх.
_audax et cautus_ (аудак ет каутус) — смел и осторожен.
_audi elteram partem_ (ауди алтерам партем) — вслушай се в двете страни, преди да дадеш заключението си.
_audi, vide, tace, si vis manere in pace_ (ауди, виде, таце си вис манере ин паце) — слушай, гледай и мълчи, ако искаш да живееш в мир.
_aura sacra fames_ (аура сакра фамес) — проклетата жажда (алчност) за злато.
_aures mediocritas_ (ауреа медиокритас) — златна средина (за умереност).
_aures habent et non audiunt_ (аурес хабент ет нон аудиунт) — имаш уши и не чуят.
_aut Ceasar, aut nihil_ (аут Цезар аут нихил) — или Цезар, или нищо. Девиз приписван на Цезар Борджия и който може да служи на всички славолюбиви люде.
_aut vincere, aut mori_ (аут винцере аут мори) — или да победиш, или да умреш.
_avarus ipse miseriae causa est suae_ (аварус ипсе мизерие кауза ест суе) — скъперникът сам е виновен за своето нещастие.
_avarus nec sibi carus_ (аварус нек сиби карус) — скъперникът и на себе си не е мил.
_ave, Ceaser, morituri te salutant_ (аве, Цезар, моритури те салутант) — здравей, Цезаре, отиващите да умрат те приветствуват! (Думи произнасяни от гладиаторите, когато минавали пред императорската трибуна, преди сражението в цирка).
Няма коментари:
Публикуване на коментар