превод на Английски: незнаен
превод от Английски: Николай Сисоев – Труден
(1-16 липсва) ще бъде ли тогава материята [разрушена] или не?
Спасителят каза: Всички природи, всички образувания,
всички същества съществуват във и един чрез друг,
и те ще бъдат възстановени отново в своите собствени корени.
Така щото природата на материята е възстановена в своята собствена същност.
Който има уши да чуе, нека слуша.
Петър му каза: До колкото си ни обяснил всичко, обясни ни и това:
Какъв е грехът на Света?
Спасителят каза: Няма грях, но вие сте които вършите грях,
когато правите неща които са в природата на прелюбодейството,
което е наречено грях.
За това Доброто дойде между вас, в същността на цялата природа,
за да я върне в нейните корени.
После Той продължи, казвайки: За това вие [се разболявате],
и умирате, за(това) [...] за единият който [...Този който] разбира, нека разбере.
[Материята даде живот на] страст, която няма равна,
и която изхожда от нещо противно на природата.
Тогава се появява смут(безредие) в цялото тяло.
За това ви казах: Бъдете с добра решителност,
и ако сте обезкуражени, окуражете се в присъствието на... .
Когато Благословеният им каза това, Той поздрави всички, казвайки:
Мир вам. Приемете моят мир в себе си.
Бъдете внимателни някой да не ви заблуди, казвайки: „Ето тука е” или „Там е”.
Защото Човешкият Син е във вас.
Следвайте Го.
Тези които Го търсят, ще Го намерят.
Вървете тогава и благовестявайте учението за царството.
Не поставяйте никакви правила, освен тези, които ви дадох,
и не давайте закони като законодатели,
за да не бъдете сковани от тях.
Когато каза това Той си тръгна.
А те се натъжиха. И плачеха горко, думайки:
„Как ще отидем между езичниците да благовестяваме царството на Синът Човешки?
Ако не пожалиха Него, как ще пожалят нас?”
Тогава Мария се изправи, поздрави всички и каза на братята си:
„Не плачете и не тъжете, и не бъдете колебливи,
защото Неговото Благоволение ще бъде изцяло с вас и ще ви пази.
Най-вече, нека възхвалим Неговото Величие,
защото Той ни подготви (и) ни направи мъже*.”
Казвайки това, Мария обърна сърцата им към Бога,
и те почнаха да обсъждат думите на [Спасителя]
Петър каза на Мария:
«Сестро, ние знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички жени.
Кажи ни думите на Спасителят, които ти помниш –
които знаеш, (но) ние не знаем, и дори не сме чували.»
Мария отговори, казвайки:
« Което е скрито за вас, аз ще изложа пред вас»
Тогава тя започна да им говори тези думи:
Аз-каза тя-видях Господ във видение, и Му казах:
'Господи, днес те видях във видение.'
Той ми отговори, казвайки: 'Благословена си ти,
че не се поколеба в погледа си към Мене.
Защото където е съзнанието, там е и съкровището.'
Аз Му казах:
'Господи, сега този който вижда видението,
го вижда {чрез} душата, или чрез духът?’
Спасителят отговори, казвайки:
‘Той не вижда чрез душата, нито чрез духът,
но съзнанието, което е между двете – то е [което] вижда видението,
и то е [...] (11-14 липсващи) ... и желание - каза.’
„Аз не те видях да се спускаш, но сега те виждам да се възнасяш.
Защо лъжеш, след като ми принадлежиш?”
Духът отговори, казвайки:
„Аз те видях. Ти не ме видя, нито ме позна.
Аз ти служех като одежда, а ти не ме познаваше.”
Когато каза това той си отиде във величествена радост.
Отново той дойде при третата сила, която е наречена невежество.
Тя (силата) разпитваше духът, казвайки:
„Къде отиваш. В проклятие си ти затворен.
Но си затворен; не съди!”
А духът каза:
„Защо ме съдиш, макар аз да не съм съдил?
Аз бях затворен, при все че нямам предел.
Аз не бях разпознат.
Но аз разпознах, че Цялото е разтворено**,
в двете си същности-земна и небесна.”
Когато духът победи третата сила,
той отиде на горе и видя четвъртата сила,
(която) придоби седем форми.
Първата форма е тъмнина, втората желание,
третата невежество, четвъртата е вълнение от смъртта,
петата е царството на плътта,
шестата е глупавата мъдрост на плътта,
седмата е гневната мъдрост.
Тези са седемте {сили} на яростта.
Те попитаха духа:
„От къде идваш, поразителю на човека и къде отиваш, покорителю на пространството?”
Духът отговори и каза:
„Което ме ограничава е било поразено,
и което ме преобръща е било покорено,
и моите желания са прекратени,
и невежеството е умряло.
В света аз бях спасен от (друг)свят,
а във вид (спасен)от небесен вид,
и (спасен)от оковите на забравата, която е временна.
От сега на татък аз ще достигна до остатъка на времето,
на сезоните и аеоните, в тишина.
Когато Мария каза това, тя остана мълчалива, разказала за своя разговор със Спасителя.
А Андрей каза на братята:
„Кой каквото ще да казва за това, което тя каза, но аз не вярвам че Спасителят е казал това.
Защото със сигурност това са необикновенни идеи.”
Петър говори относно същите тези неща.
Той ги попита за Спасителя:
„Наистина ли Той е говорил на саме с жена, (но) не открито с нас?
Нима ще се обърнем за да я слушаме?
Нима Той я предпочете пред нас?”
Тогава Мария плака, казвайки на Петър:
„Брате мой, Петре, какво мислиш?
Мислиш ли, че аз измислих това от себе си, в своето сърце,
или че лъжа за Спасителя?”
Леви отговори и каза на Петър:
„Петре, ти винаги си бил избухлив.
Сега виждам че спориш срещу жената, като срещу противник.
Но ако Спасителят я е приел като заслужила, кои сме ние да я отхвърлим?
Със сигурност Спасителят я познава много добре.
За това и я обичаше повече от нас.
По-скоро, нека се засрамим и да се облечем с перфектния човек,
да се разделим, както Той нареди и да благовестяваме учението,
не поставяйки други правила и закони отвъд онова, което Спасителят каза.
Когато [...]те тръгнаха по пътя, на възхвала и благовестие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар