Продуктът "Дете". Част Втора: От люлката до гроба...

Продължение на статията Продуктът Дете: Разпродажбата на Детството

Рекламистите  дори имат име за това. "Деца, които остаряват по-млади". Естественият стремеж за развитие е да пораснеш по-бързо.
Никой на 17  не чете списание за тяхната възраст. Четат го 10, 12, 13-годишните, за да знаят какво е да си на 17. Тоест маркетингът се възползва от естествения стремеж и продава на все по-млади възрастови групи.Защо момиченце едва на шест купува козметика? Според експерти те не подражават на учители, астронавти или лекари. Децата са привлечени от юношеските идоли-а те са полу-олигофрени и носители на нетрайни и направилно дефинирани ценности-вижте Джъстин Бийбър например....

Едно шестгодишно вече не е дете, а е между детството и зрелостта. Важно е да отбележим, че рекламистите не предават своите послания и ценности на децата като на "деца", а като на "момчета" и "момичета. Момичетата научават, че трябва да бъдат хубави, секси, че покупките и външният вид определят тяхната стойност. Вярно е, че и преди рекламистите са атакували момичетата. Но през последните няколко години се появи нещо съвсем различно. Виждате кукли с доста сексуални дрешки и теми, насочени към 6-годишни.При момченцата виждаме същия модел. Рекламистите отдавна ги обработват с послания уж за възрастни да бъдеш мъж, който е агресивен, суров и жесток. Момчетата днес са потопени в изцяло различен свят. При момчетата сме свидетели на образи на жестокост, сила, господство още на невръстни години. При видеоигрите например изминахме от 16- до 32- до 64-, до 128- битова технология за близо пет години. Което значи, че сме все по-близо до виртуалната реалност. В развлеченията количеството жестокост, което поемат децата, е шокиращо. Посланието е, че при конфликт отговаряш с жестокост. Че за да разрешиш различията, трябва да се биеш, така се прави. И че гледането на жестокост е забавно. Това е развлечение. Излезлият доклад на Асоциацията на психолозите в САЩ относно рекламите в медиите към децата показа, че наистина медийната индустрия рекламира материал към деца, който дори по техните показатели не е подходящ за децата /но този доклад се крие и не му се дава гласност за жалост../. Тоест производителите на продукта ви казват кое е уместно за децата. А за десет години оценяването е изместено с цяла категория. Не се използват експерти по развитие на деца и въпросът не е, дали това е наред при децата, а дали родителите ще позволят на детето да гледа. Резултатът е повсеместна и нарастваща индустрия за прохождащи, която почти от утробата повива бебетата в марки....!!!!!!! Трудно е да намериш бебешки вещи, които не са окичени с филмови герои. Има бебешки вещи без реклами, но те са в скъпите детски магазини. Там, където пазаруват семействата от бедната или средната класа, всичко е в марки - така, че бебетата да заживеят с идеята за консумация. Това не е случайно. Те искат лоялност към марката от люлката до гроба. За това говорят - за дял от разума. Искат да притежават децата до живот. Има наблюдения, че шестмесечните деца могат да разпознават марки «и щом е така, хайде да бъде тъкмо нашата марка.» Рекламистът цели да хване детето още в самото начало, да оформи неговия светоглед, неговите предпочитания към марка, да му каже в известен смисъл какво му трябва, за да има смислен живот. 

Това е огромен бизнес - за стотици милиони долари годишно, продаван на родителските съмнения. "Ако не си играеш видеоигрите, няма да влезеш в колеж!" Всъщност те карат родителите да мислят, че ако не получат тези неща, техните деца ще изостанат. Повечето родители смятат, че децата не са пред медията отрано и често, те ще изостанат от другите деца. Индустрията дава сериозни обещания за образованието и има огромни печалби. Продажбите на видеокасети и DVD, които уж са образователни се очаква да достигнат 7,8 милиарда долара през 2010. Това е индустрия за милиарди долари, която е пълна измама. Няма доказателства, че бебе, което гледа DVD, научава нещо. Образователният видеоматериал за бебета може би не е брилянтна идея.

Според ново изследване деца, които гледат популярни поредици - като Бейби Айнщайн и Брейни Бейби, всъщност имат по-беден речник. Според изследователка - по-добре бебетата да гледат "X factor". Световната асоциация по педиатрия вече седем години препоръчва да не се използват екранни медии при деца под двегодишна възраст, а това е поради съвсем конкретни причини. Първо - няма солидно научно доказателство, че децата до 30 месеца или 2,5 години
могат да научат нещо от екран. На тази възраст много зяпане в екрана може да измени развитието на мозъка. Три нови изследвания предполагат, че гледането на много телевизия може да увреди способността на детето да учи. И Внимание-резултатът е наяве: Колкото повече телевизия гледат децата, толкова по-вероятно е да не внимават и да не се концентрират в началните класове. Според учени часовете телевизия учат мозъка да гледа още телевизия. Дете, свикнало с ярки цветове и бързо сменящи се образи, ще се концентрира трудно върху учителя или домашното. През първите две години от живота детският мозък се развива бързо. А за оптималното развитие на мозъка през първите две години знаем, че общуването лице в лице с други: родители, близки, други деца, взаимодействия с другите, боравене с физическата среда, подреждане на тухлички, слагане на бонбон в устата, творчески задачки с отворен край са много по-добри от най-добрия "образвлекателен" софтуер. Кое е най-важното за едно дете до 2 годинки? Най-важното е социалната динамика - връзката и близостта, които се появяват между майката и детето. Това е всичко. Това звено е връзката с доверието и основа на научаването. Това трябва да стане. И ако жертвате доверието, връзката, привързаността заради Бейби Айнщайн или компютър или видеоматериали, изпускате ключов момент от детското развитие.
Необходимото пространство е застрашено.

Американската академия по педиатрия докладва, че търговските медии драстично променят начина на игра на децата. Въпреки, че творческата игра е ключова за познавателното, физическото социалното и емоционалното благополучие на децата. времето, което децата между 6 и 8 г. отделят за игри спада драстично за последното десетилетие. А игрите при децата между 9 и 12 години спадат със зашеметяващите 94 % Същественото при творческата игра е, че тя е основа на научаването, тя е основата на критическото мислене, на решаването на проблеми, тя е основата на емпатията, на усещането да бъдеш нещо друго. Така децата придават смисъл на живота.Сега на децата все повече се пречи да упражняват своето въображение.
Родителите са насърчавани да дават мобилни телефони на децата. Вече имаме екрани на задните седалки в колите и преносими видеоустройства за децата. Отглеждаме деца, които нямат възможността да се удивляват сами или да се успокояват сами. Те винаги ще имат нужда от екран. А маркетинговата индустрия ги иска точно такива. С играчки по медийни продукти децата не творят, защото не ги поощряват да си направят свой свят. Те само повтарят това, което са видели от филми или телевизионни предавания. «Всяко превъртане, всеки трик, който прави Спайдърмен, сега можеш и ти - със системата Спайдърмен.»
Това не е истинска игра. Тяхното въображение и досегашен опит не се използват. Те само имитират това, което са виждали.
 "Ти можеш да си като Супермен - с костюма "Супермен се завръща.Сложи специалните ръкавици и ще чуваш всеки юмрук и всичко, което трошиш.Светът има нужда от герой.Готов ли си? Надуваем костюм. Батерии се продават отделно"
Посланието към децата е, че не могат да играят на Хари Потър, ако нямат истинската вълшебна пръчица. Или не могат да си играят на някого, ако нямат всичко, което върви с него.  Тоест им казват, че тяхното въображение не струва. Не всяка пръчица става вълшебна - трябва да притежават истинската . Няма сглобяване. Няма конструиране, мислене, оцветяване, боядисване. Готов е за употреба. Посланието, че за да играя, ми трябва нещо извън мен, е вредно и трагично, защото започва да изтръгва играта от ръцете на децата и децата искат все повече и повече, за да играят и да бъдат щастливи. Създаваме свръхпотребители. 

Вместо да консумират по-малко, нашите деца ще надминат поколенията на "бума на бебета". Какво означава това за нашето бъдеще, за нашето и за тяхното благополучие? Младежите с биполярно разстройство са 40 пъти повече спрямо преди 13 години. Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност: почти четири и половина милиона деца в САЩ имат тази диагноза...за Европа и частност България, няма такива изследвания. Лекарите изписват все повече анти- депресанти за деца - 8 млн. годишно. Едно от три деца, родени през 2000 г,
ще развие диабет. За пръв път от десетилетия хипертонията сред децата нараства. Това поколение деца са най-пълните в световната история. Близо 16% от всички деца и юноши имат наднормено тегло - това е 4 пъти повече спрямо 1960-те години. Сякаш нашето общество казва
"Не ни пука за децата". Въпреки всички приказки ние ги третираме като едно – потребители с покупателна сила. Искаме да купуват каквото и да е, дори това да ги убива. Болното дете като зрител и консуматор измества здравото дете, което спортува, играе и мечтае. Интелигентните хора, които изследват този въпрос, започват да се досещат, че има нещо общо между маркетинга и всички тези проблеми. Търся и чета /доколкото намирам / за  въвличането на детето в потребителската култура и открих, че колкото повече медии използва това дете -и телевизия, и други медии, толкова е по-застрашено от депресия и тревожност. Това е един от доста важните проблеми на масовото здравеопазване в света, ако не и най-важният проблем. Най-тревожен е ръстът на заболяванията, свързани с детското затлъстяване -тъмната страна на консуматорството, което пропагандира боклучава храна и засядане пред екрана
пред грижата за тялото.Днешните деца ще живеят по-малко спрямо техните родители - първи спад в модерните времена. За последните две десетилетия затлъстяването сред децата е двукратно, а сред юношите - трикратно повече. Едно от притесненията при настоящото
пандемично затлъстяване е, че учим децата да ядат неподходящи неща от все по-ранна възраст. Проблемите на Америка с теглото вече засягат детските седалки за автомобили. Според доклад много деца са твърде тежки за стандартните детски седалки. Производителите са започнали
да правят по-широки модели. При деца на 6-7 години има проблеми, доскоро срещани само при възрастните - например диабет от тип 2. Диабетът е ужасна болест с усложнения за цял живот. Умираш млад и нещастен. Този диабет е вследствие не на генетиката, а на теглото. Той е хронична болест, която засяга зрението, кръвообращението, сърцето. Ще има криза - сериозна криза в здравеопазването. Въпреки сигналите, регулаторните органи не просто отказват да вземат мерки, те дори не признават, че има проблем. За този проблем няма прости решения. Дори нашите кучета и котки са дебели, но не от гледане на много реклами. Тоест рекламите не влияят на проблема със затлъстяването? Ако ги смятате за причина и следствие, не са такива. Няма начин да направим детството в тази страна наистина здравословно без действия
от правителството /на което всички са му виновни-от предишните управляващи до пенсионерите../. Такива има в други области, например детската безопасност: закони за шлемове за децата, за колани на седалките, за реклами на тютюн. Но смятам, че няма проблем децата да бъдат лесна плячка за рекламистите, които искат само да печелят от тях въпреки детското здраве и благополучие.Досега не съм чувал от корпорация да казват:"Ето плюсовете, евентуалностите, вероятното влияние, ето и негативите на нашия продукт или програма". Нищо подобно!!!!!!
Ако аз съм производител и търговец, мога ли да кажа:"Не ми пука за последиците, аз просто правя пари"? В много други области не бихме позволили това. Маркетинговата индустрия го извърта, че всичко зависи от родителите и родителите трябва да бъдат единствените пазачи.Какво ще кажете за родителите? Родителите са отговорни за всяко действие на детето.Не трябва ли родителите да следят какво ядат или гледат децата? Изборът за покупки и храна за децата накрая не зависи ли от родителите?Да, но Родителите не могат сами. Те имат нужда от помощ. Една индустрия за 15 милиарда долара денонощно подкопава родителския авторитет.
Отговорните ще заявят - естествено, че родителите носят отговорност,но децата не са с родителите си по 24 часа на ден: ако са на училище, там е пълно с реклами и маркетинг; ако са на занималня, и там е пълно с реклами и маркетинг; ако ги поканят на събиране с преспиване и там има подмолни продажби или пазарно проучване - прекалено е да се иска родителите да поемат цялата отговорност. Все едно собственикът на голям парк за  камиони да съобщи:"Отсега нататък нашите камиони ще фучат по пътищата, особено там, където има деца, с 240 км/ч. Родители, внимавайте! Ваше задължение е да опазите своите деца!" И ние да казваме, че този собственик не носи никаква отговорност.


Правителствата, Законодателната система, Всички детски институции, въобще цялото Общество трябва да предпазват децата, когато самият пазар не ги пази. Имаме случая, в който тези агенции не изпълняват своето предназначение, когато ефирът е даден в ръцете на корпорации. Нещата не са равнопоставени.  Консултирал съм и съм разговарял с хора в Ирландия, в Скандинавия. Там не е разрешено такова рекламиране.  Срамота. Това е нашето бъдеще и те знаят, че това не е правилно. Трябва активно, по далновиден начин, като общество, да видим как това ни променя, как променя средата, как променя нашето общество и дали го искаме.
Трябва да гледаме на това като проблем с правата - правото на децата да растат и техните родители да ги отгледат без подривни търговски интереси. Това е като движението за граждански права, или за правата на жените, или като екологично движение. Това е началото на движение, което се разраства и ще мине време. Това засяга не само продажбата на продукти и услуги. Ако сме загрижени за човешкия дух и за човешките отношения, трябва да се погрижим
за този проблем,приятели, родители, бъдещи татковци и майки, баби и дядовци....
Нека опазим децата си!

П.П: Ето в такива случаи се радвам, че нашата държава е "поизостанала", както в индустриално, така и в икономичско отношение.У нас все още ги има бабите /Живи и Здрави да са ни/, които дават домашна храна на внуците си.У нас все още децата могат да се видят по парковете, защото родителите им са бедни /в случая за добро/ и не могат да им купуват айподи, видеоигри или скъпи лаптопи и телефони....Но все пак горенаписанато е световна тенденция и у нас влиянието на рекламата всеки ден увеличава своите нервъстни потребители....

Родители кажете Не на Телевизията за децата, Не на Интернет за Децата, Не на Скъпите и непотребни дрехи и играчки.Не на Продажбата на Детството......