Продуктът "Дете". Част Първа: Разпродажбата на Детството!!!!

"...Потребителският ембрион започва да се развива през първата година. Децата започват като потребители още като кърмачета. И определено още тогава заслужават да ги третираме като потребители...." 

Джеймс Макнийл маркетолог

След Втората световна война, в пика на "бума на бебета", около нас има толкова много деца.

Сега в САЩ има над 52 милиона деца под 12-годишна възраст най-големият ръст на младежи

за половин век. А за американския бизнес тези деца представляват най-голямата награда: безпрецедентна, мощна и трудноуловима нова демографска група,  която да бъде обособена

и уловена на всяка цена. Разбира се, бизнесът набелязва децата заради растящата им покупателна сила - сумата, която харчат за стоки от дрехи до музика и електроника е близо 40 милиарда долара годишно.Но може би най-сериозната причина за този интерес към децата е харчената от родителите сума, директно повлияна от децата под 12 -астрономическите

700 милиарда долара годишно -грубо колкото сбора на икономиките на 115-те най-бедни държави в света. Децата влияят на икономиката чрез парите, които харчат лично -парите, които получават от своите родители, джобните пари, когато пораснат - парите, които самите те печелят.Тази сума става все по-значителна, но не там са истинските пари.Търговците и рекламистите разбраха, че истинските пари в детския пазар са във влиянието на децата

за покупка. Някакви въпроси,приятели ?

Заради детската покупателна сила и тяхното влияние за покупки търговците и рекламистите

станаха много по-изкусни в своите стратегии и опити да повлияят на тези долари. Защото първото са децата. Често децата определят каква кола и какъв компютър да се купи, каква програма за мобилен телефон и дори мястото за семейната отпуска.Повечето родители не разбират как корпоративните търговци умишлено искат да накарат родителите да се чувстват напълно нещастни. Корпоративните търговци са проучили предпочитаните за мрънкане корпорации и съветват корпорациите кои словосъчетания са по-добри. Факторът "мрънкане" трябва също да повиши до максимум броя пъти, когато децата настояват отново и отново.Тоест тези деца имат голяма власт в икономиката. Рекламистите го знаят и ги преследват по безпрецедентен начин. Това поколение деца е подложено на маркетинг както никога досега.Това става чрез лицензии на марки, продуктово разполагане, маркетинг в училище, невидим маркетинг, вирусен маркетинг.DVD, видеоигри, Интернет,айпод, мобилни телефони. Има още много начини  да бъдат достигнати децата и пред всяко дете има по една марка

във всеки миг, ежедневно. Виждаме подема на 360-градусов всепоглъщащ маркетинг, в който обграждат детето отвсякъде и навсякъде. Децата са обсипани с това. Те са заринати - заринати в този медиен глъч. Сега децата са в няколко медии едновременно. Те използват по повече от една медия: сърфират из Мрежата, по телевизора върви MTV, те са с едната слушалка на айпода, а така са по-уязвими и ежедневно са бомбардирани с над 3 000 търговски послания. Децата са като гъби. Те са широко отворени. Търговците искат доживотна лоялност към марката, там са многото пари. Говорим за хора, които искат да убедят нашите деца, че животът означава да купуваш, животът означава да получаваш И философията от люлка до гроб е: докопваме ги рано, облъчваме ги често, обработваме ги на възможно най-много места. Не просто продажба на стоки и услуги - да ги направим доживотни потребители. Макар, че възрастните са основата на покупателната сила на общността, децата съвсем категорично влияят при покупките на ежедневни стоки. Отдавна децата участват в потребителския пазар, но в миналото детската потребителска култура беше евтина.  Вярно е, че е имало реклами за деца през 1950-те, 1960-те и дори 1970-те, но те са били нищожно малко в сравнение с днес.През 1970-те рекламите за деца може би са били нищожно малко, но през този период те се превърнаха в индустрия, създавайки противници на маркетинга към младежта и задвижиха политически решения, които

да определят бъдещето на индустрията. Надеждите приключиха. Корпорациите разбраха, че Правителствата по Света няма да ограничат тяхната власт върху маркетинга към деца и сега те са още по-силни. И мнозина хитри търговци видяха децата като огромен пазар.

В годините преди отмяната потребителските разходи на децата растяха със скромните 4% годишно. Оттогава те ежегодно растат със забележителните 35% -от 4,2 милиарда долара през 1984 до 40 милиарда долара днес, което е ръст от 852%.Отмяната на контрола отвори портите за маркетинг към деца, непознат до средата на 1980-те. Изведнъж стана нормално да се направи телевизионно предаване с единствената цел да бъде продавана играчка. Започна една нова ера

за маркетинга към деца.

Спомням си  когато излезе филмът "Костенурките нинджа", към него бяха свързани над хиляда продукта. Това беше насищане на цялата детска култура. Когато бях дете, даваха "Ну Погоди" - едно от първите Детски филмчета от СССР. Едва след като то стана успешно, създадоха блузки и електронна игра –спомнете си вълка с яйцата....

Сега създават куклите, игрите и дрехите предварително. Затова Джордж Лукас казва: "Аз не режисирам филми. Правя играчки." Всичко е "Междузвездни войни". Чубака записваше мелодии

за производител на мобилни телефони. Филмът беше и е маркетингова сила, свързана с купища продукти, като маски, кукли, светлинни мечове, шапки, чаши, механични играчки, герои, мюсли и дори масово продавана книга.

Така отмяната на контрола откри нов свят за търговците, за да превърнат най-силните привързаности на децата в нечувани печалби. Целта е да насадят техните марки в тъканта на детския живот. Предназначението на много детски герои е да зарибят децата с продуктите.

Те са създадени, за да дърпат струните в детското сърце. Твоят шанс да вземеш Малката русалка в своя свят. А кой държи струните? Търговци, които искат да продават множество продукти на децата. Имаме промоции на боклучава храна в закусвални за бързо хранене, мюсли с образи на главните герои от филмите. Чаршафи, с които децата буквално заспиват, мислейки за образите. Отиват на училище с раниците и кутиите за храна с фирмените знаци. В училище техните приятели носят тениски и обувки и те ги искат. "Спондж Боб" бяха най-продаваните макарони със сирене на "Крафт". Лично познавам петгодишна, която ясно и твърдо заяви на баща си, че макароните със сирене "Спондж Боб" са най-хубави от всички макарони със сирене. Как да спориш с петгодишно дете? Какво да кажеш? Казваш "Не, не е така!", а тя казва "Да, така е!"."Наистина не е така!" "Не, знам, че е така!" "А някога яла ли си ги?" "Не, но знам, че са най-добри!"

Порастването изисква много усилия, трудно е, а понякога е тежко и плашещо за децата. Едно от нещата, които им дава устойчивост и последователност, е привързаността към критерии в техния живот. Сред тези критерии има филмови герои:например вечно-продаващия се-Мики Маус. Това са постоянни величини в техния живот,  неща, които са си изяснили, усещат, че ги разбират, щастливи са с тях и действително, обичат по свой начин. Когато ги вземете и ги свържете към думите "Изяж тази храна", всъщност свързвате тази много силна детска емоция, тази силна привързаност - с печеленето на пари. За представянето на продукта на Уолт Дисни и Уолдън Медия "Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът", можехте да спечелите сюжетна книжка и неземен герой във всяко детско меню на Макдоналдс.....

Но търговците не се ограничиха до имената на любими герои, за да продават своите продукти. С нарастваща наглост те започнаха да вкарват самите продукти директно в детските забавления- развлечения в моловете.. Това мираж ли е или само продуктово разполагане? На кого му пука, щом има удобство на толкова ниски цени? Това е вплитане на стоки в детска игра без адекватното обявяване."Добре дошли в Сити Мол KFC. Вашата поръчка?"

"Едно детско зингер меню.Какви играчки имате?"

Това е нечестна и измамна реклама. Това заобикаля критическите способности на детето и зарежда послания в мозъка, докато детето не е концентрирано.

"X factor" - свръхпопулярно предаване сред децата от 2 до 11 години, изобилства с продуктово разполагане на Кока Кола. "X factor" достига до вас чрез Кока Колa. В детските филми има продуктово разполагане. Макдоналдс е в сюжета на филма "Деца - шпиони". Продуктовото разполагане става все по-разпространено във видеоигрите. А когато рекламите не са допълнение Децата днес са в интернет почти колкото на площадката и са изложени на толкова реклами, че се учат да ги пренебрегват. Затова рекламистите обичат игрите в Интернет. Не само реклами или игри - това са игри на рекламите. Тя може да бележи точки със Скитълс, да се състезава с Чипс Ахой или да се шляе със Спондж Боб. "С всички необходими средства" означава да докопаме детето. Нека то да бъде дресирано като потребителче и така ще го облъчваме по начини, които дори няма да усеща.Tози нов свят на реклами в развлеченията и развлечения във вид на реклама вече явно не признава граници -особено с развитието

на новите медийни технологии. Децата с мобилни телефони са главна цел на търговците, които продават продукти. Едно от 4 деца по света на възраст между 8 и 12 има мобилен телефон. Това са петдесет  милиона деца, като това число ще се удвои за три години. Мобилните телефони правят децата много по-уязвими от реклами. Рекламите са буквално наврени в лицето на детето. Мога да имам всякакви теми, мелодии и яки игри, например "Карибски пирати". Дисни и Никелодеон имат в Интернет материал за мобилни телефони. "Гледай клипове, интервюта с участници, говори с любимата си героиня.... "

Компаниите използват кратки съобщения, за да достигнат децата. Ако детето ви има мобилен телефон, който има връзка с Интернет, то е подложено на маркетинг по начини, които не подозирате.Да спрем да мислим за маркетинга към деца просто като "реклами" - рекламите останаха в 20 век. Представяме ви Огромен нов свят, който чака да бъде открит - от вас! При над 40 милиона деца ежедневно в Мрежата, вероятно най-важният инструмент за търговците става Интернет. A те се стараят да хванат децата там, където се събират - където десетки милиони ученичета бъбрят, играят игри и гледат клипове, докато са потопени в търговските марки. Свят, открит само за тези, които посетят специален магазин  и купят плюшено животно за 15 долара с отпечатан таен код, чрез който децата могат да влязат в света на Глобалната мрежа, където ги подтикват да си купят още. Една от причините търговците да ламтят за такива сайтове е заради доказаната им възможност да събират лична информация от децата.

В Интернет хората могат да бъдат конкретно профилирани. Ако знаеш нечий рожден ден, можеш да кажеш: "Честит Рожден ден, Гого! Видя ли новия часовник Пауър Рейнджър?" Това е много лично. Ако имате пет различни акаунта от пет различни географски области, с различен пол, възраст и различни предпочитания, ще видите пет различни реклами.

Пет различни свята. Сега - ако сте дете, няма да знаете това. Вие сте дете, което се състезава с мозъци. С невероятно ловки хора. При това развитие много критици призоваха училищата да създадат медийна грамотност, за да улеснят децата с търговската култура. Понякога резултатите

не са особено окуражаващи.

"Две думи от нашия спонсор." Така някои училища припечелват, буквално продавайки се на рекламисти. Има Кока-Кола, Пепси и Швепс, които помогнаха за създаването на епидемично затлъстяване сред децата в цялата страна. Има корици на учебници, спонсорирани образователни материали.А рекламата цели да притъпи ума, да продава продукт и само заради това тя няма място в училище. Колко често фирмата разбира, че аудиторията ще бъде там по неволя, и хората буквално трябва да изтърпят посланието? Създаването на потребители сред децата вече не спира пред училищния двор. То влиза с децата в училище. Но ако влиза с децата в училището, то също излиза от училището- като разширено научно изследване, което създава експерти по детски маркетинг въоръжени с внушителни научни инструменти. Рекламистите използват психолози, антрополози, социолози и поведенчески учени за формиране и бетониране на детските предпочитания към марка.Те искат да са съставна част от детския живот.Преди 12 години нямаше конференции за по-ефективно рекламиране сред деца. Сега са може би по 15 годишно - различни за деца, юноши: как да ги обхванем с продукт, програма, пакет, герои, кампания, как да им измъкнем повече - което е маркетинг и не е подсъдно. Но има ли повече разговори кое е добре за децата, как обществото да напредва по здравословен начин? Не. Детските и другите психолози вече са неразделна част от маркетинга. Техниките им са така разпространени, че е доста трудно да намерим части от маркетинга, в които няма психологичен елемент. Вие сте психолог, правите изследване. Знаете разликата между 3- и 5-годишно. Въздействате на 3-годишното, като рекламата трябва да върви по-бавно, използвате обли фигури, а не ъгли - децата на тази възраст ги обичат.Знаете, че петгодишните се вълнуват

от съвсем различни неща, тоест можем да донастроим маркетинга да общува по-добре с децата. Едно средство за донастройка са изпробваните групи по интереси. Различните елементи на тази наука се смесват така незабележимо. Карат ги да бъдат подли.Да вземат информация за свои приятели, без тези приятели да знаят за това. Учат ги да използват своите приятели и им дават пари или безплатни продукти. Още по-проблемен аспект на това поведение е, че децата са включени в маркетинг, без техните родители да знаят за това. Обществото не знае много неща, които стават около нас - например за невро-маркетинга.Потресаващо е.Детето се слага на ЯМР и се наблюдава как мозъкът,реагира на стимулите. Изследва се например мигането при децата: създават се реклами и се гледа колко често детето мига или извръща очи. Ако то мига по-често, рекламата се променя, за да е по-хипнотизираща. Понякога децата не отлепят очи

от нещо - и това не е случайно. Това е преглеждано много пъти с развита технологична апаратура, за да се открие точната конфигурация от герои, цветове, музика, думи и т.н., на която децата не могат да устоят. Рекламистите отделят време за изследване на детското развитие, нуждата от принадлежност, нуждата от общност, нуждата от независимост, за да насърчат децата да купуват.

Ще го кажа. Тези рекламисти много приличат на ПЕДОФИЛИ!!!

 Те са специалисти по деца. Ако си педофил или детски маркетолог, трябва да ги усещаш какво искат. Децата обичат рекламирането. Чуйте какво казва един виден педофил...опа, маркетолог: "Това е подарък; нещо, което искат. Изключително важно е да ги хванем първи, да ги впрегнем в марки и така да ги притежаваме. Антисоциалното поведение в името на продукта е нещо добро."

Компаниите се развиха от преувеличаване характеристиките на продукта Ударението не е върху това, което продуктът прави или какъв вкус има; то е върху неговото социално значение. Бягай яко. Играй яко. Бъди як. Учат децата да искат бонбони или подсладени мюсли или газирани напитки, защото е яко. То ще ги определи като личност. Това, което купуваш, е това, което си.

В американското общество има мантра: "Ти си това, което имаш. Ти си това, което купуваш. Ти си това, което притежаваш." Откъде са тези дрехи? Колко сме забавни. И хубави. Изводът от това е: "Ако не го притежаваш, тогава ти си по-малко. Ти си никой. Ти не се уважаваш."  Това се случва дори при децата.

Най-много ме тревожи това, че на децата се рекламират не само продукти, а стойности. Главното, продавано на децата отново и отново и отново, е ценността, че неща или вещи или марки ще ни направят щастливи.Разходите за участие на децата в консуматорската култура нараснаха драстично.  Преди 15 години "Моето първо Сони", което беше детска версия

на касетофон или плейър, струваше много по-малко от версията за възрастни.А днес

имаме айпод. Във версии 1, 2, 3, дори 4: много, много скъпи продукти. Виждаме момиченца на по шест - седем годинки с непреклонни претенции за модни дънки, които струват от 100 до 150 долара. Това е част от прехода от доскоро евтината детска култура към доста престижна култура, в която марката е не каква да е, а дизайнерска.

Донеси ми чехлите

Джими Чу, къде е моето розова чанта

Прада?

Искам си лентата за коса

Тифани

и после съм

на седмото небе.

"Трябва да го имам. Дай ми."

/Песничка от детски сериал на Дисни/

Това е ценностната система-"Искам още".... 

Самоугаждане, отплата на момента и материализъм. Всичко за мен трябва да бъде съвършено. Това са основните черти на консуматора. Това е мечешка услуга за децата. Трябва да им кажем, че може да имат хубави вещи, в това няма нищо лошо. Но да не бъркат това със щастие и удовлетворение. Търгашеството с детството пропива техния живот. Това е задълбочена преработка на тяхната психика. В този материализъм на децата вече не се позволява да бъдат деца. Те трябва да пораснат бързо. Виждаме как ги карат да се обличат, насилието, с което да се справят.... А това, което изчезва, е..... ДЕТСТВОТО!!!!!! 


ОЧАКВАЙТЕ ВТОРА ЧАСТ...