събота, 26 ноември 2011 г.

Малко съботни размисли....

Какъв е смисълът на човешкия живот? Защо живеем и какво става след като умрем? Преражда ли се човешката душа? Как е възникнал светът? Има ли Бог?


Науката и религията дават противоречиви и незадоволителни отговори на повдигнатите въпроси. Повечето хора предпочитат да се доверят на общоприетите схващания, независимо дали са научни или религиозни, и престават да си задават фундаменталните въпроси на човешкото съществуване. Само малцина търсещи души се отправят на смело пътешествие в тайните на вътрешния свят и загадките на Космоса. Илюзията за развитие, която научно-техническият прогрес създава, не може да замести потребността на човешката Душа от истинно познание. Дори и да прозвучи смешно на някои, но преди 5000 години хората са познавали много по-добре космоса и човешката природа от нас.Живеели са в една хармонична симбиоза с заобикалящия ги свят. 
  Разбира се, далеч не всички са били въведени в тайните на мирозданието, а само малцината, тръгнали по тясната пътека на мъдростта. Те образуват т.нар. езотеричен, вътрешен кръг (от гръцки: езотерос = вътрешен) от Посветени. Тайният характер на езотеричните знания няма нищо общо с укриването и засекретяването на информация, което се практикува в съвременното общество. Езотеричните учения сами се пазят в тайна, без външна помощ. Даден човек може да прозре определено знание и да го оползотвори, само ако нивото на съзнанието му е адекватно на това знание. Например, човек, който не е учил физика, няма как да разбере значението на една физическа формула, дори да я прочете сто пъти и я научи наизуст. За него тя няма да носи никакъв смисъл, дори и ако е от епохално значение за науката. Формулата сама пази тайната си от невежите, затова и не е необходимо да се крие. Когато този човек положи години усилен труд, за да усвои добре физиката, формулата ще му се разкрие и ще му помогне да направи крачка напред в познанието. Същият принцип се отнася и до езотеричното знание. Не случайно древната мъдрост гласи: “Учителят идва, когато ученикът е готов”, т.е. разбирането на тайните, следва усилието, което човекът ще приложи за овладяването им.
Езотериката е Път, който води към ясно определена цел – духовното израстване на човека.
Напредването в духовното познание задължително трябва бъде съпроводено с промяна в начина на живот. В този нелек процес, като средства за ориентация могат да послужат езотеричните дисциплини като астрология, кабала, таро, алхимия, френология. Но те не са самоцел, а само ориентири по Пътя. Опасно е, когато хората подменят средствата със самия Път. Често се срещат астролози, нумеролози, ясновидци и какви ли не други “специалисти”, които вярват, че в своята специфична област са открили ключа към всички загадки на света и не полагат дори минимум усилия, за да променят собствения си живот. За съжаление, тези хора просто са поседнали под сянката на някоя езотерична наука, смятайки, че са стигнали до края на света. Крайният етап от езотеричното развитие е постигането на истината и пълното й реализиране в собствения живот. Има само една истина и тя е независима от времето, културните епохи и религията. Методите използвани в различните исторически епохи за достигане до нея са различни, но са еднакво добри и полезни като помощни средства. Но все пак човек се намира по-близо до системите и символите на историко-културната епоха, в която живее. Когато западният човек се стреми да върви по Пътя с помощните средства на Изтока, напредването му обикновено е по-трудно и по-бавно. Напоследък заниманията с източни езотерични системи и религии са се превърнали в мода, която пречи на много хора да забележат, че ние /напоследък и нашата нация/, представителите на западната цивилизация, разполагаме също с богат избор от езотерични системи - розенкройцерското учение, антропософията на Рудолф Щайнер, учението на Учителя Беинса Дуно. Те имат предимството, че са по-добре пригодени към нашето мислене и житейски навици. 


Езотериката е стара колкото самото човечество. От зората на човешката цивилизация тя съхранява сбора от знания за Вселената и човека. Те не зависят от времето, никога не остаряват, не могат да бъдат коригирани или модернизирани. Съвременната наука не разбира, че овладяването на знанието е вътрешен процес. Тя живее с илюзията, че с всяко ново откритие се приближаваме все по-близо до истината и че е въпрос на време, докато узнаем „всичко". От езотерична гледна точка нещата стоят точно по обратния начин. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар