Светът е опасно място за живот не заради хората, които са зли, а заради хората, които не правят нищо по въпроса

Предполагам, че заглавието на тази статия ви е познато? Ако не е или не се сещате, ще ви кажа....Това го е казал гения Айнщайн и мисля, че е много прав. Бездушието и пасивността днес оставете настрани, ще си говорим за най-хубавите процеси между хората: Общуването и Свързването Помежду ни!!

В консуматорското общество фактът, че не можеш да получиш нещо, означава, че нещо не ти е наред. Един от проблемите е, че когато говорим за добро и зло, за герои и злодеи, разликата между тях е съвсем ясна. А всъщност между тях има една дълга линия. Никой, който върши зло, не смята, че върши зло. Злото е един плъзгав наклон. Знаем, че злото започва с една малка крачка- подписване на петиция, желание за реализация на амбиции, разказване на расистки виц…Всичко това не изглежда толкова лошо.Но веднъж прекосили границата между доброто и злото, всяка следваща крачка става все по-лесна, докато накрая това, което правите, е безспорно зло. 

/ 1936- 2011 /

Един от големите герои на века /мое мнение/ е бившият президент на Чехия и вече покойник -Вацлав Хавел. Той беше драматург, който живееше в ужасната репресия на комунистическия режим. Но вместо да си гледа работата и да си пише пиеси, той се противопостави, каза "Това е погрешно." Вкараха го в затвора, но той продължи да пише и оттам "Това е погрешно,не е това начинът, по който да живее чешкият народ." В крайна сметка той успя да убеди милиони да променят своята пасивност. Ето негови думи, които са се запечатали в съзнанието ми и които имат връзка с темата по-надолу:
«Всеки познава онова странно чувство на омърсеност, на погнуса. Наричаме го угризение на съвестта, когато сме направили някакъв компромис, в чиято редност се съмняваме. Обмисляме го отново и отново, изпитваме известна тревожност дори ако той е улеснил живота ни спрямо това, което щеше да бъде, ако не го бяхме направили. Но за себе си аз виждам, че… моята храброст е плод на малодушие, защото аз се боя от усещането за омерзение, от угризението, че съм извършил нещо нередно, че съм направил нежелан компромис, отстъпил съм. А когато направя нещо, за което знам, че е правилно, тогава се е случвало дори да изпитам еуфория. Преди няколко години казах, че тепърва предстои моментът, когато ще бъде заложено всичко и когато ще трябва да вложим цялото си сърце. Струва ми се, че този момент е сега.»

Всекидневно се сблъсквам с хора, които говорят повече, отколкото правят нещо реално. Дори и аз съм така, няма какво да крия. Самият факт, че го казвам ме кара да се чувствам омерзен доста. Надявам се писането ми тук да е полезно поне за някои, по-активни от мен, а също така се надявам да "работя" над грешките и пропуските си и да стана по-активен...

И сега по темата....:
Причината повечето хора да не правят нищо е, че те зачитат всяка майка на света, която казва на детето си: "Гледай си работата и не се меси." Хората биват програмирани да отвръщат очи от злото, да си гледат работата и да не се месят, да не предприемат героични действия.Преди месец ми се наложи да се правя на рицар и видях, че това не е начина..но това е друга тема... По същество ние сме програмирани и да бъдем егоцентрични. Ето какво било.Казват ни, че по един или друг начин всички ние сме част от рибята глава. Дори ако приемем, че е така, какво можем да направим, ние сме безсилни срещу нещо толкова голямо. Щом всички сме тръгнали надолу, поне да се възползваме от удоволствията по пътя. А дали не можем да обърнем хода на нещата? Има ли надежда? Може би.... И може би надеждата е причината да сме въвлечени всички заедно.Защото наистина сме въвлечени всички заедно....и сега вижте какво имам предвид:

Мислите ли си, че имате влияние над хората, около вас?  До каква степен се влияем от хората край нас? И по-важното - как ние влияем на хората около нас, дори на напълно непознати. Всички знаят, че хората се влияят от другите. Но това, което трябва да знаем и  да покажем ние, е, че се влияем не само от прякото си обкръжение, но и от хора, които са на 2 и 3 стъпки отстояние от нас. Ние се влияем не само от своите приятели, но и приятелите на нашите приятели също ни влияят. А също и приятелите на приятелите на приятелите ни - три стъпки отстояние. Важното е, че става въпрос за повече от една стъпка. Ние влияем не само на околните, но и на други, които не познаваме. И се влияем не само от околните, но и от други,  които не познаваме. Доказано е, че това важи за затлъстяването, пушенето, щастието, самотата, пиенето, депресията… Накъдето и да погледна, откривам тези три стъпки отстояние. Влияете и се влияете от приятелите на приятелите на приятелите си, но не и по-нататък.

Човешките същества наподобяват по структура сложните разклоняващи се мълнии. Аз съм свързан с вас, вие - с други, те - с други… Получава се един бароково сложен и красив модел на човешки социални мрежи. Щом чуят за социални мрежи, хората си мислят за тези в интернет, които са ново явление от последните 5-10 години. Сега се подреждаме в някакви онлайн мрежи. В действителност хората се подреждат в социални мрежи от стотици хиляди години. Макар резултатите от изследването да са потвърдени, все още остават хора, които не са убедени. Особено в страни като България, където индивидуализмът е много силен, мнозина смятат, че те са капитанът на своя кораб, че вземат независимо решенията си...а дали е така, приятели?

Ако проявите малко самоанализ ще видите, че ние не вземаме тези решения в изолация. Ние наистина вземаме решенията, но сме силно повлияни от околните. Но това не свършва дотам. Нашите приятели не се подчиняват на други физически правила, а на същите правила като нас. Те на свой ред са свързани с други хора и по този начин всички сме свързани. Също като стадо коне /мислех си за овце, но сравнението би обидило мнозина..ха-ха-ха/.

Ако сте насред стадото и конете по фланга започнат да завиват наляво, това в някакъв момент ще стигне до вас и вие също ще завиете наляво със стадото. Много хора, когато четат редовете на тази статия, ще кажат, че това е като шамар за свободната воля, че идеята за свързаност показва, че хората са неспособни да вземат независими решения, както са си мислели. Дори дълбоко лични неща като емоционалното ви състояние, за кого ще гласувате, какъв размер дрехи носите, изглежда, че в значителна степен са повлияни от хората около вас и дори от хора, които не познавате..... Така че в известен смисъл не разполагаме с толкова свободна воля, колкото сме си мислели, не сме толкова свободни в избора си, колкото си мислим, защото се влияем от другите. И това е така. Но идеята за свързаност помежду ни, всъщност утвърждава ролята на свободната воля.... Вярвам, че поведението се променя чрез социалните норми, които казват - ето така се държим, така е приемливо, това е подходящото поведение. Интересно нещо при човешките социални мрежи е, че те усилват това, с което се захранват. Те ще усилят микробите, фашизма, ще усилят пушенето, употребата на медикаменти…Преди години, ако бях почетен гост в стая с десетима пушачи, щом очите ми се насълзяха от дима, се налагаше да напусна стаята. Избърсвах сълзите и после се връщах обратно. Социалната норма беше, че е прието да се пуши. Сега, ако един човек запали цигара, той трябва да излезе от стаята. А на запад вече никой не пуши на обществени места. Социалните норми са решаващи. Как тогава да променим нормата от "първо аз" на "първо ние"? 

Прокарвайки идеята за обикновените герои от ежедневието, да дадем на света нова социална норма, според която нашата задача е не да търсим власт за себе си, а да търсим власт за другите хора. "Изследването" ми на щедростта показва, че добрите ни дела се разпространяват като вълнички навън и хората около нас ги копират, после ги копират хората около тях и т.н. Също е възможно част от това добро да се върне обратно при нас. Ако общувате с мили и отзивчиви хора, когато вие се свържете с нови хора, вие ще се отнасяте така с тях. После тези хора взаимодействат по същия начин с други хора. Така че отношението към мен и от мен, сега се разлива по мрежата и повлиява на съвсем непознати хора. Абсолютно съм убеден, че когато човек осъзнае, че влияе на приятели, приятели на приятели и т.н., това променя начина, по който възприема света. Когато наблюдавахме как се разпространява щастието и видяхме, че и там има три стъпки отстояние, започнах целенасочено да се старая да променям настроението си, когато се прибирам вкъщи, когато отивам на работа или на публични събития...
Дори да съм понякога в лошо настроение, си пускам някоя любима песен, за да повдигна настроението си, да се почувствам по-щастлив и да направя семейството си щастливо, а също и всички край тях. Ако Мария е мила с Юлия, Юлия  е мила със Силвия, а Силвия с Иван,
ще видите добротата на Мария към Юлия в отношението на Силвия към Иван,макар Силвия и Иван никога да не са контактували с Мария /имената са случайни/. 

Скептиците тук биха попитали, сигурен съм:

Всичко това е много мило, но…Как да знаем дали правенето на нещо за другите си струва усилията? Ако не сме сигурни, че ще има полза, вероятно няма да го направим. Добре де, може да спрем да пушим, но значи ли това, че можем да преобърнем света? Мислите ли, че има полза от това човек да е морален? 

Ето и моя отговор, скептици:

Определено!!! Зависи от ситуацията. Това е също толкова заразително, колкото и лошите неща. Колкото повече го правим, толкова повече ще се разпространи. Всеки има силата да го направи. Започва със себе си и го предава. Причината моралността да носи облаги е защото имаме влияние над решенията на околните. Когато те копират нашето морално поведение, това ще се разпространи по мрежата и тези вълнички ще се върнат и обратно към нас. Ние се обграждаме с хора, които вършат добро, като самите ние вършим добро. Когато заживеем в такава среда, аз съм убеден, че това е начинът да успяваме, да оцеляваме. Възпроизвеждайки тези идеи, ние творим своето бъдеще.

Може да се направи едно сравнение в историята на Чешката република на г-н Хавел / давам я за пример, защото чехите го заслужават.От всички бивши страни в Източния блок, те съумяха да направят плавен и честен преход..поне първите 10 години на промяна...в България само музикантите се смениха, музиката остана същата, ако ме разбирате какво искам да кажа..?/, когато всички, считани за опозиция, наричани дисиденти и глупаци заради своето поведение, не постигнаха успех веднага, но в крайна сметка те успяха, нали така? И това не беше, защото са разчитали това да се случи веднага, въпреки че биха се радвали, а просто защото следваха принципите си, които в нашата татковина, за съжаление нямаше такива...

Защо човек понякога извършва нещо добро дори, ако знае, че никой няма да научи за това? Възможно е някъде дълбоко във вас, колкото и несъзнателно да е, да дреме един наблюдател, който вижда всяка ваша постъпка. Какво би могло да е това, освен една вечност, безкрайност? Нещо, което надхвърля всички обозрими хоризонти на нашето поведение. Чувствате ли се мотивирани, окрилени да направите нещо?

Изненадващо е, но мозъците ни могат да поддържат едновременно два противоположни възгледа. Това е естествена част от нас. В такива времена на всеобща лудост като днешното e изключително важно да помним, че това, което всъщност се случва в света, са непосредствените ви отношения с вашето обкръжение - как се отнасяте със себе си, с децата си и с хората, които ви заобикалят. Да, ще има ветрове и лошо време, икономически и социални бури, политически катастрофи… Много от тях са непонятни за нас. Но реално случващото се са простичките ежедневни човешки взаимоотношения. Те си остават същите. Всичко започва с най-дребното нещо. Не е нужно да градите визии за един по-добър свят. Стига и хората да започнат да се държат добре с околните според собствената си съвест, а не по начин, който би предизвикал неприятното усещане за омерзение. Достатъчно е да го вършат в своя микросвят и то може да се разшири и разпространи като епидемия, но не е задължително, защото то остава завинаги в техния микросвят. При всяко положение си струва. Ако винаги съм бил агресивен с вас, пращал съм ви опасни бацили, огорчавал съм ви или съм ви заблуждавал, вие ще прекратите отношения с мен и мрежата ще се разпадне. Затова разпространяването на добрите и желани качества като Алтруизъм, Любов, Щастие, Идеи… е необходимо, за да се поддържа и подхранва мрежата. По същия начин мрежата е необходима, за да се случват тези желани неща. Така че има дълбока връзка между социалните мрежи и добротата. Според нас, на едно дълбоко ниво хората се организират в мрежи, защото облагите от взаимосвързания живот са по-високи от цената му.
От 2003-та година работя активно с Интернет и поддържам активни и динамични взаимоотношения с различни хора и групи и стигнах до извода и сега осъзнавам, че повечето хора са фундаментално добри, но те са добри и пасивни. Те няма да се поблазнят от злото, но няма и да вложат енергия да бъдат герои. Това, което се опитваме да направим, е да създадем социално движение, в което да се даде глас на тихите герои там навън. Защото мнозина имат потенциала да бъдат истински значими герои не само за семейството и общността си, но и за нацията си. Така че сред нашата аудитория има много хора като Вацлав Хавел, които живеят в среда на несправедливост, наркокартели, на корупция от всякакъв вид, на заплахи и насилие. 

Моята работа е да усиля вашия тих глас, а вашата работа е да прекосите линията и да предприемете действие, да заявите: "Това е погрешно." И така, представете си,че изключително обаятелен и красив човек ви погледне право в очите и каже: 

"Ти можеш да спасиш света." Какво бихте направили? Можем да се справим с рибята глава, ако помним, че го правим заедно, ако спрем да гледаме към върха на пирамидата, където са знаменитостите и лидерите, и се огледаме встрани. Преимуществото да си в стадо е, че когато само 5-6 процента от общия му брой осъзнаят нещо, например някаква опасност,тогава го осъзнават и почти всички останали.
Успехът ни ще зависи от отговорите на два въпроса:

Колко сме, доколко се доближаваме до тези 5-6 процента? 

....И какво ще направиш ти?

STAY CONNECTED