Днес, пишейки този материал, ми беше много трудно как да го озаглавя....Винаги се стремя заглавията да ангажират и да Ви накарат да отворите моя блог и да четете. За жалост, използвайки най- жълто-звучащите слогани, тогава има най-висока посещаемост...Да, имам статистически панел и виждам кои са най-четени...
Дори и блога ми, ми е сърдит-не ми дава да публикувам снимки и затова ще има само текст, а по-късно и снимки /евентуално :)/
И ето ме сега, седнал и пиша, леко съм болен, но това не ме спира...В началото връзката на написаното може да не е съвсем ясна, но тя ще се разкрие към края...
Дори и блога ми, ми е сърдит-не ми дава да публикувам снимки и затова ще има само текст, а по-късно и снимки /евентуално :)/
И ето ме сега, седнал и пиша, леко съм болен, но това не ме спира...В началото връзката на написаното може да не е съвсем ясна, но тя ще се разкрие към края...
Да ви разкажа малко уводни мисли, преди да пристъпя към основната част, която всъщност е условно продължение на статията "Да Обичаш...Психопат".:
Баща ми почина 2001 година и на погребението един роднина ми подаде валиум. Попитах: "Какво е това?"Отвърна ми: "За да не се чувстваш потиснат." Казах му: "Аз жалея, искам да съм тъжен, баща ми почина. Какъв е смисълът от това?" "Не искаш ли да си спокоен?
Смисълът на погребението е не само да отдадеш почит, но и да скърбиш, да покажеш пред себе си колко ти липсва този човек. Те дори това не можаха да разберат, защото цялостната им нагласа е толкова промита от посланията на фармацевтичната индустрия - че за всеки проблем
Първо съветвам хората да се вслушват в интуицията си. Мисля, че много хора пренебрегват своя инстинкт. Вие притежавате инстинкти и трябва да им обръщате внимание. Човеците са може би единственият животински вид, който пренебрегва своите инстинкти. Проблемът е, че нашите лидери и корпоративни мениджъри са социопати. Поне някои от тях са. Не че светът се управлява от някакви зловещи, мрачни субекти. Познавам някои от тези хора, те не са такива. Но, Голямото Но е, че самите организации и системи са социопатски. От тях не може да очаквате да имат съвест и сърце. Налага се да живеете според тяхната природа. Не бихме могли да наречем природата зла. Природата не притежава доблест. Това, което има доблест, е човешкото сърце и това, което то може да изрази чрез разширяване на кръга на състраданието. Защо да ме е грижа за съчувствието повече от другите? Никой не е забогатял със състрадание. Защо аз да се отказвам от удобствата и стремежите си? Всеки иска да спечели, нали? Това, което непрестанно виждам, е този т.нар. сблъсък в организационните системи. На върха на организацията стои някой. Работил с няколко такива организации, прилежащи лидери в тях. Всички те изкарват огромни количества пари. Ако си представите психологическия ефект върху тези хора, стигаме до ситуация, в която парите стават все по-желани. От това, което знаем за човешката психология, това е едно примитивно желание, един безграничен апетит, който е в състояние да погълне почти всичко. Обикновено при собственото си съзряване се сблъскваме с някакви граници, научаваме се да изследваме реалността. Може да искаме нещо, да чувстваме, че можем да вземем всичко, но си знаем границите. Когато тези ограничения отпаднат, това ни се отразява психически. Това са луди времена и хората стават луди, институциите също са луди… Така и ще бъде, докато се приспособяваме към идеята, че всичко, което знаем, е погрешно. Но има начини да подобрим нещата. Един от тях е да спрем да преследваме Щастието, което разбираме като да имаме все повече......
си има медикамент.....
Малко над един милион българи… са приемали предписани антидепресанти, по официални данни /представете си неофициалните/. Това е нещо феноменално.
Малко над един милион българи… са приемали предписани антидепресанти, по официални данни /представете си неофициалните/. Това е нещо феноменално.
От векове хората искат от медицината да ги накара да се чувстват по-добре. Първият медикамент, създаден в резултат от търсене, вероятно е валиумът или нещо подобно. Ако при необходимост го приемате в правилната доза, ще се почувствате по-добре в традиционния смисъл, ще се почувствате приповдигнати.
Именно тези медикаменти, предшестващи антидепресантите, са били истински хит. Били са изписвани в огромни количества. Валиумът си е проправил път до масите. Това е един много ефективен медикамент против безпокойство… с множество странични ефекти и водещ до пристрастяване. Както при прозак, първо са смятали, че няма много странични ефекти. През 1987 г., когато прозак бе одобрен за продажба, той беше силно рекламиран сред западния свят, по-особено сред американците. Но той се превърна в хит основно благодарение на медиите, които определиха ефекта му като феноменален. Друг решаващ момент, извел медикаментите до сегашното им ниво, е телевизионният маркетинг на медикаменти. Всеки с безпокойство, депресия, сезонно разстройство потенциално може да получи диагноза и да му бъде изписан медикамент. Дори проблеми между братя и сестри подлежат на медикаментозно третиране. За мен това не е психиатрия, която лекува душевни болести. Съсредоточаването над шизофренията, депресията, биполярното разстройство до голяма степен се отклонява към ежедневните безпокойства, които диагностицираме и лекуваме медикаментозно....
Не познавам хора в депресия, но познавам такива, които ги вземат и ако спрат, полудяват. Антидепресантите създават толкова проблеми, колкото решават. Една от причините медикаментите-антидепресанти да добият популярност е, че ви прави по-ефективни в едно конкурентно общество. Фармацевтичната индустрия използва тези страхове. При леки депресии и дори привидни такива и съпровождащите ги лекарства сега вече дори е "яко" да си депресиран, потиснат, объркан и стресиран и да вземаш лекарства за това. Има последствия - това са сериозни лекарства. Сред студентите и хората с висок дял на натоварване в работата, това е нещо толкова дребно и обичайно, че е направо опасно. В добавка към всепризнатия проблем с повишена склонност към самоубийство има още един куп странични ефекти......
Като ги сравните с факта, че понякога предписват лекарство на хора, които се боят да ходят на събирания, всичко става направо сюрреалистично.Това е абсурдно. Ясно, хората вземат лекарства със съмнителен ефект, въпреки че всъщност им няма нищо. Това какво ме засяга? Ами засяга ме, както мен, така и вас, приятели....Лекарствата, които сега ни изписват срещу депресия, работят най-вече, като променят обмяната на серотонин в мозъка. Едно от нещата, които тези лекарства изглежда, че правят, е да обуздават и потискат емоционалния живот. Много хора описват ситуации, при които са пили такова лекарство, знаели са, че би трябвало да изпитат гняв или тъга и наистина са били тъжни, но не са изпитвали това, което са очаквали. Писал съм за това, как медикаментите правят хората безчувствени. Много хора са писали за това. При нормален афект настроението се движи нагоре-надолу. Много хора описват как тази амплитуда става с малки върхове и плитки падове, когато се приема антидепресант и подобни медикаменти. Наблюдавал съм явно стесняване на този емоционален диапазон и свързано с него безразличие към околния свят. Според мен може да се каже, че без достъп до дълбините на чувствата е много трудно да се развие състрадание от онзи вид, който истински повлиява поведението. Ако погледнете глобалната икономическа криза или както наречете времето, в което живеем в момента, всички, които четат вестници или гледат телевизия, знаеха, че има сапунен мехур, бил той високотехнологичен или жилищен. Хората знаеха. Случваше се посред бял ден. Кое кара хората само да наблюдават безучастно? Интересно е да се анализира. Ако добавим и факта, че тези мехури са само форма без съдържание, само амбиции и необуздани спекулации, които са подхранвани от доверието. Ако следим какво чувстват хората, когато вземат тези медикаменти, те изпитват усещане за благосъстояние, увереност, устойчивост, способност да приемат всичко, без то да ги обезсърчи. Мисля, че е възможно да се сглоби картина, при която да има възможност за проучване какво общо имат тези две явления. Тук стигаме до факта, че толкова много хора на финансовите пазари и в ръководните институции приемат антидепресанти, е причина за тревога, тъй като тези хора не получават достатъчна обратна връзка за последствията от своите решения.
Ето, прочетете думите на един мой близък, който го питах какво изпитва и защо пие Ривотрил-силен антидепресант:
"Говорейки от личен опит, понеже съм приемал медикаменти, страхът изглежда далечен, сякаш идва от друго място. Това, което ме притесняваше, преди да започна да вземам ривотрил, беше като усещане за назъбен нож, опрян в бузата ми. После това усещане се смени с усещане за нож за масло."
Не познавам хора в депресия, но познавам такива, които ги вземат и ако спрат, полудяват. Антидепресантите създават толкова проблеми, колкото решават. Една от причините медикаментите-антидепресанти да добият популярност е, че ви прави по-ефективни в едно конкурентно общество. Фармацевтичната индустрия използва тези страхове. При леки депресии и дори привидни такива и съпровождащите ги лекарства сега вече дори е "яко" да си депресиран, потиснат, объркан и стресиран и да вземаш лекарства за това. Има последствия - това са сериозни лекарства. Сред студентите и хората с висок дял на натоварване в работата, това е нещо толкова дребно и обичайно, че е направо опасно. В добавка към всепризнатия проблем с повишена склонност към самоубийство има още един куп странични ефекти......
Като ги сравните с факта, че понякога предписват лекарство на хора, които се боят да ходят на събирания, всичко става направо сюрреалистично.Това е абсурдно. Ясно, хората вземат лекарства със съмнителен ефект, въпреки че всъщност им няма нищо. Това какво ме засяга? Ами засяга ме, както мен, така и вас, приятели....Лекарствата, които сега ни изписват срещу депресия, работят най-вече, като променят обмяната на серотонин в мозъка. Едно от нещата, които тези лекарства изглежда, че правят, е да обуздават и потискат емоционалния живот. Много хора описват ситуации, при които са пили такова лекарство, знаели са, че би трябвало да изпитат гняв или тъга и наистина са били тъжни, но не са изпитвали това, което са очаквали. Писал съм за това, как медикаментите правят хората безчувствени. Много хора са писали за това. При нормален афект настроението се движи нагоре-надолу. Много хора описват как тази амплитуда става с малки върхове и плитки падове, когато се приема антидепресант и подобни медикаменти. Наблюдавал съм явно стесняване на този емоционален диапазон и свързано с него безразличие към околния свят. Според мен може да се каже, че без достъп до дълбините на чувствата е много трудно да се развие състрадание от онзи вид, който истински повлиява поведението. Ако погледнете глобалната икономическа криза или както наречете времето, в което живеем в момента, всички, които четат вестници или гледат телевизия, знаеха, че има сапунен мехур, бил той високотехнологичен или жилищен. Хората знаеха. Случваше се посред бял ден. Кое кара хората само да наблюдават безучастно? Интересно е да се анализира. Ако добавим и факта, че тези мехури са само форма без съдържание, само амбиции и необуздани спекулации, които са подхранвани от доверието. Ако следим какво чувстват хората, когато вземат тези медикаменти, те изпитват усещане за благосъстояние, увереност, устойчивост, способност да приемат всичко, без то да ги обезсърчи. Мисля, че е възможно да се сглоби картина, при която да има възможност за проучване какво общо имат тези две явления. Тук стигаме до факта, че толкова много хора на финансовите пазари и в ръководните институции приемат антидепресанти, е причина за тревога, тъй като тези хора не получават достатъчна обратна връзка за последствията от своите решения.
Ето, прочетете думите на един мой близък, който го питах какво изпитва и защо пие Ривотрил-силен антидепресант:
"Говорейки от личен опит, понеже съм приемал медикаменти, страхът изглежда далечен, сякаш идва от друго място. Това, което ме притесняваше, преди да започна да вземам ривотрил, беше като усещане за назъбен нож, опрян в бузата ми. После това усещане се смени с усещане за нож за масло."
Проблемът с притъпяването на емоциите е известен страничен ефект от антидепресантите. Той става много тревожен в този контекст, защото хората имат нужда от някаква обратна връзка за своите действия. Едно е да го знаеш на теория, а друго е да го почувстваш отвътре:
"С тази трансакция търгувам с милиарди долари-с този нов закон променям съдбите на милиони хора.... Разумно ли е? Правилно ли съм интерпретирал всичко?"
Тялото, умът се нуждаят от такава обратна връзка. Ако трябва да посочите кое стои в основите на западната цивилизация, златното правило, това са идеите, че поради зачитането ви на другите хора трябва да се държите по определен начин, дори да не ви задължава закон, дори ако никой не ви е казвал да го правите, а просто защото резонирате с другия човек. Трябва да имаме достъп до пълния си емоционален опит, за да го направим. От казаното трудно можем да прескочим на твърдението, че лекарството подсилва или дори причинява социопатията. Но връзката е доста явна, защото не знам кое друго ще гарантира, че иначе няма непрекъснато да си крещим: "Майната ти!"
Добре, да се върнем в началото, към същността на тематиката...
Добре, да се върнем в началото, към същността на тематиката...
Изкушавам се да спра дотук и да кажа, че проблемът, че вмирисаните, гнили ябълки са психопатите и хората, които се тъпчат с хапчета, за да потискат психопатните си състояния. Но това заобикаля основния проблем. И той е защо ние останалите не правим нищо по въпроса. Каква е връзката между психопатите и хапчетата на щастието? Съпричастието - обикновеното човешко съпричастие. Или липсата му. Психопатите не го притежават, а хапчетата на щастието го убиват.
Наскоро четох една книга на име "Ефектът на Луцифер"и там историята на Луцифер е същата като тази на Адам и Ева. Там също е вложена идеята за ужасните последствия от неподчинението на властта, на Бог. Може да сте любимият ангел на Бог и да станете дявол, може да сте любимият човек на Бог и да бъдете прокуден като неверник.
Това послание в тази книга, което е дълбоко заложено в някои западни цивилизации също така, ни насочва към сляпо подчинение на властта. Ето какво трябва да разберем - защо е толкова важно за повечето общества хората сляпо да се подчиняват на властта. Сляпото подчинение означава: "Недей да мислиш. Не мисли критично и просто се подчинявай." Родителите ни казват: "Гледай си работата, не се меси, няма какво да му мислиш, прави каквото ти казвам." Това е едно от най-лошите неща в едно общество. Немислещото общество е уязвимо пред психопатите, защото те казват: "Аз имам отговора, знам начина, имам парите, властта, статуса, мога да ви осигуря работа. От вас искам само да се подчинявате."
Много преди корпоративните психопати са били Хитлер, Сталин и другите.Тези диктатори са имали същото послание: "Отдайте ми силата си и ще ви дам сигурност или илюзия за сигурност. От вас се иска само да ми се подчинявате."
Мнозина са готови да се откажат от свободата си, защото тя е свързана с отговорност, срещу илюзията за сигурност, някой да им каже: "Ти си добро дете. Върви да си играеш в ъгъла и не пречи на възрастните." В този смисъл това е едно удължаване на незрелостта. Когато сме деца, авторитетите - родители, учители са добри за нас, добре е да следваме напътствията им.Далеч съм от мисълта да прокламирам неуважение и незачитане на родителските напътствия, но никой не ни учи да разграничаваме авторитет, който заслужава уважение, от незаслужен авторитет, на който трябва да се противостои. Това е голям проблем, защото когато порасне, човек се сблъсква с психопатите - политически, религиозни, индустриални,… които си слагат същата маска и казват "Следвай ме!" А вие отвръщате "добре", без да се замислите защо, къде, кога и как.....и това е Истината, не мислите ли?
Мнозина са готови да се откажат от свободата си, защото тя е свързана с отговорност, срещу илюзията за сигурност, някой да им каже: "Ти си добро дете. Върви да си играеш в ъгъла и не пречи на възрастните." В този смисъл това е едно удължаване на незрелостта. Когато сме деца, авторитетите - родители, учители са добри за нас, добре е да следваме напътствията им.Далеч съм от мисълта да прокламирам неуважение и незачитане на родителските напътствия, но никой не ни учи да разграничаваме авторитет, който заслужава уважение, от незаслужен авторитет, на който трябва да се противостои. Това е голям проблем, защото когато порасне, човек се сблъсква с психопатите - политически, религиозни, индустриални,… които си слагат същата маска и казват "Следвай ме!" А вие отвръщате "добре", без да се замислите защо, къде, кога и как.....и това е Истината, не мислите ли?
Първо съветвам хората да се вслушват в интуицията си. Мисля, че много хора пренебрегват своя инстинкт. Вие притежавате инстинкти и трябва да им обръщате внимание. Човеците са може би единственият животински вид, който пренебрегва своите инстинкти. Проблемът е, че нашите лидери и корпоративни мениджъри са социопати. Поне някои от тях са. Не че светът се управлява от някакви зловещи, мрачни субекти. Познавам някои от тези хора, те не са такива. Но, Голямото Но е, че самите организации и системи са социопатски. От тях не може да очаквате да имат съвест и сърце. Налага се да живеете според тяхната природа. Не бихме могли да наречем природата зла. Природата не притежава доблест. Това, което има доблест, е човешкото сърце и това, което то може да изрази чрез разширяване на кръга на състраданието. Защо да ме е грижа за съчувствието повече от другите? Никой не е забогатял със състрадание. Защо аз да се отказвам от удобствата и стремежите си? Всеки иска да спечели, нали? Това, което непрестанно виждам, е този т.нар. сблъсък в организационните системи. На върха на организацията стои някой. Работил с няколко такива организации, прилежащи лидери в тях. Всички те изкарват огромни количества пари. Ако си представите психологическия ефект върху тези хора, стигаме до ситуация, в която парите стават все по-желани. От това, което знаем за човешката психология, това е едно примитивно желание, един безграничен апетит, който е в състояние да погълне почти всичко. Обикновено при собственото си съзряване се сблъскваме с някакви граници, научаваме се да изследваме реалността. Може да искаме нещо, да чувстваме, че можем да вземем всичко, но си знаем границите. Когато тези ограничения отпаднат, това ни се отразява психически. Това са луди времена и хората стават луди, институциите също са луди… Така и ще бъде, докато се приспособяваме към идеята, че всичко, което знаем, е погрешно. Но има начини да подобрим нещата. Един от тях е да спрем да преследваме Щастието, което разбираме като да имаме все повече......
Замислете се......
Край!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар