Нещо не е наред...

Нещо не е наред, приятели.....в света днес....

Всъщност, винаги е било така. Винаги е имало войни, вражди, невежество, бедност и експлоатация. Истината е, че "Златният век" е колективен блян, една мечта проектирана в миналото. Една провокация, навярно, която да мотивира хората да си върнат това златно време на мир и разбирателство, на съдружие, взаимна подкрепа, солидарност, чистота на сърцето и ума.

Цивилизацията се развива откакто съществува. И въпреки това, сякаш някои неща не подлежат на промяна. А именно егоизма, агресията, неосъзнатостта, всички онези най-първични форми на поведение и възприятие на човека, които ни заобикалят винаги и навсякъде. Първичността, която съпътства човечеството от самото начало. Противно на целия културен прогрес, примитивизма остава преобладаващ на всички нива. Лицемерието и цинизма са залегнали в политическата коректност. Феодализмът от миналото се е преобразувал семантично в капитализма на модерността. Егоизмът и личната облага, казват, са основни мотиватори на човека в своите стопански начинания и човек е способен на всичко за да ги задоволи. Комерсиализмът превръща хората в безлични потребители, а медиите оформят обществените нагласи според желанията на корпоративните си спонсори. Хората се държат в неведение, пропагандата и манипулацията прокарват плоски стереотипи, поддържани от популярната наука, шоута и сериали. Демокрацията е само идея. Методите в образованието са остарели и непълноценни. Невежеството е всеразпространено като обществен стандарт. Фантастичните сценарии на Оруел, Хъксли и други напредничави мислители от близкото минало бавно, но устремено се превръщат в социална действителност. А хората все така спят и се вълнуват от популярни шоута и жълти клюки. Нищо не е наред в света днес. Икономическите, политическите и социални модели са остарели. Общата култура е силно занижена като за хора от 21-ви Век. Недостатъчно хора мислят активно, разсъждават, анализират, информират се, самообразоват се. Прекалено малко са на фона на "обществената маса". Парадигмите, нагласите, възгледите трябва да се променят, да еволюират, за да се осъществи истинско, качествено развитие. 

Несъзнателността и първичността са водещи в поведението на всички нива. Хората не общуват пълноценно помежду си, защото не умеят да общуват със самите себе си. Всичко това трябва да се промени, ако искаме да живеем в един по-позитивен, хармоничен и проспериращ свят и промяната трябва да започне в умовете на хората. Промяна на нагласите, на възприятията, на възгледите, догмите и стереотипите. Не просто промяна, а еволюция. Съзнателно насочвана и задвижвана отвътре навън. Човешкият ум има огромен потенциал, който хората едва докосват. Вярваме, че този потенциал е бъдещето. Бъдещето е на ума, на съзнанието и високата култура. Ако ли не, ако нещата продължат да следват настоящия си курс, ще последват единствено разруха и деградация. Логиката не е сложна, проблема е, че най-често хората не вземат мерки преди да се случат катастрофите. 

Ситуацията е следната: трябва сами да си помогнем, ако искаме да променим живота си към по-добро. Волево и организирано усилие за промяна, както на индивидуално, така и на колективно ниво. Без самоусъвършенстването на отделния индивид, като обществен стандарт, обществото не може да прогресира пълноценно. Настоящите икономически модели, например, създават илюзията за прогрес, до следващата криза и така добезкрай. Всяко следващо правителство гони предимно личните си цели и след това, ако остане време, колективните цели на обществото, и така правителство след правителство, всяко следващо отхвърля предишното и тръгва по друг път, без синхронизация и координация, разпокъсано, а хората все чакат нещо съществено да се промени. Без пълноценна връзка помежду ни, водени от първични нагласи, разкъсвайки се един друг, докато тровим природата, която ни е дала живот. По този начин, съществена промяна може да не настъпи и след още двеста години. 

Златният век може и да не е зад гърба ни, но може би предстои. Ние можем да го направим действителност, наша битийна реалност. Зависи от нас, от степента на мотивация и желание за промяна на всеки един индивид. Всеки мъж и всяка жена. Ти. Защото ние всички споделяме обща съдба, ние сме едно, едно общество съставено от индивиди. Преобладаващата нагласа сред индивидите определя психологията на обществото. Затова, колкото повече хора развиват себе си като съзнателни личности на новото време, толкова по-осезаемо ще се променя цялото общество. Трябва да работим заедно, трябва сами да се спасим. 

Подобна цялостна промяна би била нещо изключително ново в цялата история на човечеството. Нещо, което никога не се е случвало досега. Не промяна наложена от някаква идеология отвън, а промяна, осъществена съзнателно и волево, осъществена вътре в ума на всяка отделна личност и така всички заедно, които искаме да живеем в едно качествено и проспериращо общество да се превърнем в олицетворение на тази промяна. Защото външното е отражение на преобладаващото вътрешно. Когато преобладаващото вътрешно на индивидите в едно общество е водено от низки страсти и първични нагласи, то облика на самото общество отразява това преобладаващо колективно състояние. Разбираш ли, ние сме единствената истинска промяна, ние, хората, които я желаем и я осъществяваме в себе си.

Колкото повече ставаме, толкова по-осезаемо ще се променя цялото общество, а онези, които злоупотребяват със своите позиции и ощетяват, когато станат малцинство, единствено тогава ще се създаде среда, в която действително ще понасят съответните последствия, твърдо и без възможност за увъртане. Ние можем да променим България, можем да се преобразим в едно качествено общество, за целта трябва да променим качествено самите себе си. Всички. Всеки мъж и всяка жена. Да се пробудим и да се развиваме. Стига сме се въртяли в кръг. Време е да прекъснем порочната рутина и да се вземем в ръце. Ако искаш да промениш света - започни от себе си. 

Бъди промяната

Не си сам, не си сама!

КАЗАХ!!!