Бележка от Автора на Блога:
Днес, на Вашето внимание, ще публикувам една статия /най-голямата досега/, за която предварително събирах материали и аз. Но по случайни или не стечения на обстоятелствата, стигах до цялостна и супераналитична статия от автора на сайта: http://www.parallelreality-bg.com/
Сигурен съм, лично за мен, че на принципа на синхроничността, тази информация достига до мен неслучайно и затова я давам на всички Вас!
Сигурен съм, лично за мен, че на принципа на синхроничността, тази информация достига до мен неслучайно и затова я давам на всички Вас!
Благодаря на H. /авторът/, че ми разреши да я публикувам тук и също за огромния труд, който е положил, за да я напише...
И преди да започнете да четете, ще спомена един факт, който също така не/случайно заля ежедневието ни- терористичния акт на летище Сарафово, до Бургас..Ако ми позволите да спомена само, че този акт ми се явява нещо като предварителна репетиция към това, което гласят- Голямата Жътва...
Сега може и да не разберете какво имам предвид, но след като прочетете статията /която се налага да разделя на 2-3 части, заради блогър платформата/, ще разберете какво имам предвид! Затова съм я оставил и в оригиналния й вид-без редакции или промени по линковете, начина на изразяване и тнт....Сигурен съм, че след последния ред, ще бъдете по-малко или повече променени....
КАЗАХ!!!
Приятно четете!
Ники Христов
В мрежата вече има тооолкова много циркулираща информация по въпроса, че отдавна вече е тривиално да се коментира, а самото събитие дори още не е започнало. Темата стана толкова популярна в конспиративните среди, че се случи невъзможното – появиха се преводи дори в българския интернет, а това вече е показател колко популярно е станало дадено „нещо“, защото обикновено дори Бутан е преди нас в това отношение (справка – в Бутан доскоро интернет не беше навлязъл като концепция).
По тази причина ще трябва да преповторя някои основни неща, колкото да ги има като препратка в архива на сайта. Опитал съм да събера всичко на едно място в мега-материал, който лесно може да бъде разпространяван насам-натам, вместо да си играете със сто линкове и разпръснато инфо (към които няма да давам референция, защото не смятам да правя 30 стр. библиография). Ще откриете и много свързваща отделните сегменти информация, но най-вече ще видите много нови аспекти, които винаги се опитвам да добавя в материалите си.
Няма да изпадам в лични спекулации какво може да се случи на игрите в Лондон, но ще покажапредпоставките за това, което може да се случи, както и символите показващи какво може да се случи, защото си заслужават коментара. Не на последно място ще покажа малко известните странични неща, които се случват напоследък и които повечето хора не успяват да свържат със самата Олимпиада, тъй като материална връзка няма, но има окултна такава. Освен това смятам, че това ще е последния ми материал, който ще изследва ритуала като такъв в настоящия му формат (освен ако отново не намеря темата за интересна по някаква причина) и оттук нататък посоката и фокуса на текстовете ми ще се промени. По този повод, сигурно виждате в коя секция е публикувана статията, тъй че знаете какъв обем да очаквате (оттук нататък си обещавам всяка тема над 100 страници направо да се прави на книга :Р). Обемът на настоящия текст е равен на сбора от обемите на предишните два материала в тази секция („Оз“ и „11.09.“), като за прощално :) Както и предишния път - когато натиснете бутона за продължение, компютъра ви може да забие временно, защото има над 200 картинки. Почакайте и всичко ще бъде наред. Някои картинки могат да се кликат в голям размер, тъй че задържайте мишката върху тях, за да видите дали има такава опция в конкретния случай.
Към настоящият момент, това е най-дългия и многоспектърен материал за окултните аспекти на Олимпийските игри в целия интернет и най-качествения такъв. И е на български :)
Препоръчвам да „бързате бавно“ и да прочетете целия материал възможно най-задълбочено и в същото време бързо, за да може вече да сте усвоили информацията докато гледате откриването в Лондон на 27 юли. Определено ще ви е от полза, за да разбирате какво наистина се случва в реално време. За тези, които досега не са чели други теми изследващи магическия ритуал, препоръчвам ви първо да прочетете този материал, който се явява базов по въпроса. Останалите от вас, също могат да си го припомнят, тъй като в настоящата тема ще градя направо върху предишната и няма да преповтарям основите.
А сега, нека да започнем това дълго изследване от самото му начало – с малко „А“ и „Б“: какво са Олимпийските игри (ОИ), какво символизират те и накрая – защо тазгодишното им лятно издание е от по-особено значение?
Когато говорим за разбирането какво наистина са Олимпийските игри, поставено в контекста на това какво ще представляват предстоящите такива в Лондон през 2012 г., няма как да имаме линейно изложение. По тази причина ще правя постоянни препратки напред и назад по времевата линия, за да илюстрирам по-добре връзките между нещата. В процеса на изложението отново ще обяснявам ключови неща за естеството на ритуала с конкретни примери, защото така е най-нагледно. Подчертавам, че ще изследвам и давам примери само с летни ОИ, но зимните споделят същите принципи, макар те да са от по-малко значение за тайните общества.
Реших, че за да разберем какво са Олимпийските игри, най-подходящият подход за начало е да ги поставим в светлината на това, какво не са и на какво се явяват изкуствен заместител. За целта трябва да се върнем за кратко няколко хилядолетия назад, в древна Тракия...
Кендрисийските игри
Преди години, научих от моите познати историци Константин Каменов и Димитър Чиликов (втория вече не е между живите) за съществуването на тракийски игри, които са прототип на Олимпийските и за които разбира се нищо не се говори, защото тракийската култура бива потискана за сметка на гръцката, която е псевдо-култура пръкнала се от отхвърлен клон на траките. Тези игри били наричани „Кендрисийски“.
Официалната информация по въпроса започва с името на четиринадесетгодишния император Басиан и опита му да въведе в Рим култа към бога на слънцето. Като жрец на този бог (Аполон), императорът получил прякор Елагабал. Именно по негово време Пловдив получил две почетни титли: „метрополия“ и „неокор“. Бил честван като град-майка. По повод привилегията, която този император му дал, в 318 г. били уредени специални игри в негова чест. Те били назовани с тракийския прякор на Аполон – Кендрисийски – „Кендрисийски игри“. Всъщност, днешното Джендем тепе е древното селище Кендрисос и когато отделните селища в Пловдив се обединяват, той става квартал Кендрисос. Храмът, посветен на Аполон, който се намирал на Джендемите, бил обявен за неокорски. Стадионът е представлявал едно блестящо спортно съоръжение с многобройни мраморни изваяния. Сред тях се откроявали статуите на Хермес и на Херакъл. Тази на Херакъл, изобразяваща героя, представлявала фигура опряна на своя кривак и държаща в свитата зад кръста си ръка ябълките на Хесперидите и била копие от прочута скулптора на Лизип.
Самите игри са доста по-стари от Олимпийските, защото последните възникват с появата на елинската мисловност. Това се случва обаче едва през 5 в. пр. хр. Самите елини прагматизират игрите си, изопачавайки по-древните такива, като Питийски, Кендрисийски и др. Те окастрят духовната същност на игрите, както правят с цялото тракийско знание, защото не са разбирали от последното и целта им е единствено да направят игрите популярни като празник на физиката на тялото. При нашите траки (говоря за пловдивските) Кендрисийските игри били не само състезание, но и сравняване на уменията между най-добрите в различни области. Освен спортисти, в тези игри участват поети, музиканти, лечители, жреци и хора с най-различни занаяти. Тъй като при тези ни предци важи правилото „познанието не е за всеки“, то състезаващите се били от отделни сфери на живота, като между двамата най-добри, изправящи се един срещу друг, стоял и вид съдия, който е признат за подбожествен или изящен в своята област. Така че тези тракийски игри били вид панаир на висшите технологии във всяка една област. Публиката обикновено не можела да оцени кой е по-добрия, но имала вяра на съдията. Термините, които използвам тук не са най-точните, но историята ни е укрила фактите за всичко това.
Що се отнася до неофициалната история, Елагабал и останалите римляни приемат културата пряко от траките, а не от елините, но императора възстановява игрите в доста постен вид и то на римски стадион. Империите и тайните общества стоящия зад тях имат навика да си приписват знание и заслуги, унищожавайки напълно записките за бащината си култура. На този принцип е изградена цялата гръцка митология и култура, която е чисто тракийска. Холивуд в последните години полага неимоверни усилия да пропагандира гръцката култура с десетки филми в стил „Troy“, „300“, „Clash of The Titans“ (и излишното му продължение), „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп“ (и предстоящото му излишно продължение), „Immortals“ и куп други, които в момента не ми идват наум (слава на Зевс за което). Защото цялата ни западна култура и морал се крепят на гръцката псевдо-мисловност (и особено деривативния Аристотел). Това е причината и поради която ЕС не може да си позволи Гърция да фалира (може би докато не настъпи НСР) и затова се хвърлят толкова милиарди безвъзмезднипомощи. Защото Гърция е парадигма. А мързеливото й население продължава да се възползва от ситуацията и да иска още и още.
Кендрисийските и Олимпийските игри днес са прекрасна метафора за това какво е било и какво е сега. Как фокуса постепенно се измества и се закотвя единствено във физическа плоскост. Кендрисийските игри са залагали на индивидуалността и личните качества. Днес се залага на националността, в която индивидуалността бива претопена по един много фин начин. Затова накрая на всички Олимпийски игри ви се съобщава кои държави имат най-много медали, а не говорят за техните носители в лицето на състезателите. Така се вписва и по статистиките. Защото това е състезание на държавно ниво, т.е. накрая триумфира единица колективно съзнание на база труда на индивида.
Поставено в тази перспектива, и на фона на това за което говоря в този сайт, вече трябва да ви е ясно, кой тип философия пропагандират Олимпийските игри (и за сметка на какво) и до какво постепенно ще доведе този мисловен модел. Ако сте разбрали това, ще разберете и защо има толкова голяма истерия около това (превърнато по изкуствен начин в) най-голямо спортно събитие на новото време.
Нека сега задълбаем малко именно във философията зад ОИ и да видим нейните производни скрити аспекти. Защото, както знаете, синоним на „скрит“ е „окултен“. А когато говорим за ОИ, говорим неизменно и преди всичко за окултизъм.
Философия, история, символи и огън – скритата истина зад олимпийската идея
Философията зад Олимпийските игри
Олимпийските игри са много добра метафора за мисленето на НСР. Едно от първите неща, които човек трябва да разбере, когато започва да изучава тайните общества е, че те имат строго определен план. Те не се събуждат сутрин рано без идеята какво ще правят през деня, решавайки тепърва градацията на действията си в следващите 12 часа, както правим ние. Те трябва да имат план за утрешния ден, за следващата седмица, за следващата година, за следващите 50 години. Когато милиарди хора са под твой контрол, не можеш да си позволиш да чакаш до последната минута, за да решиш какво да правиш. Трябва да фокусираш силата си, за да насочиш вниманието на хората към определени неща и символи, от което да получиш енергия, за да можеш да я насочиш в посоката, в която желаеш.
В духа на казаното, много хора навярно смятат, че олимпийската надпревара не е нищо повече от спорт. За тези, които разбират езотеричния символизъм обаче, игрите са нещо много повече от това. Олимпиадата е инструмент за тези, които оформят глобалното съзнание и тези, които контролират световната пропаганда.
Както съм се опитвал да обясня на много места досега, Тъмната страна се нуждае от вашето разрешение да управлява над вас и бивайки част (като публика) от игрите, които те създават и които напълно отразяват техния символизъм, ние им даваме разрешението от което те имат нужда. Идвете полярности имат нужда от позволение, за да навлязат официално в живота ви. Светлият вариант на това е много разпространен. Сигурен съм, че поне веднъж сте попадали на тези ню ейдж ченълинги с плеядианци or whatnot, които ви казват, че те ще ни помогнат, само ако ние го пожелаем колективно. Това е същият вариант на същия принцип. Те могат да го кажат в прав текст, защото никой няма да се възпротиви на „любов и светлина“, но малко хора биха поискали масово жертвоприношение, затова Тъмната страна е намерила начин легално да заобиколи правилата.
ОИ (както и всяко едно спортно събитие, най-вече от мащабен характер – особено световни първенства по футбол) винаги са били ритуалистична демонстрация на това, какъв би бил идиличния Нов Световен Ред. Игрите са пример за това как елита се събира, за да гледа как най-добрите атлети рискуват живота си, поставяйки себе си на ръба на своите сили за безименни лица от правителството, които предлагат възнаграждение като символ на техния военен и социалистически ред (медалът). Всеки аспект на мистицизма и окултния символизъм е направен с такъв дизайн, че да хипнотизира зрителя и да го направи по-малко чувствителен към идеята за глобализма. Докато по света хиляди атлети жертват своето здраве в името на това да спечелят олимпийски медал (най-високото спортно постижение в живота на всеки един спортист), господата от МОК отсядат в пет звездни хотели, в които само една вечер струва няколко хиляди (изберете си валута). На година се пръскат милиони за тези „представителни“ събирания на световния елит, който използва ОИ като средство за прокарването на идеята за НСР.
Не е случайно, че основателят на модерните Олимпийски игри, открил своята духовна родина по време на ОИ във фашистка Германия през 1936 г. Той вярвал, че игрите трябва да отразяват идеала на фашисткия социализъм, където расите се съревновават за надмощие и където човечеството може да почувства трепета от гладиаторските битки в чест на господарите на света. Няма да се спирам на чисто политическия аспект на това как Игрите през 1936 г. са били изкуствено boost-нати от пропагандната машина по чисто окултни причини. Ще кажа само, че от онзи момент насам, Игрите винаги са били най-вече психологически операции да направят хората слабо чувствителни към това, от какви идеи е скалъпен НСР. Защото разглеждайки същите тези идеи през перспективата на Игрите, които са – събиране на всички държави по света в името на мира, хармонията и братството чрез спорта – никой не може да види какво „грешно“ има във всичко това и как то може да бъде използвано като трамплин от тези, които стоят зад тях.
Реклама на Кока-Кола за Олимпиадата във фашистка Германия през 1936 г.
Мотото е: „Един народ, една нация, една напитка“. Да ви напомня на философията на някого?
„Един свят, една мечта“ – мотото на ОИ в Пекин през 2008 г. Типичната НСР-формула.
Както виждате идеята е същата дори след 70 г. Защото е била винаги такава още от своето зараждане.
Един свят Една мечта
Те използват всякаква форма на забавление, за да се убедят, че зрителя изпада в когнитивен дисонанс. ООН пропагандира световен мир чрез Олимпийските игри. В същото време те стоят зад повечето войни на този свят бидейки лост на Тъмната страна.
Олимпийските игри биват изцяло използвани от елита да обособят публиката с идеята за ново световно единно правителство, нова религия и икономика.
В официалния сайт на Международния Олимпийски Център по Мира (да, има такъв) под събитието от 1984 г. пише: „Международния Олимпийски Комитет е основан с целта да постави спорта в услуга на хармоничното развитие на човечеството с цел да окуражи установяването на едно мирно общество, интересуващо се от запазването на човешкото величие.“
Тук те признават, че Комитета е бил създаден, за да установи глобален мир. Благотворителността и „глобалния мир“ винаги са били оръжието и паравана за управляващите, чрез които те са се сдобивали с още повече власт.
Един от най-успешните начини, по които прокламаторите на извънземната философия могат да премахнат различните култури и езици е чрез обединението на различните правителства и култури и обуславянето им с концепцията за глобалното общество чрез световните спортни събития и програми. Модерните Олимпийски игри са първите и най-важни от тези глобални спортни програми. И до днес слушате постоянните мантри как спорта отива отвъд политиката и расовото деление и събира света заедно. Това не е случаен подбор от думи. Това са imprint-ващи фрази, които ви обусловят с течение на годините и вие дори не се замисляте какво стои зад тях и сляпо ги приемате за правилни само защото се крият зад – поне на пръв поглед – розова фасада.
Истината е, че игрите (и спорта като цяло), винаги са активирали рептилоидния мозък у зрителя – чувството за териториалност, желанието за надмощие и победа на всяка цена, както и цялото ритуалничене, което е неизменно свързано с ОИ по традиция (която – както ще разберете след малко – не е случайна).
Активацията на рептилоидния мозък е много символична предвид, че цялата идея за такова състезание има своя произход в Империята Орион. Кралиците на Орион, точно както и техните предци са правели преди тях, винаги се чифтосвали с най-силните и мощни мъжки. В най-ранните дни, рептилоидно-инсектоидните предци на Кралицата се извисявали в небето, за да намерят най-силните и способни мъжки. В по-късни времена, когато рептилиите еволюирали, се извършвали ритуали, при които най-способните мъжки били тествани в състезания един с друг – бягане, скачане, различни силови постижения и бой един с друг, докато един мъжки не се докажел като най-добрия. Част от наградата, която му се давала, била възможността да се чифтоса с Кралицата..., а тя щяла да носи неговото семе с нея до края на живота си. Това състезание, е в основата на създаването на състезанията между мъже (и впоследствие жени), тук на Земята. Оригиналната цел на състезанията била да произведе най-способния любовник за Кралицата. И наистина, ако разгледаме цялата платформа на Олимпийските игри, ще открием, че в края на краищата, те не са нищо повече освен празник в чест на богинята (разбирай Кралицата като неин прототип).
Игри като Кендрисийските са били опит на едновременно инкарниращите се Висши Аз да заложат концепции характерни за този индивидуален път в последователно по характер събитие. Олимпийските игри днес отново са доста сполучлив опит за прокарването на повърхността на последователната версия на това събитие, което генерира много внимание и енергия с определена цел – почитането на съществата, които стоят зад въпросната символика. Това е вечната цел – енергия.
Нека сега разгледаме част от този символизъм и неговата история, за да можем после да продължим по-подготвени и с по-голямо разбиране за голямата картина.
История на символа на модерните Олимпийските игри
Символът на ОИ е съставен от пет преплитащи се ринга съответно с цветовете син, жълт, черен, зелен и червен на бял фон. Първоначално това било измислено през 1912 г. от барон Пиер дьо Кубертен, бащата на модерните Олимпийски игри, който постановил, че кръговете символизират петте континента.
В своята статия, публикувана в официалното списание на МОК „Olympic Revue“ през ноември 1992 г., американския историк Робърт Барни обяснява, че идеята за преплитащите се кръгове дошла на ума на Кубертен, когато бил президент на USFSA, асоциация основана при сливането на две френски спортни такива, която до 1925 г. била представител на МОК във Франция.
Емблемата на тази организация била 2 преплетени кръга (представлявайки обединението на двете френски асоциации) досущ като символа „vesica piscis“ и била идея на Карл Юнг, защото за него кръга символизирал непрекъснатостта на човешкото същество.
Според Кубертен цветовете на кръговете с белия фон са избрани, защото това са цветовете, които се появяват на всички национални флагове в света по това време.
Конгресът през 1914 г. (и самите игри през 1916-та) бил отложен поради избухването на Първата световна война, но символа и флага били възприети по-късно. Те били използвани за първи път през 1920 г. по време на игрите в Антверпен, Белгия.
Символът набирал световна популярност и сила до 1936 г. по време на Олимпийските игри в Берлин. Карл Дием, президента на Организационния комитет на игрите от 36-та година, решава че иска да даде начало на нещо ново и така се ражда факлоносната традиция в Олимпия, която после пропътувала пътя до олимпийския стадион в Берлин. Дием наредил една от спирките на факлоносците да бъде в античния стадион в Делфи, мястото на известния древен оракул. По тази причина, той наредил изработването на камък с издълбани в него пет ринга според символа на игрите, откъдето щял да започва повторния поход на факлоносците с постановката, че „така правили и в древна Гърция с техните факлоносци“, като по този начин прокарвал идеята, че символа с ринговете е древногръцки и е случайно преоткрит на стадиона.
След церемонията, факлоносците продължили по пътя си, но никой никога не преместил камъка от стадиона. Ринговете от камъка били силно промотирани в нацистката преса през 1936 г. като част от възхваляването на Третия райх.
Години по-късно, през 1950 г., двама британски автора – Лин и Гари Пуул посетили Делфи, видели камъка и докладвали в техния труд „История на древните игри“, че дизайна на олимпийските рингове датира от древна Гърция. Този камък станал известен като „Камъка на Карл Дием“. Това създало мита, че символа има гръцки произход.
Официалната гледна точка на МОК днес е, че символа подсилва идеята, че Олимпийското движение е международно и приветства за участие всички държави по света (разбирай „елитът използва всички раси, за да постигне целите си“). Както може да бъде прочетено в Олимпийската харта, символа представлява обединението на петте континента и срещата на атлетите от цял свят на Олимпийските игри. В този ред на мисли, нито един континент не е конкретно представен чрез някой от ринговете. Допреди 1951 г., официалното ръководство постановявало, че всеки цвят стои зад определен континент: синьо за Европа, жълто за Азия, черно за Африка, зелено за Океания и червено за Америка (считайки Северна и Южна Америка за един континент). По-късно това бива премахнато, защото нямало доказателства, че Кубертен е влагал такава символика в нещата.
Това беше официалната информация по въпроса. Както виждате дори тя, сама по себе си, съдържа доста окултни елементи. Първо, нека не забравяме, че Карл Дием е правил каквото му е било наредено от Хитлер, който – излишно е да казвам – е бил маниак на тема окултизъм и древна религия. Щом нацистите предприемат такъв ход, то той едва ли е случаен и едва ли смисъла му се изчерпва с това да се направи псевдо-опит за създаване на някаква легенда, в която фашистите на практика нямат никаква реална заслуга. Това е твърде плитко като теория.
Аз не знам каква е била истинската мотивация зад нещата, само знам, че историята се пише от победителите и тук нещо не е наред. Няма да се учудя също така, ако символа наистина е древен.
Освен това откъде идва внезапното решение, игрите да започват чрез ритуално палене на огъня в Олимпия? Каква е ролята на това? И защо окултната нацистка партия дава импулса за такова нещо?
Историята, която аз знам за създаването на горния символ е друга.
В масонството в Европа, групите на влияние се наричат „кръгове“. Кръговете се наричат още и „приятели“. Оттук идва и израза „приятелски кръг“. Има 5 кръга на „приятели“. 5-те „кръга“ на масонската дружба, е съставена от 5-те страни: Италия, Франция, Германия, Великобритания и Америка. Този кръг е известен във вътрешните среди като „Олимпиадите“. Ето защо, символа на Олимпийските игри днес е съставен от 5 кръга, защото това са петте масонски кръга на приятелството, които организират всичко това. Официалната версия която се тиражира обаче разбира се е, че ринговете представляват 5-те континента.
В тази светлина историята с камъка в Делфийския храм и Карл Дием е още по-странна. Затова казвам, че символа може да е наистина по-древен, макар и камъка да е фалшив. Знаейки кой стои зад всичко това, не можем да разчитаме на официалната история, за да разберем какво наистина се е случило.
Делфийският храм, както повечето от вас със сигурност са чели, е бил доста окултно местенце, почитащо Аполон. В глава 9, стих 11 (9/11) от „Откровението“ на Йоан, четем: „За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки – Аполион“. Сега, нека сме наясно с нещо – самият факт, че съществува версия, че символът на Олимпийските игри е взет от олтарен камък от ритуално място посветено на ангела на бездната – сам по себе си е маркер за енергията около нещата. Представете си imprint-ването с този символ на милиарди хора на всеки едни ОИ. Това означава, че всяко едно радостно възклицание от публиката на тези глобални празненства може да е на практика (не)пряка възхвала на Аполон. Нека засега оставим това и да кажем, че има такава възможност и да видим дали по-нататък ще открием каквато и да е следа в потвърждение на тази теза. С развитието на текста, ще бъде предложен и друг окултен прочит на значението на петте ринга.
Ритуалният олимпийски огън
Няма как да разберем Олимпийските игри в цялост, ако преди това не разберем концепцията за огъня и защо той е толкова важен за цялото събитие под формата на факла, която се предава от човек на човек като щафета. И повярвайте ми, информацията, на която навярно сте попадали досега по въпроса дори не се доближава до пълната картина на нещата. За да добием представа за функцията на огъня обаче, първо трябва да минем през някои по-тривиални неща, затова и тази част ще е малко по-дълга.
Произход
Следва всеизвестна и полувярна информация:
В гръцката митология, първоначалният „носител на факела“ бил Прометей, титанът, който откраднал огъня от боговете, за да го даде на човечеството. Огънят е бил смятан от древните за мъничка искрица от слънцето, което пък се смятало за физическото превъплъщение на божество. Следователно, чрез даването на огъня на човечеството, Прометей дал възможност на хората да участват във „всички божествени дела“ и дори им позволил самите те да се стремят да станат богове. По тази причина Прометей е особено почитан в тайните общества, като митът за него е основен символ на философията и целите на мистерийните училища – издигане към божественото и безсмъртието чрез собствени (на хората) способи.
Прометей носи факела
В езотеричните учения, актът на „носенето на факела“ е символ на осъзнаването от човека, на неговата собствена „божествена искра“ и представя стремежа му да се превърне в „един от боговете“. Това е, описана с няколко думи, сърцевината на философията на световния елит (на ниските нива), който е силно повлиян от херметичните учения. По тази причина, прометеевата факла на просвещението често се открива в окултния символизъм на тайните общества.
Фонтанът на Прометей в Рокфелер център. Зад фонтана е написано: „Прометей, учител във всяко изкуство, донесе огънят, който доказа на смъртните, че е средство за постигане на могъщи цели“.
Вероятно най-известната носителка на факела в света – Статуята на свободата, която е дарена на САЩ от масоните на Френският храм на Великия Ориент
Това беше по-популярната информация, която можете да намерите навсякъде. На малко по-дълбоко ниво, историята изглежда по-различно.
Прометей откраднал огъня, който представлявал всички страсти и желания на боговете, които били дадени на смъртните. Този огън е познат в мистерийните училища като „кипящите енергии на луцифер“, който „дава огъня на световната мъдрост“. За гностиците огъня символизира възможността на човека за самоспасение. Това е символа на олимпийската факла – огънят, който смъртните получили, за да могат да се спасят сами. Разбира се илюминати имат собствена трактовка на това – те държат огъня и могат да го контролират по свое собствено усмотрение, защото те са първите, които са го получили. Показвайки го пред всички на всеки 2 години, те споделят „знанието“ с масите, вкарвайки ги в огромен окултен ритуал в който участват милиарди.
Къде другаде можем да открием този символ?
Факелът представлява вечният огън за тях. Както писах, в големия си материал за трите ритуала, Тъмната страна, създава монумент, който да служи като магически символ и подпис, който да комуникира с всички окултисти по света, известявайки ги за едно – че това е тяхна територия, или че това е било ритуално убийство (зависи при какви обстоятелства е ползван огъня). Обикновено този „подпис“ е вечен огън. Президента Кенеди, принцеса Даяна, Мартин Лутър Кинг и израелския министър-председател Ицхак Рабин са най-добрите примери за това от новото време.
Всички западни университети и колежи са приели техните символи с факлата, които символично представляват просветлението на илюминати. В интерес на истината, когато завършите, вие се превръщате в „alumni“, което очевидно идва от aluminati, illuminati, подсказвайки, че вие се превръщате в „просветлени“ когато завършите университета. Защото вече сте обособени от тяхната система и сте готови да се превърнете в едно от зъбчатите колела в нея.
Факлата можете да видите и на гърба на монетата от 10 американски цента
Какво общо има всичко това с Олимпийските игри?
Древните гърци имали т. нар. „лампадедромия“ – състезания с факелна щафета, където печелившият отбор запалвал свещен огън, вероятно като част от култово преклонение пред Прометей и неговото незачитане на боговете, за да даде знание на смъртните. Съвременното предаване прави препратка към целомъдрените весталки – жриците на римската богиня Веста, чиито задължения в храма на богинята се състоели в поддържането на свещения огън.
То също призовава и духа на „свещеното примирие“, мир деклариран из древна Гърция, в месеците преди Олимпийските игри и съобщавано от бегачите, които са обикаляли страната.
Както класикът Кресида Райън от Университета в Оксфорд го определя: „То е една амалгама от късчета митология. Постигането на съгласие по отделните факти не е от толкова голямо значение – твърде отдавна се е случило, за да знаем със сигурност. Днес то се използва като двигател на доброто – някой е взел идеята и „бяга“ заедно с нея.“
„Амалгама от късчета митология“ е доста интересно определение, предвид, че точно така се прави ритуал в днешно време – щипка оттук, щипка оттам, натрупване на критична маса символизъм по определен начин, което води до кресчендо. И тъй като „окултистите мислят еднакво“, предаването на огъня станало част от олимпийската традиция. Така на всеки две години, цели държави се събират и честват преминаването на прометеевия факел, който може да бъде запален само от първоизточника: слънцето – символ на божеството.
Понеже повечето хора, които асистират за предаването на факела – включително самите разносвачи – не знаят нищо за окултното значение на събитието, носенето на олимпийския факел остава шокиращ пример за ритуалите на елита и философията, която се чества пред слисаната тълпа. С цялото празнословие и аплодиране на местния носител на светлината – луцифер – масите празнуват още веднъж продължаването на тяхното собствено невежество, затова нека си го кажем: традицията да се поддържа огъня запален, докато траят ОИ, идва от древността, когато са се правели жертвоприношения в чест на езическия бог Зевс. На тази церемония жреците са запалвали една факла и онзи атлет, който е бил победител в някакво състезание от по-рано, е бил привилегирован да транспортира факлата от мястото, където са били жреците, до олтара за жертвоприношението. Огънят се е поддържал, докато текат ОИ, като израз на почит към Зевс. Това е така, защото култа към пожара и огъня, както и към олтара за умъртвяване на живи същества, означава кръв и пренасяне на жертви. То е било извършвано в древните ритуали. Подобна е функцията и на инквизицията през Средновековието под маската на християнството. Огънят винаги е много важен във всеки ритуал и се ползва и до днес в християнските храмове, наречени църкви. Защо? Защото винаги се е правило така, защото това има определенозначение. Дори днес, честването на най-големия християнски празник в православния свят е свързан със запалването на огън „от небето“. Вече съм говорил за това тук в точка 4. Това е един и същ ритуал, само фасадата е различна. Едната се крие зад християнство, а другата си се представя едно към едно, просто защото хората са прекалено глупави, за да разберат истинския смисъл зад нещата.
Нека хвърлим по-задълбочен поглед върху това как се стигна до това днес в контекста на Олимпийските игри.
Огънят и Олимпийските игри
Олимпийски огън е запален за първи път на игрите в Амстердам през 1928 г., но официалната информация за ритуалът по започването на ОИ в настоящият им формат, е че той е представен от Карл Дием през 1936 г. на игрите в нацистка Германия, както казах по-горе по повод символа с петте ринга. Обърнете внимание на ритуалния факт, че това са единадесетите (11) ОИ на модерното време! (Интересно е и че Адолф Хитлер идва на власт през 1933 г. (свещеното число за масоните и 3 х 11); любопитен факт също е и, че през същата година във фашистка Германия освен Летните ОИ, се провежда и изданието на Зимните Олимпийските игри, което е друго символично сдвояване или „11“; днес Зимни и Летни ОИ не съвпадат в една година (и по-нататък ще се спра отделно на това), а фашистка Германия е един от много малкото случаи, в който държава-домакин на ОИ приема тяхното Лятно и Зимно издание в една и съща година.)
Нововъведението на нацистката партия включвало провеждането на окултни ритуали в руините на древните храмове на Олимпия, първоначалното запалване на факлата и започването на нейното предаване от човек на човек, което – както знаете – се прави и до днес.
Първата щафета с олимпийския огън
Хитлер прегръща древногръцкия идеал за красота – „здрав дух в здраво тяло“, който перфектно допълва арийската идеология и пропаганда за изчистване на света и подготвянето му за свръх-човека. От нацистка гледна точка, пламъкът символизира изначалния огън, Черното слънце, което противодейства на Вечния лед, обгръщащ Земята – теория, прокарана от Ханс Хьорбигер през 1912 г. Така например, по време на решаваща битка през Втората световна война, Хитлер изпраща войските си в Сибир с неподходяща екипировка при температура -40 градуса, само защото бил получил видение, че ще победи руските войски и че „ледът ще отстъпи пред огъня“. Неочаквано за него, оръжията на армията му замръзват и голяма част от войниците умират от измръзване. Олимпийският флаг в този контекст символизирал покоряване на петте континента – Европа, Африка, Азия, Австралия и Америка – и световно могъщество на Четвъртия райх. Предаването на олимпийската щафета може да се тълкува и като величаене на концепцията за Черното слънце, нейното доброволно приемане от останалите държави в стремежът им да създадат армия от свръх-хора чрез Олимпийските игри: „Citius, Altius, Fortius“ („По-бързи, по-високи, по-силни“).
Въпреки факта, че Хитлер забранил масонските организации в Германия (той ги определял като служители на евреите), неговия режим бил дълбоко вдъхновен от окултната философия. Той имал голям респект към символизма и устройството на тайните общества:
„Всички предполагаеми гадости, скелетите и мъртвешките глави, ковчезите и мистериите, са обикновени плашила за деца. Но има един опасен елемент и това е елемент, който аз копирах оттам. Те формират вид жреческа аристокрация. Те развиха езотерична доктрина, която е не просто формулирана, но и предавана посредством символите и мистериите в степените на посвещение. Йерархичната организация и инициацията чрез символични ритуали, ако можем да кажем, без участието на мозъка, но чрез въздействие върху въображението с помощта на магия и култови символи – във всичко това има елемент на опасност и елемент, който аз приех. Не виждате ли, че нашата партия трябва да бъде от този характер...? Орден, който е това което трябва да бъде – Орден, йерархически Орден на светско духовенство... Или ние, или масоните, или църквата – има място само за едни от трите. Ние сме най-силните от трите и ще се отървем от другите две.“ – Херман Раушинг, „Хитлер Говори“
Нацистката партия е била силно повлияна от немския мистицизъм. Няколко членове на партията са били част от обществото Туле – окултно тайно общество, основано в Мюнхен. Въпреки своите привидни различия с други тайни общества (като масонството), в края на краищата, всички учения на тези ордени са в общи линии еднакви.
Печат на Черното слънце – най-вътрешното тайно общество на нацистка Германия. Днес в Германия е незаконно да се печата или показва този символ.
Всичко това е много символично и подкрепя по-горната ми теза, че идеята на Карл Дием не е породена просто „ей така“, а има силно символично окултно значение, по всяка вероятност произхождащо от окултистите в самата нацистка партия. Защо великите сили обаче толерират една традиция, чието начало се корени в нацизма? Не е ли това странно?
Има и други странности. Римският поздрав с изпъната дясна ръка възприет от Мусолини и Хитлер незнайно как се превръща в олимпийски поздрав още на летните ОИ през 1924 г. в Париж, както и на тези през 1936 г. в Берлин. След Втората световна война този поздрав отпада, заради това, че може да бъде объркан с нацистки поздрав.
Олимпийският поздрав. Скулптор: Гра Руеб, 1928 г.
И така, огънят като цяло е бил символ на хитлеровия режим и факелните шествия са били тяхна отличителна черта. Ръководството на режима е целяло да се начертае директна връзка назад към древните цивилизации. Както Райън обяснява: „Те са искали символичен мост между древна Гърция и модерна Германия. А светлината е символ на чистота – ясната, бяла, чиста, очарователна светлина на древните гърци е било нещо, което е паснало на мита за арийците.“
Кинорежисьорката Лени Рийфенщал използвала този мит, документирайки събитието във филма си от 1938 г. „Олимп“.
След войната, за Олимпиадата именно в Лондон (!) през 1948 г., организаторите прегърнали идеята за факелна щафета. Въпреки суровите времена, факелът е бил придружаван от тълпи по своя маршрут.
Оттогава факелът се радва на старата слава всяка четвърта, а впоследствие на всяка втора година, променяйки дизайна си с всеки олимпийски град-домакин и с тенденциите на всяко десетилетие. До петдесетте години, в щафетата не е било позволено да участват жени.
Начинът на транспортирането става все по-необичаен: на ски, скиду (машина подобна на джет, но предназначена за каране по сняг), ски скок; факелът е носен по вода от плувци във Веракруз, както ипод водата на Великия бариерен риф в Сидни, 2000 г. Той е бил носен и в небесата (на Конкорд), чрез сателит, на парашут, а факел без пламък е бил носен и два пъти в космоса – Атланта 96-та и Сидни 2000 г. Канута, параходи, вагони, коне, камили и много спортисти и известни личности също са изиграли своята роля – както виждате това е изцяло ритуална дейност и те се постарали да включат всички елементи в нея, защото по този начин те символично предявяват иск за владеене на тези елементи – земя, вода, въздух, космос и т.н.
Предаването на огъня е предизвиквало и протести, преди всичко от про-тибетски поддръжници и защитници на човешките права в много страни, където щафетата е била пазена от китайски бодигардове по нейния маршрут около света, преди Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Действията на Далай Лама, свързани с Китай и Олимпийските игри, имат за цел да обърнат общественото внимание към култа на слънцето и духовността. Редица числа и дати около похода на олимпийския огън и отношенията между Далай Лама и Китай показват, че има по-голям замисъл.
Олимпийският огън преминава през столицата на Тибет, Лхаса, на 20-21 юни. Китайските власти са твърдо решени да продължат според предварителния план, въпреки протестите и етнически размирици в Тибет. В действителност олимпийският огън, запален от слънчевите лъчи, преминава през Лхаса в деня на лятното слънцестоене, когато слънцето е най-високо. Тибетците са знаели, че това е символичен ритуал за поробване.
11-дневното посещение на Далай Лама във Великобритания започва във вторник и включва среща с министър председателя Гордън Браун, който е пред деликатната дилема да балансира между защитата на човешките права в Тибет, без да засегне Китай. Олимпийският огън и действията на Далай Лама са свързани с числото 11. Казвал съм неведнъж, че Далай Лама е отдавна фрагментиран и служи на определени цели, защото той е като икона за мъченичество по цял свят и неговия глас се чува много силно, особено в Ню Ейдж средите.
Размириците по време на пренасянето на огъня за Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. повдигнаха редица въпроси. Всеки обществено отговорен орган би прекратил церемонията след ожесточените протести. Но това не се случи, защото бе по-важно „да се съхрани олимпийския дух“, въпреки полицейската бруталност и стотиците арестувани протестиращи.
Тибет се превръща в международен проблем откакто преди близо 60 години, а именно през 1950 г., Китай изпраща многохилядна войска в страната. През последвалите години няколко въстания биват жестоко потушавани от китайските власти, по време на които много монаси биват убити или арестувани. Последното въстание е през март 2008 г. и е с предварително предизвестен край. Китай обвини тибетския духовен водач, че е организирал безредиците. Пресата пък използва размириците, за да предизвика всеобщо недоволство срещу Китай. Като цяло това беше политическо отклоняване на вниманието и ритуална игра между фракции в тайните общества предвид, че говорим за ОИ.
Като по поръчка, пренасянето на олимпийския огън бе само месец след това и всекидневно бяха излъчвани репортажи как борци за свободен Тибет биват пребивани, което предизвика симпатия към тях и възмущение към насилниците.
Винаги, когато в медиите преобладава една конкретна тема трябва да си зададем въпроса – чии интереси се обслужват, в конкретния случай, кой би се облагодетелствал от беззащитни про-тибетски движения? Фактът, че Джордж Буш Старши застана на страната на протестиращите, а звездата Ричърд Гиър (който е приел будизма) се обяви за бойкот на игрите е странен. Исторически погледнато Тибет отдавна е завладял западното въображение като пример за мистична утопия, главно поради религията, изповядвана от тибетските монаси. Може би именно напомнянето за тъжната участ на Тибет всеки ден в медиите, в продължение на месец, е била същинската цел. Западните новинарски емисии успешно успяват да захранят общественото съзнание с различни страхове и негативни нагласи, като по този начин изопачават действителността и са използвани от елита за емоционален проводник и мощен метод за контрол.
Ако разгледаме тибетското знаме, бихме могли да се изразим метафорично, казвайки, че Тибет е използван като един вид чернова за създаването на религия, чиято основа е почитането на слънцето.
През по-голямата част от живота си 14-ия Далай Лама е търсил убежище на запад и е бил допускан до тесния кръг на посветените, използвайки слънчевата символика в този контекст.
Като в много други страни, и в Тибет съществува класова и духовна йерархия. Най-ниските слоеве на обществото живеят в потресаваща бедност. Точно така – последната прехвалена духовна обител в света все още разчита на пирамидална силова обществена структура.
Тази случка през 2008 г. е типичен пример за масов когнитивен дисонанс и как една идея може да бъде ползвана политически; как „невинните“ Олимпийски игри, които пропагандират „мир и обединение“ създават точно обратното и как същите тези ОИ могат да възпламенят световен конфликт, именнозащото са сборище на нации. Много е важно да разберете този аспект, защото именно той е ключов за по-късния етап на този материал, когато ще разгледаме какви са предпоставките за началото на именно такъв световен конфликт на игрите в Лондон през 2012 г.
А сега да обърнем внимание на най-важния аспект от тази глава за огъня – неговото истинскоокултно предназначение в контекста на Олимпийските игри като цяло.
Ритуалът в Олимпия
Много хора си мислят, че началото на игрите се дава по време на откриващата церемония в конкретната държава-домакин. Няма нищо, което да е по-далеч от истината. Игрите започват в момента, в който факлата в Гърция бъде запалена. Всички съвременни ОИ след 1936 г. имат своя старт с церемонията по запалването на факлата, което се извършва в Олимпия, в руините на древния храм на Зевс и Хера. Тази област е същата, в която предполагаемо се е намирало едно от 7-те чудеса на света – статуята на Зевс.
Художествена интерпретация на статуята на Зевс в Олимпия – единственото от 7-те чудеса на древността, което се намирало на европейска земя
11 жени в бяло, в ролята на жрици, церемониално запалват огъня, с помощта на параболично огледало, което концентрира слънчевите лъчи на мястото, където теоретично са се провеждали ОИ в миналото.
Ако на някой му се гледат над 2 часа гръцки ритуални превземки, може да гледа тук (можете да превъртите направо на интересната част, макар от дадена гледна точка всичко да е интересно):
Ако сте наблюдавали внимателно, неизбежно ще забележите, че в Олимпия всъщност протича пълна церемония в чест на Слънцето, но това е прикрито зад истерията на паравана наречен „Олимпийски игри“. Тази церемония винаги е водена от предварително избрана Висша жрица (така я наричат, това не е мой термин, за да звучи по-окултно).
Нека разгледаме някои аспекти на този ритуал, защото мисля че е важно поне да знаете за какво става дума в тази церемония, ако наистина искате да разберете какво представляват самите игри, а именно – окултен слънчев ритуал за манифестация на духовна капитулация.
Моля обърнете внимание (след първите 1 час и 40 мин.), че в храма вече има занесен пламък,преди факлата да бъде запалена.
Жрицата декламира нещо, и макар да нямам представа какво точно, то е нещо от рода на молитва към Аполон да манифестира светлината си във факлата, която – забележете – не е крайната олимпийска факла!
За тези, които след всичко казано дотук, все още не знаят кой е Аполон и какво представлява той на архетипно ниво, ще кажа, че той е приблизително това, което познавате като исус, а Зевс, бащата на Аполон, е „таткото на исус“ – бог-отец. Аполон буквално е „S(U)/(O)N of GOD“.
Висшата жрица пали факлата (отново казвам – не олимпийската факла) директно от слънцето, използвайки параболично огледало.
Параболичното огледало (или отразител, или чиния) е рефлекторно приспособление използвано да събира или проектира енергия под формата на светлина, звук или радиовълни. Т.е. това е честотноустройство, което трябва да ви говори нещо само по себе си.
Неговата форма е параболичен кръг и, грубо казано, прилича на горната една трета от яйце.
Схема на параболично огледало
Параболичното огледало трансформира идващата носеща вълна преминаваща по оста, в сферична вълна съсредоточаваща се във фокусната точка.
Обратно, сферичната вълна, генерирана от източника поставена във фокуса, е трансформирана в носеща вълна съсредоточена като носещ лъч по протежение на оста. Накратко, параболичните рефлектори са използвани да събират енергия от отдалечени източници (например звукови вълни или идваща звездна светлина) и да я фокусират в обща точка.
Както виждате, това е доста интересно устройство с много окултни приложения, особено при ритуали свързани със светлина и канализирането на енергия от дадени звезди за дадени цели. Можете да направите собствено разследване около параболичните рефлектори, но ще ви спестя малко лутане и ще ви кажа, че параболичното огледало е символично ОКО.
Както виждате то изцяло прилича на човешката леща. На практика огъня за Олимпийските игри идва директно от „окото на слънцето“. А кое е окото на слънцето?
Започвате ли да разбирате какво в действителност става тук?!? Огънят от който бива запалена официалната факла е даден директното от „окото на бога“.
Сигурен съм, че започвате да вниквате в картинката, че тази церемония е посветена на култа към слънцето и е ориентирана към вид жертвоприношение (това е символичната роля на малкото дете, което стои там без никакво обяснение).
Самият факт, че пламъка се пали чрез огледало (което е магически предмет) ни казва, че този огън, ще има допълнително свойство, защото е дошъл буквално от „другата страна на огледалото“.
След като запалва факлата от параболичното огледало, жрицата започва да върви в кръг (сигурно 3 пъти, вече нямах нерви на този етап, за да проверя). Отново подчертавам за много странен факта, че всъщност ВЕЧЕ ИМА ПЛАМЪК в друга купа донесен от жрица и поставен на олтара на Хера, просто в случай, че факлата не се запали от параболичното огледало. Това на практика ни казва, че някой вече е донесъл огъня в храма преди факлата да бъде запалена и този огън е точно до малкото момче (жертвоприношението) на заден фон.
Какво прави момчето там anyway?!
Но нека се запитаме – кой по дяволите е наистина наясно откъде произхожда огъня в първата т. нар. „резервна купа“ на олтара на Хера? Кой знае от какви ритуали е била част? Нека се замислим какво е огъня? Един от субстанциалните магически елементи. Плазма. Светлина + енергия + информация + излъчвател. Това означава, че той става за пренос на информация и енергия. Нещо като флашка, с тази разлика, че огъня ще оставя информацията заложена в него навсякъде, откъдето мине. Предполагам вече се досещате какво е предназначението на факлоносците. Но преди да се впусна изцяло в тази тема, нека първо разгледаме един друг фактор.
Нормалната логика на нещата за мен е, факлата да бъде запалена от огледалото и после да се поеме от първия факлоносец. Не само, че случаят не е такъв, ами само почакайте да узнаете подробностите...
Първо се пали специална гръцка факла, която – повтарям за трети път – не е олимпийската факла, която тръгва по света на щафетен принцип.
После, с тази факла се пали малко казанче (такъв е истинския термин – „mini cauldron“) подобно на това, което стои от самото начало на олтара като резервен спасителен вариант.
После факлата е просто буквално зарязана безпризорна на земята по незнайно каква причина и главен герой става малкото котелче!
После става очевидно, че казанчето, а не факлата, е занесена до друг олтар! Ако гледате обективно на цялото събитие, Висшата жрица просто е носител на това котелче и нищо повече. Не случайно за цялата постановка се използва жена, защото тя е приемаща енергийно, а не отдаваща като мъжа. Тя приема свещения огън и го носи на втория олтар, където очевидно огъня се обогатява с някакви енергийни свойства.
Отивайки до втория олтар нейния антураж й носи символични дарове за Аполон (включително непорочната жертва – момчето) и тя символично „осветява“ олтара, поставяйки „слънцето“ на него.
Отново, главната роля на Висшата жрица е да постави дарове върху двата олтара, а не да даде началото на спортно събитие! Защо изобщо се извършва този ритуал?
След това следва ново безумие. Жрицата отново запалва официалната гръцка факла от котела на втория олтар, който първоначално тя запалва със същата факла от огледалото! Същата факла, която бе зарязана!
В този момент един адекватен човек би се запитал: защо параболичното огледало не е поставено на втория олтар още в самото начало? Би било спестило време и пари? И тук е моя основен аргумент – със сигурност, ако церемонията се свеждаше просто до това да бъде запалена факлата, тя щеше да бъде запалена и да се приключи точно за 2 мин.! Защо се използват два различни олтара обаче? I mean, WTF?!? Защо просто първата факла запалена от „окото“ на олтара на Хера не се използва за запалването на лондонската факла на факлоносеца? Кой е измислил тези ритуали и тази последователност и кой е решил да се ползват два олтара. Къде е обяснението за това по дяволите?! Хей, сигурен съм че никой не се занимава с това да задава въпроси. Сигурен съм, че дори самата публика на събитието просто гледа безмозъчно какво се случва без за момент да си зададе въпроса „защо“ се случва по този начин!
Ако първата факла трябва да бъде запалена директно от слънцето чрез параболичното огледало защо просто не запалят лондонската факла директно от нея? Ооо, не! Първо трябва да се запали гръцката факла, после да се запали казанче, то трябва да се премести на втори олтар, после от него да се запали факлата, която преди това беше зарязана на земята и накрая от нея да се запали лондонската факла, която да тръгне на щафета.
Факлоносецът коленичи пред жрицата (орионски ритуал), за да бъде запалена действителнатаолимпийска факла
Никой ли не вижда, че тук става нещо? НИКЪДЕ не намирам обяснение защо това се прави точно по този начин!
Това, което мога да ви кажа със сигурност, е че тези ритуали не са направени с шоу-развлекателна цел! Самите организатори на официално ниво, заявяват, че този ритуал се прави в името на продължението на връзката между игрите от древността и модерните такива! Както виждате всичко се свежда до изграждането на коридор, който да захранва даден архетип. И наистина – ако няма нищо съвременно в това, защо продължават да го правят? Та нали от християнска перспектива, това е един чисто езически ритуал, който продължава да се подхранва и то от православна държава като Гърция?! Отгоре на всичко, запитайте се, защо кралицата на Великобритания е почетен домакин на празненство, което почита езически богове (говоря за ОИ, не за ритуала в Олимпия)? Не е ли тя защитник на християнската вяра? Или пък повечето хора да се събудят и да разберат, че тя защитава своята собствена вяра!
С други думи извършва се „свързващ“ ритуал на повече от едно равнище и веднъж запален, вечния огън на Олимпия създава връзка със „свещения“ огън. Този свързващ ритуал прави както физическа, така и енергийна нишка и храмът на Зевс и неговия син Аполон стават централно ядро, сърцето на енергията. Факлата се превръща в приемник на енергията. Пътят на факлата (без значение коя държава домакинства игрите) преминава през много енергийни точки от планетарната решетка, разнасяйки така по тях тази енергия, стигайки до централния олимпийски стадион, който обикновено еумишлено построен на главен такъв енергиен вихър. Пламъкът (мощта на Аполон) е физически взет от храма в Олимпия и е занесен на олимпийския стадион в държавата-домакин.
Следва нещо много важно, което трябва да разберете. Веднъж щом този пламък бъде запален в храма в Олимпия и бъде пренесен на олимпийския стадион в съответната държава, този стадион се превръща в храм, който пресъздава храна на изначалния пламък в Олимпия. Символично, стадиона ехрам, защото той е буквално огледално астрално изображение на игрите, които са се състояли в древна Олимпия и копира поставянето на пламъка на олтар. Котелът на стадиона буквално се превръща в олтара на новия храм. В този ред на мисли, посетителите на стадиона (и всички зрители от телевизионните екрани разбира се) буквално стават енориаши в различни храмове, което е типичен пример за връзката между технология и магия разглеждани в поредицата „Вибрация-натрупване-контрол“. Бивайки поставяни на енергийни пресечени точки на планетарната решетка, стадионите-храмове се пълнят от тълпите, които пък са използвани да генерират емоционална енергия точно на тези важни точки. Това допълнително imprint-ва земната решетка. Не забравяйте, че на тези стадиони имаме минимум две церемонии – по откриването на ОИ и по тяхното закриване. Взаимодействието на тези ритуали с публиката (а ритуалите, които предстоят в Лондон са грандиозни) прави едва ли не imprint на imprint-а и се завихря нещо грандиозно, което и целта.
Ако трябва да обобщя – няма никаква причина Олимпийските игри да бъдат пренасяни извън Гърция освен ако целта зад това не е енергийно изсмукване от стадионите. Потретвам, защото е ключово – тези места са на ключови пресечни точки от морфогенетичната мрежа. Където има пресечна точка, има силно енергийно завихряне. Не случайно се нарича и морфогенетична – това прави препратка към факта, че има връзка между планетата и нашата генетика, защото енергията резонира с обитателите на планетата. Така е с всеки един Планетарен Дух анимирал планетарно тяло, това не важи само за Земята. Има връзка между енергиите на Земята и всяко едно човешко същество или животно живеещо на земното кълбо. Всяко едно такова ключово място е като акупунктурна точка – ако натиснете дадено място, повлиявате на друго място в тялото по силата на холографския модел, че всяко малко парченце съдържа цялото. Този принцип прави възможно лекуването на бъбреци ако се натисне дадена точка на ухото (давам груб, образен пример). По подобен начин, ако дадена енергия се вкара на пресечна точка от морфогенетичната мрежа, тя автоматично се пренася и по цялото тяло на Земята. Затова най-големите и важни ритуали на Полярностите се правят на тези места – защото ако вкарате дадена енергия там, тя преминава през „драконовите вени“ (както ги наричат в китайската традиция) на цялата планета и свежда енергетиката й до тази честота, което пък вече е форма на честотен контрол на глобално ниво. Навярно сега идеята и целта зад ежегодните Ню Ейдж активации тип „firing the grids“ е по-ясна.
Такива известни места из земното кълбо са пирамидите в Гиза, Стоунхендж, Монтоук и т.н., но има и много, които не са добили популярност, защото монументите върху тях са заличени с времето. Полярностите обаче знаят къде са те и ги използват, защото най-известните места са публични и вече не е толкова лесно да извършиш окултен ритуал пред Хеопсовата пирамида и т.н., както е било само допреди 100 години.
По подобен начин пътя на факлоносците съвсем не е случаен и минава по тези енергийни пътища на Земята и ги зарежда чрез елемента огън с енергетиката влята в този огън при провеждането на първоначалния ритуал в храма в Олимпия, който също се явява такава вихрова точка от решетката. Предаването на факлата (в нейния гръцки етап), обикновено включва преминаването през няколко древни храма в различни части на Гърция, които също са такива специални ключови места.
Ето защо, след като през 1936 г. ритуалът бил „възроден“ (ако изобщо някога е съществувал в миналото под някаква форма и не е проектиран изцяло от нацистките окултисти) и огънят бил запален в Олимпия с използването на слънчевата светлина и параболичното огледало, той е бил отнесен до стадиона в Берлин от бегачи преминали през България, Югославия, Унгария, Австрия и Чехословакия – все страни, които по-късно падат под нацисткия режим. Тези страни биват обособени с енергетиката на въпросния ритуал, който явно е бил настроен на честота „капитулация“. Това е наистина гениално, стига да знаеш как работи. Ето защо това се прави и до днес – защото елита знае функцията на този ритуал и го ползва, за да обслужва своите цели.
Мнозинството от хора дори не знаят за съществуването на ритуала по запалването на факлата в Олимпия преди официалното откриване на игрите и честно казано не им пука. Явно сме прекалено „напреднали“ и „умни“, за да си помислим, че можем да бъдем подвеждани в такъв огромен мащаб да почитаме олимпийски богове по време на модерните Олимпийски игри през 21 век, нали така?
На практика това е мощно оръжие, което, както казах, може да влияе дори на ДНК-ниво при правилно изпълнение. И ако си мислите, че това е пресилено и не може да засегне чак толкова много хора, ще кажа отново, че тази енергия по план се разсейва из цялата енергийна структура на планетата. Ето и една интересна информация която ми попадна по този повод, дори морфогенетичата мрежа да не беше фактор в уравнението – от 18 май 2012 г. олимпийската факелна щафета ще обиколи Обединеното Кралство завършвайки в Лондон – което ще отнеме 70 дни и около 8 000 носители на факлата.
Организаторите заявяват, че статистически 95% от населението на страната ще бъде на разстояниеедин час от маршрута на факлата. Това означава, че 95% от жителите на острова ще бъдат близо до този огън и евентуално – афектирани от него, защото той действа в доста голям периметър. Те ви дават дори официалната статистика за действията си. Задайте си въпроса – защо факлата не пътува по права линия от Олимпия до стадиона в държават-домакин? Защо тя трябва да обиколи толкова много страни и после цялата държава-домакин? Защо? Защото, те искат да засегнат колкото се може повече територия и колкото се може повече души – ето защо! Да не говорим колко хора доброволно искат да са част от това събитие, защото го смятат за уникално по рода си, със своето послание и идея. Те пособствено желание навлизат в енергетиката на всичко това. Както казах, тези хора са гениални, те знаят как да играят картите си и нареждат нещата по начин, по който вие сами да поискате да влезете в тигана. И понеже не е достатъчно очевидно за всички участващи, тазгодишната факла е триъгълна.
Липсва й само окото по средата
По традиция, олимпийският огън се пренася до стадиона на ОИ. Внасянето му в стадиона е кулминационният момент по време на даденото откриване. Огънят стои запален до края на игрите (в миналото, на древните ОИ, огънят горял на гроба на богинята Хестия), защото както казах, стадиона се превръща в храм.
По този твърде прост и в същото време – зрелищен начин – колективното съзнание на човешката раса бива свързвано с игрите и подсъзнателно и духовно свързвано със символичните божества, които на практика представляват игрите. Истинските управляващи се крият зад нашите 5 сетива. Отдавайки респект на Олимпийските игри, ние демонстрираме респект на символизма на олимпийските божества, които стоят зад този символизъм. А те разбира се са от извънземен произход и са пречупени през човешките митологии.
Смятате ли че управляващите от миналото са изисквали масово подчинение и преклонение, само заради забавата? Повечето хора смятат, че модерния ритуал по запалването на факлата в Гърция е просто „fun“. Прилича ли ви на „fun“ това, което се случва?! Прилича ли ви на шега? Както казах, те дори официално признават, че това се прави за да бъде проводник към старите игри. Нещо, което окултната нацистка партия на теория е възродила като ритуал. Пак питам – защо продължават да го изпълняват? Защото знаят, че има друга функция!
Този ритуал е абсолютно прахосване на пари, което не оправдава неговата entertainment функция! Защото това никога не е правено за шоу. Правено е за доброволно отдаване на сила чрез измама. А те биха дали всичките пари на света за това. Ритуалът зад този театър се отнася до духовното затъпяване и невежество на човешката раса.
С тази важна част от предисторията на нещата, вече имаме малко по-солидна основа, върху която можем да започнем да градим и да продължим да изследваме аспектите на това какво наистинапредставляват ОИ, стигайки до тазгодишната кулминация в Лондон.
Преди това обаче ще преминем за кратко през някои интересни събития от изминали Олимпиади, които ще изиграят ролята на количествено натрупване в общата картинка.
Преглед на някои аспекти от отминали Олимпийски игри
Всяко едно откриване и закриване на ОИ е окултна церемония (особено след 1996 г.). Смятам за ненужно разтълкуването на символизма зад всяко едно откриване и закриване. Винаги ще има следващи Олимпийски игри, в които ще бъдат представяни нова плеяда от символи и ритуали за imprint-ване на обществеността. Важното е не да потъвате в конкретика и да се обсебвате от техните действия, а да разберете основния принцип зад нещата.
От игрите в Берлин през 1936 г. до ден днешен сме ставали свидетели на по-малко и повече богати на окултни елементи игри. Ще се спра само на най-интересните и важни от тях. Разбира се, колкото повече се доближаваме до новото време, толкова по-интензивни стават тези символи и ритуали, затова най-интересни са именно игрите през 2008 г. в Пекин и предстоящия апогей в Лондон, на който в крайна сметка е посветен и материала.
X Олимпиада – Лос Анджелис (САЩ), 1932 г.
Летните олимпийски игри през 1932 г., известни като Х (десетите) ОИ, се провеждат през 1932 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Нито една друга страна не проявява интерес да е домакин. Те се провеждат по време на Голямата депресия и много държави и спортисти не могат да си позволят пътуването до САЩ. По-малко от половината от страните, участвали в летните игри през 1928 г. в Амстердам (където вече казах, че за пръв път се въвежда запалването на вечния огън), се състезават в Лос Анджелис през 1932 г.
По време на тези игри за пръв път се използва подиум за награждаване, във формата на пирамида.
Следващите важни игри по хронологичен ред са единадесетите по ред в Берлин през 1936 г., но за основополагащите окултни аспекти при тях вече говорих достатъчно. Тези игри са може би най-важните на всички времена и това, което се е случило на тях е променило идеята на нещата изцяло. Следващите такива по важност бяха (както ще видим след малко) игрите в Атланта през 1996 г., а предстоящите игри в Лондон през 2012 г. сигурно ще вдигнат летвата на изцяло ново равнище.
XX Олимпиада – Мюнхен (Германия), 1972 г.
Игрите в Мюнхен от 72-ра година са знаменателни по една много важна причина, която споменавам в материала за 11.09. На тях се случва първото истинско официално признато терористично нападение, при което през септември биват убити 11 израелски атлети от терористичната група Черният септември (забележете, че отново имаме „11“ и месец септември – т.е. комбинацията „9/11“), свързана с организацията „Фатах“ на Ясер Арафат. Това събитие е известно и до днес с името „Мюнхенското клане“ и е един от първите явни окултни ритуали на новото време (освен очевидните Първа и Втора Световни войни) включващи човешко жертвоприношение. Броят на страните участващи в Олимпиадата, е 121, което 11 x 11. Пропуснах ли да кажа, че за капак, закриващата церемония на игрите е била на 11 септември? Разбира се, 29 години (2 + 9 = 11) след това ритуално убийство на Олимпиадата, на 11 септември имахме и ритуалното разрушение на кулите-близнаци в Ню Йорк. Вече знаете, че всички големи ритуали са свързани помежду си.
Емблемата на Олимпиадата бе слънце, което много прилича на емблемата на официалния символ на Черното слънце, тайното нацистко общество (горе показах печата на това общество – да се прави разлика между печат и символ), което ако помните, присъства и в част от разследването ми на историята с 11.09.01 г. Разликата е че логото на игрите се чупи надясно, а нацисткия символ – наляво.
Вляво: логото на игрите в Мюнхен през 1972 г.; вдясно: символът на Черното слънце
XXIII Олимпиада – Лос Анджелис (САЩ), 1984 г.
Годината 1984, която отново представя Лос Анджелис като домакин, се свързва с едноименната книга на Джордж Оруел.
Романът „1984“ разказва за живота по време на диктатура на Уинстън Смит, служител в Министерството на истината и как той изпада в немилост, бивайки преследван от тоталитарното правителство на Океания.
Този известен роман въвежда термина „Големият брат“, символизиращ всевиждащото око, а в наши дни е в основата на долнопробно телевизионно риалити шоу. Като цяло, романът описва живота в общество, ръководено от един Нов Световен Ред с типични фрази предизвикващи когнитивен дисонанс: „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“
Романът „1984“ се е превърнал в плашило за хората от Англия и Европа и целия свят. И е съвсем естествено, че тези, които умишлено разпространяват страх по света, използват именно това плашило срещу самите нас.
Олимпиадата през 1984 г. в Лос Анджелис открива възможност за символично събитие, което може би е измежду най-безочливите, които някога съм виждал. Церемонията по закриването на Олимпиадата включва летяща чиния кръжаща над олимпийския стадион, която каца в облак от пушек и светлина, от която се показва извънземно, което общува с публиката. Единственото логично обяснение за това, тъй като нищо друго по време на тази Олимпиада не се свързва с извънземни, е да се засее семето на съмнението в нашето съзнание и да се наблюдават реакциите ни. Predictive programming-акция. Призовавам ви да изгледате този клип след 4-тата минута до неговия край, защото е просто невероятно.
Забележете как оператора на няколко пъти дава в кадър пълнолунието. След това излиза извънземния, който има леко сириански черти и казва, че Олимпийските игри са най-хубавото събитие на Земята в последните 100 години и ни приветства за това! Последното е директна препратка, че тези игри са това, за което ги обявявам – почитане на извънземни божества и нищо повече. Фактът, че това се случва през 1984 г., че има пълнолуние и че имаме символично кацане на НЛО говори заабсолютен ритуал, а овцете на стадиона направо изпадат в екстаз от това, че им се казва в лицето всичко едно към едно. Ето затова говоря! Няма никаква логична причина за такъв сюжет, но хората го възприемат за иновативно и готино, без изобщо и за миг да се замислят „защо се прави точно това, в точно този му вид“. И говорим за 84-та година все пак – сами виждате откога датира плана за прокарването на тази идея в обществеността.
XXVI Олимпиада – Атланта (САЩ), 1996 г.
Нещо много странно се случва, с отминаването на 100 г. от модерното провеждане на ОИ. Всъщност случват се поредица от странни неща.
Помните ли, когато в началото на текста казах, че Германия приема като домакин и Летните, и Зимните ОИ през 1936 г.? Всъщност, повечето хора днес не знаят, че до 1992 г. Летните и Зимните ОИвинаги са се провеждали в една и съща година през 4 годишен период, просто защото вече днес не е така и имаме редуване на Летни и Зимни през две години (така например през 2010 г. имахме Зимни игри, а сега, в 2012 г. – имаме Летни). Този модел се променя през 1992 г. и никъде не намирам информация защо това се е случило. Сигурен съм, че при по-упорито търсене (което признавам, че си спестих) ще изскочи някаква официална причина, но мен ме интересуваше другата, която знаех, че така или иначе няма да открия с browse в интернет. Факт е, че след 92-ра година, следващите Летни и Зимни игри е трябвало да бъдат през 96-та година. Не това е случая обаче. Следващите Зимни игри сасамо 2 години след 92-ра – през 1994 г. Летните игри (които се провеждат в Атланта) запазват стария модел и се провеждат през 1996 г. Това се явява 100-годишнината от първите модерни ОИ. Когато случайно открих това, при небрежното сравняване на историята на Летни/Зимни ОИ, бях доста учуден. Бе очевидно, че по някаква причина елита е искал да има само едно събитие през тази година. 100 години е повод за световна ритуална церемония, която – както ще разберете само след няколко реда – имаме налице. Мисля, че от ритуална гледна точка, те са решили да правят игрите през 2 години, защото това е imprint-ване с „2“ (2 = 1 + 1), което е „11“. Оттогава, именно Летните ОИ са основното оръжие, с което имаме натрапване на окултна символика и ритуализъм, а не Зимните (и ще докажа това след малко). Не забравяйте, че самите ОИ минават под символа на огъня, което се свързва с лятото, а не със зимата. Т.е., този вид елемент и енергия има много по-голяма сила и интензивност през лятото, което го прави подходящ инструмент за използване именно тогава. Самият Хитлер е смятал, че огъня е по-силен от леда, но историята е показала обратното. Напомням и че през 1996 г., олимпийската факла за пръв път е била занесена в космоса, което е тотално ритуално действие (после това бива повторено, 4 години по-късно, на Милениума през 2000 г. – друга голяма ритуална година сама по себе си).
И така. Какво се случи на това ритуално за тях събитие през 1996 г., за което те толкова се бяха постарали? На 27 юли (2 + 7 = 9), в олимпийския парк при бомбен атентат, загиват двама души (II/11), а 111 са ранени, с което отново имаме ритуалната комбинация „9/11“. Това е абсолютен ритуал.
Освен това обаче се случва и нещо друго. Нещо друго много символично.
Тъй като модерните Олимпийски игри са започнали през 1896 г. за 1996-та явно те бяха решили, че нещо генерално трябва да се промени в името на 100-годишнината. Вместо огромен бокал, в който да се запали вечния огън, те за пръв път използваха нещо, което официалните медии нарекоха „олимпийския котел“ или „казан“, което е вещерски термин. Разбира се това беше отпразнувано с жертвоприношението, за което споменах – символичното жертвено агне за казана.
На официалното лого на игрите от 96-та година в Атланта можете да забележите 3-те звезди и сърповидната Луна. Сърповидната Луна е най-древният символ на Семирамида (архетипа на богинята), а звездата – на сина й Нимрод. Т.е. на тези игри имаме изместване на фокуса към богинята (Кралицата на Орион) и символичното й малко и непослушно дете (Империята Сириус).
Още по-интересното е, че във вътрешния свят на илюминати, главните вещици от 3-та степен имат за свой отличителен белег 3 звезди и една луна. Това посочва техния ранг в окултния свят.
Така че имаме доста странно активиране на вещерски символизъм на игрите през 96-та – магически котел пълен с огън и логото на самите игри, което вече обясних. Разбира се, имаме и самото жертвоприношение включващо аспекта 9/11. Повтарям, това е годината, в която Летните игри започват да бъдат използвани главно като ритуална площадка.
Друго интересно алтернативно лого на игрите от 96-та – ритуален пентаграм
Дори името на града-домакин е символично (Атланта), защото то алюзира за новата Атлантида – тази на НСР.
Златният медал от тези игри изразява същата идея:
Семирамида или архетипа на богинята (в случая Нике), който разбира се не е нищо повече от репрезентация на Кралицата на Орион. Няма никакво разумно обяснение какво прави този символ на медалите на олимпийците в епохата на християнските ценности.
Игрите на Милениума в Сидни изобразяват същия символ:
Игрите на Милениума изобразяват Семирамида/Нике/богинята и 4 римски конника. Защо след като игрите са „гръцки“ по произход имаме 4 римски конника и колесница? Защото това са 4-те конника от „Апокалипсис“, а вече съм обяснил кой е писал това произведение. Няма нищо по-подходящо от това за годината на Милениума, в която всички очакваха, че ще настъпи края на света.
Нике е на практика на всички олимпийски медали и до днес. Тя е нейния скрит, но основен символ:
Медалите за тазгодишните игри, не правят изключение. Към края на статията ще бъдат разгледани някои допълнителни аспекти около тях.
Въобще, както видяхте, игрите в Атланта през 1996 г. са изцяло нова стъпка в ритуализирането на ОИ.
XXIX Олимпиада – Пекин (Китай), 2008 г.
Може би най-интересна (от гледна точка на нашите неща) от проведените досега ОИ, е тази в Пекин преди 4 години.
Преди началото на самите игри, имаше големи дандании около китайските представители в МОК, които са били много разтревожени, защото искали да предотвратят едно пророчество на Нострадамус, което се отнасяло до „Игрите на Заколението“ и което щяло да подпали война. Всичко това щяло да бъде предхождано от слънчево затъмнение. И такова наистина имало.
Китайските астролози откачили и казали, че не може да има игри по време на затъмнение, защото било изключително лош знак, всички щели да умрат и щяло да има големи проблеми. И какво направили? Те решили да вземат тяхното най-щастливо число, което е „8“ и казали, че ще стартират игрите на 8 август. Разбира се август е 8-ми месец, годината е 2008-ма, а старта на игрите бил в 08:08:08 ч. китайско време. Това е 888/888. Те умишлено търсили трите осмици, за да не се случи ужасното пророчество. Хората просто трябва да седнат и да направят малко проучване. Който казва, че около Олимпийските игри няма нищо окултно, просто не си е написал домашното. В ОИ няма нищо друго освен окултизъм.
И какво стана на 8/8/8 за което почти нищо не се чу? Русия замалко да обяви война на Грузия заради Южна Осетия, а САЩ се подготвяше за война с Иран напредвайки по вода! И тази война щеше да се случи на 48-мия паралел, точно както Нострадамус казва в своето пророчество („нещо ще се случи на 48 градуса“). „Игрите на Заколението“, затъмнението – всички фактори били налице. Затъмнението започва на канадска територия, минава през Гренландия, западен Сибир и Монголия преди да стигне Китай. И така затъмнението минало точно през областта, която била във война. 48 градуса западно, включвайки грузинската област на Русия, Иран и залива, със своята крайна спирка в Китай. Китайците изпадат в паника, което е допълнително подсилено от факта, че според древните китайски митове по време на затъмнението в нашия свят могат да навлязат зли духове презогледалата.
По всички закони на иронията, точно след затъмнението, имаше слухове, че пекинските талисмани са въплъщение на злото и подобно на вуду-куклите, те са магически сигили, които според някои носели лош късмет.
Интересен факт е, че организационният комитет на Олимпиадата в Пекин представи петте талисмана на игрите, точно 1000 дни преди церемонията по откриването, на 11.11.2007 г., което разбира се е 11:11. Сами виждате колко важна е тази комбинация за тях и колко прекаляват с нея и дори това постоянно набиване в очите не прави впечатление на никого.
Петте талисмана на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г.
Ето ги и малките талисмани, в типичен кичозен китайски стил, всяко оцветено в цвета на петте олимпийски кръга.
Според някои изследователи, всеки олимпийски пръстен символизира един от петте времеви цикъла от календара на маите. Всеки пръстен е свързан с другия, показвайки, че всеки нов цикъл започва преди старият да приключи. Това е период на преход, подобен на този, в който според много хора се намираме в момента (1992-2012 г.) – „период на безвремие“, според маите.
Ето и официалното значение на талисманите на Олимпиадата в Пекин 2008 г. и бедствията, които са последвали покрай тях, което е и повод да бъдат смятани за магически сигили, които носят лош късмет:
Лястовичката Нини (зелено): Вятър. Всяка пролет и лято децата от Пекин пускат красиви хвърчила, които се носят по поривите на вятъра, кръстосващ града.
Нини символизира града на хвърчилата Уейфанг в провинция Шандонг, където имаше ужасна железопътна катастрофа по време на игрите.
Тибетската антилопа Йин-Йин (оранжево): Животински свят. Като всяка тибетска антилопа и тя е ловка и пъргава и бързо прекосява огромни разстояния.
Тя е символ на случилото се в Тибет, където много хора бяха убити.
Огненият елемент Хуан-Хуан (червено): Огън. Той е роден от огъня и символизира олимпийския огън.
Той е символ и на протеста срещу факлоносците, защото се опитаха да убият хората носещи факлата.
Пандата Джин-Джин (черно): Природа. Символизира гъстата гора и хармоничната връзка между човека и природата.
Черната панда символизира провинция Съчуан. За съжаление, тотема донесъл лош късмет на областта претърпяла 7,9 земетресение по Рихтер по време на игрите.
Рибата Бей-Бей (синьо): Вода. Добра плувкиня, олицетворяваща синия олимпийски кръг, а това на челото й е невидимото вътрешното трето око.
Нямаше проклятие асоциирано с нея, до момента, в който голямо наводнение в Централен и Южен Китай, уби десетки хора.
Всичко това оставя съмнение, че това са магически сигили, които са въплъщавали тези места, където са се случили тези трагедии. Много китайци наистина вярват в това.
Според мен има и по-очевидна връзка, която никой не виждам да прави, и тя се състои в символите на китайската окултна система (която е доста по-различна от западната) свързани с петте елемента. За мен е очевидно, че петте талисмана отговарят на петте елемента.
Как това е било приложено на практика и вкарано в действие за определена манифестация – не мога да теоретизирам, защото знанията ми за даоистката магия на петте елемента и И-дзин са твърде повърхностни. Дали има вариант в конкретния случай целия този символизъм да е бил използван с някаква градивна цел? Едва ли... Все пак, нека не забравяме кой стои зад ОИ като цяло, както и мотото на самите игри в Пекин: „Един свят, една мечта“ – запазената марка на НСР.
Мисля, че би било грешка да се подлъгваме по това къде се провеждат игрите, смятайки, че в Китай би било по-различно. Факт е, че това е едва третия път за цялата история на летните ОИ, в който те са провеждани в Азия. Първите два са в Токио и Сеул. Т.е. източните тайни общества са пренебрегнати дори на този фронт и конфликта си е налице.
Има и други фактори, които говорят за негативната конотация на събитията през 2008 г.
Факлата например е изцяло покрита с шестици.
Напомням и за всички политически скандали около тези игри, описани по-горе, които са типичен пример за манипулация на световно ниво, след която беше трудно да си спомним официалното мото за мир и обединение на Олимпийските игри. Както виждате, тези игри винаги са минавали под маската на мира, но почти винаги са генерирали конфликт и размирици? Защо? Ами защото това е истинската им цел, затова.
Покрай логото на игрите в Лондон, което ще е обект на изследване по-надолу, някои разлагат Пекинския символ на „ZION“:
С малко изрязване и напасване, бихме могли да изпишем:
Макар лично за мен това да е малко пресилено, фактът, че достатъчно много хора виждат нещо в това, е достатъчен, за да се вземе предвид. На практика всеки може да изпише каквото поиска с тези елементи. Дали е умишлено заложено – не знам, но винаги има такава вероятност. В светлината на факта, че лондонското лого твърдо изписва „ZION“ няма да бъда много изненадан, ако това е целта и на китайското. Наистина е така. Какви са шансовете две последователни Олимпиади да имат думата „Цион“ в логото си? Не би било много далеч от истината да считаме, че през годините от 2008-ма до 2012-та съществува 4 годишен план за създаването на Цион, един Нов Йерусалим.
Предстои да задълбаем в това по-дълбоко.....
Край на първа част.....
Към Втора Част Тук:Край на първа част.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар