Каббала на числата /1-3/

ЕДИНИЦА - Абсолюта, единния Бог, потенциал, уединение, творческо начало, непроницаемост, непредсказуемост.

КОМЕНТАР. Единицата символизира непроявеното творческо начало, заключено вътре в човека. Тя е присъщо затворена - за разлика от тройката. Такова например е уединението на съзряващата мисъл, която не се нуждае от нищо друго освен от пълно усамоте­ние. Това е зърното, зародишът, потенциалната въз­можност за бъдеща изява от всякакъв вид. Единицата е абсолютно непроницаема, тя е черна кутия, в която с течение на времето може да се случи нещо, но да се прозре вътре в нея е невъзможно.

Единицата е потенциална реалност и по-точно - възможна мисъл и енергия, които могат да се освобо­дят във всякакъв вид, без да се знае предварително точ­но какъв.

Изявите на единицата на ниско ниво може да се представят като свобода и енергия на злото, т.е., на активните инволюционно и хаотично начало, по-точ­но на онова, което подхранва тяхната творческа мощ. Обаче последното е преимуществено вторично по от­ношение на пo-висшите прояви на единицата (творче­ството на доброто), тоест обикновено злото повтаря идеите на доброто, но в ограничен, принизен вид, като използва най-различни допълнителни хитрости. При това - независимо от нивото - единицата винаги при­тежава всички тези качества, включително непрони­цаемост и непредсказуемост, така че дори висшите духовни йерархии не са в състояние да предскажат точно коварните замисли дори и на най-незначителното дяволче.

Единицата символизира Абсолюта като универсал­но пораждащо творческо начало, както и всеки негов образ в който и да е план на Вселената, т.е., изходния момент на всеки творчески процес и раждане на ново­то. Единицата е като художниците, които подреждат четките пред статива, като възпитателите, вселяващи истината в детските души. Нито едните, нито другите, нито който и да е на света знае какъв резултат ще се получи, но в някакъв момент става приобщаване към Абсолюта или обратно - може да се смята, че тук Абсолютът моделира (възсъздава) себе си в конкретни условия.

Единицата е загадъчна, изпълнена със смисъл, тя е затворена - намира се като че ли извън времето и про­странството, сякаш има собствено съществуване.

ИДЕИ

2

ДВОЙКА - отрицание, двойнственост, разпад, антагонизъм, противопоставяне, разединение, поляризация, центробежност.

КОМЕНТАР. Най-общо операцията по прибавяне на единица (+1) означава излизане отвъд пределите. В даде­ния случай 2=1+1 може да се тълкува като първоначал­на проява на потенциала, който се съдържа в единицата - проява груба, несъвършена и най-вече идваща по пътя на отрицанието. Това е бунт - на порасналото дете срещу ро­дителите, на Луцифер срещу Бога. Тук, особено на ниско ниво, е характерен антагонистичен дуализъм, позиция на противопоставянето „или-или", която напълно отрича сътрудничеството - „и-и". Под влияние на двойката са прозелитите[1] в широкия смисъл на думата, тоест хората, кои­то едва са навлезли в нов егрегор, но вече страстно го па­зят от останалия свят.

Характерната заблуда на двойката е впечатление­то, че изчерпва целия потенциал на единицата. В дей­ствителност това съвсем не е така, но магията на поля­ризацията, заставяща световъприятието да става в черно-бели краски, в този случай е много силна и освобож­даването от нея не се получава до самия край.

За разлика от затвореността на единицата, двой­ката определено е отворена - по подобие на магнита, привличащ частици с всякакъв заряд: положителен -към единия полюс, отрицателен - към другия. На нис­ко ниво двойката символизира неустойчивост и разпад на еволюционно низшите елементи. На пo-висше равнище тя олицетворява неустойчивостта, свързана с колебанията между две противоположни (в някакъв смисъл) състояния, които се възприемат като антагонистични и затова преходите носят страдание и са дисхармонични, но всяко едно само по себе си е много определено и устойчиво. От позицията на външен на­блюдател обаче ситуацията изглежда тъкмо толкова устойчива, колкото е промяната на годишните сезони - от лято към зима и обратно.

Изобщо двойката е дисхармонична. Това е антаго­низъм, който може да се смекчи, но не напълно, за да не се допуска състоянието „не мога нито с теб, нито без теб". Двойката символизира двата полюса и напре­жението между тях в празното пространство. Само раж­дането на нещо трето може окончателно да разреди това напрежение.

Двойката е привлекателна, открита, напрегната и непълна.

3

ТРОЙКА - синтез, хармонията на дадено ниво, устойчивост, локална самодостатъчност, центростремителност, адаптивност, период на времево разгръщане (xaрaктeриcтикa на времевото измерение).

КОМЕНТАР. 3 = 2+1 - преодоляването на про­тивопоставянето в двойката означава раждане на нещо трето, което качествено променя картината на взаи­модействие. Извършва се синтез, в чиито резултат се получава троен съюз, напълно хармоничен за неговите участници, но разположен в едната плоскост на битие­то - тройката символизира плосък триъгълник, който се чувства прекрасно в своята равнина и не вижда -или игнорира - останалото пространство.

Всички предишни вътрешни противоречия и вън­шен антагонизъм са забравени. Тройката в своята пло­скост си е самодостатъчна и напълно устойчива. Про­тивоположно на двойката тя (в своята равнина) е за­творена, но притежава характерни притегателни, хар­монични качества. Тя извлича хармония от околния свят, присвоява си я, леко пренастройвайки нея или себе си с цел по-добро усвояване. Изобщо тройката е много адаптивна, но никога в своя вреда. Тя е привлекателна отвътре (т.е., за себе си), но също така изглежда краси­ва и хармонична отдалеч. Но когато тя успее да се до­бере до вас, ще се прояви като хармоничен вампир-паразит - само ако не ви се отдаде да проникнете вътре в нея или да я проработите като цяло.

Друго тълкуване на тройката - това е период на времево разгръщане на събитията, тоест последовател­ността на състоянията сатва, тамас, раджас - съзида­ние, оформление, разрушение. Това е пълен цикъл на съществуване на всеки обект във времето на дадения план, с други думи тройката е основна характеристика на измерението време. (Освен времево има още хоризонтално и вертикално измерение. Техните характери­стики са съответно 8 и 7, вж. по-нататък.)

Тройката е вкоренена в потока на времето. Изглеж­да сякаш тя стои в началото, в средата и в края. При това на ниско ниво на развитие тя постепенно забавя хода на времето и изпада в летаргия. На високо ниво тройката избира турбулентното течение и го стабили­зира.

На вид тройката е красива, уверена в себе си, не-насилствена. Нейният интерес към света е чисто егоис­тичен. Тя излъчва хармония в обкръжението, но в по-голяма степен я притегля обратно при себе си.

КОД 681- Част Трета

ДРЕВНИЯТ КОД 681

Било лето господне 681-во. Година дилом /змия/ според тогавашния древнобългарски календар. А всяка такава година, идваща по веднъж на всеки 12 била много важна за българите, защото им носела успехи и победи. Това знаели жреците и не спирали да го повтарят. Сигурно и поради същото, техните предсказания недвусмислено посочвали, че след нескончаемите преследвания и бягството от родните степи, най-после се задава и нещо добро – нова и богата земя, ново начало за народа им и за идните негови поколения. И ето че минало що минало, както го рекли, така и станало – предсказанията се сбъднали.

Но какво по-точно се случило? След поражението си на бойното поле и няколкото неуспешни опита да прогони идващите от север "варвари", гордият Константин IV Погонат – император на най-могъщата империя в тогавашния свят Византия, бива принуден да подпише договор за мир. С този договор империята признавала новосъздадената държава и ненарушимостта на нейните граници.

Било лятото на същата тази 681 година. Радост изпълвала душите и сърцата на българи, славяни и траки. Навред, по цялата тяхна обща земя те празнували раждането на новата им държава –  България.

От онзи ден, до 2001-та година, наближава закръглянето на 1320 години - точно 110 цикъла от по 12 години и 22 цикъла от по 60. Отново годината е дилом /змия/ и ако ги имаше някогашните жреци, те със сигурност биха се произнесли по въпроса, струва ми се най-после - с оптимизъм. Но тъй като все пак тях ги няма, ще се опитам да ги заместя донякъде. А доколко ще се справя, това е вече друг въпрос, нека всеки сам прецени според себе си.

Тези два цикъла - 12 и 60 годишния - и днес са все още употребявани в източната /китайската/ астрология и летоброене. Чрез един много широко прилаган в средновековието метод, наречен метод на профекцията, те намирали приложение и в западната астрология, нищо че днес почти никой не се занимава с него. Всъщност нямам никакво намерение да ангажирам вниманието на читателите със средновековни астрологични методики, а искам само да го насоча към една очевидна закономерност. Тази закономерност се е проявявала непрекъснато в течение на всичките 1320 години на България. Нека сега се поразходим заедно в нейното минало, а да оставим за накрая всички най-важни изводи.

За целта най-напред си направих труда и към начал­ното число 681 многократно започнах да прибавям по 12 и към всеки нов сбор отново, докато накрая се получиха няколко колонки от числа. Те точно съответстваха на всички години дилом /змия/ от 681 година, та досега. После взех справочника по българска история и като го запрелиствах, онемях от вълнение. Оказа се, че почти всички най-важни събития в нашата история, предефиниращи и препотвърждаващи българската нация и държава, но събития, произли­защи отвътре, из недрата на народната душа, а не наложени чрез сила отвън, са именно в такива години - дилом, или змия преведено от древнобългарски.

Ще рече: на всеки дванадесет години непрекъснато и неизменно от 681-ва година насам, в една или друга сте­пен, по един или друг начин, се е проявявало препотвърждаване с нова сила на първичния държавно-творчески и национално-образуващ Аспарухов импулс. Историците с голяма сигурност могат да се убедят, че е точно така, но и за обикновените хора няма да е кой знае каква трудност. Достатъчно е да вземат предвид някои от най-важните години на българската история и няма да има нужда от повече доводи и доказателства. Тогава и споменатата по-горе закономерност би изглеждала вече наистина като безспорна.

ГОДИНИ ДИЛОМ ИЛИ ЗМИЯ СПОРЕД ДРЕВНОБЪЛГАРСКАТА АСТРОЛОГИЯ И ЛЕТОБРОЕНЕ

681	981              1281	1581	1881
693	993             1293	1593	1893
705	1005            1305	1605	1905
717	1017            1317	1617	1917
729	1029            1329	1629	1929
741	1041             1341	1641	1941
753	1053            1353	1653	1953
765	1065            1365	1665	1965
777	1077            1377	1677	1977
789	1089            1389	1689	1989
801	1101             1401	1701	2001
813	1113             1413	1713	2013
825	1125            1425	1725	2025
837	1137             1437	1737	2037
849	1149            1449	1749
861	1161             1461	1761
873	1173            1473	1773
885	1185             1485	1785
897	1197         1497	1797
909	1209         1509	1809
921	1221         1521	1921
933	1233         1533	1833
945	1245         1545	1845
957	1257         1557	1857
969	1269         1569	1869

Ще се опитам накратко да представя някои от най-важните години дилом в нашата история:

681 г. - Начало на държавата България, зачатие на българската нация, общностна душевност и култура от трите основни етнически компонента - българи, траки и славяни - и техните култури.

777 г. – С възкачването си на трона, хан Кардам най-после слага край на дългогодишните дворцови междуособици след смяната на династията Дуло.

813 г. – След превземането на Одрин хан Крум се озовава току пред стените на Константинопол. Величие и могъщество на Първата Българска държава.

837 г. – С поход, хан Пресиян присъединява към Бъл­гария разбунтувалите се срещу византийската власт За­падни Родопи и Централна и Западна Македония.

885 г. – След смъртта на Методий неговите и на брат му Кирил ученици Климент, Наум и Ангеларий получават покана от българския цар Симеон. Начало на просветен и културен подем.

1041 г. –  Въстание начело с Петър Делян срещу византийското иго.

1185 г. – Въстание на братята Асен и Петър. Освобождение на България от византийско робство. Начало на Втората Българска държава.

1221 г. – Обединителен договор за мирно присъединяване на Белградската и Браничевската област Към България. Начало на могъществото на Втората Българска държава при цар Иван-Асен II.

1425 г. – Българският Княз Фружин в съюз с унгарци, власи и сърби превзема Видин и Оряхово и за кратко връща част от вече завладяната от турците България.

1593 г. –  Начало на организираното хайдушко движение сред българите. В следващите години хайпдушки дружини завземат временно София и Плевен.

1689 г. –  След Чипровското въстание – вълна от нови въстания.

1761 г. – Паисий Хилендарски, повлиян от далечния  Аспарухов   импулс   на   681   г.,   започва   да   пише   прочута "История  болгарская".  Малко  по  малко  от  небитието и забравата започват да възкръсват България и Българското, с цялото тяхно достолепие. От 681 г. са минали 1080 г., или точно 90 цикъла по 12 и 18 цикъла по 60 години, заедно съставляващи един голям и важен макроцикъл. В следващата 1762 г.  "Историята" е вече написана и нейните послания, възраждаща сила и непреходна светлина тръгват из поробената Родина. Между другото, от онова време до настоящата 2001 г. са на път да минат точно 240 години, съставени от 20 цикъла по 12 и 4 цикъла по 60 години, а това също е много важен момент, но той ще бъде тема за обсъждане по-нататък.

1809 г. – Първо обединяване и сдружаване на патриотичната българска емиграция в Букурещ.

1821 г. –  Начало на Гръцкото освободително въстание, в него участват и голям брой българи.

1857 г. –  Раковски започва съставянето на мащабен план за освобождение на България.

1869 г. – Васил Левски, след обиколка на България създава първите революционни тайни комитети. В също време в Букурещ Любен Каравелов започва издаването на в. "Свобода" и същата година около него е създаден и БРЦК.

1881 з. – Преврат, издигащ, Княз Батенберг като централна фигура в политическите отношения. Начало на неговата, относително независима от външни сили политика, благодарение на която четири години по-късно се осъществява Съединението на Княжество България с Из­точна Румелия.

1893 г. – В Солун група българи основават ВМРО с цел освобождение на Македония и Одринско.

1941 г. – Български войски навлизат във Вардарска Македония и Беломорска Тракия като освободители. Поне за три години след това на дело се осъществява Всеобщата българска мечта за национално обединение.

1989 г. – Сваляне на Тодор Живков от власт чрез преврат, начало на радикално нов политически, икономически и идеологически курс за народа и държавата.

2001 г. –  Ново, обединително и възкресително начало за България.

Всички посочени по-горе години са дилом, т.е. крат­ни на 12 от началната 681-ва година. Още от пръв поглед се забелязва, че между събитията в тях има много общи неща, така че едва ли сериозен човек би се опитал да твърди, че те са случайни и случайно подредени по свърз­ващи ги признаци. Но важни години дилом има и преди 681-ва. От именника на българските ханове знаем например, че и двамата родоначалници на българската държавност от­въд Дунав - Авитохол и Ирник, се възцаряват също в години дилом или както там е записано - дилом твирем. А това отново недвусмислено говори, че годините на змията /дилом/ са от най-съществено значение, т.е. те са начални за българите още от най-дълбока древност, та до днес. И съвсем закономерно може да се очаква - и за бъдещето.

Станалото някога важно събитие отново и отново ще се проявява. То периодично е избивало и ще избива на повърхността като извор от дълбока, но мощна подземна река, в унисон с цъкането на един изумително точен космичен часовник. Събитието в година 681-ва от Христа.

КОД 681- Част втора

БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИНЪТ

Поради географското си разположение, днешната територия на България от древни времена се е обособила като кръстопът на различни народи, етноси и култури. Идвали са едни, други са заминавали, трети се претопявали и разпръсквали без остатък, но всеки неизменно е оставял по нещо завинаги. Ветровете на тяхното движение понякога бивали ураганни, носейки много беди и нещастия на завареното население. А друг път – филигранни, като лек утринен бриз. От това пък са се извайвали необикновени със своята красота произведения. Често се променяли и техните посоки – от изток на запад и от запад на изток, от север на юг и обратното. А отпреди над  1300 години, та до ден днешен на това проветриво място, с различни прекъсвания съществува  държавата и името България,   наследени от древните българи. Дошли от изток и отвоювали територията със силата на своя меч, защото в ония времена така се пораждали, загивали и просъществували народите и държавите .

За да опази един народ своята национална и културна идентичност на такова проветриво място, се изисква едновременно много гъвкавост от една страна и голяма вътрешна устойчивост – от друга. Така, както и стройният кипарис силно се огъва от ветровете, но именно за да не се пречупи и да устои на тяхната мощ. По подобен начин и с такъв уклон през вековете са се формирали основните отличителни белези на народа на тази страна. Така се е изграждала неговата общностна психология и култура.

Някога, а и днес все още, много от астролозите са считали и считат, че народът и територията на България, а и на по-голямата част от Балканския полуостров, са под основното влияние на онзи небесен сектор, от древни времена обозначен с името Козирог. В тези свои убеждения те изхождали главно от съчиненията на древните автори. Повечето от съвременните световни авторитети в астрологията обаче почти не познават Балканите. Един регион със смайващо вибрационно многообразие от населяващите го народи, етноси и култури – една необикновена амалгама от получените различни комбинации, вследствие многове­ковния допир /често кървав/ между извънредно жизненото езичество, православното християнство, исляма и твърде добре съхраняваните най-различни национални традиции. Всички те създали с течение на времето нещо като невъ­образимо пъстра и китна горска поляна с чудни и никъде не срещани цветя, но и с много стърчащи сред тях тръни и бурени. Та част от тази поляна е и днешна България, но вече със своя специфичен аромат и колорит.

Когато избухне бомба, човек е най-силно подвластен на вродения си инстинкт за самосъхранение, принуждаващ го за части от секундата да залегне и се прикрие в най-близката долчинка. Той няма време да мисли за другите хо­ра около себе си, особено за по-далече стоящите – няма време да мисли за общо, колективно спасение. А ако посто­янно избухват бомби около него, същият човек попада все повече и по-трайно под силната власт на този могъщ инстинкт. А той действа, както е добре известно, предимно на индивидуално равнище.

В българската история, и най-вече по време на петвековното чуждоверско иго, такива бомби, в пряк и в пре­носен смисъл, са гърмели на всяка крачка. И на всяка крачка е трябвало светкавично "да се заляга". Тъй моментната реакция и максимата "всеки да се спасява поединично" постепенно се вкореняват дълбоко в българския национален характер. Тази максима като ръководен принцип силно при­съства и днес и много пречи за сцеплението между бълга­рите и за създаването на общи за всички ценности и стремежи. За усещането и представата за единна и неде­лима общност – усещането за народ.

Съзнанието за единна общност рязко и силно е за­почнало да избуява по време на Българското Национално Възраждане. Тогава из националните недра се появяват много просветители, будители, поети, писатели, въстани­ци, войводи... Всички те започват да действат като камбанен звън за ушите на българина, за неговия народностен дух, изтръгвайки го от вековен сън. Задвижват се могъщи и неподозирани духовни сили. И тъкмо в този момент на неустоимо набъбване, покълване и естествен растеж идва Освободителната Руско-турска война. Но покрай свободата и всичко ново и радостно, тя донася и един тъжен край. Бива прекъснат бавния, мъчителен, но жизнено необходим процес, водещ към националното узряване и порастване. Същият, който най-точно и перфектно култивира и селекционира националните герои и ръководния, културния и икономическия елит в бъдещата държава, според нейните вътрешни необходимости и логика.

А какво е станало в действителност?!... В резултат на тази война, един още неузрял за свободно и самостоятелно съществувание народ изведнъж се появява на политическата сцена на Европа и Света. А това е почти същото като да оставиш едно дете на произвола на съдбата – без родители или настойници. Какво става тогава? Инстинктивно и неизбежно детето започва да търси подкрепата на по-опитни и възрастни доброжелатели и попечители. Но тъй като съвсем естествено е детската наивност да предизвика най-напред не доброжелателите, а използвачите и похитителите, обяснимо е защо така бързо е ставало обект на всевъзможни похищения. Та точно това всъщност се е получило и непрекъснато се получава оттогава насам и в българската история.

Всички съдбоносни и трагични грешни стъпки след Освобождението, та и до днес, на новосъздадената българска държава се дължат на все същата недозрялост и непълнолетност. Същата, която непрекъснато е поставяла и поставя страната във всестранна зависимост от една или друга външна сила, вживяла се в ролята на добрия чичко самарянин – настойник и закрилник.

Много показателен е примерно неистовият стремеж на повечето български държавници, от Освобождението до днес, да присъединят страната си колкото е възможно по-бързо и по-плътно към най-близкия и най-могъщ за момента съюзник. Но... неизменно оказващ се в стратегическа перспектива губещата страна. Губеща страна първоначално е била Русия, с нейния агресивен, имперски панславизъм и фе­одална изостаналост. Губеща страна по-късно се оказва и Германия, с нейния войнстващ и праволинеен реваншизъм. Губеща страна се оказва и Съветският съюз, с неговия ко­мунизъм - знае се какъв. А никак не би било чудно и ако след двайсетина години бъде отчетено, че стратегически гу­беща страна са САЩ, НАТО и Европейският съюз с тяхна­та въпреки всичко залязваща демокрация и цивилизация, по­ради изчерпани вътрешни духовни стимули и ресурси. Освен ако не настъпи някакво истинско чудо, което не е невъзможно, разбира се.

И тъй - неизменно и от много време изборът е бил един – в най-грешната посока. Сякаш го е направлявала и направлява зла прокоба... или самият Сатана. А от това по-късните последствия са се оказвали неизбежни – дълга и нескончаема поредица от национални катастрофи, с трай­ни външни и вътрешни травми и трудно зарастващи рани и счупвания. Почти като тези, които съпътстват едно малко дете, което се учи да ходи и непрекъснато се спъва и пада - най-вече благодарение на вездесъщия "добър чичко самарянин", който неизменно го води за ръчичката по "правия път".

Корените на всички тези беди, обаче, са в много по-далечното минало. Големите исторически начала създават енергийни матрици, които могат да се проявяват и дейст­ват не векове, а хилядолетия и те именно определят нас­тоящето и насочват към общото бъдеще по един необикновен, но доказан начин. Така че няма друг път и друг спо­соб да се поправи настоящето и да се формира посока към добро бъдеще, ако не се бръкне в миналото и там мъдри хора с чисти ръце и любящи сърца не поработят колкото е нужно. Само така големият потенциал на нашия български народ най-после би могъл да бъде освободен и насочен към градивност.