Съвети, по-ценни от всичко на света

Накратко съм събрал цитати-съвети от Далай Лама, които могат да Ви бъдат настолни в Живота.Ако спазвате и се вслушате на поне 50 процента от тях, съм сигурен,че ще станете истински хора!

1. Помнете, че голямата любов и големите постижения носят голям риск. 
2. Когато губите, умейте да извличате поука от това. 
3. Следвайте тези три правила: уважение към себе си, уважение към другите и отговорност за всички свои действия. 
4. Помнете, че да не получите нещо, което сте искали, понякога е късмет. 
5. Научете правилата, за да знаете как да ги нарушавате правилно. 
6. Не оставяйте дребни спорове да наранят голямото приятелство. 
7. Когато разберете, че сте сгрешили, направете незабавни стъпки да поправите грешката си. 
8. Прекарвайте малко време насаме със себе си всеки ден. 
9. Отворете обятията си за промяната, но не изоставяйте старите си ценности. 
10. Помнете, че мълчанието понякога е най-добрият отговор. 
11. Живейте добър, честен живот. Така, когато остареете и си спомните преживяното, ще можете да му се насладите отново. 
12. Атмосферата на топлина и любов във вашия дом е основата на вашия живот. 
13. В споровете с любимите си хора се занимавайте само с настоящето. Не се ровете в миналото. 
14. Споделяйте знанията си. Това е начин да постигнете безсмъртие. 
15. Бъдете нежни към Земята. 
16. Веднъж годишно отидете на място, където не сте били преди. 
17. Запомнете, че най-добрата връзка е онази, при която вашата любов един към друг е по-силна от нуждата ви един към друг. 
18. Оценявайте успеха си през призмата на онова, което е трябвало да загубите за да го постигнете. 
19. Подхождайте към любовта и готвенето със страстно увлечение. 

Каббала на числата /12-15/

12

ДУЗИНА – космическата карта, космическатахармония на плътния план, християнство, астрология, мaтeмaтикa.

КОМЕНТАР. В дузината влиянието на открития космос, тоест на финия план, се хармонизира. Кратност-та на 3 винаги означава външна хармония, липса на от­крито видими остри ъгли. Дузината символизира първо­то включване на съответния план в космическата кар-ма, което частично оправдава дисхармониите на единадесетицата (12 = 11 +1), а на високо ниво дузината има шанс дори да ги смекчи. Именно в този смисъл трябва да се разбира и нейната хармоничност. На средни нива на развитие дузината означава усещане за съпричаст­ност със световния еволюционен процес, но не повече. При това усещането, колкото и неуловимо да ни се стру­ва, изцяло оправдава живота на човека и в този смисъл е несравнимо с религиозността на десятката, която дава само надежда за истински живот у Бога.

Дузината означава начало на сътрудничество на съответния (плътен) план с финия и затова изисква от човека съзнателно излизане извън рамките на земната етика и геоцентризма. На ниско ниво това се изразява в устойчивото вътрешно чувство, че всички лични и изоб­що нерешими проблеми и дисхармонии не са случайни, а дори нужни и представляват неотменима част от ня­какво глобално положение на нещата, за което човек не би могъл да каже нещо определено, но това негово усе­щане е някакси постоянно. Изобщо дузината означава излизане извън рамките на земната карма и (на високо ниво) възможност за нейното смекчаване с помощта на пряко сътрудничество с финия план. Това обаче е пости­жимо само за хората на достатъчно високо еволюцион­но ниво, които са способни да понесат космическата енергия на високите вибрации. На средно равнище ду­зината символизира енергията на финия план, органич­но вписваща се в материалността на плътния, която го води към развитие и просветление, като дава неземен идеал - при това без всякаква принуда. Такова напри­мер е изкуството, особено музиката, в чиято основа ле­жат дванадест основни полутона, очевидно носещи от­печатък на „висш" произход. Дузината символизира вис­шата хармония - онази, която излиза отвъд рамките на земната и носи отчетливото влияние на финия план. И именно в това е ограничеността на дузината - нейният канал не може да смекчи цялата земна дисхармония. При разлагането 12 = 4 x 3 тройката значително хармо­низира фиксираната форма, но нейното истинско одухо­творение, както и съгласуваното взаимодействие меж­ду двете формирани равнища на живота (12 = 6 + 6), все още не се случва. В дузината се усещат нерешените вът­решни противоречия, които отчетливо се изявяват в три-надесетицата; на нивото на дванадесет те се преживя­ват като усещане за недостатъчна съпричастност на чо­века и Земята като цяло в космическите програми.

Дузината е красива с неземната естетика, но тя по-скоро е идеал, отколкото нещо, приспособено за зем­ния живот. Нейните основни прояви на Земята са му­зиката (12 полутона) и астрологията (12-те знака на зодиака). Първата изпълва душата на човека с висша хармония, а втората прави неговата съдба част от кос­мическата еволюция.

13

ТРИНАДЕСЕТ - опошляване, чистка, нихилизъм, дявол, черен учител.

КОМЕНТАР. Дузината не успява да установи ис­тинска хармония на равнището на плътния план. Три­надесет (= 12+1) символизира неосветените от дузи­ната страни на плътната материалност от четвърто ниво и процесът на тяхното акцентиране - черното учи­телство.

Един от основните начини на изчистване, които символизира тринадесетицата, е опошляване на хармо­ничните влияния на финия план и по-специално - иде­алите и неземната чистота на дузината. При това се разкриват спотаените в нея противоречия и наяве из­лиза скритият до момента скептицизъм, рационализи­райки се в нихилистична позиция, чийто смисъл е: няма фин план, а онова, което се приписва на неговото вли­яние, е илюзорно и напълно обяснимо с вътрешните закони на настоящия (плътния) план. Крайната степен на този нихилизъм е отричане на еволюцията (тоест процесът на просветление и въздигане на всички пла­нове) и дори утвърждаване на инволюционната, уплът­няваща материята посока на развитие.

Целта на тринадестицата е разрушаване на илю­зиите на космическата хармония, в смисъл отделяне на плявата от семената на истинската духовност, тоест устойчивите екзистенциални канали във финия свят -такива, каквито те действително поддържат живота и хармонията на плътния план в неговите условия на съ­ществуване.

В живота на човека влиянието на тринадесет може да се прояви двуяко: или да се остави на влиянието на черния учител (човек или ситуация), или сам да стане такъв. При това и едното, и другото може да протичат на различни нива - от грубата съблазън до най-финия анализ на почти неосезаеми слаби места. Черните учи­тели са също толкова необходими за еволюцията, кол­кото и белите, и тяхната работа е не по-малко отговор­на. Най-важното е човек да отработва ситуациите, уп­равлявани от тринадесет, без да слиза по-надолу в сво­ето духовно ниво, което понякога е доста трудно. Дру­го важно обстоятелство е, че черното учителство на тринадесет, колкото и да е „материалистично" - в рам­ките на дадения план, не се управлява отвън, а факти­чески от финия план, понеже 13 е число от четвърто ниво и означава пряка връзка с него. Казано метафо­рично, адът като местоживеене на дявола е част от рая - по-точно е чистилището, преди да се влезе в него.

13 = 10+2 +1 - дяволът е човек (10) с рога (2) и опашка (1). Рогата символизират антагонизма, поля­ризацията; опашката е канал към финия свят.

13 = 10 + 3 - пътят към ада е постлан с добри на­мерения.

Тринадесет има два основни образа: елегантен и подчертано грозен. Притежавайки несъмнена сила, това число спуска човека надолу, като го лишава от духовно начало и го изкушава да живее без него, радвайки се на плътския живот или на „истинската мате­риалност" на знанието. Опитите за борба с тринадесет на хоризонтално ниво бързо довеждат до душевно опу­стошение, понеже това число е много лъжовно и вни­мателно го прикрива - именно защото притежава зна­нията и енергетиката на финия план е така коварно, умно и хлъзгаво.

14

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ - излизане в най-финия план, духовно учение, висш духовен учител, благоговение.

КОМЕНТАР. Тринадесет подготвя човека да се изправи пред лицето на Учителите, а това се случва в четиринадесет. Числото 14 символизира канал към плана, стоящ над финия. Относно дадения (плътния) е естествено да наречем този план най-фин. Ала кон­тактът между плътния план и най-финия се извършва опосредствано - през финия. Последният играе роля на нещо като ретранслационна станция: той усилва сиг­нала и отчасти го приспособява, за да бъде възприет от плътния план. При това естествено се получава изве­стно изопачаване, но то е неизбежно, тъй като пряк контакт е възможен единствено със съседния план.

За човека четиринадесет може да означава висшия духовен учител, когото е възможно да съзерцаваме само от известно разстояние, от него единствено можем да изпросим благословия (тоест канал към най-финия план), както и съвсем общи указания относно нашия живот. Тази роля би могла да въплъщава иконата, све­щената книга, философското учение. Но веднага щом човекът излезе от състоянието на общо благоговейно внимание - например, преминавайки на равнището на конкретните проблеми, които могат, разбира се, за него да имат духовен смисъл, контактът с най-финия план се прекъсва и се приплъзва във финия. В това се изра­зява противоречието (14 = 7x2), присъщо на четири­надесет: връзката с най-финия план е необходима, но е невъзможна без преводач. Спрямо духовното развитие на човека можем да кажем, че са му нужни и практи­чески, и висш духовен учител, но те са несъвместими в едно лице. Дори и за него тези роли да са изпълнявани от един и същи човек (което е много трудно и по прин­цип е нежелателно), все едно - тук у учителя се включ­ват качествено различни информационно-енергийни канали и съответно - възникват два несъединими об­раза. Във вътрешния свят каналът към най-финия план дава известно общо интуитивно усещане, в което оба­че човекът е абсолютно уверен („като в самия себе си"), и на което разчита напълно. Това е в частност общата етика на главната му кармична програма или с други думи - етиката на неговия висш егрегор, който води човека в продължение на цялото му въплъщение. Ка­налът към финия план (седмицата) дава във вътреш­ния свят конкретна етика, която понякога може да се разминава с общата, което вероятно означава запли­тане на собствените кармични възли. Практическият духовен учител конкретизира Учението, но не е длъжен да противоречи на неговия дух (последният винаги се възприема като транслация на най-финия, но не и на финия план).

На ниско ниво четиринадесет може да означава неподходящо религиозно или философско учение или лъжливи за дадения човек високи духовни авторитети. Освен това, разпространен е вариантът, когато истин­ската седмица, изпълнена с горделивост, се представя за четиринадесет; ала бързо се издава, плъзгайки се на нивото на конкретно-практичните препоръки. Въобще четиринадесет символизира Учителя, стоящ две чакри по-нагоре от човека, например за индивида манипура-анахата-муладхара е нужен Учител на ниво вишудха-анахата-муладхара. Впрочем, такива хора се въплъща-ват много рядко.

14 = 13 + 1 - след като е преодолял изкушението и се е пречистил от мръсотията и лъжата, човекът се из­правя пред Учителя.

14 = 10 + 4 - материализирайки първичната си ду­ховност, индивидът получава канал към най-финия план.

14 = 9 + 5 - съживяването на мъртъв обред е възмож­но само с включването на канал на висшата благодат, което се намира извън компетенцията на хоризонтални­те и дори на съзнателно-духовните усилия на хората.

14 = 1 + 13 - Абсолютът води ръката на черния учител.

На четиринадесет е невъзможно да гледаме с обик­новени очи. Числото излъчва висше сияние и сила, пред която падат ничком, както и неизречена благодат. В душата на човека срещата с четиринадесет става по­стоянен извор на вътрешна сила, светлина и подкрепа по духовния път.

15

ПЕТНАДЕСЕТ - хармоничен живот, жив синтез на материята и духа.

КОМЕНТАР. Петнадесет завършва четвъртото ниво на проява на духа и достига синтез и хармония. Тук се премахва несъответствието между влиянията на финия и най-финия план, което се долавя в четиринадесет, защото и едното, и другото се включват непосредствено в хармоничното течение на живота, който усеща в себе си и материалността, и духовността като някакви гра­ници на съществуването си, които никак не си противо­речат взаимно, а са намерили мястото си не просто в едно синтетично енергийно и жизнерадостно усещане за света, но направо в битието (15 = 5 х 3). Разбира се, нейде вътре в себе си петнадесет помни всичките си минали страдания, изопачения, жертвеност и лъжа, на­пример в стадия на четворката и на единадесет, на шес­тицата и на девятката, но гледа на тях едва забележимо отвисоко (като по-голямо число), с дълбоко съжаление, но и с леко превъзходство, като синтез и точно поради това оправдание на всичко, съществуващо допреди него.

Усещането за свежест, материалност и същевременно с духовност на жизнения поток на петнадесет е тол­кова силно, че изглежда (на конкретното, тоест четвърто ниво) връх и еталон на съществуването изобщо. Всички' бивши противоречия и антагонизми са снети (петнаде­сет не се дели на две) и са станали източници на сили и сътрудничество, духовността (видимо) е заела своето ръководно място, и дори най-финият план е получил подобаващите му уважение и почести. От друга страна, всички възможности за проява на индивидуално твор­чество в смисъл на божествено сътворение, тоест сътруд­ничество с финия план, също са открити.

Петнадесет символизира пълната жизнена проява, като включва в себе си всички стадии, предшестващи петицата, тъй като 15 = 1+2+3+4+5 (аналогично както разлагането 28= 1+2+3+4+5+6+7 симво­лизира тази изява), което може да се интерпретира като съживяване на материалността на хармонизираната по­ляризация на Началото; и именно тези качества на петнадесет се явяват причина за неговата крайна ограни­ченост от гледна точка на следващото (пето) ниво на проява на духа. г Действително, за петнадесет е много трудно да разбере, че съществува нещо извън граници­те на неговото разбиране, и още повече да си предста­ви no-висша хармония, духовност и жизненост от свой­ствените му на самото него. От гледна точка на разви­тието на духа закостенялостта на петнадесет е много по-голяма от тази на шестицата и дори на девятката. Това качество даже трудно се осъзнава като закосте-нелост, имайки предвид извънредната жизненост на петнадесет, неговата хармония и несъмнена духовност. Ала хоризонтите, които се откриват при излизане на следващото ниво, ни карат да видим петнадесет в мно­го по-помръкнал вид.

15 = 10 + 5 - каналът на живата духовност дава на човека пълна вътрешна хармония с всичките й плюсо­ве и минуси.

15 = 7 + 8 - съвършените инструменти на финия план, адекватно приспособени за взаимодействие с не­говия поток, обещават съвършен живот в плътния план.

Петнадесет е енергично, живо, непосредствено, но пълно с вътрешна мъдрост, която впрочем не се стреми да се изрази в рационални категории. На него му се стру­ва, че и без това всичко е ясно и че силата и хармонията на жизнения поток, в крайна сметка, и в действител­ност - доста бързо, ще оправдаят и обяснят всичко. Труд­но е да го накараш да излезе извън кожата си, да го раз­строиш дори за минута, но когато това стане, сълзите и мъката му са искрени. Петнадесет е и духовно, и мате­риално, но нито едното, нито другото в него не изпъква явно, а сякаш се подразбира: такъв е животът. Послед­ните думи са девизът на петнадесет, и при него те зву­чат леко, но в никакъв случай не лековато.

Каббала на числата /8-11/

8

ОСМИЦА - cтрyктyрa, пространствено разгръщане, формален модел, математическa логика, хоризонтална периодичност на космоса, магия.

КОМЕНТАР. 8 = 2³ - символът на осмицата е куб с 8 върха - представлява тримерното пространство. По този начин осмицата въплъщава хоризонталната (про­странствената) периодичност на Космоса. Осмицата символизира структурата, т.е., пространственото раз­гръщане, което предшества финия план. При седмица­та това ниво само е загатнало съществуването си - включил се е каналът за вертикална връзка, а при ос­мицата той вече се опитва да се оформи, да се въплъти в дадения план, който се символизира от трииз­мерното пространство. Обаче условия за това все още няма и в резултат се получава само модел на обекта от финия свят, тоест неговият в голяма степен условен и схематичен образ е лишен от живота на оригинала, но въпреки това насочва към него: „думите са пръсти, сочещи луната" (изречение от дзен). Обаче простран­ственото въплъщение на духа, символизирано от осми­цата, е несравнимо с първичната груба материализация на четворката. Във втория случай няма никакво външно (спрямо формата) пространство и липсата на свобода и установеност на духа се преживява много по-остро. Ако четворката може да се сравни със затваря­не на човека в килия с циментов под, напълно негодна за живеене, то осмицата наподобява домашен арест.

Осмицата носи следи от фината форма и някакси е необикновено съвършена и ефикасна, но в никакъв случай тя не бива да се унифицира с истинската хармо­ния, присъща примерно на тройката и шестицата. Ос­мицата все пак е лишена от истинския живот на духа (финия план), който я е породил, и дори за плътния (дадения, текущия, за който става разглеждането) план да изглежда формално съвършена, все пак тя не съ­държа адекватен за самата нея живот. Тя е вътрешно ръбеста, но, разбира се, не така, както четворката.

Осмицата символизира чистата математика като наука за абстрактните (формални) структури, програ­мирането на изчислителни машини, механиката - не­бесната и земната, чисто логическите конструкции и начини на мислене.

8 = 7 + 1 - първа фаза на оформяне на финия свят в плътен, което означава, че материалните конструк­ции имат отблясък на висш произход, но са лишени от истинска духовна жизненост.

8 = 6+ 2 - поляризацията на съвършеното жизнеустройство води до порив към финия план, но получа­ваните конструкции, въпреки тяхното съвършенство и качествено ново ниво, са все още мъртви.

8 = 5 + 3 - живият живот, обличайки се в красиви форми, придобива чертите на външно съвършенство, но губейки свойствената си жизненост, не придобива вътрешна духовност.

8 = 4 x 2 - вторична материализация, която вече става в границите на дадената форма, т.е, на външното пространство.

8 = 3+ 5 - опитите за въплъщаване на абстрактно хармонични идеи в живи материални форми неизбеж­но води до загуба на истинското творческо начало, ко­ето се подменя с формално съвършени конструкции, лишени от жива духовност.

8 = 2 + 6- когато поляризацията дух-материя се оформя на нивото на съвършения живот, пробивът на фината форма в плътната става само формално, на ни­вото на модела.

8 = 1 + 7 - разцъфвайки в цветовете на дъгата и материализирайки се на следващия духовен план, Аб-солютът поражда съвършени форми, лишени от духов­ност, но загатвайки за нея.

Осмицата е логична, с безупречна формална логи­ка; хладна е, носи отблясъка на планинските върхове и на ниско ниво спекулира с това, поставяйки се на пиеде­стал. На високо равнище показва посоката и начините за придобиване на духовност, но все пак не всеки може да следва пътя, посочен от осмицата. Неговият смисъл е придобиване на неземно съвършенство в земните неща.

9

ДЕВЯТКА - формална хармония със cкpит антагонизъм; вътрешна криза; подготовка за скок в развитието; духовно принизяване, обред.

КОМЕНТАР. 9 = З² - второ ниво на въплъщение на хармоничната тройка, сега вече не на равнище идеи (първото), а в частично одухотворената жива материя. Девятката е знак на предстоящата криза и качествен скок преди завършването на трето ниво, изразяващ се в десетки появи на самоосъзнаване на духа (например, ре­лигиозен човек). Девятката е космическата хармония, оформяща се в одухотворена материя, която е непод­готвена за това и по тази причина съдържа в себе си неразрешен антагонистичен конфликт. Той се разреша­ва само в десятката, а от девятката е възприет като не­преодолимо противоречие - все пак внимателно замас­кирано от нейната външна хармония. На вид девятката е напълно самодостатъчна, вътрешно уравновесена и пасивна, макар в действителност да представя идеята за прехода, кризата и скока в развитието. Символът на девятката е самодостатъчната, погълната от себе си бре­менност. Вътрешната причина за скритите конфликти на девятката е, че тя е второто ниво на изява на хармо­нията у тройката, в която всеки от съставящите я три елемента е породил още два, незабавно превръщащи се в антагонистични (вж. рисунката). Девятката, както и осмицата, е ли­шена от директен канал към финия свят и представ­лява максимално достижимата хармония на све­та, който има косвени връзки с no-висшите планове, но се опитва да изгради своята хармония извън тях. Това е идеалът на формалните методи (например материалис-тичната наука), докато в същото време осмицата е ре­алността им. По този начин вътрешният антагонизъм на девятката е обусловен от невъзможността за адек­ватно хармонично въплъщение на духа (на даденото - трето ниво на неговото проявление), като в същото вре­ме е опит да се игнорира това обстоятелство и да се из­гради хармония с частично одухотворена материя, един вид с наличните средства. Обаче вътрешните противо­речия на девятката са напълно незабележими, тя пре­тендира за съвършенство такава, каквато е, и дава вид, че конфликтите не са нищо друго, освен заключените в нея сили, които могат да се насочат за по-нататъшно развитие и усъвършенстване. Това обаче не е така. Най-напред девятката символизира (така или иначе) вече до­стигнатата хармония, не й се иска да се развива в какво­то и да било - според нея не е необходимо, и второ, ней­ните вътрешни противоречия са именно антагонистич­ни, т.е., няма да й се отдаде да ги примири и те болезнено ще пробождат отвътре. Това е образът на бременна­та жена, изцяло затворена в себе си, самодостатъчна; съвсем не й се иска да ражда дете и тя дава вид, че не се кани да го прави, като в същото време чувства, че поло­жението й е временно и усеща вътрешните признаци на неизбежната криза - раждането: неуправляемите смени на настроението, токсикозата и т.н.

9 = 8 + 1 - получила съвършените инструменти, моделиращи фините, но въпреки това лишена от ди­ректен одухотворяващ канал във финия свят, девятката изгражда хармонията в присъщо одухотворен свят, игнорирайки именно одухотвореността. Затова тя строи именно формална хармония, изпълнена с разрушение или пробив нагоре към върха. Неин символ е музикан­тът, който настройва инструмента си, като пренебрег­ва сферата на духовната любов, тоест преработва вишудхи преди анахата.

9 = 7 + 2 - поляризацията на вертикалния канал във финия план дава по-голям напредък на хоризон­тално ниво, но води до появата на вътрешни противо­речия, неразрешими на този етап.

9 = 6 + 3 - съвършените форми на живота, обгръ­щайки се с хармонията на нивото на одухотвореност, придобиват силни вътрешни противоречия, но запаз­ват външната непроницаемост.

9 = 5 + 4 - материализацията на живота на първич­но духовно ниво й дава формално хармонични, но ли­шени от възможност за директно развитие форми.

9 = 4 + 5 - животът превръща инертните форми в съвършени, но все пак само потенциално духовни.

9 = 3 + 6 - съвършеният живот, въздигнат на хар­монична основа, става противоречив и запазва един­ствено външната хармония, понеже за момента директ­ният духовен канал му е недостатъчен.

9 = 2 + 7 - духовният канал материализира идеята за конфронтация, създавайки съвършена първично-ду-ховна субстанция, съхраняваща антагонизма в себе си - религиозен или магически обред.

Девятката е външно хармонична и самодостатъч­на, пред себе си, а и за много други изглежда като недо-стижим идеал, но е абсолютно пасивна, вгълбена в себе си и вътрешно раздирана от зле разбираеми от самата нея противоречия. Претендира за завършена духовност, но в същото време задължително опорочава всичките си реални прояви у другите.

10

ДЕСЯТКА - първично самоосъзнабане на духа; човек, религия.

КОМЕНТАР. Десятката завършва третото ниво на проявление на духа, символизирайки появата на са-моосъзнаването му. На Земята десятката е представе­на от човека, по-точно - от вярващия в религията. На това ниво Висшето начало присъства в съзнанието все още в най-общ вид и неговата структура и принципи на взаимодействие с плътните форми в основата си са трансцендентни, и са достъпни не толкова за система­тичния разум, колкото като общо неопределено усеща­не или мимолетен проблясък. Десятката дава рязко усилване на фокуса върху вертикалния канал на седми­цата, обезпечено от сегашното му насочване нагоре, но и надолу от обекта. Казано по друг начин, човекът е способен съзнателно да си сътрудничи с Бога. По тази причина висшите прояви на десятката са монахът, по­слушникът, светецът (в килията или сред хората), а низшите - човек, усещащ повелята Божия и съзнател­но противопоставящ й се.

10 = 5x 2- човекът се различава от животното не по рационалния разум или самосъзнанието сами по себе си, а с религиозния разум и религиозното съзнание, а имен­но със способността да вижда живота на по-фино равни­ще и по някакъв начин да си сътрудничи с него. Двете петици символизират двата жизнени плана (финия и плътния), обединени в едно. Не само Бог е необходим на човека и се грижи за него, но също така и човекът е ну­жен на Бога - с този стремеж е подплатено откровението на десятката. Обаче тя все пак отчасти е затворена и ог­раничена от съсредоточаването на фактически присъства­щите у нея елементи на духовност - първите прояви на духа още не са отчетливи, не са уверени в себе си, верти­калният канал е слаб, често се прекъсва, пренебрегвайки всички усилия нагоре и надолу. Висшият план е все още неясно проявен - оттук съмненията и колебливостта на вярата. Това са първите кълнове на духовността, лесно е да ги задушиш отвътре и отвън, и десятката често, опит­вайки се да ги защити чрез строга защита и оформяне, фактически губи, превръщайки се в девятка - така рели­гията, без харизматичния си (вертикален) канал, се обгръ­ща с безсмислена обредност, което не й пречи да претен­дира за духовен монопол.

10 = 9 + 1 - в десятката на повърхността излизат вътрешните противоречия на девятката и пропастта между духа и плътта става очевидна, вследствие на което протича силна вътрешна хармонизация и очи­стване - така формално вярващият човек изведнъж осъзнава своя тотален вътрешен атеизъм и едновре­менно открива в себе си малко поточе от жива вяра, все още напълно неефективна, но истинска. Разбира се, от външната хармония на девятката тук нищо не остава - това понякога води десятката до крайности от типа на прекален аскетизъм.

10 = 7 + 3 - хармонизирайки се, духовният канал придобива форма в религиозното самоосъзнаване, но при това значително губи непосредствена сила, макар че рязко повишава нивото на вибрации.

10 = 4+3+2+1 - човекът е одухотворена, поля­ризирана, хармонизирана, материална форма.

А сега се опитайте самостоятелно да изтълкувате формулата:

10=1+2+3+4-?

Десятката е религиозна, неуверена в себе си, под­хвърлена на религиозни съмнения и търсения, и на този план е способна на творчество, но, разбира се, съвсем не като седмицата и петицата. Лесно се свива в девятка - принизяващата форма на религиозността, и панически се страхува от единадесет - прехода на следващото ниво и трансцедентните за човечеството въпроси.

ЧЕТВЪРТО НИВО

ПЛЪТЕН ПЛАН

11

ЕДИНАДЕСЕТ - първо излизане в открития космос, грубо прогресорство, вестители, трансцедентални жизнени проблеми; енергетичен и етичен шок; човешки жертвоприношения.

КОМЕНТАР. Четвъртото ниво на изява на духа - числата от 11 до 15 - е излизане в открития космос, тоест в областта, където диханието на финия план се усеща силно и не медитативно, а непосредствено: би-тийно, екзистенциално.

Единадесет символизира излизането в открития космос без скафандър, тоест директното включване на вибрациите на финия план към неподготвения плътен. Това е шок, към който можеш да се адаптираш само преминавайки на следващото ниво (тоест в дузината) към фината хармония, проявена на плътен план.

Приложено към земното човечество и към отдел­ния човек, единадесет може да означава среща с по-раз­вита цивилизация или нейното директно влияние върху съдбата му, но много по-често - в голяма степен - скри­то от съзнанието на човека прогресорство, когато той живее по индивидуална програма, много различна от основната карма на човечеството и ръководена от вис­шия извънземен егрегор. Психологически и в голяма степен енергетически такива хора на земята се чувстват като пришълци в свят, който им е чужд, техните про­блеми са неразрешими, а болестите - неизлечими на ни­вото на земните вибрации. На ниско ниво това може би е идеалната психическа ненормалност, съпроводена от различни видове халюцинации - резултат от несъответ­ствието между естествените за човека фини енергии и грубите земни вибрации. На високо ниво единадесет може да даде особена гениалност, идеи и методи, които впоследствие ще доведат до големи промени за човече­ството, но така или иначе да намери себе си в живота за такъв човек е практически невъзможно. Неговата са­мота и противоречията му с останалите се символизи­рат от двете единици, съставящи 11.

Единадесет винаги означава екзистенциални про­блеми на даденото равнище и включва взаимодействие между неговата етика и тази на финия план, което води до възникване на трансцедентни (на нивото на едина­десет) проблеми за плътния план.

Често пъти, а на ниско ниво - по правило, единаде­сет означава немотивирани от етиката на плътния план, взети изолирано, дисхармонични ефекти. Например дет­ски мъчения и сирачество, осакатени от съдбата невин­ни, мъчителна агония или, издигайки се по-нагоре, та­кива странни изкривявания като хермафродитство и хо-мосексуализъм, а също и безчислени психични откло­нения, общата причина за които е невъзможността на човека да адаптира своята, пресметната за по-фина енер­гетика и външни условия същност към земните обстоя­телства. Всички те са нещастни - потенциални прогресори, и могат да намерят мястото си в живота и избав­ление от страданията само в осъзнато безлично служе­не на земното човечество и на Земята - всеки по своя уникален начин, но най-често в качеството на вестител.

11= 10 + 1 - излизането извън уютните рамки на духа, който се самоосъзнава, но се ограничава един­ствено с това, може да роди неприятни изненади и ця­лостно преустройство.

11 = 9 + 2- силната поляризация на външно хармо­ничната квазидуховна структура води до включване на катострофален по сила космически канал. Революция.

11 = 1+ 10 - човечеството, усвоявайки идеите на Абсолюта, открива празнините в своята етика.

Странно е, но единадесет не се вписва в никакви социални рамки; числото може да предизвика социа­лен шок. Като характерно защитно средство около него пада глухата стена на мълчанието, която освен всичко друго показва и социално-интелектуалната безизходи­ца на екзистенциалната трансцедентност - например: какво да прави човечеството с раждащите се уроди и как ще живеят те, когато пораснат?

Каббала на числата /4-7/

ВТОРО НИВО

СЪЖИВЯВАНЕ

4

ЧЕТВОРКА - груба материализация, примитивната, ограничена форма, препятствие и импулс за развитие.

КОМЕНТАР. 4 = 3+1- четворката означава раз­рушаване хармонията на тройката и излизане отвъд плоскостта на нейното съществуване. Четворката сим­волизира изходната точка на еволюцията на дадения план, когато материално той е създаден, но процесът на просветление на материята все още не е започнал. С други думи, тя въплъщава ситуацията, когато духът, заключен в дадената форма, все още е напълно потен­циален, непроявен, а формата - напротив - е толкова материална, че по никакъв начин не е съгласувана с него и е негов затвор - 4 (квадратът) е символ на за­творническата решетка. Друг вариант за символ на четворката е кръстът: разпятие на духа в материята, тоест одухотворяване на неподготвената материална форма или въплъщаване на неподготвения дух.

Четворката символизира мъчителното състояние, когато духът мъждука във формата. Той вече (както винаги, от самото начало) е там, но някакси не успява да се устрои, формата не съответства на съдържание­то, целта е непостижима с наличните средства. Обаче четворката е стимул за разрешаване на проблемите: духът в първоначалната фаза е прекалено страстен и прави различни опити да отстрани несъответствието. По този начин четворката съхранява спомена за разру­шената хармония на тройката и съдържа в себе си из­точник на енергия, насочен към нейното възстановяване. И дори практически тази цел да е недостижима, много от усилията на четворката се оказват конструк­тивни, макар тя да достига не точно онова, към което се стреми. По пътя ще има много сривове, понеже за първоначалния импулс към вертикален пробив четвор­ката се оказва неподготвена - средствата й са негодни.

4 = 2 + 2- към неразрешимия антагонизъм, при­същ на дадения материален план, се добавя и противо­речието между него и no-висшето равнище, а именно -антагонизмът дух-материя. В резултат се получава ус­тойчива конструкция (триъгълна пирамида), която сим­волизира абсолютната липса на свобода.

4 = 1 + 3- хармоничната изява на Абсолюта винаги е опошляване и затормозяване на неговите творчески възможности: царицата в стъклен замък. Казано по друг начин - на високо ниво четворката символизира вселява-не на висш йерарх в плътните материални слоеве.

4 = 3 + 1- четворката е преодоляване затвореност­та на тройката, изход с цена - разрушаване на нейната хармония в следващото измерение, към което ще се наложи дълго и трудно да се приспособява.

Четворката е ръбеста, грозновата, агресивна, спо­собна на спонтанност, тя не се страхува от трудности­те, асоциална е, но със своята сила и специфично стра­стно обаяние увлича след себе си.

5

ПЕТИЦА - оживление, изобретателност.

КОМЕНТАР. 5 = 4 + 1- петицата символизира преодоляването на невъзприемчивата материалност на четворката като първа видима изява на духа в матери­ята, с други думи - нейното съживяване. В известна сте­пен този живот може да бъде отрицание на формата, в която се е зародил, и да послужи като начало за нейно­то разрушаване - така пораства мъх върху камъните, увеличавайки техните цепнатини, но в действителност това е първа фаза в развитието на духа, обвил се в плът­на материална обвивка.

Петицата може да се тълкува като първа творчес­ка изява на формата, прохождане в адаптацията на духа към материята или начало на просветлението на мате­риалния план, или първа крачка по пътя на съгласува­нето на формата със съдържанието. Петицата е прин­ципно непредсказуема, нейните прояви приличат на появата на светлината над пустата Земя в първа глава от книгата Битие. Обаче нейните творчески идеи увис­ват във въздуха, защото й липсват сили да ги реализи­ра - с това се занимава шестицата. Изобщо нечетните числа (освен тройката) са по-оригинални и творчески, отколкото четните, които, наследявайки двойката, са в известна степен затворени в себе си - както двата полюса на магнита. Нечетните числа преодоляват тази непроницаемост чрез творческата енергия на Абсолюта (2n + 1 - единицата символизира Абсолюта).

Петицата на ниско ниво - това е паразитен живот, чиято основа са не еволюционно низшите изостанали форми, а напротив - по-високо развитата материя.

5 = 1 + 4 - материализация на Абсолюта, тоест жи­вотът в материална форма, символизирай от петицата, в действителност е модел на цялата одухотворена Вселена, а не някаква особена изява на творческото й начало.

5 = 2 + 3 - петицата символизира непримиримия антагонизъм на двойката. С други думи - животът от­странява или смекчава най-дълбоките противоречия, появили се още в момента на първата изява на Абсо­люта (вж. описанието на двойката).

5 = 3+2 - петицата преодолява затвореността на тройката, като я поляризира. Това отчасти нарушава хармонията (разбира се, не както при прибавяне на еди­ница - т.е., в четворката), но така тройката получава допълнително напрежение от енергийното поле и се съживява.

Петицата е обаятелна със своята непосредственост, изобретателна е, не уважава авторитетите, нетактична е, обича свободата и независимостта, хитрува, за да се изплъзне от натиска на императива по най-неочаква­ния начин. Тя е интересна на всички, но не се задържа там, където й е скучно. Въпреки всичко не й достигат сили и има нужда от подкрепа.

6

ШЕСТИЦА - оформяне на живота, хармония на материално-жизнено равнище; дом.

КОМЕНТАР. С шестицата завършва второто ниво - на материализацията. Тук става окончателното офор­мяне на материята, създадена от четворката и съживе-на от петицата. Символът на шестицата е пчелен кошер с пчелите и медените пити. Шестицата представя хар­монията на завършения съживен материален план. Това е идеалът на първично възникналия живот, неговото идеално оформление. По такъв начин, ако тройката представя хармонията на равнище идеи или общи прин­ципи, то шестицата символизира хармоничното равно­весие на първия, най-примитивен материален план, кой­то е минимално одухотворен, тоест просто съживен.

Хармонията на шестицата - това е красотата на функционалната форма, предназначена да поддържа живот: красотата на ядивната гъба, на добре направе­ната къща, на удобния стол, на добре защитения мра­вуняк.

6 = 5 + 1- шестицата решава основния проблем на петицата - беззащитността, създавайки в живота комфортни условия, но и силно ограничавайки творче­ското й начало. В крайна сметка, за безопасността се налага да се заплаща със загуба на непосредствеността и непредсказуемостта.

6 = 4 + 2- проблемът с дисхармонията на четвор­ката се решава с въвеждане на силна поляризация в изостаналата материя и съпътстващото я силово поле: в него се образува някакъв живот и получава адекват­ни форми.

6 = 3 + 3- животът възниква и се оформя при взаимодействието на две различни фини, хармонични - всяка за себе си - реалности. Такива са примерно свое­образните ефекти, възникващи при опит да се обеди­нят теорията с практиката, всяка от които може да бъде хармонична сама за себе си, но не и от гледна точка на другата. Шестицата е числото на инженерите и изоб­що на приложниците.

6 = 2 + 4- материализацията на противоречието го изглажда. Заключената в него енергия създава жи­вот и условия за съществуването му. В този случай ан­тагонизмът между полюсите се превръща в конструк­тивно сътрудничество.

6 = 1 + 5 - съживяването на Абсолюта е и негово опошляване, макар и не толкова силно, както хармо­низацията му в четворката (4 = 1+3). При това твор­ческото начало на Абсолюта е значително ограниче­но. Шестицата дава възможност за оформяне на нещо вече съществуващо: също един вид творческа работа, но в доста ограничени практични рамки.

6=1 + 2+ 3 - Абсолютът се проявява чрез поля­ризацията, която се оформя хармонично: шестицата завършва второ ниво - съживяването. Тя е необикно­вено устойчива и нейната материално оформена хар­мония изглежда непоклатима и неразрушима, и на ни­вото й това действително е така. Оттук и ограниченост­та на шестицата, която обаче е по-малка от тази на тройката.

Шестицата е красива със своята функционалност, устойчива е; тя разбира смисъла на живота, непроби­ваема е за „висшите материи", снизходителна е към недостатъците на другите, понеже лесно може да ги поправи; изобретателна и трудолюбива в практически полезните работи.

ТРЕТО НИВО

ОДУХОТВОРЕНИЕ

7

СЕДМИЦА - одухотворение, вертикална връзка, практически духовен учител; период на вертикално разгръщане, характеристика на духовното измерение; висш смисъл, преобразяване.

КОМЕНТАР. Седмицата символизира излизането на следващото (трето) ниво на изява на Абсолюта. Ако второто равнище означава материализация в най-плът­ните форми и тяхното оживяване, то третото е одухо­творение, тоест непосредствена връзка с по-висшите планове в Космоса. Седмицата символизира канал във финия план. Тя също така представлява периода на вертикално разгръщане на Космоса или основната ха­рактеристика на духовното (вертикалното) измерение. 7-те цвята на дъгата и 7-те основни музикални тона символизират периода, който е характерен при пови­шена честота на енергийните колебания. По аналоги­чен начин духовното развитие на човека става по се­демте чакри (вж. Приложение 1), във вибрацията на всяка от които има 7 характерни обертона - плановете на дадена чакра, а във всеки от тези 7 плана може да се разграничат на свой ред още 7 подплана. Духовното ниво на човека се определя от неговата основна често­та (на чакрата), определена от нейният план и съот­ветните му подпланове - т.е, тризначно седмично чис­ло. При това практическият духовен учител може да бъде човек, чиято чакра е едно ниво по-нагоре - тогава между тях ще има взаимно разбиране, основано на тъждеството на обертоновете. Например за човек от нивото на манипура-анахата (план) - муладхара (под-план), естествен учител би бил човек (или вибрация) от ниво анахата-анахата-муладхара. На ниско ниво сед­мицата може да символизира черен духовен учител, който изкушава другия да слезе на долен план или една чакра по-надолу.

7 = 6 + 1- седмицата означава преодоляване на материалната ограниченост на шестицата, а именно не­посредствено включване на духовния канал - енергия, идваща директно от по-високо стоящия фин план.

7 = 5 + 2- поляризацията, възникваща в живота на материалните форми, се оказва способна да създаде непосредствен вертикален канал.

7 = 4 + 3- хармонизацията на строгата форма ста­ва чрез включване на канал за връзка с предходния план, което е духовно оправдание за дисхармонията на четворката.

7 = 3+ 4- материализацията на хармонично ус­тойчива идея води до създаването на одухотворена фор­ма.

7 = 2 + 5- материалното оживяване на неприми­римия антагонизъм го извежда на нивото на връзка с духовно висш план, смекчава го и го изпълва с висш смисъл.

7 = 1 + 6- Абсолютът, оформяйки се в жизнена форма, й дава допълнителен духовен канал.

Седмицата не е съвсем от този свят. Тя свети с ду­ховна светлина, но не потиска и съвсем не е догматич­на - тя не отрича земната реалност, а осветява нейната фина природа и дава усещане за висшия й смисъл: в нейно присъствие по-често се случва (предимно чрез медитация) преобразяване на рутината.