От един честен експериментатор

Получих преди седмица едно кратко стихче от мой приятел- Валентино Хуан Морел.
Преди да го публикувам, ще го представя, както аз го познавам:
Тино е от Аржентина, но живее в България от дълги години. Винаги е готов да говори с всеки, който прояви интерес към него/особено към жените/. Има резки и премерени движения, но пък същевременно излъчва сигурност и спокойствие.Това, което винаги ме е изумявало в него е, че изчезва за дълги периоди време и се появява изненадващо, когато най-малко го очакваш...Тино говори български по-добре от повечето българи и ако не знаете,че е от Архентина, едва ли ще усетите мекотата на думите, които изговаря...
Ето какво ми е изпратил той:
"az pisha musica i literatura intenzivno, ejednevno - znachi sam pisatel i compozitor, za modata znaesh+ malko TV, malko teatar, imam malki izobretenia.. a yoga e centera na moeto nedeystvie y deystviata kato rеzultat.
mojesh da me predstavish kato experimentator, ama chesten"
А това е кратката му творба,която умишлено съм оставил на латиница:

otkakto lavat umrya
kolko kucheta go layat samo...

y daje mishki - hrabri antilavisti 

iz dupkite medali si razdavat.